М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 642/2014 г. по описа на КРС
По
отношение на подсъдимия К.П.Б. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен
акт за това, че на 20.04.2014 г., в местността “****”, в землището на с. К.,
обл. П. е причинил на лицето Т.Х.Б., ЕГН ********** *** средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на бедрената шийка със счупване в областта на
главата на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на долния десен крайник за срок повече от 30 дни- престъпление по
чл.129, ал.2, предл.2-ро, алт.2-ра, във вр. с
ал.1 от НК.
Р.п.К.
представлявана в съдебно заседание от прокурора Свилен Братоев поддържа
внесеният обвинителен акт. Счита, че по делото са събрани безспорни и
категорични доказателства подсъдимият Б. да е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира
на същият да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца, което да бъде изтърпяно реално.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия от престъплението Т.Х.Б., който претендира заплащането на обезщетение
в размер на 10000 лева за причинените му неимуществени вреди- болки и страдания
от престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Не се
претендират изплащане на законна лихва и разноски по делото. Пострадалият е
конституиран като граждански ищец по делото и въз основа на направеното от
негова страна искане на основание чл.76 и следващите от НПК е конституиран и
като частен обвинител по делото.
За
гражданският ищец и частен обвинител като повереник се явява адв. П.М.- упълномощена.
Същата счита вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение за безспорно доказана, а предявеният граждански иск за
доказан по основание. Пледира подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение, а предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият
Б. се явява лично и със защитника си адв. П.К.- упълномощен. Подсъдимият
разбира обвинението, не се признава за виновен и се възползва от правото си да
не дава обяснения. Желае да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът
на подсъдимия намира повдигнатото обвинение за необосновано и недоказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
К.П.Б., ЕГН ********** е роден на *** ***. ***. Препитава се с отглеждане на *****. Живее в с. К., П. обл., ул.“**№ * ***.
Пострадалият
Т.Х.Б., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл. Има завършен през **** г. **** с отглеждане
на ***. Живее в с. К., П. обл., ул.“***“ № *. ***.
Подсъдимият
К.Б. и пострадалият Т.Б. притежавали съседни розови насаждения в местността „****“,
в землището на с. К., П. обл. Между двамата съществували влошени отношения по
повод обработването на розовите насаждения.
На 20.04.2014
г., около обед, пострадалият Т.Б. отишъл в местността „****“ при розовите си
насаждения, където берял трева наведен. Изправяйки се, видял към него да се
приближава подсъдимия К.Б.. Подсъдимият, без да каже нищо, ударил с юмрук пострадалия
в лявата челно- слепоочна област на главата. В резултат от нанесения удар Т.Б.
паднал на земята. Бил замаян за секунди, но когато се свестил усетил силни
болки в главата и десния крак. Видял, как през това време подсъдимият Б. се
отдалечил от мястото, където лежал на земята. Пострадалият, изпитвайки силни
болки, успял да се придвижи до началото на село К., където го видял легнал на
земята свидетеля Г.С., който по това време се прибирал с автомобила си вкъщи.
Свидетелят отишъл при пострадалия, от когото разбрал, че бил набит от
подсъдимия К.Б., заради проблем с розите и че сигурно му е счупен крака.
Свидетелят С. закарал пострадалия Б. до дома му, където се намирала дъщерята на
последния- свидетелката М.Ш..
Свидетелката
Ш. видяла, че баща и имал кървяща рана на главата и търсел опора, за да се
придвижи. Разбрала от баща си, че подсъдимият Б. го е пребил. Наложило се да
транспортират пострадалият до болницата в гр. К., от където бил откаран до
УМБАЛ „Св. Г.“***. Там бил приет за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология. Била му поставена диагноза „Счупване на бедрената шийка,
закрито“, като му било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация- бедрена глава и била поставена обездвижваща перка на стъпалото.
Престоя на пострадалия в болницата продължил до 29.04.2014 г., когато бил
изписан с препоръка за леглови режим на лечение вкъщи до контролния преглед на
21.05.2014 г. Лечението на пострадалия продължило около 3 месеца.
От
заключението на изготвените по делото съдебномедицинска и допълнителна
съдебномедицинска експертизи се установява, че на пострадалия Т.Х.Б. било
причинено при инцидента на 20.04.2014 г. закрито счупване на бедрената шийка
със счупване в областта на главата на дясната бедрена кост и травматичен оток и
кръвонасядане на главата. Счупването причинило трайно затрудняване на
движенията на долен десен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК, а мекотъканните увреждания на главата довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Относно
механизма на причиняване на телесните увреждания, вещото лице в заключенията си
и в с.з. е посочило, че мекотъканната травма на челото отляво е била причинена
от удар с или върху твърд тъп предмет, какъвто е юмрука, включително е било възможно
да бъде причинена и от ръка с наличен масивен пръстен, както и от камък.
Увреждането е било преценено като сериозно, причинило болка и страдание без
разстройство на здравето. Досежно закритото счупване на бедрената шийка със
счупване в областта на главата на дясната бедрена кост е преценено от вещото
лице, че най- вероятния механизъм на причиняване на това увреждане е падане
върху страничната част на седалището и горната част на бедрото, върху самата
шийка. Посочено е, че увреждането представлява високо енергийна травма, която
се получава вследствие инерционното движение надолу на тялото на човека, което
при падане върху настилката упражнява много голяма сила точно в областта на
седалището и горната част на бедрото, вследствие на което костта се отваря и се
чупи в тази област. Посоченият механизъм бил типичен за такива травми и по
вероятен от нанасянето на ритници, които за да причинят подобна травма е
следвало много точно да са преценени и да се нанесени именно в конкретната
област на седалището и бедрото. Това увреждане е причинило на пострадалия Т.Б.
трайно затрудняване движението на долен десен крайник за срок повече от 30 дни.
Изпитвал е сериозни болки и страдания по време на инцидента със затихващ
характер след това. Изходът от травмата за пострадалия бил благоприятен,
независимо от все още изпитваните от него затруднения. Предвид възрастта му
обаче било възможно нанесената травма да окаже влияние върху възможността да
използва всички групи мускули завинаги.
Съобразно
приложената по делото справка от БАН, НИМХ, Филиал П. времето на 20.04.2014 г. между 12 и 16 часа на
територията на Община К. било без валежи, с мокра почва,
температура 16,4 градуса, голяма влажност на въздуха и наличие на облачност.
От приобщената
по делото справка на Р.п.К. и приетата по делото преписка № 1858/2014 г. на РП-
К. се установява, че след процесния случай пострадалият Т.Б.
е подал жалба до прокурора във връзка с твърдяна от него закана за убийство от
страна на подсъдимия К.Б., осъществена на 21.10.2014 г. За инцидента бил
съставен протокол за предупреждение на подсъдимия Б.. С постановление от
19.12.2014 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство, поради
липса на доказателства за престъпление по чл.144 ал.3 от НК.
Според
изготвената справка от РУ на МВР К.,
наименована докладна записка, изготвена във връзка с изясняване на
обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото лицата,
стопанисващи обекти- шестограми на паркинга до *** К. са Д. Ш. и Т.Т., като на 20.04.2014 г. обекта, стопанисван от Ш. не е работил, а Т. не помни дали обекта, стопанисван от нея е работил.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Т.Б., Г.С., М.Ш., К. Х. и Г. Г.; приетите
по делото писмени доказателства- етапна епикриза на пострадалия, епикриза,
съдебномедицинско удостоверение, справка за съдимост на подсъдимия, справка от
БАН, НИХМ- Филиал П., справка от РП К., справка от РУ на МВР К., характеристична справка на подсъдимия,
характеристична справка на пострадалия, преписка № 1858/2014 г. на РП К., както и заключенията на изготвените
съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи и справка за
съдимост на подсъдимия.
Подсъдимият
К.Б. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като се е
възползвал от правото си да не дава обяснения, поради което такива не могат да
бъдат обсъдени от съда при постановяване на присъдата.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва изцяло
показанията на свидетеля Б., като отчита обстоятелството, че същият има
качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото. Това му качеството
обаче, съдът не установи да се е отразило върху обективното пресъздаване на
обстоятелствата, касаещи предмета на доказване по делото. Показанията на
свидетеля са последователни в хода на цялото наказателно производство по
делото. От същите се установява по безспорен и категоричен начин датата, на
която са му причинени телесните увреждания- на 20.04.2014 г., Великден, около
обед. Установява се и лицето, което му е причинило уврежданията, а именно
подсъдимия К.Б.. По време на цялото производство по делото пострадалият
недвусмислено и категорично сочи за автор на нанесения му удар в главата К.Б..
Веднага след инцидента, изпитвайки силни болки, вследствие удара по главата и
счупения крак, Т.Б. е посочил на първия срещнат от него човек- свидетеля Г.С.,
а малко по- късно и на дъщеря си- свидетелката Ш., че именно К.Б. го е ударил.
Тази позиция на пострадалия е останала непроменена в хода на производството, а
и е необорена от обективни доказателства по делото. Подкрепя се и от
показанията на свидетелите С. и Ш., които потвърждават, макар и косвено
категоричността на изявленията на пострадалия относно автора на инкриминираното
деяние.
Последователни са показанията на свидетеля Т.Б.
и досежно механизма на причиняване на уврежданията. В хода на цялото
производство пострадалият твърди, че е бил ударен от К.Б. с юмрук в лявата челно- слепоочна област на главата, вследствие
на което паднал на земята замаян. За времето през което е бил замаян не помни
какво се е случвало с него. Следва да се отбележи, че пострадалият в хода на
цялото производство не твърди да е бил ритан от подсъдимия, след като е паднал
на земята, каквито възражения се правят от защитата на подсъдимия. В
показанията си пред разследващия полицай е допуснал вероятността, че подсъдимият
може и да е продължил да го бие, след като е паднал на земята. Това обаче
пострадалият е предположил, като е уточнил, че не помни какво се е случило с
него през времето докато е бил замаян. Така изказаното предположение не може да
счете за противоречие в показанията на пострадалия относно сочения от него
механизъм на причиняване на телесната повреда.
На
следващо място, пострадалият, изяснявайки механизма на причиняване на телесната
повреда, твърди в хода на цялото производство по делото, че при нанасяне на
удара с юмрук, подсъдимия е носил пръстен на ръката, с която го е ударил. Обстоятелството,
че подсъдимия притежава и носи масивен златен пръстен на ръката си се
установява от показанията на свидетеля Х.- мл. районен инспектор. В този смисъл
показанията на пострадалия за наличие на пръстен от подсъдимия се потвърждават
от показанията на този свидетел. Заключението на допълнителната съдебномедицинската
експертиза по делото също потвърждава показанията на пострадалия досежно
нанасянето на удар с масивен пръстен в областта на лявата челно- слепоочна
област. С оглед продължителното време на възстановяване на травмата на главата,
вещото лице е направило извода за сериозно травматично увреждане на челото към
слепоочието, вляво, както и че тази рана е възможно да се причини от предмет
със сравнително добре изразени ръбове като пръстен или камък.
От
страна на защитата на подсъдимия е направено възражение и относно обективността
на показанията на пострадалия Б. предвид влошените отношения, които е имал с
подсъдимия, израз на които били „многократно“ пусканите жалби от пострадалия.
Сочи се в направеното възражение, че в израз на заядливо отношение към подсъдимия,
пострадалия Б. решил да го посочи като извършител на процесното деяние.
Възражението е неоснователно. Действително по делото са събрани доказателства
за влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, свързани с обработването
на отглежданите от двамата съседни розови насаждения. Доказателства за
многократно подавани жалби от пострадалия, израз на заядливото му отношение към
подсъдимия не са събрани. Видно от направената справка от РП- К., пострадалият
е подал само една жалба срещу подсъдимия и то след процесния случай и по същата
прокурорът се е произнесъл като е отказал да образува досъдебно производство. Подаването
на жалба до надлежна институция в случая, съдът счита за начин за осъществяване
на конституционно гарантираните права на пострадалия. Още повече, че въпросната
жалба е подадена на 11.11.2014 г., много след образуване на процесното
наказателно производство, така че не би могла да се отрази на обективността на
показанията на пострадалия в това производство, а може да се прецени единствено
като доказателство за налични влошени отношения между подсъдимия и
пострадалия.
При постановяване на присъдата си, съдът
ползва показанията на свидетелката М.Ш., като отчита обстоятелството, че същата
е дъщеря на гражданския ищец и частен обвинител Т.Б.. Това обстоятелство обаче,
съдът намира, че не се е отразило на обективността на нейните показания, които
се подкрепят изцяло от останалите, събрани по делото и кредитирани от съда
доказателства, а именно- показанията на свидетелите Т.Б. и Г.С., от писмените
доказателства, приети по делото и заключението на съдебномедицинските
експертизи. В показанията си свидетелката установява безспорно нанесените
телесни увреждания на нейния баща, както и техния автор- К.Б.. Досежно авторът
на уврежданията, показанията на свидетелката представляват косвено
доказателство, тъй като същата предава съобщеното и от нейния баща- пострадалия
Б., който е очевидец. В тази част показанията на свидетелката се явяват
подкрепени напълно от останалите, кредитирани от съда доказателства по делото,
поради което се ползват изцяло от съда.
По
отношение показанията на свидетеля Г.С. съдът ползва същите в по- голямата им
част, с изключение на твърдяното от него обстоятелство, че пострадалият му е
заявил, че нанесеният от К.Б. удар в главата е бил с камък. Това обстоятелство
се твърди единствено от този свидетел в хода на производството. Действително
съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза и този механизъм на
причиняване на увреждането по главата е възможен. За камък в ръката на
подсъдимия обаче, не съобщава пострадалия в нито един етап от производството по
делото. Доколкото свидетелят С. не е бил очевидец на нанасяне на телесната
повреда, съдът намира, че не следва да се кредитират показанията му единствено
в тази част, тъй като противоречат на останалите ползвани от съда
доказателства, а именно показанията на пострадалия и на свидетелката Ш.. Съдът
намира, че противоречието в показанията на свидетеля С. в обсъжданата част не
се дължи на липса на обективност, а на липса на точен спомен относно посоченото
обстоятелство, поради изминалия немалък период от време. Свидетелят не се
намира в близки отношения с пострадалия, така че да се е наложило да поддържа
ясен спомен всяко едно от предадените му от последния обстоятелства по
нанесения му побой. В останалата част,
съдът намира показанията на свидетеля за правдиви и съответни на
доказателствата по делото. Този свидетел установява състоянието на пострадалия
след нанасяне на телесните му увреждания, а и косвено техния автор- подсъдимия Б..
Досежно авторството на деянието, косвените показанията на свидетеля С. са
напълно безпротиворечиви и съответни с останалите кредитирани от съда
доказателства, а именно показанията на пострадалия и неговата дъщеря, поради
което съдът ползва показанията на този свидетел и относно това обстоятелство.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва изцяло показанията на свидетеля К.Х.,
като намира същите за обективни и пряко относими към предмета на доказване по
делото, установяващи наличието на масивен златен пръстен от подсъдимия Б.,
който е носен от него.
При
постановяване на присъдата си, съдът не ползва показанията на свидетеля Г.Г.
досежно местонахождението на подсъдимия на инкриминираната дата, а именно в гр.
К., на шестограмите, на паркинга до ***. В тази част показанията на свидетеля
противоречат на останалите събрани по делото доказателства- показанията на
пострадалия Б., свидетелката Ш. и свидетеля С., поради което се явяват изолирани и неподкрепени от
доказателствата по делото. От друга страна, показанията на свидетеля Г. досежно посоченото обстоятелство се явят нелогични. Не
става ясно, поради каква причина същия с категоричност си спомня обстоятелства,
случили се преди повече от десет месеца, при положение, че същите не се
отличават с нищо особено от ежедневните му навици- да ходи при шестограмите, за
да пие бира. Обстоятелството, че е било Великден и свидетеля Г. ходил на
църква, чукал се с яйца и се успал на другата сутрин, също не може да даде
логично обяснение за категоричността на свидетеля относно твърдяната от него
дата, на която се срещнал с подсъдимия при положение, че великденските празници
продължават три дни. В останалата част показанията на свидетеля Г. се явяват
неотносими към предмета на доказване по делото.
При постановяване на присъдата си,
съдът ползва заключенията на изготвените съдебномедицинска и допълнителна
съдебномедицинска експертизи, тъй като
вещото лице е специалист в съответната област и е отговорил безпристрастно,
пълно и точно на поставените му въпроси. От заключенията на двете експертизи се
установява по безспорен и категоричен начин нанесените увреждания на
пострадалия Б. на инкриминираната дата, както и механизма на тяхното
причиняване, които обстоятелства са от съществено значение за предмета на
доказване по делото. Според заключението на вещото лице в резултат от нанесения
сериозен удар с юмрук в лявата челно- слепоочна област на главата на пострадалия, пострадалия Б. е паднал на земята, като
поради действащите върху тялото му инерционни сили при падането върху твърдата
повърхност се е получило счупването на бедрената шийка със счупване в областта
на главата на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване
движенията на долния десен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице е
приело, че е напълно възможно, с оглед обективните находки, които е възприело
при извършения преглед на пострадалия 18 дни след причиняване на увреждането на
главата, същото да е било причинено при наличие и на масивен пръстен върху
ръката подсъдимия, така както твърди в показанията си пострадалия.
Съдът ползва писмените
доказателства по делото, тъй като същите са събрани по реда и във формата,
изискуема от НПК, и са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената
по делото преписка № 1858/2014 г. на РП- К., съдът ползва като писмено
доказателство протокола за предупреждение на подсъдимия Б., съставен на
28.10.2014 г. по повод подадената от пострадалия жалба до РП- К..
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият К.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2, предлож. второ алт.2
вр. ал.1 от НК.
От обективна страна състава на
престъплението е осъществен чрез нанасянето на сериозен удар с юмрук в лявата
челно- слепоочна област на главата, в резултат от който пострадалия Б. е паднал
на земята и е получил счупването на бедрената шийка със счупване в
областта на главата на дясната бедрена кост. Това телесно увреждане е довело до
трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за срок повече от 30 дни,
като възстановителния му период е за около 3 месеца и е съпроводен с изпитани
от пострадалия сериозни болки и страдания по време на инцидента с затихващ
характер след това.
Деянието
е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е че
нанася удар на пострадалия, който е от естеството да причини престъпния
резултат, предвиждал е този резултат и го е целял.
По изложените мотиви и въз основа на
доказателствата, събрани по делото, съдът намира авторството на подсъдимия в
извършване на престъплението по чл.129 ал.2
предл. второ алт.2 вр. ал.1 от НК за безспорно доказано, поради което го призна за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К.Б., съдът взе
предвид, че за престъплението по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години. С оглед
индивидуализация на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и дееца.
Деянието се явява тежко
по смисъла на чл.93 т.7 от НК, умишлено престъпление. С оглед начина на
извършването му и степента, в която са засегнати
правно защитените обществени отношения, свързани с здравето и физическата
неприкосновеност на личността, съдът намира обществената опасност на процесното
деяние за висока. В тази насока следва да се отчете и значителното
разпространение напоследък на този вид престъпления в обществото, както и
обстоятелството, че обект на посегателството от страна на подсъдимия е било
лице на преклонна възраст- 80 години, който е оставен на безлюдно място в
безпомощно състояние след нанасяне на уврежданията.
Подсъдимият Б., съдът намира за личност с невисока
степен на обществена опасност. Същият е неосъждан към момента и с добри
характеристични данни, трудово и семейно ангажиран, които обстоятелства съдът
отчита като смекчаващи вината му.
Отчитайки гореизброените обстоятелства и предвид
постигане на необходимия поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на
подсъдимия, на същия следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, в размер, ориентиран към минималния, предвиден в НК, а именно лишаване от
свобода за срок от една година. Съдът намира, че поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, може да се постигне чрез отлагане изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от три години, за което са налице основанията на чл.66 ал.1 от НК, поради което го постанови. С така наложеното по вид и размер наказание,
съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства
поправително и възпиращо по отношение на подсъдимия, за да спазва установеният
правов ред.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Престъплението по чл.129
ал.2 предл. 2 ал.2 вр. ал.1 от НК
е противоправно деяние, извършено от подсъдимия Б. виновно. Безспорно
установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия посегателство,
на пострадалия са причинени две травматични увреждания- счупване на бедрената
шийка със счупване в областта на главата на дясната бедрена кост и травматичен
оток и кръвонасядане на главата отляво челно- слепоочно. Била е поставена перка за стабилизиране на крака, за
да може да заздравее. Възстановителният период е траел около 3 месеца и е бил
съпроводен с изпитани от пострадалия сериозни болки и страдания по време на
инцидента с затихващ характер след това. На
същия е бил причинен и травматичен оток и кръвонасядане отляво челно-
слепоочно, чиито болки и страдание са били със срок за възстановяване около 20
дни.
Видно
от гореизложеното са налице законовите предпоставки за реализиране на
деликтната отговорност- действие, противоправност на деянието, причинени вреди,
вина и причинна връзка между деянието и причинените вреди, поради което е
налице основание да се ангажира отговорността на подсъдимия К.Б. за причинените
от него неимуществени вреди. Съдът като
взе предвид, че подлежат на обезщетяване всички причинени неимуществени вреди и
същите следва да се да се репарират по справедливост, съобразно чл.52 от НК, както
и обема на травматичните увреждания, претърпените болки и страдания от
пострадалия намира, че подсъдимият К.Б. следва да заплати на пострадалия Т.Б.
обезщетение за причинените му неимуществени вреди- болки и страдания, в размер
на 7000 лв., като за разликата от 7000 лв. до пълният предявен размер от 10000
лв. предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Б. следва да бъдат оставени
направените по делото разноски размер на 163,75 (сто шестдесет и
три лева и 75 ст.) лева, представляващи възнаграждение и пътни разноски на вещо
лице от съдебното и досъдебно производство, както и сумата от 280 (двеста и
осемдесет) лева, представляващи държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.