Решение по дело №2651/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2023 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20221110202651
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2466
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110202651 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е


гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:


РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.


и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2651 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
1

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП – 7/07.01.2022 г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор” (ИАМН), с което А.К. С. М. е наложена глоба в размер на 700 лева,
на основание чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Претендира и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 14.12.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при проверка в
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по
дентална медицина д-р А. С. М.“ (медицинската практика на жалбоподателя),
е било установено, че в качеството си на лекуващ лекар на пациента Х.Р., на
22.08.2021 г. жалбоподателят е екстрахирал 42-ри зъб, като преди това не е
взел писмено информирано съгласие от пациента Х.Р. и не го е запознал с
усложненията, които могат да възникнат при лечението, по време на което е
използван инвазивен метод – нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 89, ал. 1, вр. чл.
88, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 2 от ЗЗ на жалбоподателя е била наложена глоба в
2
размер на 700 лева.
Съдът намери за установени горните фактически положения въз основа
на свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на актосъставителя – св. Р. К. (л. 81-82 от делото), както
и от писмените доказателства на л. 31 и сл. от делото, се установява времето и
мястото на извършената проверка и установените въз основа на нея
констатации, извършените медицински манипулации, и по-конкретно, че на
процесните време и място жалбоподателят, в качеството си на лекуващ лекар
е извършил процесната манипулация, без преди това да е получил
информирано писмено съгласие от пациента. От писменото доказателства на
л. 36-37 от делото се установява, датата на извършената медицинска
интервенция и кой я е извършил, а именно жалбоподателят. Следва да се
отбележи, че показанията на свидетеля са еднопосочни, логични, без наличие
на вътрешни противоречия, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение. Съдът кредитира като достоверни
обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени средства, като същите
са еднопосочни, кореспондиращи помежду си и обективни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил, както от обективна страна, така и от субективна
страна нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 2 от ЗЗ, като
в качеството си на лекуващ лекар, при извършване на инвазивна интервенция
не е получил писмено информирано съгласие на своя пациент. Нарушението е
било извършено с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С
оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е
необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно
3
общественоопасните му последици.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил глоба, в близост до минимално предвидения от закона размер.
Съдът отчитайки настъпилите усложнения у пациента, след извършената
манипулация, намира, че допълнително намаляване на наложената глоба би
компрометирало целите на административното наказване и би създало
усещане за безнаказаност у жалбоподателя, както и у другите членове на
обществото.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия
не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска
обществена опасност; наред с това следва да се отбележи, че проверката е
била извършена по повод на жалба на пациент на жалбоподателя, което
допълнително повишава степента на обществена опасност на нарушителя),
както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Налагането на санкция в близост до минималния размер е съответна на
обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което и не се
налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез приложението на
чл. 28 от ЗАНН. А още повече, както се посочи вече, извън обстоятелството,
че нарушението е за първи път, не са налице никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на
обществена опасност на нарушението и на нарушителя. А именно това е
необходимо за да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
4
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева. Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя против искането за присъждане на разноски на АНО.
Последният е бил представляван по делото от лице с юридическо
образование, поради което му се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП – 7/07.01.2022 г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор”, с което А.К. С. М. е наложена глоба в размер на 700 лева, на
основание чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63Д от ЗАНН, А.К. С. М. с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5