Р
Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на двадесет и трети януари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая
Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 583 по описа на ВОС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т. 1 ГПК вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/.
Образувано е по предявен от В.К.М. *** срещу М.К.Б. ***, починала на в хода
на производството /на 26.02.2022 год./ и заместена от
правоприемника си В.А.Б., заместила починалата на осъдителен
иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответницата
да
заплати на ищеца сумата от 100 000 евро,
представляваща част от дължима сума от 150 000 евро, с която сума ответницата
неоснователно се е обогатила във вреда на ищеца, поради прескрибиране на запис
на заповед, издаден на 12.12.2013 год., с падеж 15.04.2014 год., правата по
който са прехвърлени на ищеца с джиро от 24.06.2014 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 12.04.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на
Запис на заповед, издаден в гр. Варна, на 12.11.2013 год., с падеж на
предявяване 15.04.2014 год., ответницата безусловно се задължила като издател
да заплати на М.М.М., сумата 150 000 евро. На 15.04.2014 год. М. изпратил
нотариална покана получена от ответницата лично на 24.04.2014 год., с която
ценната книга била предявена за плащане, но такова не последвало. На 24.06.2014
год. ценната книга била джиросана в полза на ищеца. Сочи се, че исковете по чл.
531, ал. 1 ТЗ по ценната книга са погасени с изтичане на 3-годишна давност от
датата на падежа или на 15.04.2017 год., поради което за ищеца останала
възможността да претендира сумата, с която ответницата се е обогатила в негова
вреда - сумата по ценната книга, съгласно разпоредбата на чл. 534 ТЗ. Излага,
че ответницата се е обогатила, тъй като си е спестила разходите за погасяване
на задължението си, а имуществото на ищеца не може да се увеличи с дължимата по
записа сума, тъй като вземането по него е погасено по давност.
Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с
който оспорва исковата претенция. Излага, че процесният запис на заповед е
недействителен, оспорва извършеното джиро, както и претенцията по основание.
Моли за отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът
възразява, че доколкото в представеното джиро е посочено, че е джиросан запис
на заповед с падеж на предявяване 15.04.2014 год., то същото не е относимо към
процесната ценна книга, тъй като такъв запис на заповед не е бил подписан от
ответника. Оспорва процесният запис на заповед и твърди, че не е оригинален
образец, който образец се намирал в ответната страна, като оспорва и джирото.
Сочи, че съставянето на алонж към записа на заповед е нарушение на изискванията
за форма на джирото (чл. 484, ал. 1 и чл. 486 ТЗ), тъй като цялата втора
страница, а и половината от първа страница на ценната книга са свободни, поради
което счита извършеното джиро за нищожно, като оспорва и датата на извършването
му.
Твърди,
че давността за реализиране на правата по записа на заповед не е изтекла, тъй
като не е бил предявен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ, който да е отхвърлен от съда,
поради което и не е възникнало правото на иск по чл. 534 ТЗ на ищеца.
Сочи,
че съобразно изискванията на чл. 465 ТЗ, счита ищеца за недобросъвестен към
момента на придобиване на записа, както и че е извършил злоупотреба с право.
Твърди, че ищецът е юрист и чрез джиросването на ценната книга, той и джирантът М. лишават ответницата от
правото й на възражения за недължимостта на сумата.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която се поддържат предявените искове, оспорва се изцяло отговора на
исковата молба. Излага, че при джирото не са налице изисквания за задължителни
реквизити. Сочи, че джирото е извършено в изискуемата форма, на гърба на
ценната книга и съдържа подпис на джиранта.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, с който се поддържа изцяло отговора на исковата молба.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалният си
представител, моли за уважаване на исковата претенция и претендира
съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з., ответницата, чрез писмена молба, подадена от нейния настойник, поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск. В евентуалност,
релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 260460/20.11.2023 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен
съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 534, ал. 1 ТЗ.
Давността
за прекия менителничен иск, с оглед определения срок за предявяване на записа
на заповед и броена по правилото на чл.486 ТЗ, е изтекла, поради което и менителничният ефект се явява
прескрибиран. В този случай, на разположение на приносителя на ефекта е специалният иск за
неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу неговия издател. Същият е
предявен в рамките на предвидения в нормата на чл.534, ал.2 ТЗ и с оглед
изложеното по-горе възраженията за неговата неоснователност, черпени от
института на давността, се явяват неоснователни. Осъществяването на фактическия
състав на давността - бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок
и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на
задължението винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално
приаво, по отношение на което се погасява правото на иск или на принудително
изпълнение. Разпоредбите на ЗЗД /чл.110 и следв./ са приложими в случаите,
когато законът не е определил друг специален давностен срок. А именно такъв е
предвиден с разпоредбата на чл. 534, ал. 2 ТЗ.
Предмет на предявения осъдителен иск
е заплащането на сумата от 100 000 евро, представляваща част от сума в общ размер на 150 000,
претендирана като сума, с която сума ответницата се е обогатила за сметка
на ищеца по прескрибиран запис на заповед, издадена на
12.11.2013 г. от М.Б.
на М.М.М. и джиросан на В.К.М. на 24.06.2014 год.
По
делото е представен в заверено копие запис на заповед, без протест и без разноски, издаден на
12.11.2013 год., по силата на който М.К.Б. ***, е поела безусловно задължение
да заплати срещу представянето му на
15.04.2014 год. на поемателя М.М.М.
сумата 150 000 евро.
Видно от представеното заверено копие от алонж към запис на заповед от
12.11.2013 год. е,
че на 24.06.2014 г. М.М.М.
е джиросал в полза на В.К.М.
ценната книга, издадена от
М.Б., при условията
при които е поето задължението.
Представена по делото е и нотариална покана, рег. №
3047/15.04.2014 г., с която издадената ценна книга е предявена за плащане на
ответницата. Видно от представената разписка № 13, на 24.04.2014 г., поканата е
получена лично.
Постоянна и непротиворечива е
съдебната практика на ВКС, че специалният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ
принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто
менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна
давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на
преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за
запазване на правата по него. В производството по този иск, за разлика от
исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55
- 59
ЗЗД, не подлежи на изследване степента
на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на
имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява
това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по
ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на
задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване
на преките менителнични права от ползуващото се лице /така, решение № по т.
дело № 453/2008 г. на ВКС, ТК - II т. о., решение № 135/20.12.2010 г.
по т. дело № 13/2010 г. на ВКС, ТК - I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Безпротиворечива е и съдебната практика относно
обстоятелството, че при възникнал между страните спор във връзка с твърдения за
наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника
възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва
да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението
по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а
длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да
бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични,
основани на отношенията му с кредитора /виж, решение № 31/5.04.2012 г.
по т. дело № 55/2011 г. на ВКС, ТК - II т. о., решение № 110/8.11.2010 г.
по т. дело № 949/2009 г. на ВКС, ТК - I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Или, в производството по кондиционният иск по чл.534, ал.1 ТЗ след проверка
редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва
да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка,
съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не.
Както е посочено обаче
с определението на настоящия състав по реда на чл.374 ГПК № 260 460/ 20.11.2023
год., съгласно указанията, дадени с т. 2 от ТР № 3/22.04.19 год.
по т.д.№ 3/16 год. на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването
в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
В контекста на горните постановки и взимайки предвид
влязлото в сила решение № 151 от 21.02.2019 год. по т.д. № 645/ 2018 г. на ВОС,
настоящият състав намира за установени със сила на пресъдено нещо основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Формираната СПН на решението по предходния
частичен иск, като е посочено и в определението по чл. 374 ГПК, преклудира
правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, поради което
и направените от процесуалния представител на ответницата в този смисъл
възражения срещу предявения иск не подлежат на разглеждане.
Макар правоизключващите и правоунищожаващите възражения да
са преклудирани, не са такива правопогасяващите и дилаторните възражения на
ответника в последващия процес. В настоящия случай, такива не са направени.
Недоказано
е и твърдението
за осъществена от приносителя на ефекта злоупотреба с право и недобросъвестност
поради знанието му за каузалните й отношения с поемателя Махмуд М.. Възражението е общо, почивайки на твърденията на поемателя без
насрещно такова за погасяване на вземането, което не позволява на съда да
прецени дали конкретното обективирано фактическо действие съставлява
злоупотреба с право или недобросъвестност.
На следващо място, гражданското право не допуска при възмезден договор да се иска
връщане на получената от едната страна имуществена престация поради това, че
насрещната страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право преди
изтичане на срока на погасителната давност, при което задълженото лице не може
да бъде заставено да престира. В менителничното право обаче е допуснато
отклонение от принципа на гражданското право, като именно изтеклата погасителна
давност е основание за възникване на вземането за неоснователно обогатяване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция
разноски, съставляващи платена държавна такса на стойност 7 824 / седем хиляди
осемстотин двадесет и четири/ лева и адвокатски хонорар на стойност 12 490 /
дванадесет хиляди четиристотин и деветдесет/ лева/, възлизащи в общ размер на 20 314 / двадесет хиляди триста и
четиринадесет/ лева, като с оглед
цената на иска и предвидения в Наредбата минимум и цената на иска възражението
за прекомерност на адвокатското възнагреждение се преценява за неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез нейния
настойник и законен представител Ч.В.Г., с адрес: *** и заместила починалата в хода на производството /на 26.02.2022 год./ М.К.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ
на В.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***, СУМАТА
от 100 000 / сто хиляди/ евро,
представляваща част от
общо дължима
сума 150 000 евро, с която ответницата неоснователно се е обогатила във вреда
на ищеца, по прескибиран запис на заповед, издаден на 12.11.2013 г., с падеж
15.04.2014 г., на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва считано от предявяването на иска - 12.04.2019 год.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез нейния
настойник и законен представител Ч.В.Г., с адрес: *** и заместила починалата в хода на производството /на 26.02.2022 год./ М.К.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ
на В.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***, СУМАТА от 20 314 / двадесет хиляди триста и четиринадесет/ лева,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: