№ 28
гр. Пловдив, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500159 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 461/21.12.2023 г., поправено относно ОФГ с
решение № 54/26.02.2024 г., постановени по гр.д. № 320/2023 г. на ОС-П., в
неговите части, с които е осъдена П.Р.Б. да заплати на А. А. К. обезщетение в
размер на 25 000 лв. по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди от воденото наказателно производство по досъдебно
производство № 312 ЗМ-109/2015 г. по описа на ОДМВР-гр.П., пр.пр. №
521/2015 г. по описа на ОП-П. за престъпление по чл. 282,ал.2,
вр.ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 и вр.чл.21,ал.3 и във вр. чл.26,ал.1 от НК, към което
са присъединени пр.пр. № 1336/2015 г. на РП-П. за престъпление по
чл.311,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК и пр.пр. № 2116/2015 г.-ДП
№3/2015 г., пр.пр. № 519/2015 г. на РП-П., изпратени в СО-СП пр.преписка под
№ 455/2018 г. по описа на СП, ДП № 73/2018 г. на СО-СП, прекратена с
постановление от 17.02.2022 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 4.03.2022 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото съобразно уважената
част от иска в размер на 2,08 лв., и искът е отхвърлен за разликата над размера
от 25 000 лв. до 60 000 лв. като неоснователен.
1
Жалбоподателката А. А. К. с подадената на 23.01.2024 г. въззивна жалба
обжалва решението като неправилно в частта му, с която окръжният съд е
отхвърлил предявения от нея против П.Р.Б. иск присъждане и на сума над
25 000 лв. до 60 000 лв. като обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, като моли искът да бъде уважен и за размер над 25 000 лв. до 60 000
лв., ведно със законната лихва от 4.03.2022 г. Като ищца в производството
пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 120000 лв. от воденото срещу нея
наказателно производство, което е прекратено с постановление от 17.02.2022 г.
от наблюдаващия прокурор, тъй като тя не е извършила престъплението, за
което й е било повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху сумата
от 17.02.2022 г. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Жалбоподателят П.Р.Б. с подадената на 8.01.2024 г. въззивна жалба
обжалва решението като неправилно в частта му, с която окръжният съд е
осъдил П.Р.Б. да заплати на ищцата А. К. сумата 25 000 лв. като обезщетение
за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от 4.03.2022 г., с искане то да бъде отменено. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва като неоснователен предявеният
от А. А. К. иск.
От ответницата по тази жалба А. А. К. е подаден писмен отговор от
19.02.2024 г., с който се взима становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че срещу ищцата А. А. К. е било водено
наказателно производство по ДП № 312 ЗМ-109/2015 г. по описа на ОДМВР-
гр.П., пр.пр. № 521/2015 г. по описа на ОП-П. за престъпление по чл. 282,ал.2,
вр.ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 и вр.чл.21,ал.3 и във вр. чл.26,ал.1 от НК, към което
2
са присъединени пр.пр. № 1336/2015 г. на РП-П. за престъпление по
чл.311,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК и пр.пр. № 2116/2015 г.-ДП
№3/2015 г., пр.пр. № 519/2015 г. на РП-П., изпратени в СО-СП, пр.преписка
под № 455/2018 г. по описа на СП, ДП № 73/2018 г. на СО-СП, което
наказателно производство е било прекратено с влязло в сила постановление от
17.02.2022 г. на прокурор при Специализираната прокуратура на основание
чл.24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като деянието не е престъпление. Прието е, видно
от мотивната част на постановлението, че е установено, че не е осъществен от
обективна страна състав на престъпление по действащия НК от страна на
обвиняемата К., съответно, че затова не следва да се коментира съставът на
престъплението по чл.282 от НК в настоящия случай и от субективна страна.
С подадената на 25.05.2023 г. искова молба ищцата А. К. твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди от понесените притеснения и страдания от
продължилото почти 7 години наказателно производство и претендира за
присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лв. Твърди, че от 2.06.2014 г.
до 30.03.2015 г. е заемала позицията на началник на Общинска служба
земеделие-С., към която има три офиса – гр. С., гр.Б. и с. Л.. Твърди, че срещу
нея на 9.04.2015 г. с постановление на РП-П. е образувано ДП по пр.пр. №
1336/2015 г. за съставяне на 7 официални документи-протоколни решения в
съучастие с още три служителки за престъпление по чл.311,ал.1 във вр. с
чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК. Твърди, че по това ДП по пр.пр. № 1336/2015 г. е
давала обяснения, проведен е разпит, от нея са иззети служебни документи и
доброволно е предавала такива на проверяващи и разследващи до
приключване на делото, снет е сравнителен материал за извършване на
графическа експертиза. Твърди, че срещу нея е било образувано и второ ДП –
на 14.04.2015 г. за престъпление по чл.308,ал.1 от НК, след като на 12.03.2015
г. по пр.пр. № 521/2015 г. на ОП-П. наблюдаващият прокурор отделя
материали, които изпраща на РП-П. по компетентност, включващи иззети
документи от ищцата на 5.03.2015 г., снети обяснения от нея на 9.03.2015 г.,
сравнителен материал за разследване на документни престъпления,
извършени в съучастие. Твърди, че наблюдаващият прокурор от ОП-П. е
изискал и приел обединените производства с материалите под № 2116/2015 г.
– ДП №3/2015 г., пр.пр. № 519/2015 г. с постановление от 12.03.2015 г. към
предходното за съвместно разследване, както и че към него е присъединена и
пр.пр. № 1041/2015 г. с постановление от 11.11.2015 г. Твърди, че по
3
разпореждане на наблюдаващия прокурор от 30.03.2015 г. е била отстранена
от работното си място. Твърди, че по устно разпореждане на наблюдаващия
прокурор й било забранено да влиза в ОСЗ-офис Б., за което била
информирана по телефона. Твърди, че П. уведомява директора на Областна
дирекция „Земеделие“-гр.П. за новото висящо дело, поискано й е обяснения
по това обвинение с оглед налагане на дисциплинарно наказание и е уволнена
от работа със заповед от 21.05.2015 г. Твърди, че с постановление от 8.06.2015
г. на ОП-П. по пр.пр. № 521/2015 г. е образувано ДП № 312 ЗМ-109/2015 г. на
ОДМВР-П. срещу нея в качеството й на началник на Общинска служба
„Земеделие“-гр.С. и К.Г.В. за това, че в гр.Б. в периода от 11.07.2014 г. до
20.08.2014 г. при условията на продължавано престъпление и в съучастие с
кмета на Община Б. като съизвършители, в кръга на службата си като членове
на комисия, назначена със заповед № 4/11.07.2014 г., №5/11.07.2014 г., №
5/20.08.2014 г. и № 6/20.08.2014 г. на началника на ОСЗ-С., са съставили
официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства –
престъпление по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК. Твърди, че на
9.06.2015 г. на сайта на ОП-П. е поместено съобщение, че ОП-П. е образувала
наказателно производство срещу А. К.-началник ОСЗ-С. и кмета на Община-
Б., като са изписани диспозитивите на обвиненията и личните им данни.
Твърди, че е била уведомена КПКОНПИ и там е била образувана преписка,
касаеща промяна на начина на трайно ползване (НТП) на земеделски земи в
землището на Община Б. и за промени в собствеността на горите и земята от
горския фонд в общината (същите по обвинителния акт), която след
проверката с решение от 11.02.2016 г. е прекратена поради неустановяване на
конфликт на интереси срещу К. и В.. Твърди, че по новообразуваното дело е
иззета документация, регистри, карти, протоколи на Общинския съвет, скици,
карта на земеделските земи, доклади, изготвени от ищцата, повечето от които
в оригинал, което е затруднило дейността на службата. Твърди, че във връзка с
разследването за документните престъпления от 2013 г. и 2014 г. са били
засегнати нейните име, чест и достойнство лично и служебно, изпитвала е
срам, неудобство от колегите си, с които работила и узнали за първите
обвинения, и от гражданите, като тя е била отстранена без съответен акт и
дисциплинарно уволнена. Твърди, че отрицателни настроения и одумвания
усещала и чувала навсякъде, когато посети служебно или лично Община Б.
или ОДЗ, общинските служители и колегите й променили отношението си
4
към нея и това засилило страданията й, вместо пряката си служебна
ангажираност те обслужвали експерти, ревизори, комисии и проверяващи.
Твърди, че от тогава до октомври на 2017 г. са разпитани 58 свидетели, от
които 53 от района на Община Б. и С., нейни подчинени по служба, с приятели
и близки в общините. Твърди, че като специалист с две висши образования
(магистър инженер по геодезия и земеустройство и юрист) тя изпаднала в
емоционална, професионална криза и депресия знаейки, че не е извършила
престъпление, не е нарушила служебните си задължения да подправи или
състави неверни документи. Твърди, че по делото и в кореспонденцията между
наблюдаващия прокурор и КПКОНПИ се съдържат данни за извършен обиск
и претърсване в къщата й в с. Г.М., но такова ПСД не е извършено в нейно
присъствие, а на сестра й, която е на хемодиализа, и на болния й племенник, за
които тя се грижи, за него до смъртта му, без да са били връчени документи и
няма приложен такъв документ по делото. Твърди, че са били назначени
компютърна, агрономическа, оценителна и техническа експертизи, както и
през 2020 г. повторна съдебно-оценителна и агрономическа експертизи, които
за да изпълнят поставените от П. задачи са работили продължително време в
сградата на Общината и със служителите й за попълване на документацията,
необходима за заключенията. Твърди, че от 17.09.2015 г. до 12.12.2016 г. са
експлоатирани специални разузнавателни средства спрямо нея и са
проследявани контактите й и личния й живот и ежедневие, като от мобилните
оператори са изискани трафични данни за контакти и движение. Твърди, че
дори и да има достатъчно данни за извършени престъпления, те се отнасят
според обвинението за 2013 г. и 2014 г., а не за в бъдеще, поради което
следенето на поведението й след започнало разследване е нарушаване на
правото й да организира защитата си, ограничаване на свободата на общуване,
работа и на правото й на личен живот. Твърди, че наблюдаващият прокурор е
изискала по делото извършване от АДФИ на финансова ревизия, както и
документи, доклади и извършване на проверки от ОбСЗ-С., от Постоянна
комисия „Земеделие, горите и водно стопанство“, от министъра на
земеделието, разпорежда на кмета да прекрати сключените договори за
земите, на които е сменено предназначението, както и че с постановление от
3.07.2015 г. разпорежда на ОблДЗ, на ОбСЗ, на Агенция на горите, на
кадастъра и др. да не издават скици, презаверки на имоти и никакви
административни услуги, докато не приключи разследването по ДП 109/2015
5
г., което постановление е отменено след близо 7 години, на 9.03.2022 г. от
СпП. Твърди, че по образуваното само срещу нея дело за документно
престъпление са изискани документи и са снемани от нея обяснения, както и
по обединеното и новообразувано дело, разпитвана е в качеството на свидетел
няколко пъти, на 30.06.2015 г. разпитът й продължил от 9,45 ч. до 13,30 ч. и
още тогава е предупредена да не напуска местоживеенето си, както и да се
отзовава на призоваване под страх, че ще бъде задържана. Твърди, че на
25.08.2017 г. е повдигнато обвинение срещу нея по ДП 109/2015 г. на ОДМВР-
П. за престъпление по чл.282,ал.2 вр. ал.1,предл.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 и вр.
чл.21,ал.3, вр. чл.26,ал.1 от НК, вр. чл. 78а,ал.2 от ППЗС за това, че по
отношение на 158 парцела в качеството си на длъжностно лице и в съучастие
като помагач на кмета В., при условията на продължавано престъпление е
нарушила задълженията си по чл.78а,ал.2 от ППЗСПЗЗ, като е издала
заповеди № 4/11.07.2014 г., №5/11.07.2014 г., № 5/20.08.2014 г. и №
6/20.08.2014 г. относно извършване на проверки на място за установяване на
начин на трайно ползване (НТП) на имоти в землището на гр.Б., с.М., с. Г., с.С.
и с.М. в Община Б., в които като членове на комисия са посочени тя и К. В.
вместо двама представители на ОС“Земеделие“ и представител на
обслужващата фирма „З.“ЕООД, и от това са могли да настъпят немаловажни
вредни последици за Община Б. и селата на тази община – имуществени вреди
от загуба на собственост в размер на 1 141 117,60 лв. и неимуществени –
сериозно разколебаване доверието на населението в авторитета и
ръководството на Община Б. и ОСЗ-гр.С., офис Б. поради последвалите
промени на НТП на земите, описани в констативните протоколи, подписани от
нея и К. В., и констативните протоколи са били използвани от Община Б. пред
ОСЗ-гр.С., в Служба по кадастър, геодезия и Картография-гр.П. за
удостоверяване на вписване на неверния НТП на имотите в регистрите с цел
да причини вреда на Община Б.. Твърди, че в същия ден тя е разпитана в
качеството на обвиняема, определена й е мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 3000 лв., вносима в 10-дневен срок, която е внесена на
1.09.2017 г. и е била освободена с постановление от 8.04.2019 г., като е била
върната на вносителя през 2021 г. Твърди, че също на 25.08.2017 г. й е била
наложена и административна мярка „Забрана за напускане пределите на
Република България“, отменена с постановление от 10.03.2022 г. по пр.пр. №
17 844/2022 г. на СГП след нейна молба. Твърди, че й е извършена и
6
полицейска регистрация, което е приела твърде унизително като майка,
специалист с две висши образования и като човек. Твърди, че разследването й
е било предявено на 19.09.2017 г., а на 26.09.2017 г. е извършено ново
предявяване на прецизираното обвинение, като изменението се отнася до
„лице, заемащо отговорно служебно положение“ за нея и участието й като
извършител, умишлено подбуден и улеснен в извършване на престъплението
от помагач К. В. и тя е разпитана, на 29.09.2017 г. са й предявени материалите
от разследването и делото е изпратено на прокурора. Твърди, че на 20.10.2017
г. е внесен в ОС-П. обвинителен акт и е образувано НОХД № 751/2017 г., по
което е проведено заседание на 18.01.2018 г. и е бил предявен граждански иск
срещу нея солидарно с К.В. за сумата 1 141 117,60 лв., ведно със законната
лихва от 20.08.2014 г. Твърди, че пред съдебната зала чакали журналисти,
които били уведомени предварително за делото срещу нея и кмета на Община
Б., и всички местни издания отразили събитието със снимков материал, текст
и нейното име. Твърди, че с определение окръжният съд поради допуснати на
ДП съществени нарушения на процесуалните правила прекратил
производството по делото и го върнал на П., което определение било
протестирано от ОП-П. и потвърдено по ВЧНД № 124/2018 г. на АС-Пловдив
след проведено едно съдебно заседание. Твърди, че с постановление от
18.04.2018 г. с оглед изменението на чл.411а от НПК производството е прието
по компетентност от Специализираната прокуратура-гр.София и
разследването е възложено на екип от следователи, които са провели
множество повторни разпити, разпитани са нови свидетели, назначени са нови
експертизи в областта на строителството, земеделието и горите, изискани са
нови документи. Твърди, че на 5.02.2019 г. в сградата на НСлС й е проведен
подробен разпит в качеството й на обвиняема. Твърди, че на 25.11.2021 г.
разследването е приключено с предявяване на материалите, делото е
изпратено на СпП и наблюдаващият прокурор изготвя постановление от
17.02.2022 г. за прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство
на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК, защото е установил, че тя не е извършила
престъплението, за което й е повдигнато обвинението, което постановление не
е било обжалвано или протестирано. Твърди, че срещу нея са образувани три
отделни ДП в съвсем кратък интервал от време, две за документни
престъпления – неверни официални документи и подправка на документ и
едно за престъпление по служба, като и трите са за умишлени престъпления с
7
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от права по
чл.37,т.6 от НК“, а последното е тежко наказуемо – с „Лишаване от свобода“
от 3 до 10 години, както и с „Лишаване от права по чл.37,т.6 от НК“. Твърди,
че държавната принуда срещу нея се упражнява от 9.04.2015 г., като както
тежестта, така и времето за разследване и решаване на делото следва да се
счита от датата на образуване на самото производство, защото наказателното
производство е образувано срещу поименно назовано лице,
индивидуализирани са документите, които са неверни или подправени, както и
съучастниците, интензивно е ангажирано времето й и преди привличането й в
качеството на обвиняемо лице с проведените с нейно участие ПСД. Твърди, че
след присъединяването на двете производства за документи престъпления за
тях няма повдигнато обвинение и те са изоставени от прокурора, но те са били
образувани и са присъединени в едно на подсъдност на Окръжна прокуратура.
Твърди, че от тези преследвания тя е страдала, давала е обяснения, отстранена
е от работното си място и е обект на дисциплинарно наказание, включително
и на забрана да влиза в сградата на Община Б., претърпяла е интензивни
емоционални болки и страдания от срам, страх, напрежение, тежка изолация и
несигурност за работата си, промяна на битието и самооценката си, на
отношението на хората и колегите й към нея, ограничила е лични и служебни
контакти, изпаднала е в паника за прехраната си и средствата за грижите по
сестра си и племенника си, които издържала и осигурявала медикаменти и
медицински грижи за здравето и живота им, болезнено приела прекъсването
на професионалната й реализация по специалността. Твърди, че е била
обвиняема в продължение на 6 години, 11 месеца и 9 дни, считано от 9.04.2015
г. и по сигнали от 2013 г. и 2014 г., през който период е търпяла мярка за
неотклонение повече от 18 месеца, административна забрана да напусне
страната за 4 години и 7 месеца, полицейска регистрация, спазване на строга
процесуална дисциплина под страх да бъде задържана, чувствала се е
предварително осъдена за виновна, отчаяна и беззащитна. Твърди, че в
периода от образуването на наказателното производство на 9.04.2015 г. с
нейно участие са извършвани интензивни процесуално-следствени действия
като обяснения, разпити, изземване на документи, доброволно предаване на
документи, поставяне в разпореждане на полицейски и разследващи органи,
наблюдение и подслушване. Твърди, че наказателното производство е
образувано срещу нея от първия ден, извършвани са ПСД под надзора на П. и
8
по тяхна инициатива е търпяла тежестта на процесуалните мерки и дори на
нерегламентирани и незаконосъобразни устни разпореждания и действия.
Твърди, че моментът на разпореждането от прокурора да не влиза в Община Б.
бил стресиращ, не можела да го възприеме, опасявала се и от друго
посегателство на свободата си. Твърди, че по висящо производство са
възлагани особени действия и на Служба „БОП“ и на НС, за които има
приложени по делото доклади и сведения. Твърди, че именно по разпореждане
на П. тя е станала обект на експлоатирането на СРС, на разкриване на банкова
тайна, на следене и разкриване на трафични данни, нейните комуникационни
права са засегнати тотално и във време далеч след инкриминирания по
предявените й обвинения период, била е образувана и преписка в КПКОНПИ
по сигнал на П. за същите обекти по промяна НТП на земеделски земи.
Твърди, че коректно е спазвала процесуалната дисциплина и изцяло е била под
тежестта на обвинението, под угрозата от осъждане за много пари и вкарване в
затвора, с притеснения, страх и постоянна тревога от повдигнатото й
обвинение в умишлено тежко наказуемо престъпление от общ характер, за
което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10
години и лишаване от право да заема определена длъжност. Твърди, че самият
факт на разследването, изправянето й пред съда били непоносимо тежки за
психиката й, свързани и с узнаване на тези обстоятелства, които се опитвала
да прикрие пред съгражданите, семейството, роднините си и колегите, със
сериозно увреждане на нейното име, чест и достойнство, които били
оповестени от П.. Твърди, че е възприела като унизително за честта и
достойнството си обвинението, че е извършила престъпление в качеството си
на служител, заемащ ръководна позиция в Общинска служба „Земеделие“,
разпространено от П., а после репродуцирано от местните медии, тъй като е
била убедена в себе си, че престъпна дейност не е извършила. Твърди, че е
изпаднала в депресия и отчаяние, мразела живота си, чувствала се особено
унизена пред съгражданите си, които я одумвали, че е увредила Общината,
пред децата и родителите си. Твърди, че колеги и приятели променили
отношението си към нея, тя ограничила контактите, а с някои от съгражданите
си преустановила всякакви контакти и до момента. Твърди, че се упреквала и
страдала, че е причинила тревоги и неудобства на близките си, получавала
паник атаки, най-силни били притесненията й от поведението и коментарите
на хората, с които работи, отношенията се променили, усещала и чувала
9
негативни обсъждания за себе си, още повече че месеци наред в Общината
работели вещи лица, проверяващи, извършвана била ревизия от АДФИ по
разпореждане на П., болезнено преживяла и промяната в отношението към
нея на ръководителите й от Областна дирекция „Земеделие“ като ръководител
и специалист, които се вслушали в казаното за нея от наблюдаващия прокурор
и я отстранили от работа, а до образуване на делото всички били доволни от
работата й, ползвала се с уважение, имала знания и компетентност за тази
работа,при проточилото се разследване чула тежки и неверни неща за себе си,
била потисната, изпитвала срам да излезе сред съседите, усамотила се.
Твърди, че тези притеснения и страдания я изтощили психически и морално,
сринали човешкото й достойнство, страдала и се измъчвала, чувствала се
опозорена, отхвърлена. Твърди, че към 2014 г. била здрава и нямала никакви
сериозни здравословни оплаквания, била енергична и сърдечна в живота и в
службата, от негативните преживявания, свързани с наказателното й
преследване, започнали болки в гърба, кръста, схващания на крайниците,
стягане в сърдечната област, сърцебиене, мигрена, трудно заспиване, разкъсан
сън, бърза умора. Твърди, че на 15.04.2015 г. било диагностицирано увреждане
на междупрешленен диск, дискова протрузия и тя за първи път взела
болничен лист на 29.01.2015 г., няколко пъти била на стационарно лечение със
сърдечен пристъп и нестабилна стенокардия, поставена е диагноза
хипертонични сърце без сърдечна недостатъчност, от 2015 г. приема
лекарства, спазва режим на хранене и терапия, провежда контролни прегледи,
състоянието й не е подобрено и след прекратяване на наказателното
производство. Твърди, че не е осъждана и не е търпяла държавна принуда
освен при това наказателно производство, което и съпътстващите го негативни
страдания през тези 7 години са променили изцяло живота, характера и
здравето й, при тези здравословни проблеми бъдещето й остава несигурно,
неясно и мъчително. Затова претендира за присъждане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
С подадения на 15.06.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по
делото П.Р.Б. искът за присъждане на обезщетение се оспорва като
неоснователен, както и по размер. Заявено е, че твърденията в исковата молба
не са подкрепени с конкретни доказателства. Изразено е становище, че
размерът на претенцията е прекомерен и не е съобразен с принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика за аналогични
10
случаи и с обществено-икономическите условия в страната. Заявено е, че
наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, което
обуславя по-продължителен период за развитие на процеса, както и че към
исковата молба липсват доказателства за прекомерна интензивност на
наказателна репресия спрямо ищцата. Твърди се, че ако следва да се ангажира
отговорността на П., то това не следва да е от момента на образуване на ДП на
8.06.2014 г., а от момента, в който ищцата е била привлечена в качеството на
обвиняема 25.08.2017 г. Заявено е, че спрямо ищцата е повдигнато обвинение
за едно престъпление по чл.282,ал.2,пр.1 и 2,вр.ал.1,пр.1, вр. чл. 20,ал.2,вр.
чл.26,ал.1 от НК, приложената мярка за неотклонение е гаранция и забрана за
напускане пределите на страната, които независимо от тежестта на
обвинението са били едни от най-леките такива, като по време на ДП и в хода
на съдебното такова нито веднъж ищцата не е поискала разрешение за
напускане пределите на страната. Твърди се, че срокът за провеждане на
наказателното производство в рамките на 4 години и 5 месеца от повдигане на
обвинението на 25.08.2017 г. до окончателното приключване на делото с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.02.2022 г.
е разумен и съответен на обвинението срещу ищцата за тежко умишлено
престъпление предвид фактическата и правна сложност на делото, водено
срещу общо две лица, проведените процесуални действия, назначени
множество експертизи, събиране и проверка на доказателства. Счита се, че
изискването на документи от ОС“Земеделие“ в хода на наказателното
производство е направено единствено за нуждите на провеждането на
обективно, всестранно и пълно разследване и разкриване на обективната
истина. Твърди се, че с прилагането на СРС и изискване на трафични данни по
реда на НПК не са нарушени права на ищцата, включително на свободно
общуване и на личен живот. Заявено е, че от исковата молба се установява, че
преди да бъде привлечена в качеството на обвиняем по ДП ищцата вече е
имала здравословен проблем, налагащ лечение, а представената епикриза за
постъпване в болница през месец февруари на 2023 г. установява
здравословно състояние, което е внезапно настъпило една година след
приключване на наказателното производство. Посочено е, че ищцата е узнала
за прекратяването на наказателното производство с връчване на препис от
постановлението на 23.02.2022 г. Заявено е, че не се ангажират доказателства
за влошено психическо състояние и предприемана в тази връзка терапия.
11
Посочено е, че не се ангажират доказателства за наложено дисциплинарно
наказание, още повече то да е пряка и непосредствена последица от
действията и актовете на П.. Заявено е, че в исковата молба се сочи, че
ищцата е заемала длъжността Началник ОС“Земеделие“-С. в периода
2.06.2014 г.-30.03.2015 г., към който период обаче нито е имало образувано
ДП, нито предявено обвинение. Твърди се, че в хода на наказателното
производство спрямо ищцата не е прилагане принудителна процесуална мярка
по чл.69 от НПК – отстраняване на обвиняем от длъжност. Заявено е, че П. не
е легитимирана да отговаря за извършената полицейска регистрация по ЗМВР,
за извършени проверки от КПКОНПИ и АДФИ. Заявено е, че от
представените доказателства е видно, че към 20.10.2017 г. ищцата е заемала
длъжност директор на Дирекция „Специализирана администрация“ в Община
Б., което опровергава твърденията за дискредитиране на личните й и на
професионални качества, предвид отново заемана ръководна длъжност и то в
община, посочена като ощетено юридическо лице. Твърди се, че от заявеното в
исковата молба не могат да се изведат никакви трайни конкретни увреждания
на ищцата, причинени от конкретни действия на П., нито може да се направи
безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
действията на П. и твърдените вреди. Заявено е, че не са доказани твърденията
за преживян стрес и здравословни проблеми от повдигнатото обвинение, не са
доказани създадени неудобства в работата и компрометиране на личността й,
липсват доказателства за разгласяване на повдигнатото обвинение спрямо
ищцата от длъжностни лица на П., както и данни за медийно отразяване на
съдебното заседание на 18.01.2019 г. - на събитието от съдебната зала със
снимков материал. Заявени са възражения по чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ за
причиняване на увреждането по изключителна вина на ищцата и за
съпричиняването му от нея. Заявено е, че лихва евентуално се дължи върху
сума за обезщетение от датата, на която прокурорският акт е придобил
стабилност, за която дата не се съдържат доказателства, а не от датата на
прекратяване на наказателното производство.
С обжалваното съдебно решение от 21.12.2023 г. окръжният съд приема
за установено, че на 9.04.2015 г. и съответно на 8.06.2015 г. в ОП-П. е
образувано ДП срещу нея по реда на чл.282,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, на
15.06.2015 г. ищцата е била извикана за разпит в качеството й на свидетел, на
25.08.2017 г. ищцата е била привлечена като обвиняема за извършване на
12
престъпление по чл.282,ал.2,пр.1 и 2 във вр. с ал.1,пр.1,вр. чл. 20,ал.2, вр.
чл.26,ал.1 от НК и чл.78а от ППЗСПЗЗ и с постановление от 19.04.2017 г. й е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лв., която
мярка е отменена с постановление на Специализираната прокуратура от
8.04.2019 г. Съдът установява, че наказателното производство е било
прекратено с постановление на П. от 17.02.2022 г., влязло в сила на 4.03.2022 г.
Затова съдът намира, че П. дължи да заплати на ищцата обезщетение за
причинените й по време на това наказателно производство неимуществени
вреди. При определяне на размера на обезщетението окръжният съд отчита
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – тежко по
смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като нормата предвижда наказание лишаване
от свобода от 1 до 8 години, както и постановяване от съда на лишаване от
право по чл. 37,ал.1,т.6 от НК. Съдът приема, че наказателното преследване е
с продължителност от 15.06.2015 г. до датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване от СпП 4.03.2022 г. или около 6 години и 9
месеца. Съдът намира, че интензитетът на наказателното производство във
фазата на ДП и след привличане на ищцата в качеството й на обвиняем по
повдигнатото обвинение е значителен, тъй като повдигнатото обвинение и
последвалите разпити са били на три дати 26.09.2017 г., 4.10.2017 г. и при
образуване на производството пред СпП, като през този продължителен
период тя е била разпитвана повече от 7 пъти, включително и на 25.11.2021 г.
Съдът отчита, че освен паричната гаранция й е била наложена и
административна мярка „Забрана за напускане пределите на страната“. Съдът
посочва, че като законова последица от привличането на К. като обвиняема е
извършена и полицейска регистрация по чл.68 от ЗМВР, като макар
регистрацията да не е резултат от акт на органите на ДП, тя е пряка и
непосредствена последица от техния акт за привличане на лицето като
обвиняем, което се отнася и за разпространената информация с посочване на
името и длъжността й на информационната страница за работа с гражданите
на сайта на П., както и за сезирането на КПКОНПИ и образуваната преписка.
Съдът преценява, че в приложените материали не се съдържат СРС и не може
да се установи незаконно прилагане на СРС дори и след законовия период,
каквито оплаквания има ищцата. Съдът преценява, че с оглед заеманата
длъжник началник на ОС“Земеделие“ и обстоятелството, че е отговаряла и за
грА.ете С. и Б. и за с.Л., обществената й позиция и работата на ищцата с
13
колеги, граждани и институции негативното отражение е било в много по-
висока степен. Съдът приема, че за започналото наказателно преследване са
разбрали и на работното й място още през 2015 г. с образуването на ДП, което
е дало негативно отражение върху ищцата, която се е почувствала унизена,
затворила се, спряла е да контактува с хората, ограничила социалните си
контакти, изпаднала е в мрачни настроения, ставало й е лошо, целият стрес
дал отражения и върху здравето й, за което има медицински документи и
заключение за развита артериална хипертония. Съдът посочва, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди, за които излагат твърдения
свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в професионален и
личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на
спокойствие, във влошено здравословно състояние, унижение, доброто й име
в обществото и като началник на ОСЗ и държавен служител, дългогодишен
общественик са били силно накърнени. Съдът намира, че по делото не са
събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и
физическо състояние на ищцата, предизвикани изключително от незаконното
обвинение. Съдът приема, че начинът, по който е разгласена информация от
ответника, а от там и в медиите, ел.издания и интернет пространството, за
започнало наказателно преследване се е отразил сериозно както на
емоционално-психическото й състояние, така и в професионален план. Съдът
отбелязва, че следва да се вземат предвид икономическият растеж, стандарта
на живот и средно статистическите показатели за доходите и покупателните
възможности през периода на осъществяване на деликта, като при
съобразяване и със съществуващите обществено-икономически условия в
страната размерът на обезщетението следва да се определи на 25 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от СпП
4.03.2022 г., като отхвърля иска поради неоснователност до пълния предявен
размер от 120 000 лв.
С подадената на 8.01.2024 г. въззивна жалба П.Р.Б. твърди, че решението
е неправилно в частта му, с която предявеният от А. К. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера от 25 000 лв., ведно
със законната лихва от 4.03.2022 г. Заявено е оплакване, че изводът на
окръжния съд за определяне на този размер не е съобразен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и е необоснован. Заявено е, че окръжният съд не е взел предвид,
14
че продължителността на воденото срещу ищцата наказателно производство
започва от момента на привличане в качеството на обвиняем 25.08.2017 г. и е
до прекратяване на наказателното производство на 17.02.2022 г. или 4 години
и 5 месеца, който срок е разумен предвид фактическата и правна сложност на
делото. Твърди се, че е налице нисък интензитет на извършени спрямо ищцата
процесуални действия, липсват доказателства за ангажиране времето на
ищцата преди привличането й в качеството на обвиняем с провеждане на ПСД
с нейно участие, налице е единствено провеждане на разпит в качеството на
свидетел. Заявено е, че обвинението е в престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода, но по отношение на което е приложима нормата на чл.66,ал.1 от
НК, като е приложена една от най-леките мерки за неотклонение „Парична
гаранция“, която не е довела до ограничаване на нейни права. Твърди се, че
ищцата не е представила прокурорски акт за налагане на процесуална принуда
по реда на чл.68 от НПК по конкретното наказателно производство и не са
налични доказателства за реално търпени вреди, нито данни да е искала
отмяна или разрешение за напускане на страната. Заявено е, че ищцата не е
представила доказателства за фактически извършена полицейска регистрация,
нито за сезиране на КПКОНПИ. Заявено е, че твърдението за вреди от
медийни публикации е останало недоказано. Твърди се, че отзвукът в
обществото и медиите е обективно следствие от заеманата от ищцата
длъжност, като в случая наказателното производство е от категорията дела с
висок обществен интерес, за които органите на съдебната власт са длъжни да
предоставят информация с оглед правото на гражданите да бъдат
информирани по въпроси от обществено значение, поради което на
публикацията на сайта на П. не може да бъде отдавано еднозначно и
прекомерно значение. Твърди се, че липсват данни П. неправомерно да е
предоставила невярна информация за наказателното производство, а
представената такава е твърде оскъдна по отношение на ищцата, като липсват
доказателства за медийно отразяване на съдебното заседание от 18.01.2019 г.
Твърди се, че от приложените заповед от 10.03.2015 г. на Директора на ОДЗ-П.
и доклад за извършена проверка е видно, че спрямо ищцата действително е
имало дисциплинарно производство, но инициирано по сигнал на граждани до
МЗХ и то няма нищо общо с дейността на П.. Заявено е, че от представените
доказателства е видно, че към 2015 г. ищцата е заемала длъжност началник
отдел „Европейски програми“ в Община Б. и към 12.02.2016 г. – директор на
15
Дирекция „Специализирана администрация“ в Община Б. (отразено в
протокол за разпит), което опровергава твърденията за дискредитиране на
нейните лични и професионални качества предвид заеманите ръководни
длъжности и то в община, посочена като ощетена, каквато длъжност тя
продължава да заема и към момента. Претендира се, че са недоказани
твърденията за вреди върху здравето на ищцата в резултат на действия и
актове на П., тъй като още преди образуване на наказателното производство
ищцата е имала здравословен проблем и е била на болнично лечение в
началото на 2023 г. или една година след приключване на наказателното
производство. Посочено е, че от показанията на свидетеля К. се установява, че
в периода на водене на наказателното производство ищцата е имала
притеснения, свързани с тежко боледуване на нейни близки, настъпила смърт
на родственик, с когото живее в едно домакинство, и терзания поради
настъпил развод по строго лични причини. Затова се претендира поради това,
че нивото на притеснения и негативни изживявания от обвинението отсъства
или е изключително занижено, искът да бъде отхвърлен или да бъде намален
размерът на обезщетението. Твърди се, че при преценката на свидетелските
показания следва съгласно чл.172 от ГПК да се вземе предвид служебната
зависимост от ищцата на свидетелите А. и А., както и че свидетелят К. е
нейният бивш съпруг. Заявено е, че евентуално ако е налице увреждане, то би
се явило в случая изключително по вина на ищцата в хипотезата на чл.5,ал.1
от ЗОДОВ, а при възприето виновно допринасяне в хипотезата на ал.2
предвид данните за нарушаване на служебни задължения, то следва да се
отчете и да се намали обезщетението.
С подадения на 19.02.2024 г. от ответницата по тази въззивна жалба А.
К. отговор се моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
С подадената на 23.01.2024 г. въззивна жалба жалбоподателката А. К.
обжалва решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 25 000 лв. до размер 60 000 лв., ведно със законна лихва
от 4.03.2022 г., тъй като той не е съобразен с критерия по чл.52 от ЗЗД за
определяне на справедлив размер на обезщетението. Твърди се, че съдът е
недооценил ангажираността на ищцата с многобройни процесуално
следствени действия в досъдебната фаза, напрежението, стресът при
ангажирането й със съдебните производства, полицейската регистрация на
16
престъпник, която въздейства силно и дълготрайно на психиката, степента и
интензитетът на предизвиканите негативни последици в резултат от
незаконното обвинение – срам и унижение в семейния, приятелския и трудов
кръг, несигурност за бъдещето й, степента на засягане на правото й на добро
име, чест и достойнство сред приятели, колеги и близки. Твърди се, че
неоснователно съдът е отхвърлил като недоказани отстраняването от работа и
дисциплинарното й уволнение, от който момент и насетне се влошава
здравето и психиката й, създадените реални пречки за професионално и
кариерно развитие, като професионалист с две висши образования е
принизена до жалък престъпник, за който по този начин е уведомено
обществото, институции, с които работи и оценяват способностите и
квалификацията й, напрежението и предизвиканата намеса на КПКОНПИ,
съответно, всички тези безвиновно предизвикани намеси от П. в нейния начин
на живот, работа и обществено доверие в продължение на 6 години, 11 месеца
и 9 дни. Твърди се, че без необходимите доказателства и правилна
безпристрастна оценка на събраните срещу ищцата е започнало наказателно
производство и е упражнявана изключително интензивна и продължителна
наказателна репресия от П. в неразумен срок, като съответстващия размер на
обезщетението е определен неправилно. Заявено е, че ДП е продължило 6
години, 4 месеца и 16 дни, от които до повдигане на обвинението са 2 години,
6 месеца и 16 дни, като за този период ищцата е разпитвана 2 пъти за
обяснения, 2 пъти като свидетел по двете документни престъпления, 5 пъти в
производството по обвинението по чл.282,ал.2 от НК, за повдигане на
обвинение 2 пъти, за предявяване 3 пъти, с нея са извършвани множество
действия по изземване на сравнителен материал преди образуването,
призоваване от полиция за обяснения по две паралелни дела, разпит като
заподозрян и като свидетел, изземване и доброволно предаване на документи.
Твърди се, че разгласа на образуваното наказателно производство срещу
ищцата е дадена още на 9.06.2015 г. от П. към обществеността чрез сайта на
ОП. Посочва се, че са разпитвани като свидетели нейни колеги, съграждани и
познати, като на всички е заявено, че делото се води срещу К., така започват
разпитите им. Счита се, че окръжният съд е омаловажил установените
обстоятелства при оценката им с оглед отражението им върху чувствата и
безсилието на ищцата като човек, който дотогава не се е сблъсквал с държава
принуда, върху отношенията в семейството и в работата й, както и че всички
17
душевни страдания са продължителни и са оставили силно негативно
отражение във всички сфери на живота й. Твърди се, че е особено значимо
тежко осуетяването вследствие на висящите обвинения на професионалното й
развитие, тъй като по време на разследването тя е получила три предложения
за работа на високи позиции – като изпълнителен директор на Сдружението
на общините, като заместник-министър на земеделието през 2017 г. и като
заместник-областен управител през 2019-2020 г., но обвинението й е
попречило да ги заеме, а и заради него избягвала и срещите в тези
институции. Заявено е, че съдът е допуснал противоречие относно времето на
висящност на обвинението, което е 7 години без няколко дни, като съдът
приема, че разумният срок се зачита от момента на образуването 9.04.2015 г.
до 4.03.2022 г., но изчислява неправилно продължителността на 6 години и 9
месеца. Твърди се, че окръжният съд необосновано е приел за недоказани
обективни факти и обстоятелства, имащи отношение към критерия за
определяне на справедлив размер на обезщетението – забрана за влизането й в
сградата на Община Б., отстраняване от работа и дисциплинарното й
уволнение, от който момент и насетне се влошава здравето и психиката й.
Твърди се, че на 10.03.2015 г. със заповед № РД-06-61 на Директора на
ОбД“Земеделие“-гр.П. е отстранена от работа, за издаването на която е
вписано писмо № РД 03-520/25.02.2015 г. от МЗХ. Твърди се, че в заповед
№РД № 6-129/21.05.2015 г. за дисциплинарното й уволнение е отразено, че в
периода от 6.03. до 15.05.2015 г. тя е била в отпуск по болест и е временно
нетрудоспособна, които данни съответстват напълно на свидетелските
показания на свидетеля К. – че от началото на месец март на 2015 г. тя е била
освободена от заеманата длъжност и разбрали, че това е направено по устно
разпореждане на наблюдаващия прокурор към директора на институцията.
Твърди се, че заповедта е издадена за допуснати нарушения при изготвяне на
същите документи, за които е образувано ДП №31/2015 г. – 7 неверни и 1
подправен, в него се включват и промяна НТП, което е по чл.282 от НК, изрази
като нарушила задълженията, превишила правата си с умисъл и др., които са
ползвани и от П.. Заявено е, че според свидетеля К. до повдигане на
обвинението бившата му съпруга никога не е имала здравословни оплаквания,
не е ползвала болнични, а след обвинението и разпространението му в гр. С.
започнали психически проблеми, вдига кръвно, затворила се е, имала
сърдечни проблеми, била в болница, започнала да пие успокоителни. Твърди
18
се, че отстраняването й от работа, започването на наказателното производство
и последвалото уволнение са в пряка връзка, произхождат и се основават на
един и същи случай – деянието, което е квалифицирано отначало като
престъпление по чл.311 и по чл.308 от НК, а впоследствие по чл.282,ал.2 от
НК и за които е станала заподозряна, обвиняема и подсъдима. Твърди се, че
има основание съдът да приеме, че както отстраняването й от служба и
забраната й да влиза в сградата на Община Б., така и здравословните й
страдания припадъци, теч на кръв от носа, окапване на косата имат връзка с
наказателното преследване и се отнасят към вредните последици и тяхната
правилна оценка. Твърди се, че наказателното преследване е осуетило и е
създало реални пречки за професионалното и кариерно развитие на ищцата,
което е непоправимо и за в бъдеще. Твърди се, че предложенията не са
реализирани именно поради образуваните наказателни производства и
неяснотата по приключването им, разгласата и продължителността им, като е
пропусната възможност за периода от 2015 г. до 2022 г. за израстване по
служба на ищцата – за изпълнителен директор на Сдружението на общините,
за заместник-министър на земеделието, за заместник-областен управител на
Област П.. Заявено е оплакване, че окръжният съд прави необоснован извод,
че от наказателното преследване не са настъпили непоправими вреди, трайни
негативни последици за психическото и физическо здраве на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Безспорно е, че срещу ищцата А. К. от П. е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление и че наказателното производство
срещу нея е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. В случая на ищцата А. К. с постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.08.2017 г. е повдигнато
обвинение по ДП № 109/2015 г. на ОДМВР-П., пр.пр.521/2015 г. на ОП-П. и с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.02.2022 г.
по ДП 73/2018 г. на СО-СП, пр.пр. № 455/2018 г. на СП е прието, че е
установено, че не е осъществен от обективна страна състав на престъпление
19
по действащия НК от страна на обвиняемата К., съответно, че затова не следва
да се коментира съставът на престъплението по чл.282 от НК в настоящия
случай и от субективна страна, както и че предвид липсата на събрани
доказателства за съставомерност, от които да се направи категоричен извод за
извършване на престъпление по чл.282,ал.2,пр.1 и 2 вр. ал.1,пр.1, вр.
чл.20,ал.2, вр. чл.26,ал.1 от НК от страна на началник Общинска служба
„Земеделие“-гр.С. следва ДП да се прекрати на основание чл.24,ал.1,т.1 от
НПК, поради което на посочено основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.
24,ал.1,т.1 и чл.199 от НПК прокурорът прекратява досъдебното
производство. Налице са затова основания за ангажиране на отговорност на
П.Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3,предл.3 от ЗОДОВ. Тъй като съгласно
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а по начало наличието на отрицателни стресови преживявания,
притеснения и напрежение по време на провеждано наказателно производство
е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и не се
нуждае от специално доказване, то е несъмнено, че в случая обезщетение
следва да бъде присъдено.
Спори се между страните относно продължителността на воденото
срещу ищцата А. К. наказателно производство. Според ищцата тя следва да се
определя от датата на образуване срещу нея на първото производство
9.04.2015 г. и е 6 години, 11 месеца и 9 дни. Според П. тя трябва да се
определя от датата на привличането на ищцата като обвиняема 25.08.2017 г. и
е 4 години и 5 месеца. При определянето на тази продължителност следва да
се отчете, че за начало на наказателното производство по обвинение в
извършване на престъпление по смисъла на чл.2,ал.1,т.3, предл.3 от ЗОДОВ се
приема всяко официално уведомление до определено лице от страна на
компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило престъпление,
съответно, необходимо е определено лице да бъде уведомено по официален
начин, че срещу него има твърдение, че е извършило престъпление, като във
всеки конкретен случай е необходимо да се прецени конкретно какви действия
са предприети спрямо лицето и дали те са засегнали неговите права и законни
интереси. Приема се, че по начало употребеният в чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
20
процесуален смисъл, като когато наказателното производство е образувано
срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, както и че лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е
повдигнато обвинение, а когато досъдебното производство е образувано не
срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за
извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да
извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за
образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние (в
тази насока – решение № 50 009/8.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 932/2022 г., 3
ГО). В случая срещу ищцата А. К. е образувано наказателно производство, в
хода на което тя е привлечена като обвиняема, след което то е прекратено
поради това, че извършеното от нея деяние не е престъпление, поради което
несъмнено е налице хипотезата на чл.2,ал.1,т.3, предл.3 от ЗОДОВ (в тази
насока – решение № 50047/10.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3092/2022 г., 4 ГО,
ГК). Следва да се прецени срещу кого и за какво е образувано и водено ДП №
109/2015 г. на ОДМВР-П., пр.пр. № 521/2015 г. на ОП-П., съответно, след това
ДП № 73/2018 г. на Следствен отдел при Специализираната прокуратура,
пр.пр. № 455/2018 г. на СП и кога ищцата е узнала за него.
Видно е от досието на приложеното наказателно производство, че
първоначално наказателното производство е започнало с образуване на
преписка с вх. № 521/2015 г. по описа на ОП-П. по постъпил сигнал от две
лица, изпратен от ВКП до ОП-П. на 20.02.2015 г. и получен в ОП-П. с вх. №
521/24.02.2015 г., в който са изнесени данни за извършени престъпления от
длъжностни лица от общински и държавни структури, сред които кметът на
Община Б. К. В. и началникът на ОС“Земеделие“-С. А. К.. С постановление за
възлагане на проверка от 24.02.2015 г. на прокурор при ОП-П. е разпоредено
извършване на проверка по преписката с вх. №521/2015 г. с оглед събирането
на достатъчно данни за евентуално извършени престъпления по чл.311 и
чл.248а от НК. С оглед постъпил в хода на проверката нов сигнал от двамата
жалбоподатели, с постановление от 18.03.2015 г. наблюдаващият прокурор от
ОП-П. е отделил новопостъпилите материали от преписката с вх. № 521/2015
г. в нова такава с вх. № 743/2015 г., но с постановление за обединяване на
21
преписки от 24.04.2015 г. на прокурор в ОП-П. са обединени двете преписки –
преписка № 743/2015 г. и преписка с вх. № 521/2015 г., като преписката
занапред се води под № 521/2015 г. на ОП-П..
На 10.03.2015 г. А. К. е дала обяснения по преписка № 521/2015 г. на
ОП-П., написани на ръка, като е приложено и нейно обяснение с дата
9.03.2015 г. с текст, написан на компютър, към което са приложени от нея
документи.
Видно от приложената към ДП заповед № РД-06-61/10.03.2015 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.П., с нея временно е
отстранена от държавна служба А. А. К. на длъжност началник ОСЗ-С.,
считано от датата на връчването на заповедта. Видно е от мотивната част на
заповедта, че в нея не е посочено тя да е свързана с провежданото
разследване, посочено е, че дисциплинарното производство е образувано със
заповед от 9.03.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.П..
Приложена е към преписката заповед от 31.05.2014 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“-гр.П., с която А. К. е назначена, считано от
2.06.2014 г., на длъжност началник в Областна дирекция „Земеделие“-гр.П.-
Общинска служба по земеделие-С.. Видно е следователно, че отстраняването
на ищцата от длъжност е извършено в хода на съответната процедура от
нейния работодател и не се установява то да е свързано с действия на П.,
съответно, недопускането на ищцата до работното й място въз основа на тази
заповед също неоснователно се твърди от ищцата да е свързано с
наказателното производство. В материалите по наказателното производство,
както и в хода на настоящото съдебно производство от ищцата не е
представена заповедта за нейното уволнение, поради което е недоказано и
нейното твърдение, че то също е свързано с воденото срещу нея наказателно
производство.
С постановление от 12.03.2015 г. на прокурор в ОП-П. по преписка №
521/2015 г. на ОП-П. и преписка № 6475/2015 г. на ОДМВР-П. са отделени
материали от преписка вх. № 521/2015 г. на ОП-П. в нова преписка с вх. №
663/2015 г. по описа на ОП-П. и тази пр.пр. № 663/2015 г. е изпратена по
компетентност на РП-П., която да образува ДП срещу А. А. К. за извършено
престъпление по чл.311 от НК, като при установено съизвършителство или
друга форма на съучастие делото да се води и срещу Е.Б. А., С.Г.М. и Д.Б.. С
22
постановление от 9.04.2015 г. на прокурор от РП-П. по преписка с вх. №
1336/2015 г. на РП-П. е образувано ДП срещу А. К. за това, че на 30.09.2014 г.
е съставила неистински официален документ-протоколно решение № К-
4/30.09.2014 г. с цел да бъде използван – престъпление по чл.308,ал.1 от НК,
както и за това, че на 30.09.2014 г. в качеството си на длъжностно лице-
началник на ОСЗГ-Б. е съставила официални документи – протоколни
решения № б-2/30.09.2014 г., № Б-3/30.09.2014 г., № М-64/30.09.2014 г., № Д-
4/30.09.2014 г., № К-4/30.09.2014 г., № С-3/30.09.2014 г. и № Г-7/30.09.2014 г.,
в които е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като
доказателство за тези обстоятелства и се извърши промяна в регистъра на
собствеността на земи и гори от ГФ, находящи се в землището на Община Б. –
престъпление по чл.311,ал.1 от НК.
С писмо от 3.04.2015 г. наблюдаващият прокурор уведомява Министъра
на земеделието и храните-гр.София за образуваната преписка с вх. №
521/2015 г., излага обстоятелства относно действия и на А. К. като
длъжностно лице – началник на ОС“Земеделие“-С. и прави искане
министърът да разпореди извършване на проверка от служители на МЗХ по
изложения казус, която следва да обхваща допуснатите закононарушения от
държавни и общински служители във връзка с посочена в писмото промяна на
НТП на земи и гори в землищата на Община Б., промяната на характера на
собствеността от публична в частна общинска и последващото разпореждане
с тези имоти чрез продажбата им, като на база доклада от тази проверка е
необходимо да бъде изготвено и становище от Дирекция „П.“ към МЗХ.
На 8.04.2015 г., в хода на проверката по преписка № 521/2015 г., А. К. е
дала обяснение относно промяната на НТП на общинските имоти.
На 14.05.2015 г. е изпратено от наблюдаващия прокурор от ОП-П. второ
писмо до Министъра на земеделието и храните, в което са изложени
допълнителни обстоятелства, установени в хода на проверката, включително
конкретно относно действия на К., като се иска министърът да разпореди
пълна и задълбочена проверка относно издадените заповеди и констативни
протоколи за смята на НТП на имотите от бившия началник на ОСЗ-С. А. К..
С постановление за образуване на досъдебно производство от 8.06.2015
г. на прокурор в Окръжна прокуратура-П. е образувано ДП № 312 ЗМ-
109/2015 г. по описа на ОДМВР-П., пр.пр. № 521/2015 г. на ОП-П. срещу
23
К.Г.В. и А. А. К. за това, че в гр. Б. в периода от 11.07.2014 г. до 20.08.2014 г.
при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като
съизвършители и в качеството си на длъжностни лица по смисъла на чл.
93,ал.1 от НК – кмет на Община Б. и началник на ОС“Земеделие“-С., в кръга
на службата си като членове на комисия, назначена със заповеди №
4/11.07.2014 г., № 5/11.07.2014 г., № 5/20.08.2014 г. и № 6/20.08.2014 г., всички
на началника на ОСЗ-С., са съставили официални документи, в които са
удостоверили неверни обстоятелства (съответно посочени), като тези
документи са съставени с цел да бъдат използвани като доказателство за тези
неверни обстоятелства – констативните протоколи са били използвани пред
Общинска служба „Земеделие“-С. и Служба по геодезия, кадастър и
картография-П. за удостоверяване и вписване на неверния НТП на имотите в
регистрите, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.311,ал.1 от НК
във вр. с чл. 20,ал.2 от НК и във вр. с чл. 26 от НК. Със същото постановление
досъдебното производство е образувано също така и само срещу К. В. за
престъпления по чл.282,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл.220,ал.2 във вр. с ал.1
от НК, вр. чл.26 от НК.
На 9.06.2015 г. на сайта на ОП-П. е публикувана информация със
заглавие „Окръжна прокуратура П. образува наказателно производство срещу
кмета на Община Б.“ (л.193,том 1), в която на първо място е посочено, че е
образувано ДП срещу К. В., кмет на Община Б. и А. К., началник на Общинска
служба „Земеделие“ в гр. С. за съставяне на официални документи с невярно
съдържание– престъпление по чл.311,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 и във връзка с
чл.26 от НК, като разследването срещу тях е за това, че в периода от
11.07.2014 г. до 20.08.2014 г. при условията на продължавано престъпление, в
съучастие, като съизвършители и в качеството си на длъжностни лица –
членове на комисия, в кръга на службата си, са съставили официални
документи, в които удостоверили неверни обстоятелства. Посочено е още, че е
установено, че са съставили пет констативни протоколи за начина на трайно
ползване на общо 222 имота в землищата на град Б., село М., община Б., село
Г., община Б., с.С. и с. М., община Б., без да извършат проверка на място, и че
в документите е вписано, че имотите са „изоставена орна земя“, „нива“,
„затревена нива“, а всъщност са били „мери“ и „пасища“ – публична
общинска собственост. Посочено е и че констативните протоколи са били
използвани пред Общинска служба „Земеделие“ в гр. С. и Службата по
24
геодезия, кадастър и картография в гр. П. за удостоверяване и вписване на
неверния начин на трайно ползване на имотите в регистрите. Също така е
дадена информация и относно образуването на производството отделно и
само срещу К. В. за други две престъпления.
На 18.06.2015 г. А. К. е дала обяснения по преписка № 521/2015 г., в
които посочва, че е работила в ОСЗ-С. от месец юни на 2014 г. до 26.05.2015 г.
като началник служба „Земеделие“ и посочва обстоятелства относно НТП на
имоти.
На 23.06.2015 г. А. К. е се е явила за разпит в качеството на свидетел по
сл.дело № 31/2015 г. на ОСлО на ОП-П.. В протокола е посочено, че й е било
разяснено от следователя, че наказателното производство, по което трябва да
даде показания, е образувано срещу нея за престъпления по чл.308,ал.1 и
чл.311,ал.1 от НК, както и че официално разбира от следователя, че делото е
образувано срещу нея, като за това е имала информация само от медиите, но
нищо конкретно, и К. е помолила за отлагане на разпита, за да се свърже с
адвокат.
На 30.06.2015 г. А. К. е разпитана като свидетел по ДП-сл.дело №
31/2015 г. на ОСлО на ОП-П., на който разпит се е явила с упълномощен от
нея адвокат. Разпитът е започнал в 9,45 часа и е приключил в 13,30 часа.
С постановление от 3.07.2015 г. на прокурор при ОП-П. по преписка с
вх. № 521/2015 г. на ОП-П. и ДП № 109/2015 г. на ОДМВР-П. е разпоредено до
приключване на наказателното производство по ДП №109/2015 г. на ОДМВР-
П. и преписка № 521/2015 г. на ОП-П. на ръководителите на Областна
дирекция „Земеделие“-П., Общинска служба „Земеделие“-С. и Агенция по
Геодезия, картография и кадастър-гр.П. да не издават скици, презаверка на
такива и характеристика на имотите и да не извършват други видове
административни услуги за сделки на собствениците на инкриминираните
имоти „Б.з.п.“ООД и „Н. 5“ЕООД. Със заповед № РД-06-159/13.07.2015 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.П., екземпляр от която е
изпратен на П., е посочено, че постановлението е издадено по образувано
досъдебно производство против К. В.-кмет на Община Б. и А. К. – бивши
началник на общинска служба „Земеделие“-С. за извършени престъпления по
служба и документни престъпления, и е разпоредено да се изпълни стриктно
от всички служители на ОСЗ-С. постановлението, както и да се сведе
25
заповедта до знанието на началника на Общинска служба „Земеделие“-С.,
която да запознае всички служители на териториалното звено, което да се
удостовери с трите имена и подписа на служители.
Видно от докладна записка от 4.08.2015 г. до началника на сектор
„ПИП“ при ОДМВР-П. от двама инспектори в сектора, той е изготвен относно
приключила преписка на ОП-П. с вх. № 521/24.02.2015 г. и техни вх. №
6033/23.02.2015 г., вх. № 6313/24.02.2015 г. и вх.№ 312000-924/10.03.2015 г.,
ведно с преписка на РП-П. с вх. № 1136/31.03.2015 г. и техен вх. № 312000-
2203/1.04.2015 г., във връзка с възложената проверка с постановление от
24.02.2015 г. на ОП-П. по сигнала от Е.К. и Л.У. и два анонимни сигнала. В нея
е посочено, че в хода на проверката до момента са отделени материали от
преписката, по които е образувано следствено дело в ОСлО-П. по чл.311,ал.1
от НК по незаконосъобразното възстановяване на земи и гори от ГФ от
Държавата на Община Б., а с друга част от материалите по изложеното в
сигналите е образувано ДП в ОДМВР-П. относно незаконосъобразната смяна
на НТП на пасище и мери, собственост на Община Б., и впоследствие
продадени на две юридически лица по 5 броя договори. С доклада е
предложено преписката с материалите да бъде изпратена на ОП-П. за
послужване по ДП № 312 ЗМ-109/2015 г. на ОДМВР-П..
С постановление от 19.08.2015 г. на прокурор в ОП-П. по преписка №
2116/2015 г. на ОП-П., преписка № 1336/2015 г. на РП-П. и ДП № 31/2015 г. на
ОСлО при ОП-П. е прието по компетентност ДП № 31/2015 г. на ОСлО при
ОП-П., което следва да се води срещу А. А. К. за това че на 30.09.2014 г. в
качеството си на длъжностно лице-началник на Общинска служба
„Земеделие“-Б. е превишила правата си, като без да се съобразява с влязло в
сила решение № 112/8.03.2010 г. на ОС-П. е съставила протоколни решения №
б-2/30.09.2014 г., № Б-3/30.09.2014 г., № М-64/30.09.2014 г., № Д-4/30.09.2014
г., № К-64/30.09.2014 г., № С-3/30.09.2014 г. и № Г-7/30.09.2014 г. с цел да
набави за Община Б. облага и от това са могли да настъпят немаловажни
вредни последици – престъпление по чл.282,ал.1 от НК, и за това, че на
30.09.2014 г. в гр. Б. е съставила неистински официален документ-протоколно
решение № К-4/30.09.2014 г. с цел да бъде използван – престъпление по
чл.308,ал.1 от НК.
С постановление за обединяване на досъдебни производства от
26
11.11.2015 г. на прокурор в ОП-П. по преписка вх. № 2116/2015 г. на ОП-П. и
воденото по нея ДП № 31/2015 г. на ОСлО при ОП-П., както и пр.№521/2015 г.
на ОП-П., е обединено ДП № 31/2015 г. на ОСлО при ОП-П. (образувано с
постановлението от 9.04.2015 г. срещу А. К. за две престъпления – по
чл.308,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 от НК), преписка вх. № 2116/2015 г. на ОП-
П. към по-рано образуваното ДП № 312ЗМ-109/2015 г., съответно преписка №
521/2015 г. на ОП-П..
С протокол за доброволно предаване от 28.01.2016 г. А. К. в качеството
си на директор на Дирекция „Европейски проекти, хуманитарна политика,
устройства на територията и собствеността“ при Община Б. доброволно
предава на разследващи полицаи посочени в протокола книжа.
На 12.02.2016 г. А. К. е разпитана в качеството на свидетел по ДП №
109/2015 г. на ОДМВР-П., като от проведения разпит може да се заключи, че
той касае частта от наказателното производство, в която то е образувано само
против К. В..
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 25.08.2017 г. по ДП 109/2015 г. на ОДМВР-П. А. К. е
привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.282,ал.2 във вр. с
ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.26,ал.1 от НК, във връзка с чл.78а,ал.2 от
ППЗСПЗЗ – за това, че през периода от 11.07.2014 г. до 20.08.2014 г. при
условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл.93,т.1,б.“а“ от НК, заемаща отговорно служебно положение –
началник ОбС“Земеделие“-гр.С., е нарушила служебните си задължения, а
именно разпоредбите на чл. 78а,ал.2 от ППЗСПЗЗ, като е издала заповеди №
4/11.07.2014 г., № 5/11.07.2014 г., № 5/20.08.2014 г. и №6/20.08.2014 г. относно
извършване на проверка на място за установяване на НТП (начин на трайно
ползване) на имоти в землището на гр.Б., с. М., с. Г., с. С. и с. М. в Община Б.,
в които като членове на комисия са посочени А. А. К. - началник Общинска
служба „Земеделие“-С. и К.Г.В. – кмет на Община Б., вместо двама
представители на ОС“Земеделие“ и представител на обслужващата фирма
„З.“ЕООД, и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици на
Община Б. и селата от същата община – имуществени (от загуба на
собственост на земя на общината и на жителите на общината) и
неимуществени (сериозно разколебаване доверието в авторитета и
27
ръководството на Общината и ОС“Земеделие), поради последвалите промени
на НТП (начин на трайно ползване) на земите, описани в констативните
протоколи, подписани от А. К. и К. В., и по този начин са били съставени
констативни протоколи за извършени проверки на място с отразен НТП, който
в действителност е бил „мери“ и „пасища“, а са вписани неотговарящи на
действителното състояние НТП, и описаните констативни протоколи са били
използвани от Община Б. пред ОС“Земеделие“-гр.С., в Службата по кадастър,
геодезия и картография-гр.П. за удостоверяване и вписване на неверния НТП
на имотите в регистрите с цел да причини вреда на Община Б.. Със същото
постановление от 25.08.2017 г. на обвиняемата А. К. е взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Постановлението е
предявено на А. К. на 25.08.2017 г. и на същата дата тя е разпитана като
обвиняема.
С протокол за предявяване на разследване от 19.09.2017 г. е предявено
разследването на обвиняемата К..
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 29.09.2017 г. е привлечена А. К. в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.282,ал.2,предложение 1 и 2 във вр. д ал.1, предложение 1,
във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.26,ал.1 от НК, във връзка с чл.78а,ал.2 от
ППЗСПЗЗ - за това, че през периода от 11.07.2014 г. до 20.08.2014 г.. при
условията на продължавано престъпление, като извършител, в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“а“ от НК, заемаща отговорно
служебно положение – началник ОбС“Земеделие“-гр.С., в съучастие с К.Г.В. в
качеството му на подбудител-склонил я е да наруши закона, и помагач –
улеснил същата в извършване на престъпление, чрез подаване на заявления по
Наредба № 49/2004 г. на МЗГ до ОС“Земеделие“, е нарушила служебните си
задължения, а именно разпоредбите на чл. 78а,ал.2 от ППЗСПЗЗ, като е издала
заповеди № 4/11.07.2014 г., № 5/20.08.2014 г. и №6/20.08.2014 г. относно
извършване на проверка на място за установяване на НТП (начин на трайно
ползване) на имоти в землището на гр.Б., с. М., с. Г., с. С. и с. М. в Община Б.,
в които като членове на комисия са посочени А. А. К.-началник Общинска
служба „Земеделие“-С. и К.Г.В. – кмет на Община Б., вместо двама
представители на ОС“Земеделие“ и представител на обслужващата фирма
„З.“ЕООД, и от това са настъпили значителни вредни последици на Община Б.
и селата от същата община – имуществени (от загуба на собственост на земя
28
на общината и на жителите на общината на стойност 1 141 117,60 лв.) и
неимуществени (сериозно разколебаване доверието на населението в
авторитета и ръководството на Община Б. и ОС“Земеделие“-офис Б.), поради
последвалите промени на НТП (начин на трайно ползване) на земите, описани
в констативните протоколи, подписани от А. К. и К. В., и по този начин са
били съставени констативни протоколи за извършени проверки на място с
отразен НТП, който в действителност е бил „мери“ и „пасища“, а са вписани
неотговарящи на действителното състояние НТП, и описаните констативни
протоколи са били използвани от Община Б. пред ОС“Земеделие“-гр.С. и в
Службата по кадастър, геодезия и картография-гр.П. за удостоверяване и
вписване на неверния НТП на имотите в регистрите с цел продажба на
имотите във вреда на Община Б.. На същата дата 29.09.2017 г. А. К. е
разпитана като обвиняема и й е предявено разследването.
На 5.10.2017 г. разследването е предявено отново на обвиняемата А. К..
На 20.10.2017 г. е внесен от ОП-П. в ОС-П. обвинителен акт по
обвинение срещу А. А. К. за престъпление по чл.282,ал.2,предложение 1 и 2
във вр. с ал.1,предложение 1 във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл.26,ал.1 от НК във
вр. с чл.78а от ППЗСПЗЗ (както и срещу К.Г.В.). Образувано е НОХД №
751/2017 г. на ОС-П.. По делото е проведено едно съдебно заседание на
18.01.2028 г., в което А. К. се е явила. На 17.01.2018 г. по делото е подадена
молба от Община Б. на основание чл.84,ал.1 от НПК за предявяване против К.
В. и А. К. на граждански иск в размер на 141 117,60 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от 20.08.2014 г. В съдебното заседание на 18.01.2018 г.
окръжният съд прекратява производството по делото и го връща на прокурора
за отстраняване на посочени нарушения, допуснати при изготвяне на
обвинителния акт.
Срещу определението на окръжния съд от 18.01.2018 г. за прекратяване
на делото е подаден протест от ОП-П. на 24.01.2018 г. Образувано е ВЧНД №
124/2018 г. на АС-Пловдив и с постановено в разпоредително заседание
решение от 7.03.2018 г. апелативният съд потвърждава определението на
окръжния съд от 18.01.2018 г., което решение на апелативния съд не подлежи
на обжалване и протест.
С постановление за изпращане на ДП по компетентност от 20.03.2018 г.
на прокурор при ОП-П. по преписка № 521/2015 г. на ОП-П. и ДП № 109/2015
29
г. на ОДМВР-П. производството е изпратено по компетентност на
Специализирана прокуратура-София.
С постановление за приемане по компетентност от 18.04.2018 г. на
прокурор при Специализираната прокуратура-София е прието по подсъдност
ДП № ЗМ109/2015 г. на ОДМВР-П., пр.пр. № 521/2015 г. на ОП-П., като е
образувана пр.пр. № 455/2018 г. на Специализирана прокуратура-София, ДП
№ 73/2018 г. на Следствения отдел при СП-София.
На 30.11.2018 г. е разпитана А. К. в качеството на обвиняема по ДП
73/2018 г. на СО-СП.
С 5 броя декларации на основание чл.62,ал.5 от ЗКИ от 30.11.2018 г. А.
К. дава съгласие за предоставяне на органите на досъдебното производство на
данни относно нейните сметки в пет банки.
На 5.02.2019 г. А. К. е разпитана в качеството на обвиняема по ДП
73/2018 г. на СО-СП във времето от 16,10 часа до 18,25 часа, като тя е
предоставила и посочени в протокола документи за нуждите на разследването.
С постановление от 8.04.2019 г. на прокурор при СП-София по пр.пр. №
455/2018 г. на СП-София е отменена взетата мярка за неотклонение спрямо
обвиняемата А. К. „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв.
На 8.10.2021 г. А. К. е разпитана в качеството на обвиняема по ДП
73/2018 г. на СО-СП от 12,30 часа до 15,15 часа.
С протокол за предявяване на разследването от 25.11.2021 г. на А. К. е
предявено разследването по ДП 73/2018 г. на СО при СП, пр.пр. № 455/2018 г.
на СП.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от
17.02.2022 г. на прокурор при Специализираната прокуратура е прието, че
безспорно се установява, че не е осъществен от обективна страна състав на
престъпление по действащия НК от страна на обвиняемата К., съответно,
затова не следва да се коментира съставът на престъплението по чл.282 от НК
в настоящия случай и от субективна страна, поради което и на основание
чл.24,ал.1,т.1 от НПК е прекратено ДП по пр.пр. № 455/2018 г. на СП, ДП
№73/2018 г. на СО-СП поради липса на състав на престъпление по
чл.282,ал.2,пр.1 и 2,вр.ал.1,пр.1,вр. чл.20,ал.2а, вр. с чл.26,ал.1 от НК по
отношение на началник общинска служба „Земеделие“-гр.С. А. А. К.. Няма
30
спор между страните, че това постановление не е било обжалвано и е влязло в
сила на 4.03.2022 г.
Установява се следователно, че въпреки че А. К. е давала обяснения след
образуването на 24.02.2015 г. на преписка № 521/2015 г., след образуването
конкретно срещу нея на 9.04.2015 г. на ДП 31/2015 г. и след образуването
срещу нея и К.В. на 8.06.2015 г. на ДП 109/2015 г. - на 10.03.2015 г., 8.04.2015
г. и 18.06.2015 г. - и че на 9.06.2015 г. е обявена на сайта на ОП-П.
информацията за образуваното досъдебно производство (№ 109/2015 г.) срещу
кмета В. и срещу нея, едва от протокола от нейния разпит като свидетел на
23.06.2015 г. е видно, че тя на тази дата е узнала за водено срещу нея
наказателно производство – сл.д. № 31/2015 г. на ОСлО при ОП-П.
(образуваното с постановление от 9.04.2015 г. конкретно срещу нея за две
престъпления – по чл.308,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 от НК), впоследствие с
постановление от 11.11.2015 г. обединено към ДП 109/2015 г. Видно от
протокола за нейния разпит на 23.06.2015 г. в качеството на свидетел по сл.д.
31/2015 г. на ОСлО на ОП-П., в него е посочено, че й е било разяснено от
следователя, че наказателното производство, по което тя трябва да даде
показания, е образувано срещу нея за престъпления по чл.308,ал.1 и
чл.311,ал.1 от НК и тя е заявила, че официално разбира от следователя, че
делото е образувано срещу нея, като за това е имала информация само от
медиите, но нищо конкретно. Затова следва да се приеме, че именно на
23.06.2015 г. ищцата А. К. е била официално уведомена от страна на
компетентен орган на досъдебното производство относно твърдението, че тя е
извършила престъпления и затова срещу нея е образувано наказателно
производство, поради което датата 23.06.2015 г. е и началният момент, от
който тя търпи неимуществени вреди от наказателното производство,
приключило с неговото прекратяване от П.. Впоследствие по това наказателно
производство (вече като ДП 109/2015 г. на ОДМВР-П.) тя е привлечена като
обвиняема с постановлението от 25.08.2017 г. и то е приключило с
постановлението от 17.02.2022 г. по ДП 73/2018 г. на СО при СП, пр.пр. №
455/2018 г. на СП за неговото прекратяване, влязло в сила на 4.03.2022 г. При
тези обстоятелства следва да се приеме, че продължителността на
наказателното производство срещу ищцата А. К., от което, съответно в който
период, тя търпи неимуществени вреди, е от 23.06.2015 г. до 4.03.2022 г. или 6
години, 8 месеца и 9 дни.
31
В периода 23.06.2015 г.-4.03.2022 г. А. К. е разпитана като свидетел на
30.06.2015 г. (разпитът на 12.02.2016 г. не се взима предвид, тъй като той касае
само наказателното производство срещу К.В.), разпитана е като обвиняема на
25.08.2017 г. при привличането й като обвиняема, предявено й е разследването
на 19.09.2017 г., на 29.09.2017 г. е привлечена в качеството на обвиняема,
разпитана е като обвиняема и й е предявено разследването, предявено й е на
5.10.2017 г. разследването, по внесения в съда на 20.10.2017 г. обвинителен акт
е образувано НОХД № 751/2017 г. на ОС-П. и е проведено с нейно участие
едно открито съдебно заседание на 18.01.2018 г., тя е разпитвана като
обвиняема в хода на наказателното производство по ДП 73/2018 г. на СО при
СП на 30.11.2018 г., 5.02.2019 г. и 8.10.2021 г., на 25.11.2021 г. й е предявено
разследването. Видно е следователно, че извършените с нейно участие в
досъдебната фаза процесуално-следствени действия са един разпит като
свидетел, пет разпита като обвиняема, четири предявявания на разследване и
едно съдебно заседание по НОХД. Явяването на К. за участие в тези
процесуални действия несъмнено е обременило ежедневието й, отразило се е
неблагоприятно на психическото й състояние и е било свързано с разход на
време и средства.
Спрямо ищцата К. е била взета в хода на наказателното производство
една мярка за неотклонение – „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв., която
й е наложена с постановлението от 25.08.2017 г. и е отменена с
постановлението от 8.04.2019 г., т.е. тя е търпяна 1 година, 7 месеца и 14 дни.
Видно е от материалите по ДП №73/2018 г. на Следствения отдел при
СП, пр.пр. № 455/2018 г. на СП, че в хода на производството по ДП №
109/2015 г. на ОДМВР-П., пр.пр. № 521/2015 г. на ОП-П. е постановено от
разследващ полицай мобилни оператори да изпратят данни за абонати на
посочени мобилни номера (л.176-181, 231 и 232 от том 1), но сред тези
абонати не е ищцата А. К., следователно в хода на наказателното производство
не се установява нейните комуникации да са били по този начин проверявани,
съответно, тя да е узнала за такава проверка и от това да е претърпяла
неудобства, за които да се претендира за обезщетяване в рамките на
причинените й неимуществени вреди.
Във въззивното производство от жалбоподателката К. са представени 4
броя разпореждания за разрешаване използването на специално
32
разузнавателно средство от съдия от ОС-П. – от 30.09.2015 г., 12.10.2015 г.,
27.11.2015 г. и 28.01.2016 г., както и едно разпореждане за отказ за
разрешаване използването на специални разузнавателни средства. От тези
разпореждания не е видно обаче те да касаят наказателното производство
против А. К.. От друга страна, способите на разследването в неговия начален
етап са закономерна част от процеса, като мерки срещу проверяваното лице, за
които то не е имало знание, не следва да се преценят като неоснователно
упражнена принуда, от която ищцата да е търпяла неудобства, съответно, така
да са й причинени неимуществени вреди.
Установява се следователно, че ищцата А. К. е търпяла неимуществени
вреди от воденото срещу нея наказателно производство първоначално за
престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК – в периода от
23.06.2015 г. до 25.08.2017 г. за престъпления по чл.308,ал.1 от НК и
чл.311,ал.1 от НК, а впоследствие за престъпление, което е тежко по смисъла
на чл.93,т.7 от НК – в периода от 25.08.2017 г. и до прекратяването му за
престъпление по чл. 282,ал.2 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 8 години, като съдът може да постанови и
лишаване от правото по чл. 37,ал.1,т.6 от НК. Следва да се отчете, че
наложената й мярка за неотклонение е само „Парична гаранция“ в размер на
3 000 лв., която не създава ограничения в служебните и социалните й контакти
и която мярка тя е търпяла в един сравнително кратък период от 1 година, 7
месеца и 14 дни. Не се установява от материалите от наказателното
производство да са й били налагани други ограничителни мерки, включително
забрана да напуска пределите на страната, твърденията на ищцата, сега
жалбоподателка, в тази насока са неоснователни. Несъмнено е, че с оглед
нормата на чл.68 от ЗМВР след и поради повдигането срещу К. на
обвинението за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.
282,ал.2 от НК органите на досъдебното производство са били длъжни да
предприемат необходимите мерки за извършване на регистрация от
полицейските органи съгласно чл. 68,ал.3 от ЗМВР. Също така за нуждите на
разследването по начало прокурорът може да възлага на съответните органи
на МВР, на ДАНС, на КПК (КПКОНПИ) съответни проверки, както и да
изисква извършването на такива, в случая след възлагане от министъра на
земеделието и храните. Несъмнено е, че поради прекратяването на
наказателното производство от прокурора действията по разследването във
33
връзка със събирането на доказателства и с упражняването на държавна
принуда (полицейската регистрация) се явяват неоснователни и също
причиняват вреди, поради което те следва да бъдат взети предвид при
определяне на обезщетението. Не се установява в случая обаче
отстраняването на К. от длъжност и нейното последвало уволнение да са във
връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Както бе посочено по-
горе, видно е от заповедта от 10.03.2015 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“-гр.П. за временното отстраняване на К. от длъжността началник
ОСЗ-С., че в нея не е посочено тя да е свързана с провежданото разследване, а
заповед за уволнение на К., каквото безспорно е последвала, не е представена
по делото, съответно, също не се установява то да е било последица от
воденото наказателно производство. Налице е разгласа на сайта на ОП-П. на
9.06.2015 г. конкретно за образуваното срещу К. досъдебно производство,
която независимо от необходимостта П. да предоставя информация на
обществеността (доколкото в случая другото лице, срещу което е образувано
производството, е кметът на Община Б.) също сама по себе си уврежда
репутацията на А. К., което увреждане се явява неоснователно поради
последвалото прекратяване на наказателното производство от П. по причина,
че извършеното от нея деяние не е престъпление. Не са представени по делото
от ищцата други писмени доказателства (разпечатки) относно медийно
отразяване на наказателното производство против нея, включително относно
съдебното заседание на 18.01.2018 г., за тази разгласа данни има само в
събраните по делото свидетелски показания. Относно постановлението на
прокурора от 3.07.2015 г., с което се разпорежда до приключване на
наказателното производство ръководителите на Областна дирекция
„Земеделие“-П., Общинска служба „Земеделие“-С. и АГКК-гр.П. да не
издават посочени документи и да не извършват други видове
административни услуги, следва да се отчете, че с оглед заповедта от
13.07.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.П. е обявено
на служителите в администрацията,че постановлението е издадено по
образувано досъдебно производство против К. В.-кмет на Община Б. и А. К.-
бивш началник на общинска служба „Земеделие“-С. за извършени
престъпления по служба и документи престъпления, която заповед е доведено
дознанието на всички служители на териториалното звено Общинска служба
„Земеделие“-С., т.е. до колегите и служителите, с което К. е работила и това
34
също несъмнено се е отразило изключително тежко на нейната репутация и е
причинило силно негативна промяна в отношението към нея, съответно, за
нея е довело до негативни емоции и ограничаване на социалните й контакти,
което се установява и от събраните по делото гласни доказателства.
Изискването от разследващия орган К. да предостави съгласие за достъп до
нейните банкови сметки, което тя е направила с петте декларации по
чл.62,ал.5 от ЗКИ на 30.11.2018 г., с оглед предмета на обвинението срещу К.
(което не е за набавяне на облага за самата нея) и времето, в което е поискано,
се явява неоснователна намеса в тайната на нейното имуществено състояние,
макар и с нисък интензитет. Следва още да се отчете, че с постановлението от
29.09.2017 г. за привличане на А. К. като обвиняема се сочи и настъпване на
значителни вредни последици за Община Б. и селата от същата община –
имуществени от загуба на собственост на земя на общината и на жителите на
общината на стойност 1 141 117,60 лв., като при образуването на съдебното
производство по НОХД 751/2017 г. е била подадена молба за предявяване на
граждански иск против К. и К.В. за посочената сума, която е значителна и с
оглед на това несъмнено обосновава основателни опасения и притеснения за
ищцата относно евентуални имуществени последици за нея това обвинение -
от възможно значително обременяване на имущественото й състояние.
Следва, от друга страна, да се отчете, че в периода на провеждането на
наказателното производство, след уволнението й от длъжността Началник на
ОСЗ-С., ищцата не е останало без работа, тъй като е започнала работа на друго
място, в администрацията на Община Б. - била е назначена на длъжност
началник отдел „Европейски програми“ в Община Б. и директор на Дирекция
„Специализирана администрация“ в Община Б., където е работила по време на
цялото наказателно производство. Безспорно е, че преди образуването на това
наказателно производство и понастоящем ищцата не е осъждана и срещу нея
не са водени други наказателни производства. В хода на цялото производство
тя не се е признавала за виновна. Не се установява от материалите от
наказателното производство поведение на ищцата, водещо до увреждане
изключително по нейна вина в хипотезата на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ или в
хипотезата на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, като с оглед приетото в постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 17.02.2022 г. няма и данни за
нарушаване от ищцата на нейни служебни задължения.
Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в период
35
от 6 години, 8 месеца и 9 дни, като за времето от 25.08.2017 г. до 17.02.2022 г.
(4 години, 5 месеца и 23 дни) то се води за престъпление, което е тежко по
смисъла на чл.93,т.7 от НК – по чл. 282,ал.2 от НК, за което освен наказание
лишаване от свобода от 1 до 8 години се предвижда и че съдът може да
постанови и лишаване от правото по чл. 37,ал.1,т.6 от НК, при което има
опасност тя да остане и без работа, е причинило на ищцата силен стрес и
големи притеснения и я е обременило в емоционален, личен и професионален
план. Относно твърдените от ищцата конкретни обстоятелства за претърпени
неимуществени вреди вследствие воденото срещу нея наказателно
производство, ищцата е ангажирала и са събрани от окръжния съд гласни и
писмени доказателства – показания на свидетелите О.И. А., З.И. К. и И. Д. А.,
разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на 26.09.2023 г., и
медицинска документация. Видно от показанията на свидетелката О. А., тя е
работила заедно с ищцата от 2007 г., ищцата тогава дошла да работи в Община
Б. като заместник-кмет, свидетелката е техник по населени места от 2006 г. и
към момента на съдебното заседание, ищцата й е пряк ръководител, към
момента ищцата е директор на Дирекция в специализираната администрация,
свидетелката в момента е главен специалист инвеститорски контрол в
строителството и ищцата й е директор, към 2015 г. ищцата била началник на
отдел „Европейски програми“ и към онзи момент длъжността на свидетелката
попадала в нейния отдел, свидетелката е присъствала по служба след
повдигнатите обвинения на случаи, когато ищцата пишела и й течала кръв от
носа, постоянно й капела косата, всичко било много тежко прието от нея, не
можела да върви между колегите, защото те говорели само лоши работи за
нея, в интернет се появявали постоянно жестоки публикации, ищцата казвала
на свидетелката само че не е виновна и не е направила нищо нередно, просто
си е вършела служебните задължения, свидетелката знае, че обвинението към
ищцата е било за това, че когато е била директор на Дирекция „Областна
администрация земеделие“ и е отговаряла за трите офиса в Б., С. и Л. са
съставени протоколи, променило се отношението към нея, всички колеги я
избягвали и говорели само лоши работи, ищцата общувала, но след
обвиненията я е било срам, работела дори и да не се чувствала добре и
визуално за изглеждала зле, не е споделяла нейните страдания, идвала
полиция, изземали много пъти документи, имало много ревизии и минали
много проверки, имало проверка от НСС от две вещи лица, които проверявали
36
64 обекта и К. и свидетелката били неотлъчно с тях, и към момента ищцата
няма сили да изглежда така, както изглеждала. Видно е от показанията на
свидетеля З. К., той е бившият съпруг на ищцата, тя е геодезист, завършила е
висше образование във ВИАС, имат две деца, през месец март на 2015 г. било
повдигнато обвинението, преди това тя била освободена от служба като
началник на Общинска служба „Земеделие“-гр.С., която отговаря за С., Л. и Б.,
доколкото разбрали я освободил с устно разпореждане началника на
областната дирекция като неин работодател, дотогава ищцата не е имала
никакви здравословни проблеми, след това имала доста проблеми психически,
започнала да вдига кръвно, затворила се, ищцата живеела тогава през
повечето време със сестра си и племенника си и се грижела за тях заради
техни здравословни проблеми, децата живеели при него в С., научили за
проблемите на майка им, другите ги питали какво става с нея, хората я
коментирали, имало отдръпване на познати, тълкували, че има някакви
проблеми, че е някакъв престъпник и е облагодетелствана, хората считали, че
е някакъв престъпник и че е направила нещо сериозно и нередно, за да има
такива неща спрямо нея, ищцата се затворила и държала нещата в себе си,
започнала да пие успокоителни, двамата са разведени от 2020 г., той има
фирма и работи като геодезист на свободна практика и връзката с ищцата
повлияла на неговите клиенти, тя започнала да вдига кръвно, била в болница и
имала сърдечни проблеми в периода, когато й било повдигнато обвинение,
продължава да има сърдечни проблеми, племенникът на ищцата починал през
този период, през 2015 г. ищцата била освободена от длъжност като началник
на Общинска служба „Земеделие“, няколко месеца й били забранили да ходи в
Общинска служба „Земеделие“, след това била освободена, след това след
около месец започнала работа в Община Б. като началник на отдел. Видно от
показанията на свидетеля И. А., той е работил и работи с ищцата, главен
юрисконсулт е на Община Б., познава ищцата от 2007 г., когато тя била
заместник-кмет на Община Б., тя е един от ней-уважаваните хора в Община Б.
и в държавните институции, била е служител на Министерство на
земеделието, към момента на разпита той като главен юрисконсулт и тя
движат всички европейски проекти на Община Б., той започнал работа в
общината през 2011 г. и всички европейски проекти с държавно финансиране
били изготвени от ищцата и колегите от министерството имат към нея
уважение и почит, през 2015 г. поканили К. за изпълнителен директор на
37
Сдружението на общините, но казали, че не могат да я назначат заради
започналите производства срещу нея в съизвършителство с кмета В., през
2017 г. имало покана К. да стане заместник-министър на земеделието след
като е директор на Областна служба по земеделие и има достатъчно опит, но
наказателното производство й попречило, защото делото влязло в съда,
медиите и „доброжелатели“ били пуснали много сигнали по всички
институции, в медиите навсякъде се разпространявала информация за нея и
кмета В., през 2019-2020 г. тя била поканена за заместник-областен управител
на Област П., но не я одобрили от Министерския съвет, защото тогава течала
проверката и това попречило на нейното развитие, ищцата все още е служител
на Община Б., все още в интернет пространството стоят статиите и снимките
на ищцата и на В., статиите са общо за двамата – за повдигнато обвинение за
съставени протоколи с невярно съдържание, за наложена мярка за напускане
на страната, за парична гаранция, за изпращане на делото в Специализираната
прокуратура, през 2015 г. от „Т.“ на БТВ идвали в Б. и правили репортажи,
жалбите пуснали хората, които неправомерно са ползвали земеделските земи
и имали задължения към общината, все още висят статии в БТВ, Н., Т.,
вестник „З.“, след повдигнатото обвинение се влошило здравословното й
състояние, тя станала притеснителна, на работа й ставало лошо, викали
линейка на два пъти, течала й кръв от носа, плачела постоянно, съдействали
на вещите лица, пътуването на ищцата до София за среща с вещите лица й се
отразявало много зле, 2-3 пъти й ставало лошо на магистралата, те пътували
двамата, на бензиностанция й оказвали медицинска помощ, колегите се
държали резервирано с ищцата по време на цялото производство, не искали да
общуват с нея, да я канят на сбирки на общината, на тържества, ищцата
въобще не била добре, изпадала в нервна криза, затваряла се в стаята, плачела
в кабинета, те били в един кабинет и тя го молела да излезе от стаята, имала е
покана като служител на общината за посещение на Европейска комисия, на
Европейския парламент, но не могла да отиде, защото имала забрана да
напуска страната, като паднала забраната двамата със сина й я завели в
Гърция на море, имало проверка от КОМПИ за нея и семейството й и
завършила с решение, че няма конфликт на интереси и неправомерно
придобити имоти и имущество, през 2021 г.- 2022 г. един път й станало лошо
и била в прединфарктно състояние, свидетелят я закарал в болница и я приели
по спешност, при образуването на производството тя се тревожела за децата,
38
защото те изпаднали в психически шок, тя живеела при сестра си, нейният
племенник починал през 2017-2018 г. Установява се от тези свидетелски
показания, че ищцата е имала добро професионално и социално положение,
като воденото срещу нея наказателно производство се е отразило негативно на
емоционалното й състояние, на отношенията й с колегите, на социалните й
контакти, а също и на личния й живот. Неоснователно е оплакването на П., че
тези показания могат да се преценяват като заинтересовани, давани в
подкрепа на твърденията на ищцата, тъй като свидетелите са лица, които като
нейни колеги и бивш съпруг имат преки впечатления от състоянието на
ищцата по време на наказателното производство и техните показания
непротиворечиво и логично установяват обстоятелства, които се установяват
и от другите събрани по делото доказателства (писмени и заключение на
експертиза). Видно е от свидетелските показания, че наказателното
производство не е довело до лишаване на ищцата от работа, като по времето
на наказателното производство тя е заемала високи позиции в
администрацията на Община Б.. Установява се, че за наказателното
производство против ищцата К. е имало значителна медийна разгласа, което е
повлияло на първо място на отношението на колегите и служителите към нея,
както и на социалните й връзки, тя е понесла притеснения и неудобства от
загуба на социално ниво и контакти с близки и познати, като и тя самата
поради изпитваните притеснения е ограничила контактите си. Видно е от
техните показания, че преживяваният в хода на наказателното производство
стрес е дал негативно отражение върху емоционалното състояние на ищцата и
тя е имала инцидентни здравословни проблеми в резултат на притесненията.
Ищцата А. К. (родена на 11.10.1968 г.) към 2015 г. е била на 46 години, а през
2022 г. е била на 53 години, в активна трудова възраст, като в този период
несъмнено не е могла да надгражда трудовата си кариера и кариерното си
развитие поради обременеността от воденото наказателно дело, усилията,
които е следвало да полага във връзка с него както при явяването пред
съответните органи, така и емоционално за справяне с притесненията и
неудобствата, а също и с оглед нереализирането на възникналите възможности
заради висящото наказателно производство. Наказателното производство
несъмнено се е отразило негативно във всички аспекти на живота й, влошило
е значително качеството й на живот. Налице са били и други фактори, които
са повлияли негативно върху психиката и начина й на живот (болести на
39
близки роднини, смърт на племенника), но стресът от тях не омаловажава
последиците, настъпили от воденото наказателно производство. Установено е
следователно, че при воденето на наказателното производство на ищцата А. К.
са причинени болки и страдания с неимуществен характер със значителен
интензитет и необратими последици от служебен и личен характер, за които
вреди й се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52
от ЗЗД, което следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в по-
висок размер.
Видно е от заключението от 14.11.2024 г. на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р Д. К. (психиатър) и Д.
В. (клиничен психолог), прието в съдебното заседание на апелативния съд на
31.01.2025 г., при ищцата е налице разстройство при адаптацията със смесено
безпокойство и смущение на настроението след образуването на трите ДП за
периода м.април-м.юни на 2015 г., което е последица от реакцията й на стрес
от 9.04.2015 г. и което е с продължителност няколко месеца до започване
отново на работа през месец юни на 2015 г. Посочено е, че поредицата
публикации в медийното пространство причинява чувство на обида, публично
унижение и невъзможност да се осъществи какъвто и да е контрол върху
ситуацията, но не са се отразили коренно на функционирането на ищцата като
публична личност. Посочено е, че има промяна на планове, активности,
обществен отзвук, степен на накърняване на доброто й име с оглед социалния
статут, като наказателното производство е нарушило възможностите,
способността и желанието й за професионални изяви и развитие в служебен
план, авторитета и името на професионалист. Мнението на експертите е, че
поради продължителността на разследването в досъдебна и съдебна фаза
негативните изживявания за периода са много различни по интензивност –
флуктуираща тревожност, постоянно напрежение, безсъние, панически
пристъпи, мигрена, болки в сърдечната област и други, като негативните
емоции са с висока интензивност от месец април до месец юни, когато за
кратко време са образувани три ДП и последващото дисциплинарно
уволнение на 21.05.2015 г., а периодът м.5-м.6 е изпълнен с много напрежение
и негативни емоции, проведено е продължение на разпита, появил се е страх
от задържане. Експертите посочват, че в този период ищцата е приемана
симптомни средства – дермоплант, валериан и това е периодът, когато
настъпва разстройство на адаптацията, като за определени периоди през 2017
40
г. (поради разпит, криминалистична регистрация и гаранция), през 2018 г.
(дело в ОС-П. и отзиви в медии) и 2019 г. (разпит в НСлС, очаквано ново
обвинение) те са били с по-висока интензивност и следват периоди на
успокоение и ангажираност в работата. Видно е от заключението, че всички
негативни изживявания са в резултат на различни по продължителност и
характер дейности – обвинение, разпити, криминалистична регистрация,
налагане на гаранция, последващи в годините разпити на различни инстанции,
като значение има и смяната на инстанциите, различните подходи и нови
доказателства, при което стресът придобива характеристиките на хроничен
поради все нови предизвикателства и изисквания на процеса на разследване.
Според вещите лица ищцата К. преживява особено травматично периода от
25.08.2017 г., когато е проведен разпит като обвиняема, определена е
гаранция, която е била непосилна за материалните й възможности, и е
направена криминалистична регистрация, това е моментът, когато при ищцата
неудоволствените емоции се задълбочават. Прието е, че на фона на
установените до момента проблеми чувството за справедливост изчезва и
настъпва задълбочаване на емоционалните преживявания, като тя много
травматично преживява унижението от това, че като магистър инженер и
юрист не може да бъде разбрана, и кулминацията на тези травматични
преживявания е по време на заседанието на съда на 18.01.2018 г. и излезлите в
пресата негативни и опорочаващи личността й факти. Посочено е, че в този
период делото се поема от Специализираната прокуратура и напрежението й
нараства, през 2019 г. е проведен разпит в НСлС, когато тя за пореден път
прави опит да бъде разбрана процедурата, по която е действала като
общественик, и тогава се е почувствала най-уязвима поради включването на
по-високи инстанции. Изводът на експертите е че въпреки това не настъпва
влошаване в нейното физическо и психическо състояние и тя не развива ПТСР
(посттравматично стресово разстройство). При изследването на актуалното
състояние на ищцата според експертите тя демонстрира наличие на стрес и
ситуативна тревожност, свързана с коментирането на темата. Според
експертите с висока степен на увереност може да се предположи, че реакцията
й в първия момент е била много по-интензивна, до степен да предизвика
твърдените от ищцата вегетативни промени, проявяващи се в тревожност,
сомато-вегетативни реакции, инсомния и др. Видно е от заключението, че
ищцата К. не е развила ПТСР, но преживяното безспорно е причинило
41
психологичен дискомфорт, който повлиява и емоционалното й състояние,
повлияло е върху възприятията, вътрешните й нагласи, очаквания и
емоционални състояния, изпитвала е неудоволствени изживявания с
негативен емоционален нюанс, с различна продължителност и интензитет във
времето, но това с оглед детайлния анализ на преживяванията и
поведенческите механизми във времето не е с интензитет и болестна
обусловеност. Заключението на експертите е, че ищцата се е справяла и
продължава да се справя според капацитета и особеностите на личността си,
като водещи са конкретни нагласи и приоритети, които нямат психологичен
абнормален облик, свързани са с личностовите характеристики, възгледи и
убеждения. Установява се следователно от заключението на експертите, че
поради воденото срещу ищцата наказателно производство не са настъпили
тежки и необратими последици за нейното психологично състояние, в
началото тя е получила разстройство при адаптацията със смесено
безпокойство и смущение, чувствала е след това по време на производството
обида, публично унижение, невъзможност да контролира несправедливата за
нея ситуация, тревожност, постоянно напрежение, негативни емоции,
психологичен дискомфорт, но те не са се отразили в значима степен на
функционирането й като личност, като с развитието на наказателното
производство стресът става хроничен, но ищцата не развива ПТСР и не се
стига до болестно състояние, ищцата се е справяла с травмиращата й ситуация
благодарение на своите сили и способности на личността си.
Към исковата молба като приложения в копие от ищцата са представени
документи относно нейното здравословно състояние. Видно е от експертното
решение от ТЕЛК от 15.04.2015 г., че още преди започването на наказателното
производство тя е имала увреждане на междупрешлените дискове, каквото
заболяване по начало и не може да се приеме за логична последица от
воденото наказателно производство. Представената епикриза от
кардиологичното отделение на МБАЛ“Х.“АД-гр.П. е за лечение там с
диагноза „Нестабилна стенокардия“ на 24-25.02.2023 г., една година след
приключването на наказателното производство и не се установява при нейна
доказателствена тежест този здравословен проблем да е причинен от него. Не
се установява следователно от ищцата по време на провеждането и след
приключването на наказателното производство да са налице причинени от
него хронични и трайни последици за нейното здраве.
42
При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете
обстоятелството, че ищцата А. К. е бил обвинена на 25.08.2017 г. (и от тогава
до прекратяването на 17.02.2022 г. или за време от 4 години, 5 месеца и 23
дни) за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – по чл.282,ал.2 от
НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8
години, като цялото наказателно производство по изложените по-горе
съображение е със значима за настоящото производство продължителност 6
години, 8 месеца и 9 дни, наложената й мярка за неотклонение е „Парична
гаранция“ в размер на 3000 лв. в период от общо 1 година, 7 месеца и 14 дни,
тя е работила на високи длъжности в държавната администрация в Община Б.
и в периода на наказателното производство, но е загубила значими
възможности за нейната трудова реализация и кариерно израстване, начинът й
на живот е бил в сериозна негативна степен променен – ограничени са били
социалните й контакти, накърнено е било мнението и доверието в нея на
колеги, служители и познати, преживяла е един много тежък период от живота
си и е налице значително накърняване на личния и служебния й живот, както
и влошаване на качеството й на живот като цяло, като засягането на
емоционалния й статус е съществено и трудно преодолимо, стресът е дал
отражение върху психичното й състояние, но не е довел до влошаване на
здравословно й състояние, няма трайни и продължаващи последици за
здравето на ищцата. В случая ищцата не твърди с исковата молба срокът за
провеждане на наказателното производство да не е разумен и не претендира за
определяне на обезщетение и заради обстоятелства по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ.
При отчитане на конкретните обстоятелства, въз основа на които е повдигнато
обвинението срещу ищцата К., неговата несъмнено правна и фактическа
сложност, обстоятелството, че е водено и срещу кмета на Община Б., срокът
от 6 години, 8 месеца и 9 дни не може да се определи като прекомерен.
Преценявайки така установените обстоятелства, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на
причиняване на неимуществените вреди от незаконното наказателно
преследване срещу ищеца в периода 23.06.2015 г.-4.03.2022 г., в който
размерът на минималната работна заплата за страна нараства от 360 лв. през
2015 г. до 710 лв. през 2022 г. (420 лв. през 2016 г., 460 лв. през 2017 г., 510 лв.
през 2018 г., 560 лв. през 2019 г., 610 лв. през 2020 г.), настоящият съдебен
състав намира, че размерът на справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
43
обезщетение по чл.2,ал.1,т.3,предл.3 от ЗОДОВ, което да е адекватно за
репариране на тези неимуществени вреди, възлиза на сумата 40 000 лв.
Установява се следователно, че е неоснователно заявеното от
жалбоподателя П.Р.Б. искане за определяне на по-нисък размер от сумата
25 000 лв. на обезщетението за претърпените от ищцата К. неимуществени
вреди. Основателно е искането на жалбоподателката К. за определяне на
обезщетение в по-висок размер от 25 000 лв. – за сумата над 25 000 лв. до
40 000 лв. При тези обстоятелства следва решението на окръжния съд да бъде
потвърдено в частта му, с която на ищцата К. е присъдено обезщетението в
размер на 25 000 лв., то да бъде отменено в частта му, с която искът е
отхвърлен за сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв. и се присъди на ищеца и тази
разлика от 15 000 лв., и то да бъде потвърдено в частта му, с която искът е
отхвърлен за размера над 40 000 лв. до 60 000 лв. Върху сумата на
обезщетението е присъдена от окръжния съд законна лихва от датата
4.03.2022 г., доводи относно която дата в двете въззивни жалби не са заявени,
поради което сумата следва сега да се присъди със законна лихва също от
датата 4.03.2022 г.
Установява се следователно, че подадената от П. въззивна жалба против
решението на окръжния съд е неоснователна, а подадената от ищцата А. К.
въззивна жалба е частично основателна - относно искането за завишаване на
обезщетението за неимуществени вреди с още 15000 лв. и в тази й част следва
да бъде уважена, съответно, тя е частично неоснователна относно искането за
завишаване на обезщетението за неимуществени вреди и за размер над 40 000
лв. до 60 000 лв. С оглед на този резултат от въззивното обжалване следва да
се определят и присъдят и разноските по делото. С решението на окръжния
съд е присъдена на ищцата сума за ДТ, като с оглед резултата от въззивното
обжалване решението следва да бъде потвърдено и в тази негова част. Но тъй
като искът е уважен, макар и частично, на ищцата следва да бъде присъждан
по начало пълният размер на внесената ДТ съгласно
чл.10,ал.3,изр.1,предл.последно от ЗОДОВ – 10 лв., окръжният съд е присъдил
само сумата 2,08 лв., следва затова сега да се присъди целият остатък от
сумата - 7,92 лв. Окръжният съд не е присъдил сума за адвокатско
възнаграждение на ищцата или на нейния пълномощник, като искане за
присъждане на такова не е било и заявено, а в съдебното заседание на
21.11.2023 г. адвокат Д. изрично е заявила, че не претендират за присъждане на
44
разноски за адвокатско възнаграждение.
От страна на ищцата и жалбоподателка А. К. се претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство. Платена е ДТ от 5 лв. за
въззивното производство, която сума следва сега съгласно
чл.10,ал.3,изр.1,предл.последно от ЗОДОВ да се присъди на жалбоподателката
с оглед частичното уважаване на нейната жалба. С молба от 31.01.2025 г.
(л.126) се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ за жалбоподателката
от адвокат Д.. По делото обаче не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно наличие на обстоятелства по чл. 38,ал.1 от ЗА,
съответно, с оглед на който да има основания за определяне на
възнаграждение от съда съгласно чл.38,ал.2 от ЗА. В производството пред
окръжния съд е представено единствено пълномощно (л.15 от досието на
делото на ОС), в което не се уреждат отношения съгласно чл. 38,ал.1 от ЗА, а
за въззивното производство документи относно представителство и
възнаграждение не са представени. При тези обстоятелства няма основания да
се присъжда в полза на адвокат Д. сега адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38,ал.2 от ЗА, това искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/21.12.2023 г., поправено относно ОФГ
с решение № 54/26.02.2024 г., постановени по гр.д. № 320/2023 г. на ОС-П., В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдена П.Р.Б. да заплати на А.
А. К. обезщетение в размер на 25 000 лв. по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди от воденото наказателно производство по
досъдебно производство № 312 ЗМ-109/2015 г. по описа на ОДМВР-гр.П.,
пр.пр. № 521/2015 г. по описа на ОП-П. за престъпление по чл. 282,ал.2,
вр.ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 и вр.чл.21,ал.3 и във вр. чл.26,ал.1 от НК, към което
са присъединени пр.пр. № 1336/2015 г. на РП-П. за престъпление по
чл.311,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК и пр.пр. № 2116/2015 г.-ДП
№3/2015 г., пр.пр. № 519/2015 г. на РП-П., изпратени в СО-СП пр.преписка под
№ 455/2018 г. по описа на СП, ДП № 73/2018 г. на СО-СП, прекратена с
постановление от 17.02.2022 г. на прокурор при Специализираната
45
прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 4.03.2022 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото съобразно уважената
част от иска в размер на 2,08 лв., и искът е отхвърлен за разликата над размера
от 40 000 лв. до 60 000 лв. като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 461/21.12.2023 г., поправено относно ОФГ с
решение № 54/26.02.2024 г., постановени по гр.д. № 320/2023 г. на ОС-П., В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е отхвърлен искът на А. А. К.
против П.Р.Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
размера над 25 000 лв. до 40 000 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б., бул.“В.“2 да заплати на А. А. К., ЕГН ********** от
с.Г. Б., ул.“Ю.“3 и сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв. (или още 15 000 лв. над
присъдената от окръжния съд сума), представляваща обезщетение по
чл.2,ал.1,т.3,предл.3 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди, които
вреди са произтекли от неоснователно повдигнато й обвинение по досъдебно
производство № 312 ЗМ-109/2015 г. по описа на ОДМВР-гр.П., пр.пр. №
521/2015 г. по описа на ОП-П. за престъпление по чл. 282,ал.2,
вр.ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 и вр.чл.21,ал.3 и във вр. чл.26,ал.1 от НК, към което
са присъединени пр.пр. № 1336/2015 г. на РП-П. за престъпление по
чл.311,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК и пр.пр. № 2116/2015 г.-ДП
№3/2015 г., пр.пр. № 519/2015 г. на РП-П., изпратени в СО-СП пр.преписка под
№ 455/2018 г. по описа на СП, ДП № 73/2018 г. на СО-СП, прекратена с
постановление от 17.02.2022 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура, ведно със законната лихва върху сумата 15 000 лв. (над 25 000
лв. до 40 000 лв.), считано от 4.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Р.Б., бул.“В.“2 да заплати на А. А. К., ЕГН ********** от
с.Г. Б., ул.“Ю.“3 още сумата 7,92 лв. – разноски за производството по спора
пред ОС-Пловдив за платена ДТ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., бул.“В.“2 да заплати на А. А. К., ЕГН ********** от
с.Г. Б., ул.“Ю.“3 сумата 5 лв. за платена ДТ за въззивното производство по
спора пред АС-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 31.01.2025 г. на адвокат М. А. Д.,
пълномощник по делото на ищцата А. А. К., за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.3,предл.3 от ЗА, като
46
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
47