Р Е Ш Е Н И Е №
405
гр. Перник, 14.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
при секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 583 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 631 от 05.07.2018 г., постановено по гр. дело № 1066/2018 г. по описа
на Пернишки районен съд и изменено по реда на чл. 248 от ГПК с определение от
14.09.2018 г., частично са уважени предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл.
200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Топлофикация Перник АД против А.Г.В. за
установяване съществуването на парични задължения за сумата 461.33 лева, представляваща
незаплатена продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот –
апартамент **, находящ се ***, абонатен номер ***, за периода от 02.11.2014 г.
до 30.04.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.11.2017 г., до
окончателното й изплащане, и сумата 127.34 лева, представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената
топлинна енергия за периода от 08.07.2013 г. до 20.10.2017 г., удостоверени в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. дело
№ 7542/2017 г. на Пернишки РС, като същите са отхвърлени за разликата над
уважения размер от 461.33 лева до предявения размер от 676.22 лева, респ. за
разликата над уважения размер от 127.34 лева до предявения размер от 194.48
лева. Със същото решение първоинстанционният съд е присъдил и разноски по исковото
производство и заповедното такова, като го е изменил по реда на чл. 248 от ГПК,
намалявайки присъдените на Топлофикация Перник АД разноски на 158.88 лева за
исковото производство и 50.71 лева за заповедното производство и присъждайки на
ответника разноски по заповедното производство от 129.56 лева.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта, с
която предявените искове са уважени и са присъдени разноски на ищеца, като са
наведени оплаквания за неправилна преценка на своевременно наведените от него
възражения за липса на качеството на клиент и на събраните по делото
доказателства, тъй като представеното и оспорено по съдържание писмо от 18.05.2018
г. на Община Перник за деклариране на данни по чл. 14 от ЗМДТ не установявало
собствеността върху обекта, респ. качеството му на клиент на топлинна енергия,
а и липсвали доказателства за формиране стойността на топлинната енергия за
имота, като произнасянето от съда е за различни от исковата молба периоди. Иска
решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемият
– ищецът Топлофикация Перник АД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на въззивната жалба, но в съдебно заседание оспорва
същата. Претендира разноски.
Решението
в частта, в която исковете са отхвърлени и са присъдени разноски на ответника,
не е обжалвано от ищеца Топлофикация Перник АД, поради което в тази част то е
влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Въззивният
съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, като постановено от надлежен орган и в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела. Същото
обаче е недопустимо, тъй като за ищеца и въззиваем в настоящото производство
Топлофикация Перник АД е преклудирана правната възможност за предявяване на
специалния иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 и 3 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Тъй
като на общо основание исковият съд извършва преценка на всички предпоставки за
допустимост на иска, вкл. и за спазването на предвидения в чл. 415, ал. 3 (ред.,
ДВ – бр. 86 от 2017 г.) от ГПК преклузивен едномесечен срок за предявяването
му, същият не е обвързан от преценката на заповедния съд. В разглеждания случай
по подадено от ищеца Топлофикация Перник АД заявление по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение, за претендираните вземания по която ответникът
и въззивник в настоящото производство А.В. е подал своевременно възражение –
такова в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 03.01.2018 г.
първоинстанционният съд е указал на заявителя в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 3 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта за
изпълнение. Съобщението за така дадените с разпореждането указания е получено
от заявителя на 12.01.2018 г.
(петък), а исковата молба е постъпила в съда на 13.02.2018 г. - вторник, т.е. извън предвидения в процесуалния
закон преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 3 от ГПК, който съгласно чл.
60, ал. 3 от ГПК и при неприложимост на чл. 61, ал. 2 от ГПК, в редакцията му преди
ДВ, бр. 65 от 2018 г., е изтекъл на 12.01.2018
г. – понеделник, присъствен ден, и за спазването на който съдът е длъжен да
следи служебно. Правото на иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение е обусловено от спазването на преклузивния срок по чл.
415, ал. 3 от ГПК, поради което с изтичането му се погасява по право правната
възможност на кредитора да предяви специалния установителен иск (в този смисъл
и определение № 123 от 27.01.2010 г. по т. дело № 736/2009 г. на ВКС, I ТО, определение
№ 172 от 07.03.2012 г. по т. дело № 133/2012 г. на ВКС, I ТО, решение № 249 от
27.11.2014 г. по гр. дело № 2088/2014 г. на ВКС, III ГО, и други). Следователно
изтичането на срока по чл. 415, ал. 3 от ГПК се явява отрицателна процесуална
пречка за допустимостта на предявените от ищеца и въззиваем в настоящото
производство Топлофикация Перник АД установителни искове относно съществуването
на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена в негова полза по гр. дело №
7542/2017 г. на Пернишки РС, поради което същите са били разгледани от
първоинстанционния съд в недопустимо исково производство. Разглеждането на
установителните искове, в частта, с която същите са уважени, и са предмет на
настоящото производство, в недопустимо исково производство е довело до
недопустимост на решението на районния съд в тази му част.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че на основание чл. 270, ал.
3, изр. първо от ГПК решението на Пернишки РС в обжалваната му част следва да
бъде обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Тъй като
с прекратяване на исковото производство се заличават с обратна сила
последиците, които законът свързва с предявяването на специалния установителен
иск, по арг. от чл. 415, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение, издадена по чл.
410 от ГПК, следва да се обезсили от съда в исковото производство, който е
постановил акта за неговото прекратяване, т.е. в случая – въззивната инстанция (в
този смисъл и разрешенията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид
изхода на делото и по арг. от чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК право на
разноски има само ответникът и въззивник в настоящото производство А.В., поради
което решението на районния съд в обжалваната му част за разноските (присъдени
на ищеца и въззиваем Топлофикация Перник АД) се явява неправилно и като такова
следва да бъде отменено в тази му част. По изложените съображения за възлагане
на разноските въззиваемият Топлофикация Перник АД следва да бъде осъден да
заплати на въззивника А.В. направените по производството пред въззивната
инстанция разноски за заплатената и дължима от него за въззивното обжалване на
решението държавна такса от 25 лева – арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК, в
редакцията от ДВ, бр. 86 от 2017 г.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 631 от 05.07.2018 г., постановено по гр.
дело № 1066/2018 г. по описа на Пернишки районен съд и изменено по реда на чл.
248 от ГПК с определение от 14.09.2018 г., в
частта му, с която са уважени предявените от Топлофикация Перник АД против А.Г.В.
искове за установяване съществуването на парични задължения за сумата 461.33
лева, представляваща незаплатена продажна цена на доставена топлинна енергия на
топлоснабден имот – апартамент **, находящ се ***, абонатен номер ***, за
периода от 02.11.2014 г. до 30.04.2016 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 03.11.2017 г., до окончателното й изплащане, и сумата 127.34 лева, представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за
доставената топлинна енергия за периода от 08.07.2013 г. до 20.10.2017 г.,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по гр. дело № 7542/2017 г. на Пернишки районен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част поради недопустимост на предявените установителни искове.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 6271 от 06.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 7542/2017 г. по описа на
Пернишки районен съд, в частта й, с
която е разпоредено длъжникът А.Г.В. да заплати на кредитора Топлофикация
Перник АД сумата 461.33 лева, представляваща незаплатена продажна цена на
доставена топлинна енергия на топлоснабден имот – апартамент **, находящ се ***,
за периода от 02.11.2014 г. до 30.04.2016 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.11.2017 г., до окончателното й изплащане, и сумата 127.34 лева,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената
продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от 08.07.2014 г. до
20.10.2017 г.
ОТМЕНЯ решение № 631 от 05.07.2018 г., постановено по гр. дело № 1066/2018 г.
по описа на Пернишки районен съд и изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
определение от 14.09.2018 г., в частта
му, с която А.Г.В. е осъдена да заплати на Топлофикация Перник АД разноски
по исковото производство по установителните искове и по заповедното
производство.
ОСЪЖДА Топлофикация Перник АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на А.Г.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 25.00 лева, представляваща разноски по производството пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.