Определение по дело №6350/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3025
Дата: 23 август 2019 г.
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20185530106350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  

Номер   …….…………….……23.08.2019 година………...……Град Стара Загора    

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…..………..Седми граждански състав

На двадесет и трети август ….………….……………………………...Година 2019

В закрито заседание в следния състав: 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Ж.Секретар……………………………………………………………………………….                        

Прокурор………………………………………………………………………………                

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. Ж.                                        

гражданско дело номер 6350…………………...по описа за 2018…..…….година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 248, ал. 1 предл. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

          Образувано е по повод указания дадени в определение № 695/14.08.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1356/2019 г. за разглеждане по същество на делото по молба вх. № 12310/24.04.2019 г. от ответника по делото Г.С.В. с искане за изменяне на постановеното по делото решение № 430/04.04.2019 г. в частта му за разноските, чрез намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на присъдените в полза на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като се постанови тази сума да е в рамките на минималните размери посочени в чл. 7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със същото определение на Старозагорски окръжен съд са дадени указания за произнасяне по направено ново искане по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 430/04.04.2019 г. в частта му за разноските по отношение на присъдената държавна такса, тъй като такова искане било направено за пръв път във въззивна частна жалба от 07.06.2019 г. и следвало по това искане да се произнесе районният съд.

Ответникът по молбата „М.“ ЕООД излага становище и съображения за нейната недопустимост и неоснователност.

1/ При извършената проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената молба за изменение на решението по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за неоснователна по следните съображения:

Искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото - по реда и в срока по чл. 248 от ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите - чл. 80 ГПК. Съгласно т.3 и т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. По действащия ГПК съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след приключване на устните състезания.

Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях /както е в случая - л. 40 от делото/, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Страната, която се позовава на прекомерност е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, и затова не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане /така определение № 206/30.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1557/2019 г., IV г. о., определение № 135/18.03.2019 г. по ч.т.д. № 938/2018 г., І т.о., определение № 36/26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г.о., определение № 13/17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г.о., определение № 878/12.05.2013 г. по ч.т.д. № 3365/2013 г., I т.о./. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

В случая молбата е подадена след постановяване на решението по делото, т.е. след произнасянето на съда по този въпрос. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован, но не се е явил, като е депозирал единствено молба /л. 42 от делото/, с която не е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ответникът не е заявил това свое искане под никаква форма в хода на делото /дори и при условията на евентуалност, защото няма как да предвиди изхода от спора – подобен случай е разгледан в определение № 390/29.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3831/2018 г., III г.о/.

Всички тези правни изводи са изцяло възприети в отменителното определение № 695/14.08.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1356/2019 г. – съставът на Старозагорски окръжен съд изцяло е споделил изводите в отмененото определение ответникът е следвало да заяви възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение до приключване на устните състезания, което не е било сторено и поради това подобно възражение е недопустимо.

2/ По отношение на въведеното за пръв път ново искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК съгласно приетото в определение № 695/14.08.2019 г. на Старозагорски окръжен съд  /т.е. нова молба – бел. съдията докладчик/ за присъдената държавна такса и както е констатирал Старозагорски окръжен съд в посоченото определение това ново искане е направено за пръв път пред въззивната инстанция с въззивната частна жалба от 07.06.2019 г. В по-ранен момент подобно искане не е било направено от ответника по делото. Това означава, че тази нова молба по чл. 248 ГПК относно присъдената държавна такса, направена едва за пръв път с въззивната частна жалба от 07.06.2019 г. е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане – съдебното решение на първата инстанция е било постановено на 04.04.2019 г., като е било връчено на ответника на 08.04.2019 г. /било е обжалваемо/ и поради това съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК срокът за подаване на молбата за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решението в частта му за държавната такса е изтекъл на 22.04.2019 г. Молбата съдържаща се във въззивната частна жалба за изменение на присъдената държавна такса с решение № 430/04.04.2019 г. е била подадена едва на 07.06.2019 г., т.е. тя е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.

Действително ответникът е подал молба за изменение в частта за разноските в срока за обжалване на съдебното решение № 430/04.04.2019 г. на Старозагорски районен съд, но в тази молба е направил искане само за преразглеждане и намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца поради прекомерност и съгласно диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ първоинстанционният съд не е обсъждал въпроси /а и не е дължал тяхното обсъждане/ за дължимата държавна такса от ответника на ищеца.

Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12310/24.04.2019 г. на Г.С.В. за изменяне на постановеното по делото решение № 430/04.04.2019 г. в частта му за разноските, чрез намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на присъдените в полза на ищеца „М.“ ЕООД, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба съдържаща се във въззивна частна жалба вх. № 7576/07.06.2019 г. на Старозагорски окръжен съд за изменение на постановеното по делото решение № 430/04.04.2019 г. в частта му за разноските за присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „М.“ ЕООД, разноски за заплатена държавна такса.

 

        Определението подлежи на обжалване с частна въззивна жалба в седмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: