Р Е Ш
Е Н И Е № 26
гр.Враца, 18.02.2019г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 29.01.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА
ВЪЛКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№91 по описа за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове от П.К.П., ЕГН ********** и М.К.П., ЕГН ********** чрез техния баща и
законен представител К.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството на брат
и сестра на А.К.П., ЕГН **********, представлявани по пълномощие от адв.Н.Н.Д. ***"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***.
Исковете са правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
17.10.2016г. около 12.35ч. на главен път Е-79 - км.166+500 край с.***,
общ.Мездра правоспособният водач А.Р.Д., в нарушение на правилата за движение е
управлявал лек автомобил "Опел Астра", рег.№ВР **** ВХ, в резултат от
което е реализирал ПТП с насрещно движещ се влекач марка "Волво",
модел FN с
рег.№ЕН **** КВ, управляван от И.Й.К., и по непредпазливост е причинил смъртта
на брата на ищците А. К.П.. В автомобила са пътували и самите ищци. В резултат
от настъпилото ПТП А. П. е претърпял тежки и несъвместими с живота телесни
увреждания, изразяващи се в съчетана механична травма с увреждане на жизнено
важни органи, които са причинили смъртта му пред очите на ищците.
Нататък в исковата молба се описва
механизма на ПТП и се твърди, че водачът А.Д. се е движил в посока гр.Враца в
нарушение на правилата за движение, несъобразявайки се с другите участници и с
несъобразена скорост. В насрещното движение с е движил влекачът марка
"Волво", управляван от И.К.. Поради несъобразяване на скоростта от
страна на виновния водач с кривата на наличния завой, който предстоял, и при
несъобразяване с останалите участници в движението е настъпил челен удар с
влекача. Сочат се допуснатите от виновния водач нарушения на правилата за движение,
а именно несъобразяване с пътната обстановка, неспазване на задължението да
контролира постоянно управляваното МПС, шофиране без нужното заострено внимание
и несъобразяване с видимостта, пътните условия и поведението на останалите
участници в движението. В резултат от проявената непредпазливост на виновния
водач братът на ищците е претърпял в тяхно присъствие телесни повреди и минути
след произшествието е загубил живота си.
По повод реализираното ПТП е образувано
ДП №325/2016г. по описа на РУП Мездра и прокурорска преписка в Окръжна
прокуратура-Враца, по която с постановление от 21.02.2017г. наказателното
производство е прекратено.
В исковата молба се твърди, че в хода
на проведеното разследване не са установени каквито и да било нарушения на
правилата за движение от страна на пътниците в лекия автомобил, както и на
водача на насрещно движещия се влекач или на трети лица.
Другото твърдение в исковата молба е,
че към датата на произшествието лекият автомобил е имал валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", учредена с
полица BG/02/115003070693/15.12.2015г.
с начална дата на покритие 16.12.2015г. и дата на прекратяване 15.12.2016г.
Като поддържат, че са налице
основанията да претендират пряко от застрахователя обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ищците твърдят, че са претърпели болки и страдания от
загубата на най-малкия си брат А., която завинаги е оставила дълбок и болезнен
отпечатък, предвид силната емоционална връзка между братя и сестри и членове на
семейството. В исковата молба се поддържа, че въпреки детската си възраст и
най-вече заради факта, че са преживели тежък инцидент и пред очите им техният
брат е загинал, ищците осъзнават, че ще търпят болките и страданията и
занапред. Нататък исковата молба съдържа описание на моменти, илюстриращи
начина, по който малолетните ищци изживяват страданието си.
Исковата молба съдържа твърдение, че и
към настоящия момент ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, главоболие, тревожност, спомените им от инцидента се
развиват в отрицателна посока от психична гледна точка, използват
антидепресанти и други медикаменти, за да се справят със стреса, училището и
социалните контакти, станали са затворени и отчуждени, избягват срещи с други
лица и приятели, а в отношенията в разбитото им семейство се наблюдава
отдръпнатост.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителни искове за сумата от по 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищците болки и страдания, ведно
със законната лихва, считано от 17.10.2016г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Представлявано от адв.А.И., ответното
дружество е подало отговор на исковата молба.
На първо място в отговора се настоява,
че предявените искове са недопустими, предвид разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.380, ал.1 от КЗ и това, че пред застрахователя не е предявена писмена
претенция и не е направен опит за доброволно уреждане на спора. Съдът намира
това възражение за неоснователно, тъй като съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016г., за застрахователните договори, сключени преди влизането му в сила,
какъвто е разглежданият случай, се прилага част четвърта от отменения КЗ.
В отговора е направено изявление за
оспорване на исковете по основание и размер.
На първо място се поддържа, че ищците
не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, тъй като до 21.06.2018г.,
когато е постановено ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС №2/1981г.
На следващо място в отговора се оспорва
твърдението, че е била налице особено близка връзка с починалия и действително
претърпените от смъртта му вреди.
Прави се възражение за съпричиняване на
вредата от страна на пострадалия А. П., който не е бил поставен в детско столче
и не е ползвал предпазен колан, въпреки че това е било е задължително, предвид
възрастта му.
Ответникът оспорва твърдението за
извършен от страна на водача А.Д. деликт и твърдения в исковата молба механизъм
на произшествието.
На последно място се прави възражение
във връзка с размера на претендираните обезщетения.
Пълномощникът на ищците е представил
допълнителна искова молба, в която заявява становището си по направените от
ответника искания и възражения, но не внася пояснения и допълнения към първоначалната.
Ответникът е подал е допълнителен
отговор, в който поддържа възраженията и исканията, заявени в първоначалния.
След съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представен Констативен
протокол на РУ на МВР-Мездра рег.№300000 5859/25.10.2016г., който съдържа
констатации за това, че на 17.10.2016г., около 12.35ч. на главен път Е-79 -
км.166+500 край с.*** лек автомобил
"Опел Астра" с рег.№ВР **** ВХ, собственост на И.А.Р., управляван от А.Р.Д.,
ЕГН **********, се е сблъскал с влекач "Волво FN" с рег.№ЕН **** КВ, собственост на
"УкиКредит Лизинг"-Клон Плевен, с прикачено към него полуремарке
"Крьоне", управляван от И.Й.К., ЕГН **********. При настъпилото ПТП е
загинал водачът на лекия автомобил А.Д. и пътуващият с него А. К.П., ЕГН **********,
а тежко ранени с опасност за живота са малолетните ищци М.К.П. и П.К.П., които
са настанени за лечение в УМБАЛСМ "Пирогов"-гр.София. Отразено е, че
по случая е образувано ДП №325/2016г. по описа на РУ-Мездра, а така също, че
лекият автомобил "Опел Астра" има сключена застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД"Бул Инс"АД по полица
№02115003070693 с валидност до 15.12.2016г.
Представени са протокол за оглед на ПТП
и автотехническа експертиза по ДП №356/2016г. на РУ-Мездра. Последната се е
произнесла, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е загуба
на контрол върху управлението на лекия автомобил "Опел Астра" от
страна на водача при движение в условия на десен за него завой със скорост
около 74.9км/ч., граничеща с технически съобразената и при максимално разрешена
40км/ч и навлизане в лентата за насрещно движение, с което водачът му е
поставил сам себе си и водача на ТИР композицията в невъзможност да
предотвратят настъпилото ПТП. Представени са 2 броя е съдебно-медицински
експертизи на труп, втората от които на А. П., както и съдебно-медицински
експертизи на двамата малолетни ищци, които също са пострадали при
произшествието.
Представено е Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 21.02.2017г. по ДП №1975/2016г. по
описа на Окръжна прокуратура-Враца, в което се приема, че причина за
настъпилото ПТП е загуба на контрол върху управлението на лекия автомобил
"Опел Астра" от страна на водача му, при движение в условие на десен
за него завой, със скорост от около 74.9км/ч, граничеща с технически
съобразената и при максимално разрешена 40км/ч и навлизане в лентата на
насрещно движение, с което водачът му е поставил сам себе си и водача на
ТИР-композицията в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Прието е също,
че водачът на товарния автомобил също се е движил с превишена скорост 76км/ч,
но неговата скорост не би могла да бъде поставена в причинно-следствена връзка
с ПТП, тъй като той се е движил в собствената лента за движение и скоростта му
не го е отклонила в насрещната лента. Наказателното производство е прекратено
заради това, че водачът на лекия автомобил А.Р.Д., чиито противоправни действия
са причинили ПТП, е починал.
От представеното удостоверение за
раждане е видно, че починалият А. К.П. е роден на ***г., а от удостоверение
изх.№11483/13.08.2018г. се установява, че малолетните ищци М. и П.П.са негови
сестра и брат.
По делото е допусната и изслушана
специализирана автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че от техническа
гледна точка най-вероятният механизъм на настъпилото ПТП е следният: На
17.10.2016г. на път Е-79 над с.*** лекият автомобил "Опел Астра" с
рег.№ВР **** ВХ се е движил в посока гр.Ботевград-гр.Мездра със скорост около
74.9км/ч на изход за него десен завой. Товарният автомобил рег.№ЕН **** КВ с
прикачено полуремарке се е движил по същия път в дясната лента за движение в
обратна посока гр.Мездра-гр.Ботевград по изкачване на наклон със скорост около
76км/ч. При предстоящо навлизане на товарния автомобил в ляв за него завой
движещият се срещу него лек автомобил "Опел Астра", излизайки от
десетн за него завой, е загубил напречната си устойчивост и е навлязъл в лентата
за движение на товарния автомобил. Водачът на ТИР-композицията е видял и е реагирал с аварийно спиране и завиване
крайно вдясно до мантинелата на пътя, но поради липса на време и разстояние при
движение със скорост около 76км/ч е последвал удар между двете превозни
средства. Експертизата приема следния механизъм на произшествието: Лекият
автомобил е загубил устойчивостта си и е навлязъл в насрещната лента за
движение, като се е ударил челно-косо в кабината на товарния автомобил. След
удара, поради разлика в количествата на движение в полза на товарния автомобил
с прикачено полуремарке лекият автомобил се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка на около 125 градуса и се е установил в покой на мястото,
отразено в протокола за оглед и скицата на ПТП.
Вещото лице е установило, че в
протокола за оглед на ПТП не е отразено местоположението на пътуващите в лекия
автомобил деца, както и наличието на детски столчета и предпазни колани в
купето. Според експертизата използването на детско столче с предпазен колан
биха предпазили детето от получените травми или би ограничило тяхната тежест.
Мнението на вещото лице е, че леките автомобили "Опел Астра" имат
фабрично монтирани обезопасителни колани на задната седалка.
Вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се произнася, че вследствие претърпяното ПТП А. П. е получил
травматично разкъсване на гръдната аорта с кръвоизлив в гръдната кухина,
счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен с дислокация на фрагментите, закрита
черепно-мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния
мозък, мозъчен оток с вклиняване, кръвопопиване на меките тъкани на черепа.
Причина за смъртта е острата кръвозагуба, настъпила в резултат от травматичното
разкъсване на гръдната аорта, довело до състояние на несъвместимост с живота.
Смъртта е в пряка причинна връзка с разкъсването на аортата и е настъпила
бързо.
Допусната е и съдебно-психологична
експертиза, чието заключение страните не оспорват. Вещото лице-психолог е
извършило нужните изследвания и беседи с малолетните ищци и е установило, че
при тях се открояват признаци на потисната тревожност, несигурност, склонност
към натрупване на напрежение и слаб волеви контрол. Наблюдава се чувство на
малоценност и ниско самочувствие, които са особено изразени при П., при който
са налице индикации за склонност да изпитва чувство на безпомощност, което за
детето е конфликт, който не може да се задържа като такъв в обсега на
съзнанието, защото ще изпитва силна тревога и несигурност. По тази причина са
задействани защитните механизми на изтласкване и подтискане, но конфликтът не е
психически преработен. Подобен защитен механизъм е задействан и при М. при
изключително ярко изразено чувство за вина, граничещо с желание за заличаване
на себе си. При М. е налице богат психопатологичен непреработен психически
материал за изпитване на чувство за вина за това, че тя е оцеляла, а А. не е.
При момичето се наблюдава затвореност в себе си, недоверчивост, нерешителност и
несигурност.
Вещото лице-психолог съобщава данни от
родителите, че след катастрофата двете деца са склонни често да се разстройват
и плачат, имат проблеми с вниманието и концентрацията, което се отразява на
уменията им за справяне в училище. М. се нуждае от подкрепа и включване на
допълнителен ресурс от специалисти и време за преодоляване на затрудненията. За
П. родителите са съобщили, че от два
месеца има главоболие и повръщане и поради това не ходи на училище, има
нарушения на съня, изразяващи се в събуждане през нощта и невъзможност отново
да заспи. По данни на родителите и двете деца са страдали от енуреза/нощно
напикаване/, което е продължило около една година. Отново по данни на майката
при М. се наблюдават периодични пристъпи на задушаване, които детето описва
като внезапна невъзможност да си поеме дъх и изпитва силен страх.
Експертизата се произнася, че при двете
деца е налице промяна в психологичното и емоционално състояние в негативен
план. Тези промени се изразяват в изживяване на потисната тревожност, несигурност,
склонност към натрупване на напрежение и слаб волеви контрол. При М. има
индикации за психогенно невротично преживяване с изразена психосоматика. Децата
не са преработили психически преживените
от тях травми - психическата, емоционалната, физическата, загубата. На този
етап те използват интуитивни механизми за справяне и преживяват посттравматичен
стрес. За пълното преодоляване на това състояние е необходимо с децата да
работят специалисти - психолози и/или психиатри, като процесът на оздравяване
не изключва необходимостта от прием на медикаменти. Според вещото лице
възстановяването от преживяването на стрес и психотравма е труден и
продължителен процес, в който трябва да бъдат преработени всички травмиращи
елементи на преживяното и да се предотврати развитието в бъдеще на евентуални
психологични и/или психиатрични проблеми. Заключението на експертизата е, че по
отношение на спомените на децата за инцидента те са напълно потиснати, което е
характерно за преживените черепно-мозъчни травми, силен стрес и шок, тъй като
си спомнят следоперативното болнично лечение, когато вече са били в съзнание,
рехабилитацията, следващите събития, трудностите и болките в оздравителния
процес. Те имат ярки спомени от тежката емоционална атмосфера в семейството.
В съдебно заседание вещото
лице-психолог пояснява, че изживяванията на децата са свързани и с това, че
самите те са претърпели тежки травми при катастрофата и са преминали труден
процес на възстановяване и рехабилитация. Тяхното състояние в момента отразява
комплексно събитията - смъртта на братчето им и ужаса и болките, които сами са
изживели. Според вещото лице психически и емоционално децата не са се справили
със загубата на брат си. По отношение на прогнозата вещото лице пояснява, че тя
зависи от индивидуалните ресурси на децата, които с помощта на специалисти
могат да овладеят техники и методи за преодоляване на силните негативни емоции
във връзка със загубата на А..
По делото е разпитана като свидетел
майката на малолетните ищци Г.Н., която съобщава, че те също са пострадали при
катастрофата и са узнали за смъртта на брат си две седмици по-късно. При
произшествието децата са били съответно на 8 и 5 години, но и до този момент не
са престанали да плачат, да се упрекват, че не са си отишли с А. и да изпитват чувство за вина. Според
твърденията на майката децата непрекъснато говорят за братчето си, не спират да
споделят за изживяното и страдат. Н. съобщава за внушение при М., че в
училището й има камери, които я снимат. Твърди, че преди инцидента децата са
били непрекъснато с малкото си братче, което било силно привързано към тях,
обръщало се към тях, а не към родителите си за всичко и дори заспивало при М..
При така изяснената фактическа
обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните не се спори, че лекият
автомобил "Опел Астра", рег.№ВР **** ВХ е имал валидна застраховка
"Гражданска отговорност" с покритие на застрахователната полица №BG/02/115003070693/15.12.2015г. до
15.12.2016г. при действието на отменения Кодекс за застраховането.
Липсва спор и по въпроса за
настъпването на процесното ПТП на 17.10.2016г., при което е причинена смъртта
на брата на малолетните ищци. От неоспореното от страните заключение на
изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че вина за
произшествието има водачът на лекия автомобил "Опел Астра", чиято
смърт е мотивирала прокуратурата да прекрати образуваното наказателно
производство.
По
делото са събрани доказателства във връзка с твърдението за претърпените от
малолетните ищци неимуществени вреди, представляващи изживени от тях болки и
страдания от смъртта на по-малкия им брат. От заключението на изслушаната
съдебно-психологична експертиза се установява, че след произшествието и при
двете деца са налице промени в психологичното и емоционално състояние и
посттравматичен стрес, чиито проявни форми са обсъдени по-горе в мотивите.
Майката на ищците, разпитана като свидетел, също установява конкретни факти във
връзка със състоянието на децата след катастрофата, при която сами са
претърпели тежки увреждания, и във връзка с техните изживявания от смъртта на
малкото им братче, към което са били силно привързани и чиято загуба им
причинява страдания.
Тук
е мястото да се отбележи именно установения по делото факт, че от ПТП, станало
причина за смъртта на А., малолетните ищци сами са претърпели сериозни телесни
увреждания, които са им причинили болки и страдания и са наложили продължително
лечение и рехабилитация, но които не са предмет на предявените искове. Следва
да се отбележи внесеното от вещото лице-психолог пояснение, че състоянието на
децата в настоящия момент отразява комплексни събития - както смъртта на
братчето им, така и ужаса и болките, които сами за изживели в резултат от
получените при катастрофата телесни увреждания.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване
на прякото право на ищците по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за справедливо обезщетяване на
болките и страданията от смъртта на техния починал брат по критериите на чл.52
от ЗЗД, предвид приетото в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС относно материално легитимираните да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица.
На обсъждане по делото следва да бъде
подставен въпроса за приложението на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ /ДВ
бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г./, която предвижда, че до влизане в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 обезщетението
за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.439а, ал.4, в който кръг
попадат ищците като брат и сестра на починалия при произшествието, се определя
в размер до 5 000лв. Този въпрос е свързан с приложението на закона, предвид
новелата на §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г., която предвижда, че за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Този съдебен състав приема принципно,
че приложими за разглеждания случай са разпоредбите на отменения Кодекс за
застраховането и разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, въвеждаща лимит на
отговорността на застрахователя по отношение на обезщетенията за неимуществени
вреди на лицата по чл.439а, ал.4 от КЗ от новия Кодекс за застраховането, има
характера на материалноправна норма, която има действие занапред, т.е. е неприложима
в разглеждания случай, тъй като законодателят не й е придал обратно действие.
Дори да се приеме, че цитираната
преходна разпоредба е приложима за настоящия случай, следва да се вземе предвид
следното:
Пълномощникът на малолетните ищци е направил
в проведеното съдебно заседание алтернативно искане по реда на чл.628 и сл. от ГПК да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз дали
чл.9 от Директива 2009/103/ЕО допуска въвеждането в националното
законодателство на държавите-членки на
фиксирани максимални лимити, подобни на предвидените в §96, ал.1 от ПЗРЗИДКЗ,
водещи до подлимитиране на минималната застрахователна сума при задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди,
причинени от ПТП.
Този съдебен състав приема, че
отправяне на преюдициално запитване в разглеждания случай не е необходимо.
Както е прието в множество решения на
ВКС /Решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., Второ т.о. и др./, практиката
на касационната инстанция е последователна както относно основанието на прякото
право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на валиден застрахователен
договор между делинквента и застрахователя и непозволено увреждане, така и
относно размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди
действително настъпилите за третите лица вреди в границите на определената в
договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди е приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките
и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни
обективни обстоятелства. Практиката на ВКС е последователна и по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото. От своя страна икономическата
конюнктура е основана и на почти ежегодно нарастване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Това е видно от действащите в различните периоди от време наредби
за задължителното застраховане. Независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователна
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир на размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
В контекста на изложеното по-горе
следва да се подчертае, че съгласно чл.492, т.1 от КЗ минималната
застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и
10 420 000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ бр.108 от 2018г./. От
тази гледна точка съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР
на ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, същата не следва да намери приложение, тъй като, въвеждайки
недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя, може да бъде
определена като лоша законодателна техника. Противоречието на преходната
разпоредба с общата разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на
понятието "застрахователна сума" като горна граница на отговорността
на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото
увредено лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО,
макар и непопадащо в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на
съда да приеме, че размерът на следващото на ищците обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този, приет в
преходната разпоредба.
За определяне на паричния еквивалент на
болките и страданията на малолетните ищци от загубата на техния по-малък брат
съдът взе предвид установената по делото естествена привързаност на децата едно
към друго, шокът от смъртта на А., на която те са станали свидетели, и
изживяната безвъзвратната загуба. Тук съдът отчита произнасянето на психологичната
експертиза за наличие на посттравматичен стрес, за болезнени изживявания у
децата и промени в поведението им. От друга страна съдът съобрази
обстоятелството, че при произшествието малолетните ищци сами са претърпели
сериозни телесни увреждания и в тяхното съзнание травматичните последици от
катастрофата върху психиката им са комплексни. Доколкото в очертания в исковата
молба предмет на обезщетяване са включени само болките и страданията, причинени
от смъртта на А., е необходимо при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от загубата на малкия брат на ищците е необходимо те да
бъдат разграничени от комплексния характер на преживяната травма. Не на
последно място следва да бъде отчетена и ранната възраст на ищците, съответно
на 10 и 7 години, и да се допусне, че трагичното събитие би избледняло по-лесно
в тяхната детска психика с течение на годините.
Ръководен от тези съображения, съдът
приема, че е справедливо всеки от малолетните ищци да бъде обезщетен за
претърпените от тях болки и страдания от смъртта на по-малкия им брат А. П. със
сумата 15 000лв., като в останалата част предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Обезщетенията следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва, считано от 17.10.2016г. до окончателното
им изплащане.
Съдът намира за неоснователно направено
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия
при произшествието. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани, а
вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза е констатирало, че в
досъдебното производство не е установено на кое място в автомобила е пътувало
загиналото дете и било ли е поставено то в задължителното за възрастта му
столче с предпазен колан. Съдът приема, че дори да бе доказан твърдения от
ответника факт, не може да се приеме наличието на принос на пострадалия в
настъпването на вредите. Допринасянето по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е
субективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и предполага
възможност на пострадалия да предвиди настъпването на вредоносния резултат и да
предприеме действия за неговото предотвратяване. Като съзнателен и волеви акт
допринасяне в разглеждания случай не може да се приеме, тъй като към датата на
произшествието загиналото дете е било тригодишно и не е могло да предвиди
настъпването на вредите и само да предприеме действия за тяхното
предотвратяване.
При този изход на делото в полза на
пълномощника на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗА в размер на 1 260лв. с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 200лв. и
направените за сметка на бюджета на съда разноски в размер на 325лв.
Така мотивиран, Врачанският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** да заплати на П.К.П., ЕГН **********
и М.К.П., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител К.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 15 000лв. за всеки от тях поотделно, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им А. К.П.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2016г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до пълния
размер на претендираните обезщетения като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 200лв., както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски в размер на 325лв.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** да заплати на адвокат Н.Н.Д.
с адрес ***, офис 4 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗА в
размер на 1 260лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: