РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV – „В“ състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
При
секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в. гр. дело № 6273 по описа на СТС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 5150653 от 27.09.2018 г. от ответника по делото /ищец
по насрещен иск/ А.А.Б., чрез адвокат Б., срещу
решение № 457229 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 44963/2013 г. по описа на СРС в
частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 265, ал. 1 предл. 2 и чл. 86 ЗЗД от А.Б. срещу ЕТ „Т.С.“ за стойността
на неизвършени СМР /материали и труд/съгласно предварителен договор № 12 от
15.05.2008 г. за разликата над 4662 лв. до предявения размер от 5213,12 лв.,
както и в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 265, вр. чл. 258 и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в размер на 2171,14
лв., представляващ сума за извършени СМР /материали и труд/ от А.Б. в процесния апартамент № 6, ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещния иск (25.04.2014 г.) до окончателното плащане.
Твърди
се, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила,
както и е необосновано. Сочи се, че доказателствата във връзка с насрещните искове
не са обсъдени поотделно и в съвкупност от първоинстанционния
съд, вкл. са игнорирани приетите по делото основна и допълнителна съдебно -
технически експертизи, както и показанията на свидетеля Димитър Николов.
Моли
се за отмяна на решението в обжалваните части и цялостно уважаване на исковете,
както и за присъждане на направените разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ищеца по делото /ответник по насрещните искове/ Т.Г.С., в качеството
на ЕТ „Т.С.“, чрез адвокат Б., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност въззивния
съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
В необжалваната му осъдителна част по предявеният от въззивника (първоначален
ответник) насрещен иск по чл. 265, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД за заплащане на стойността необходима за материалите и труда за довършване
на СМР, които е трябвало, но не са били извършени от първоначалния ищец и
подробно конкретизирани в последната уточнителна
молба от 12.01.2018г. на л. 259 до 262 решението на СРС е влязло в сила
(предвид влязлото в сила разпореждане за връщане на въззивната
жалба на първоначалния ищец).
При това положение по основанието на този иск е налице
сила на присъдено нещо.
Предмет
на въззивния спор е само размерът до който следва да
се уважи претенцията от гледна точка дали следва да се ползват цени на
материали и труд към 2010г. когато е трябвало да се завърши имота или следва СМР-тата, които ще се извършат да бъдат оценявани по
актуални цени.
Първоинстанционният съд е приел, че следва остойностяването за труд
следва да бъде към 2010.г., а за материали по цените договорени в приложението
към договора за строителство съгласно приложение 3 към допълнителната СТЕ, като
счел, че в противен случай се стига до неоснователно обогатяване на ищеца по
насрещните искове.
СГС в настоящият си състав не споделя този извод. От допълнителната експертиза и изявленията на вещото
лице при изслушването на допълнителното заключение става ясно, че цените на
труда са се увеличили, като тези за материали са се запазили същите.
СГС
намира, че увеличаването на цените за труд не следва да се възлага в тежест на
възложителя по договора, а следва да е в тежест на изпълнителя. Налице е неизпълнение
на задължение на строителя-изпълнител, което е по негова вина и не може
последиците от това да са в тежест на възложителя. След като е констатирано, че
и към настоящият момент не са изпълнени тези СМР, то се налага извод, че те ще
трябва да се изпълнят занапред и за тяхното изпълнение ще се заплащат цени за
труд валидни в момента на приключване на съдебното дирене. В същият смисъл е и
Решение 143/12.01.2012г. по гр.д. 924/2010 г. на ВКС, I Т.О. в което е посочено, че само вече извършени
поправки се оценяват към момента на извършването. Такава е и идея на чл. 266,
ал. 2 от ЗЗД по отношение правото на възнаграждение на изпълнителя. Щом закона
допуска да се изменя възнаграждението, то следва да се приеме, че се допуска и
да се присъжда актуалната стойност на необходимите за извършване на поправката
разходи в хипотезата на чл. 265, ал.1, предл. 2, а не
тази към момента в който е следвало да се извършат.
Относно
стойността на необходимите разходи настоящият състав на СГС приема, че следва
да се вземе предвид приложение 1 към допълнителната СТЕ, в което
остойностяването е именно по актуални цени. Посочената от вещото лице стойност
е 5029,00 лева с ДДС, до която сума този иск е основателен. СРС е присъдил
4662,00 лева, като е отхвърлил иска до пълния размер от 5213,12 лева. Решението
за отхвърляне на иска за разликата над уважената част до размер от 5029,00 лева
(или за сумата от 367,00 лева) следва да се отмени и да се присъди тази разлика
на А.Б..
По отношение на втората претенция-за вече извършените
от ищеца (преди делото) СМР въззивния съд намира следното:
За
уважаване на тази претенция е необходимо да се докаже закупуването на
съответните материали и тяхното влагане в процесния апартамент, както и
заплащането на труд за влагането.
СГС
намира, че материалите са поръчани и вложени от ищеца по този иск.
Поръчването
и получаването на материалите се доказват от представените писмени
доказателства на л.63-71 от делото на СРС, а от основното заключение на вещото
лице и при първото му изслушване вещото лице за явява, че те съответстват на
това което е изпълнено на място. Показанията на св. Николов също са в подкрепа
на този извод. При това положение следва да се присъди тяхната стойност
установена от допълнителната СТЕ по приложение 2 към нея. Не следва да се
присъжда стойността на прозорец за баня, защото не е доказано такъв да е
предвиждан и уговарян между страните съгласно предварителния договор. Не следва
да се присъждат и разходи за труд. Няма доказателства за заплащане на труд за
влагането на материалите, напротив свидетеля на ищеца посочва, че е участвал
при извършване на дейностите, чиято стойност се претендира, но помагал „като
приятел“. Не посочва да му е плащано, а и помощ като приятел не предполага
плащане. Действително този свидетел заявява, че „А. плащаше за труда“, но не
казва да е плащано на него, нито посочва друго лице на което да е плащано.
При
това положение извършените от ищеца Б. дейности по довършване на апартамента му
не е доказано да са заплатени от него като труд и не подлежи на заплащане от
ответника – първоначален ищец и изпълнител по договора за строителство сума за
труд за влагане на материалите.
Следователно
искът за заплащане на вече извършени работи е основателен до размер от 1140,00
лева съгласно приложение 2 към доп. СТЕ – стойността на материалите по цени към
тяхното закупуване
Решението
в частта за отхвърляне на този иска до размер на тази сума следва да се отмени
и сумата да се присъди.
В
останалите отхвърлителни части решението и по двата
иска следва да се потвърди.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски за въззивна инстанция по принцип имат и
двете страни.
Въззиваемия
обаче не представя доказателства за сторени разноски за въззивното дело.
Въззивника
ищец има право на разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар
съобразно уважената част от обжалвания интерес, който е 2722,26 лева. Уважени
са 1507,00 лева или 55 %. Следователно за държавна такса има право на 37,63
лева, а за адвокатски хонорар на 704,00 лева при претендиран
1280,00 лева.
Въпросът
за разноски за адвокатски хонорар на ищеца по насрещните искове в първа
инстанция е решен с влязло в сила Определение по в.ч.гр.д. 14754/2019г. на СГС,
което макар по мнение на настоящият състав да е недопустимо (към момента на
образуването му и произнасянето по него е вече висящо въззивното производство по
същество и не е следвало частната жалба да се разглежда в отделно производство)
не може да бъде ревизирано. Освен това видно от определението по това дело за
насрещните искове е присъден хонорар от 699,21 лева- минималния по наредба
1/2004г. и без да е съобразено, че исковете са частично отхвърлени - тоест
присъдено е повече от реално дължимото и не се налага настоящият състав да присъжда
още разноски за хонорар.
По
другите разноски в първа инстанция на ищеца също не следва да се присъдят още
суми. Предвид степента на уважаване на исковете след въззивното дело (84%)
размерът на дължимите разноски за първа инстанция за държавни такси по
насрещните искове, за вещи лица и СУ е 702,05 лева.
С
решението на СРС са присъдени 1415,44 лева, като в тази сума е бил включен
хонорар. С определението по в.ч.гр.д. дело 14754/2019г. хонорара е присъден
отделно. Следователно сумата от 1415,44 остава да покрива другите разноски и
надхвърля дължимите на А. Б., поради което не следва да се присъждат нови
въпреки частичното уважаване на жалбата.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 271 ГПК съдът
ОТМЕНЯ
решение № 457229 от 24.07.2018 г. по гр.
д. № 44963/2013 г. по описа на СРС в
частта, с която е отхвърлен за
разликата над 4662,00 лева до размер от 5029,00 лева, предявеният като
насрещен иск по чл. 265, ал. 1 предл. 2 и чл. 86 ЗЗД
от А.А.Б. с ЕГН ********** срещу Т.Г.С., с ЕГН **********,
в качеството му на ЕТ „Т.С.“ с ЕИК ******за стойността на СМР /материали и труд
/ необходими за довършване до предвидената в предварителен договор № 12 от
15.05.2008 г. степен на апартамент 6 в жилищна сграда, находяща се в УПИ IV-2, кв. 40, м. „Зона В -17“, по плана на гр. София, с
адрес ул. „******, р-н „Сердика“ КАТО
ВМЕСТО ТОВА ОСЪЖДА Т.Г.С., с ЕГН
**********, в качеството му на ЕТ „Т.С.“ с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.Б. с ЕГН **********
ОЩЕ 367,00 лева.
ОТМЕНЯ решение
№ 457229 от 24.07.2018 г. по гр. д. №
44963/2013 г. по описа на СРС в частта,
с която е отхвърлен до размер от
1140,00 лева, предявеният като
насрещен иск по чл. 265, ал. 1 предл. 2 и чл. 86 ЗЗД
от А.А.Б. с ЕГН ********** срещу Т.Г.С., с ЕГН **********,
в качеството му на ЕТ „Т.С.“ с ЕИК ******за стойността на материалите за вече извършени СМР, които са били
необходими за довършване до предвидената в предварителен договор № 12 от
15.05.2008 г. степен на завършване на апартамент 6 в жилищна сграда, находяща се в УПИ IV-2, кв. 40, м. „Зона В -17“, по плана на гр. София, с
адрес ул. „******, р-н „Сердика“ КАТО
ВМЕСТО ТОВА ОСЪЖДА Т.Г.С., с ЕГН
**********, в качеството му на ЕТ „Т.С.“ с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.Б. с ЕГН ********** сумата от 1140,00 лева-стойността на вложените материали.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани отхвърлителни части.
ОСЪЖДА Т.Г.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Т.С.“ с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ
НА А.А.Б. с
ЕГН ********** разноски за въззивното дело в размер
на 37,63 лева за държавна такса и 704,00 лева за адвокатски хонорар.
Въззивното решение е
окончателно в частта по иска за заплащане на вече извършени СМР на стойност
2171, 14 лева
В останалата част въззивното решение подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.