Р Е Ш Е Н И Е
№………… 21.07.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 юни 2021 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ТАНЯ
ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2591, по
описа за 2020 година.
Предявен е иск за делба на недвижими имоти по реда на чл.341 и сл. от ГПК, вр. с чл.69 от ЗН.
Ищцата Албина А.К.,
чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че е съпруга на Валентин И. Стефанов,
починал на 06.05.2018г. Двамата ответници са негови деца. Тримата - страните в
процеса - са наследници на ВАЛЕНТИН И. СТЕФАНОВ с ЕГН **********, починал на
06.05.2018г. Към момента на смъртта на Валентин И. Стефанов същият е притежавал
недвижими имоти, както следва:
1. УПИ V - 793, находящ се в с. Дълбоки, общ.
Стара Загора, кв. 66, целият с площ от 1725 кв.м., заедно с построените в имота
постройки — три жилищни обекта „масивна жилищна сграда", два
селскостопански обекта и един гараж, в т.ч. квадратурата на придаваемо се място
от улица 15 кв.м., при граници на целия УПИ: от две страни улица, УПИ VI 793 и
УПИ IV -792;
2. УПИ VI - 793, находящ се в с.
Дълбоки, общ. Стара Загора, кв. 66, целият с площ от 1295 кв.м., при граници на
целия УПИ: улица, УПИ IV -792, УПИ VII-793 и УПИ V-793.
Сочи, че посочените недвижими имоти са придобити от общия на страните
наследодател по наследство от неговите родители - Иван Стефанов Монев, починал
на 13.10.1998г., и Желка И. Стефанова, починала на 28.04.2010г. След смъртта
на общия на страните наследодател, всеки
един от наследниците - ищца и ответници, получава равни права върху имотите, а
именно: за ищцата АЛБИНА А.К. - 1/3 ид. ч.; за ответницата Ж.В.И. - 1/3 ид. ч.;
за ответника И.В.И. - 1/3 ид.ч.
Ищцата, заедно със своя съпруг, обитавала трайно и постоянно недвижимия
имот, описан в т. 1 от настоящата искова молба, като обработва и ползва и към
настоящем както посоченото дворно място, представляващо УПИ V-793, в което се
намира и жилищната сграда, в която живее, така и съседния имот, представляващ
УПИ VI - 793. Твърди още, че живее и ползва жилищните сгради. В тях с помощта
на своя син Игор Петрович Кудрявцев е извършвала редица сериозни ремонти и подобрения
- подмяна на дограма, подмяна на покривно покритие, монтиране на отоплителна
инсталация / парно/, кухненско обзавеждане, спално обзавеждане и др., като в по
- голямата част от описаните подобрения са извършени след смъртта на
наследодателя Валентин Стефанов.
Тъй като страните в настоящото
производство не могат доброволно да уредят възникналите между тях имуществени
отношения, ищцата моли съдът да допусне и извърши делба на следните недвижими
имоти:
- УПИ V - 793, находящ се в с. Дълбоки, общ. Стара
Загора, кв. 66, целият с площ от 1725 кв.м., заедно с построените в имота
постройки — три жилищни обекта „масивна жилищна сграда", два
селскостопански обекта и един гараж, в т.ч. квадратурата на придаваемо се място
от улица 15 кв.м., при граници на целия УПИ: от две страни улица, УПИ VI 793 и
УПИ IV -792;
- УПИ VI - 793, находящ се в с. Дълбоки, общ.
Стара Загора, кв. 66, целият с площ от 1295 кв.м., при граници на целия УПИ:
улица, УПИ IV -792, УПИ VII-793 и УПИ V-793.
при следните квоти: за ищцата АЛБИНА А.К. - 1/3 ид. ч., за ответницата Ж.В.И.
- 1/3 ид. ч., и за ответника И.В.И. - 1/3
ид. ч.
Прави доказателствени искания, относими към втората фаза на делбата.
Ответницата Ж.В.И., чрез пълномощника си е депозирала писмен отговор на исковата
молба. Счита предявеният иск за допустим и намиращ своето правно основание в
чл. 341 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 69 и сл. от ЗН. Не оспорва твърдението за
наличието на съсобственост между сочените съделители за процесните недвижими
имоти, останали от общия им наследодател Валентин И. Стефанов, починал на
06.05.2018г. в с. Дълбоки, общ. Стара Загора. Счита, че всеки от съделителите
притежава по 1/3 идеална част от наследеното имущество.
Във връзка с посочените в исковата молба обстоятелства за извършени
ремонти и подобрения в имотите, на основание чл. 131 във вр. с чл. 133 от ГПК,
с настоящия писмен отговор прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на евентуални претенции за извършени ремонти и подобрения в имотите.
Възразява, че в имотите са извършвани ремонти и подобрения след смъртта на
наследодателя им Валентин И. Стефанов, както и че ищцата е допринесла за
увеличаване на наследството. Твърди, че дори и да са извършени подобрения, то
именно съделителката ги е ползвала и продължава да ги ползва, като същите
подобрения с нищо не увеличават стойността на наследството, защото са
амортизирани от ползването и няма основание да бъдат включвани в наследствената
маса.
Заявява, че нито тя, нито
ответника И.И., ползват наследствените два имота, съобразно правата си. Целите
имоти (земи и сгради), се ползват единствено и само от съделителката Албина А.К.
още от 1998г. до настоящия момент, който факт не се оспорва от ищцата и се установява
от съдържанието на исковата молба. Този факт се установявал и от съдържанието
на нотариална покана от 31.03.2020г., peг. № 765, том I, № 14, поручена от Албина
А.К. на 01.04.2020г. Твърди, че ищцата е заела и ползва целите имоти,
включително полагащите на ответниците идеални части от имотите,общо 2/3 ид.ч.,
като ги е лишила изцяло от възможността
да ползват собствеността им, вкл. и да извършват подобрения в тях, тъй като не
им е предоставила никакъв достъп до имотите, включително и към настоящия
момент. Затова, че съделителката К. ползва техните по 1/3 идеални части от
съсобствените им недвижими имоти (земи и сгради), същата била поканена, на
основание чл. 31, ап. 2 от ЗС, да им заплаща обезщетение в размер на по 100
(сто) лева месечно за всеки един от тях - Ж.В.И. и И.В.И., считано от
06.05.2018г. — датата на откриване на наследството. Към настоящия момент
съделителката не е заплатила на никой от ответниците дължимото обезщетение.
Предвид гореизложеното, на
основание чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, моли, с решението по допускане на
делбата, съдът да постанови, срещу ползването на имотите, предмет на съдебната
делба, съделителката Албина А.К. да им заплаща на нея Ж.В.И. и на брат й И.В.И.
по 100 (сто) лева на месец за всеки един от тях, до окончателното извършване на
делбата.
Ответницата Ж.И. моли, съдът да постанови решение, с което да допусне до
съдебна делба описаните в исковата молба недвижими имоти, придобити по
наследство от общия наследодател Валентин И. Стефанов, при квоти — по 1/3
идеална част за всеки един от
съделителите; на основание чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, с решението по
допускане на делбата, да постанови, срещу ползването на имотите, предмет на
съдебната делба, съделителката Албина А.К. да им заплаща на нея и на брат й И.В.И.,
по 100 (сто) лева на месец за всеки един от тях, до окончателното извършване на
делбата. Моли разноските по делото да бъдат разпределени между съделителите,
съобразно стойността на дяловете им (чл. 355 от ГПК), а по евентуално
присъединени искове да определи разноските съгласно чл. 78 от ГПК.
Ответникът И.В.И. в законоопределения срок също е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Не оспорва, че страните са наследници на Валентин И. Стефанов,
починал на 06.05.2018г., който към момента на смъртта си е притежавал
недвижимите имоти, предмет на иска за делба. Тези имоти били придобити от общия
им наследодател по наследство от неговите родители - Иван Стефанов Монев,
починал на 13.10.1998г. и Желка И. Стефанова, починала на 28. 04. 2010 год.
Твърди, че приживе общият наследодател - дядо му Иван Стефанов Монев, е
заръчал след неговата смърт, имотите да бъдат оставени в дял и собственост на
него, като негов единствен внук, което той лично му заявил, когато се видели
приживе през 1997 година. По тази причина, както баща му Валентин И. Стефанов,
така и ищцата К., не са заплащали данъчните си задължение към Община Стара
Загора до 2018 година, до смъртта на баща му Валентин Стефанов. Поради това,
счита, че делът му следва да е цялото неследствено имущество.
Оспорва твърдението на ищцата за извършени от ищцата подобрения в
имотите. Твърди, че подобренията са станали с пари, дадени лично от баща му
Валентин И. Стефанов. Дори да се приеме, че са извършвани някакви подобрения в
имотите, то същите били извършвани от него и с негови лични пари, които дядо му
му оставил приживе.
Отвеникът И.И. моли съдът да допусне съдебна делба на процесните
недвижими имоти, като цялото наследствено имущество бъде предоставено в негов
дял, съобразно волята на общия наследодател Иван Стефанов Монев, а при условие,
че съдът приеме за наследници и другите страни в процеса, то моли да постанови
решение за делба на процесните наследствени имоти при равни квоти на всички
съделители.
Претендира, след подялба на имотите, на него, да бъде поставен в дял и
собственост Масивна жилищна постройка, построена в УПИ V - 793, находящ се в с.
Дълбоки, общ. Стара Загора, кв. 66, целият с площ от 1725 кв.м., като на
останалите съделители, дяловете да бъдат уравнени в парична стойност.
Претендира за направените по делото разноски.
В проведеното на 16.11.2020г. съдебно заседание ответникът И.В.И. е заявил, че се
присъединява към искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК. С протоколно определение съдът е приел, че
искането по чл. 344, ал.2 от ГПК, е
направено от всеки от ответниците против ищцата.
На осн. чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на
предявените претенции по чл. 344, ал.2 от ГПК, като е приел, че размерът на
всяка от тях е за сумата от 216 лв., вместо първоначално претендираните 100 лв.
от всеки от ответниците.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представено удостоверение за
наследници с изх. № 26/09.05.2018г. на Кметство с. Оряховица, общ. Стара
Загора, от което се установява, че страните са законни наследници на
наследодателя си Валентин Стефанов, поч. на 06.05.2018г. Последният е бил
единствен законен наследник на своята майка Желка Монева, поч. на 28.04.2020г.,
видно от удостоверение за наследници изх.№ 10/02.04.2020г. на Кметство с.
Оряховица, общ. Стара Загора.
По
силата на нот.акт за собственост на недвижими имот, купен на публична продан №
163, том III, дело № 961/1958г., съставен от Старозагорски народен съдия,
Иван Стефанов Монев е признат за собственик на дворно място от 4 500
кв.м., находящо се в с. Дълбоки, общ. Стара Загора, съставляващо парцел VI и,
пл.№ 541, в кв.72 по дворищно регулационния план на селото, заедно с
постройките в него – паянтова постройка – плевня, приспособена за къща; дворно
място от 1 200 кв.м., съставляващо парцел III, пл.№ 309 на кв.№15 по
дворищно регулационния план на селото.
Към момента на смъртта си на 13.10.1998г.
Иван Стефанов Монев е оставил свои законни наследници съпругата си Желка
Стефанова и сина си Валентин Стефанов, видно от удостоверение за наследници №
251/15.10.1999г.
От горепосочените писмени доказателства се
установява, че правото на собственост върху процесните имоти е принадлежало на
Иван Стефанов Монев и Желка И. Монева, които са оставили за свой законен
наследник единствено сина си Валентин И. Стефанов. Последният е починал на
06.05.2018г., като е оставил за свои законни наследници страните по делото.
Същите, съгласно разп. на чл. 5 – чл. 10 от ЗН, наследяват по 1/3 ид.ч. от
процесните недвижими имоти. Ето защо, съдът следва да допусне до съдебна делба между Албина А.К., И.В.И.
и Ж.В.И., следните недвижими имоти:
- УПИ V 793,
находящ се в с. Дълбоки, общ. Стара загора, кв.66, целият с площ от 1725 кв.м.,
в т.ч. квадратурата на предаваемо се място от улица 15 кв. м., заедно с
построените в имота постройки - три жилищни обекта, два селскостопански обекта
и един гараж, при граници на целия УПИ: от две страни улица, УПИ VI 793 и УПИ
IV -792;
- УПИ VI 793, находящ се в с. Дълбоки, общ.
Стара Загора, кв.66, целият с площ от
1295 кв.м., при граници на целия УПИ: улица, УПИ IV -792, УПИ VII-793 и УПИ
V-793.
при квоти: за Албина А.К. 1/3 ид.ч., за И.В.И. 1/3 ид.ч., и за Ж.В.И. 1/3
ид.ч.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИВРЕМЕННА МЯРКА:
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК
съдът може да постанови кой от съделителите кои от делбените имоти ще ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани
между съделителите срещу ползването. Съгласно разпоредбата, искането може да
бъде направено от някой от съделители, но съдебното произнасяне простира
действие по отношение на всички съделители. За пълнота следва да се посочи, че искането
е направено от ответницата Ж.И. още с депозирания писмен отговор на исковата
молба, но в проведеното първо открито съдебно заседание, ответникът И.И. прави
ясно изявление, че се присъединява към искането по чл. 344, ал.2 от ГПК. С
протоколно определение от 16.11.2020г. съдът е приел, че претенцията по чл.
344, ал.2 от ГПК за заплащане на претендирано обезщетение за лишаване от право
на ползване, в размер на ежемесечен наем, е направено от всеки от ответниците
против ищцата.
Определените суми,
които следва да бъдат заплащани от съделителите срещу ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и с него съответната мярка може да бъде постановена само
занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК
акт в сила до окончателното извършване на делбата. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК
се налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато
установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на
нормата е да осигури ефективно и справедлИ.използване на делбените имоти от
всички съделители докато трае делбеното производство. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК
урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за да
бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия имот се
определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има
имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко
от дела си.
По делото е представена
нотариална покана от 31.03.2020г., адресирана от Ж.И. до Албина К., връчена
на 03.04.2020г., с която последната е
поканена да заплаща на всеки от останалите съделители – ответниците, по 100 лв.
ежемесечно за обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствените им
ид.части от имотите, считано от 06.05.2018г., както и общо 2/3 от стойността на
получавани от имотите граждански плодове.
От показанията на св. Живко Ж. и св. Иванка И.
се установява, че в къщата в с.Дълбоки, живее ищцата, като често там ходи и
сина й, заедно със съпругата си. Св. Игор Кудрявцев твърди, че майка му –
ищцата, не е възпрепятствала ответниците да посещават имота в с. Дълбоки.
Разказва са семейни събирания, на които е присъствала и ответницата И. още по времето, когато
наследодателят е бил жив, както и след смъртта му. Твърди, че от страна на
ответницата И. не е имало желание да живее в имота, нито да го ползва.
Св. Петър Ковачев
твърди, че наследствените на страните имоти, находящи се в с.Дълбоки, общ.
Стара Загора, са оградени, със заключващи се входни врати. Къщата е обградена с
бетонна ограда, а дворът е ограден с мрежа. Свидетелят през лятото на 2020г.,
преди да бъде образувано настоящото производство, е придружил ответницата И.,
до къщата, в която живее ищцата, за да поиска ключ за нея. Албина К. отказала
да предостави достъп до имота. От ответницата И. свидетелят знае, че такъв
достъп е бил искан и от ответника И., но също му е бил отказан.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетели, същите са последователни, непротиворечиви, и
преценени с изскв.на чл. 172 от ГПК.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от
ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при
необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от
ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
Забраната да не се пречи на
другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на
общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права. Ползващия
съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили
искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и
ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на
искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 344,
ал.2 от ГПК следва да се установи че ищцата е ползвала лично съсобствената вещ.
Такова лично ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява
фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до
достъп до имота. Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни
свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и
потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение,
възможно е да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на
член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е
предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия
съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг
съсобственик, като му е попречил да ги реализира. Искането по чл. 344, ал.2 от ГПК ще е основателно и когато нито
ответник нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но имайки достъп
до нея не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В
този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
От събраните по делото доказателства се
установява, че наследствените имоти се ползват от ищцата Албина К.. Ищцата не
оспорва факта, че живее в наследствената къща в с. Дълбоки, като там често идва
и сина й. Установява се също, че с нотариалната покана, връчена на ищцата на
03.04.2020г., същата е била поканена от ответницата И. да заплаща месечен наем
за ползваните съсобствени на нея и на
ответника И. идеални части от процесните имоти. По делото не се събраха
доказателства, опровергаващи твърдението на ответниците, че ключ, респ. достъп
до имота, не им е предоставен от ищцата.
Напротив, видно от показанията на св. Ковачев, такъв достъп до имота е
бил отказан. Ищцата Албина К., чиято е доказателствената тежест в процеса да
установи, че е предоставила достъп до съсобствените имоти на съделителителите Ж.И.
и И.И., не ангажира доказателства в тази насока. Този извод не може да бъде опроверган
от показанията на св. Игор Кудрявцев,
който твърди, че майка му не е възпрепятствала ответниците да влизат в имота. В
тази връзка следва да бъдат съобразени също така и изявленията на назначените в
производството вещи лица по съдебно
техническите експертизи – първоначална и повторна, от които става ясно, че
въпреки положените усилия от вещите лица да осъществят контакт с ищцата, с цел
осъществяване на оглед на имота, такъв не е бил реализиран поради пасивното
поведение на ищцата. Вещото лице В.Н., при изготвяне на първоначалното си
заключение не е направила оглед на имота, защото „вратата на оградата беше
заключена“. Вещото лице В.К./по назначената повторна СТЕ/ в деня на огледа на
имота е бил придружаван от ответниците Ж.И. и И.И., като въпреки че ищцата е
била осведомена за предстоящия оглед на имота, и въпреки, че в къщата „ Чуваше
се, виждаше се движение…“, достъп на вещото лице не бил предоставен. При тези данни съдът стига до извода, че с
ключ за жилищния имот в с. Дълбоки, разполага единствено ищцата, а ответниците
на притежават такъв. Липсват доказателства и относно осигурен достъп до
останалите недвижими имоти, предмет на делбения иск.
Предвид изложеното съдът приема, че имотите са
били държани от съделителката Албина К., която не е предоставила достъп на
съсобствениците си Ж.И. и И.И., поради което е налице възпрепятстване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Единствено ищцата има достъп до тези имоти и не е допускала останалите съсобственици
да си служат с тях. Съобразно константната съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта
лично, според правата си в съсобствеността, и му осигури възможността реално да
упражнява това свое право, а последния откаже или не се отзове - така и ТР №
7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. В процесния случай ищцата по делото не твърди и
не доказва, че след получаване на нотариалната покана е предложила на
съсобствениците си – ответниците, да ползват процесните имоти, нито, че им е предоставила ключ от същите, само в който
случай би се освободила от задължението си по чл. 31, ал. 2 от
ЗС.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че направеното по чл. 344, ал.2 от ГПК искане от
всеки от съделителите Ж.И. и И.И. против ищцата Албина К. за заплащане на
обезщетение за лишаване от право на ползване на собствените на ответниците ид.ч.
от процесните наследствени имоти, се явява основателно.
Относно размера на претенцията по чл. 344, ал.2 от ГПК:
По делото е изслушано
заключение по съдебно техническа експертиза, изготвено от в.л. В.Н.. Видно от
същото, размерът на месечния наем на допуснатите до делба недвижими имоти е 927
лв., като за всеки от съделителите, съобразно квотите им, възлиза на 309 лв.
Същото заключение е оспорено от ищцата, тъй като заключението не е изготвено
при реално осъществен оглед на имотите. От изготвеното допълнително заключение,
след осъществен оглед на място, се установява, че е налице изменение в
определения от в.л. Н. размер на месечния наем по отношение на следните имоти:
жилице от 132 кв.м., жилище от 45 кв.м., гараж от 24 кв.м., второстепенна
постройка от 25 кв.м., като същият възлиза общо на 318 лв. – по 106 лв. за
всеки съделител. За останалите недвижими имоти, първоначално определеният
размер остава непроменен – за земя от 1725 кв.м., второстепенна сграда от 180
кв.м., земя от 1295 кв.м. – общо в размер на 329 лв.
Видно от заключението
на повторната СТЕ, изготвено от вл.л. В.К., се установява, че общият размер на
месечния наем за допуснатите до делба недвижим и имоти възлиза на 503.01 лв.,
или за всеки съделител по 167. 67 лв.
С оглед преценка на изготвените
по делото заключения, нужни за определяне размера на дължимото обезщетение по
чл. 344, ал.2 от ГПК, съдът следва да вземе предвид това, което е изготвено при
реално осъществен оглед на място – допълнителното заключение по първоначално
назначената СТЕ, изготвено от в.л. В.Н.. Последното установява, че общият
размер на месечния наем за допуснатите до делба недвижими имоти възлиза на 647
лв. / 318 лв. - за жилище от 132 кв.м., жилище от 45 кв.м., гараж от 24 кв.м.,
второстепенна постройка от 25 кв.м.; 329 лв. - за земя от 1725 кв.м.,
второстепенна сграда от 180 кв.м., земя от 1295 кв.м./ Така общата сума от 647
лв., разпределена между всички съделители, съобразно наследствените им права,
възлиза по 216 лв. за всеки съделител.
С оглед на изложеното,
ищцата Албина К. следва да заплаща на всеки от съделителите Ж.И. и И.И., обезщетение
за лишаване от право на ползване, в размер на средната пазарна стойност на
месечен наем, сумата от 216 лв. за всеки
от ответниците по делото /в какъвто размер са и претенциите/. Този месечен наем
следва да се заплаща, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното извършване на делбата.
На този етап от производството разноски не
следва де присъждат. При определяне на разноските в делбеното производство
следва да се спазва правилото на чл. 355 ГПК,
предвиждащо че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, в който смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г. на
Пленума на ВС т. 9, а именно, че разноските по делбените дела се определят
съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата.
Категорична и последователна е практиката на ВКС /определение № 144/24.04.2012
г. по гр. д. № 70/2011 г., определение № 203/15.05.2011 г. по гр. д. № 205/11
г. /, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски. Присъждането им се прави с
решението по извършване на делбата във втора фаза.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА съдебна
делба, между АЛБИНА А.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Р. –
СтАК, И.В.И., ЕГН **********,***, и Ж.В.И., ЕГН **********,***, последните
двама със съдебен адрес ***, оф.14, чрез
адв. Е.С. – СтАК, на следните недвижими
имоти:
- УПИ V 793, находящ
се в с. Дълбоки, общ. Стара загора, кв.66, целият с площ от 1725 кв.м., в т.ч.
квадратурата на предаваемо се място от улица 15 кв. м., заедно с построените в
имота постройки - три жилищни обекта, два селскостопански обекта и един гараж,
при граници на целия УПИ: от две страни улица, УПИ VI 793 и УПИ IV -792;
- УПИ VI 793, находящ се в с. Дълбоки,
общ. Стара Загора, кв.66, целият с площ
от 1295 кв.м., при граници на целия УПИ: улица, УПИ IV -792, УПИ VII-793 и УПИ
V-793.
при
квоти:
- за АЛБИНА
А.К., – 1/3 идеални части;
- за И.В.И.
- 1/3 идеални части;
- за Ж.В.И. – 1/3 идеални
части;
ОСЪЖДА, на осн. чл.344, ал.2 от ГПК, АЛБИНА А.К., ЕГН **********,***, да заплаща на И.В.И., ЕГН **********,***, сума в размер на 216
лв. месечно, представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване, в размер на средната пазарна
стойност на месечен наем за ползването на собствената на Иво И. 1/3 ид.ч. от
допуснатите до делба имоти, считано от влизане в законна сила на настоящото
решение до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.344, ал.2 от ГПК, АЛБИНА А.К., ЕГН **********,***, да заплаща на Ж.В.И., ЕГН **********,***, сума в размер на 216 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване, в размер на
средната пазарна стойност на месечен наем за ползването на собствената на Ж.И.
1/3 ид.ч. от допуснатите до делба имоти, считано от влизане в законна сила на настоящото
решение до окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :