Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 24.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2345 по
описа за 2017 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №18650 от
16.11.2016г., постановено по гр.дело №47780/2015г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в,
е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че С.П.П. (починала по време на
процеса на 07.08.2017г. и на нейно място конституирана като наследник по закон А.И.Г.)
дължи на „Т.С.” ЕАД: сумата от 3198,25 лева– главница, представляваща цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.03.2012г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот- апартамент №18 в гр.София, ж.к.“*******,
ведно със законната лихва от 09.04.2015г. до окончателното изплащане, като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3218,65 лева; сумата
от 384,71 лева законна лихва за забава за периода от 30.04.2012г. до 26.03.2015г., като искът
е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 416,30 лева като неоснователен,
а сумата от 27,30 лева поради извършено в хода на производството плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19815/2015г на СРС, 75
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 850,19 лв
в исковото производство и 240,75 лева в заповедното производство. Ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2,05 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”ЕАД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от първоначалния ответник С.П.П.. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните и за дължимостта на претендираните
суми. Не било доказано реалното (действителното) потребление на топлинна
енергия. Право на ползване върху процесния имот било запазено
както за ответника, така и за съпруга и, след чиято смърт половината от
задълженията следвало да се поемат от собственика на имота, който го ползвал
заедно със семейството си. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове– отхвърлени, евентуално до размера на половината от
задълженията.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молби от 07.03.2018г. и от
13.11.2019г. моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот
е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че
първоначалният ответник е титуляр на
вещното право на ползване върху процесния апартамент
№18 в гр.София, ж.к.“*******, което обстоятелство се установява от представения
нотариален акт. Действително правото на ползване е запазено както за
ответницата П., така и за съпруга и Ангел И. Петков, за който ответницата
твърди да е починал. По делото обаче не се установява кога е настъпила смъртта
на съпруга на ответницата, а и дори да е настъпила преди процесния
период, ответницата остава единствен ползвател на имота и не може да се приеме,
че голият собственик носи задължението да заплаща половината от разходите за
ползване на имота, включително доставената топлинна енергия. Следователно
ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр.
74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В
случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по силата на закона и в качеството
си на ползвател на процесния имот за процесния период.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че сградата
в която се намира процесният имот не ползва топлоенергия
за отопление, а само за битова гореща вода. За процесния период на
абоната е начислена служебна енергия „на брой лица“ (в случая 5) с разходна
норма 140л/денонощие за 1 потребител. Причината за това начисляване е липса на
пломби на водомерите, а броят на потребителите е заявен от абоната. Завишеният
специфичен разход на енергия за подгряване на вода се дължи на липсата на
отопление в сградата и преминаването на водопроводните тръби през неотопляеми
или малко отопляеми помещения, което повишава топлинните загуби. Според вещото
лице ищецът и топлинният счетоводител (третото лице- помагач) са спазили
приложимата нормативна уредба при изчисляване на стойността на потребената топлоенергия в процесния
имот. Всички начислени суми са само за процесния период,
без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън
процесния и без лихви.
Следва
да бъде отбелязано, че действително доказателствената сила
на счетоводните книги на ищеца не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.
Тя е производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е.
всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват
извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Евентуален
пропуск на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и в
този смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да
установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият
случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани достатъчно доказателства–
изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на вещо лице, въз
основа които може да бъде направена преценка, че извършените от ищеца вписвания
в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период,
както и размерът на обезщетението за забава, са установени въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният
съд намира, че следва да бъде кредитирано.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща
начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18650 от
16.11.2016г., постановено по
гр.дело №47780/2015г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”ЕАД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/