№ 117
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000079 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №78/07.04.2022г., постановено по търг.д. №1390/2021г. по
описа на окръжен съд Стара Загора, „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на А. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от ********г., ведно със законната
лихва, считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане , като е
ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от 15 000лв. до прететендирания
размер от 30 000лв.
„ЗК Л. И.“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Д. сумата от 118,13лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от ********г., ведно със законната
лихва, считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от 118,13лв. до прететендирания
размер от 236.25лв.
„ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на А. Д. Д. с ЕГН
1
**********, чрез адв.Ж. З. от АК С. З., сумата 800лв. - разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете.
А. Д. Д. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК
********* 1 направените по делото разноски в размер 1 290лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
„ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 604,73лв. за държавна
такса, както и сумата от 175лв. за възнаграждение на вещи лица, платена от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
С решение №272/20.10.2022г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, са
отхвърлени акцесорните претенции за законна лихва върху отхвърлената част
от исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Срещу постановеното решение №78/07.04.2022г. е подадена въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство – А. Д. Д.. Въззивната
жалба е срещу тази част от решението, с която исковите претенции са
отхвърлени. Изразено е несъгласие с възприетото от първостепенния съд
наличие на съпричиняване, както и степента на съпричиняване. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че ищецът, в качеството си на пешеходец, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и с
действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в размер
на 50%. Анализирани са депозираните по делото доказателства.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.119 ал.5 от ЗДвП, както и
на задължителната сила на присъдата по НОХД №2200/21г. по описа на РС
Стара Загора. Изложени са подробно доводи и оплаквания за нарушение
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени в пълен размер.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от
насрещната страна - „ЗК Л. И.“ АД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание процесуалният представител на „ЗК Л. И.“ АД оспорва подадената
от ищеца А. Д. въззивна жалба.
Срещу постановеното решение, в частта, с която исковите претенции са
уважени, е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното
производство – „ЗК Л. И.“ АД. Изложени са подробни съображения и доводи
2
за неправилност на решението в обжалваната част, свеждащи се до
недължимост на застрахователно обезщетение, прекомерност на
определеното обезщетение за неимуществени вреди и възприета от
първоинстанционния съд занижена степен на съпричиняване. Твърди се, че
присъдената от първоинстанционния съд сума от 15 000лв. – обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, е недължима, с оглед
механизма на ПТП и действителния морфологичен характер на травмата,
настъпила за ищеца. Позовава се на приетото от първоинстанционния съд
заключение от комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като твърди, че изключителна вина за настъпването на ПТП има пешеходецът
– ищецът. Евентуално е наведено твърдение, че приносът на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат е значително по-голям от приетия от
първостепенния съд 50%, а този принос е в степен не по-малка от 80%.
Изложени са подробно доводи и оплаквания за нарушение принципите на
справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че определеният размер
на обезщетението за неимуществени вреди – 30 000лв. е завишен и не е
съобразен със съдебната практика в подобни случаи. Жалбоподателят счита,
че неправилно е уважен и искът за законната лихва – поради акцесорния му
характер. Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и да се
постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
С постъпилия отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от А. Д.
подадената от „ЗК Л. И.“ АД въззивна жалба се оспорва изцяло.
С въззивните жалби и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
3
решение.
Същото е постановено по предявени искове с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – А. Д. Д., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На ********г., около 19.30ч., в гр. С. З., по бул. „Ц. С. В.“, в посока
от запад на изток се е движел лек автомобил „Л.“, модел „Л.“, с рег. №
********, управляван от водача К. И. Т.. На кръстовището на бул. „Ц. С. В.“ и
ул. „С. К.“, водачът не е пропуснал и ударил пешеходеца А. Д. Д., който се е
движел по пешеходната пътека тип „Зебра“ на бул. „Ц. С. В.“ в посока от
север на юг. В резултат на удара ищецът получил контузия на главата,
извънчерепен хематом в лява челна област; разкъсноконтузна рана в лява
челнотеменна област, сътресение на мозъка; счупване на дясна малкопищялна
кост. Счупването на дясната малкопищялна кост е причинило на ищеца
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. Останалите
травматични увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът се позовава на
одобрено на 30.08.2021г. от съда споразумение между прокуратурата и водача
К. И. Т. по образувано НОХД №2200/2021г. по описа на районен съд Стара
Загора.
След ПТП-то ищецът е приет за лечение в Клиниката по неврохирургия
на УМБАЛ „Проф.д-р Ст. К.“ АД с травми в областта на главата, гръдния кош
и крайниците и оплаквания от главоболие, световъртеж и болки в
травмираните области. В спешен порядък е извършена оперативна
интервенция - реплантация на скалп. При направените изследвания е
установена и фрактура на дясната малкопищялна кост, която е лекувана
консервативно. Съгласно Епикриза към ИЗ №***** след проведена
медикаментозна терапия, на 14.12.2020г., е изписан за домашно лечение. След
изписването му от болницата, ищецът е лекуван в домашни условия. За дълъг
период от време той не е можел да се придвижва самостоятелно, поради което
е ползвал помощни средства. Изпитвал силно главоболие и болки в десния
крак и лявото око. Движенията на травмирания крак са били болезнени и
силно ограничени. Въпреки проведеното лечение, тези оплаквания
4
продължават няколко месеца след инцидента. За правилното възстановяване
ищецът е провел няколко курса по физиотерапия. Получените травми са
променили драстично начина на живот на ищеца и са му създали значителни
неудобства при извършване на ежедневните дейности. Инцидентът се е
отразил изключително негативно на психиката му, тъй като е станало
внезапно и е поставил пострадалия в една застрашаваща живота му ситуация.
Негативните изживявания, претърпените болки и страдания, извършената
оперативна интервенция за реимплантация на скалп са били изключително
интензивни през първите дни, но постепенно отшумяват. Негативни
последици са настъпили и от дългия възстановителен период от около 120
дни, за което на ищеца са били издадени болнични листове за временна
неработоспособност. Въпреки активната трудоспособна възраст - 46 години
към датата на ПТП, на ищеца за дълъг период от време се наложило да
ограничи своите социални контакти, бил с ограничени възможности за
придвижване, ползвал помощни средства, чувствал главоболие и болки в
ударените места при застудяване и разваляне на времето. Пострадалият се е
нуждаел от чужда помощ за период от около 2 - 5 месеца, докато е ползвал
помощни средства. Ищецът твърди и извършени разходи във връзка с
проведеното лечение: заплатил е сумата от общо 236.25лв., в която са
включени сумата от общо 90.60лв. за заплатени потребителски такси и
прегледи и сумата от 145.65лв. за заплатени лекарства.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица №**/**/************, със срок
на покритие от 08.06.2020г. до 07.06.2021г. към „ЗК Л. И.“ АД. Съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ ищецът е предявил пред застрахователя
претенция за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП
неимуществени вреди и имуществени вреди за заплатени разходи за лечение.
Молбата е получена от ответното дружество на 05.01.2021г. и същото е
образувало щета №****-****-**-**-****/06.01.2021г., като ответното
дружество не се е произнесло по застрахователната претенция. Искането, с
което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и обезщетение за имуществени
вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение в общ
5
размер на 236.25лв., ведно със законна лихва, считано от 05.01.2021г. -
датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното
застрахователно дружество.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „ЗК Л. И.“ АД оспорва същата. Не се оспорва фактът на
настъпилото ПТП, както и фактът на валиден договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, по
причина на което е настъпило ПТП. Не е оспорен искът за имуществени
вреди. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди,
относими към въззивното производство, се поддържат под формата на
оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят размера на
обезщетението за неимуществени вреди и степента на съпричиняване по
отношение на своевременно въведеното възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение разпоредбата на чл.113
ал.1, т.1 от ЗДвП - „При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите пътни
превозни средства“. Дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди е
оспорена с доводи за изключителен принос на пострадалия за настъпване на
ПТП. С отговора на исковата молба е въведено твърдение, че в изпълнение на
задълженията си по чл.496 от Кодекса за застраховането, застрахователно-
експертната комисия при ответното дружество определила обезщетение в
размер на 13 300лв. за неимуществени вреди, за което ищецът е уведомен по
имейл чрез процесуалния си представител и е изразено становище за
основателност на иска за неимуществени вреди до този размер.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
6
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство е наличието на
претърпени, вследствие на ПТП от ********г., неимуществени вреди от
страна на ищеца – телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясна
малкопищялна кост; черепномозъчна травма /контузия на главата,
разкъсноконтузна рана в лявата челнотеменна област на главата,
извънчерепна кръвна колекция в лява челна област и сътресение на мозъка/ и
контузии на крайниците /съгласно заключението от комплексната
съдебномедицинската и автотехническа експертиза в медицинската й част/.
Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на
водача на л.а. „Л.“, модел „Л.“, с рег. № ******** - К. И. Т.. Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени
по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от
ГПК с оглед постигнато и одобрено от съда по реда на чл.384 от НПК
споразумение по НОХД №2200/2021г. по описа на районен съд Стара Загора.
Не е спорен специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.
с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от
наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица
№**/**/************, валидна от 08.06.2020г. до 07.06.2021г.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-
горе, като спорен, на първо място, според предметните предели на въззивната
жалба на жалбоподателя - ответник, се очертава въпросът относно това дължи
ли се обезщетение за неимуществени вреди с оглед действителния
морфологичен характер на травмата, настъпила за ищеца, както и относно
7
справедливия паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени
вреди вследствие на получените увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключения от комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Непосредствени и убедителни относно характера и интензитета на
търпените от ищцата болки и страдания, са показанията на свидетелката Н. К.
– живееща на съпружески начала с ищеца. Същата депозира
непосредствените си впечатления относно състоянието на ищеца, като
установява, че, както по време на болничния си престой /седем дни/, така и
при следболничното лечение – в домашни условия, ищецът е изпитвал болки
и е имал нужда от чужда помощ. Възстановяването в домашни условия било
изключително трудно, като травматичните увреждания се отразили негативно
и върху психическото състояние на ищеца – бил „сринат“. Около 2-3 месеца
8
бил с имобилизация, като се предвижвал с помощта на патерици, а
впоследствие – с помощта на бастун. Непрекъснато се нуждаел от чужда
помощ като имал възможност само да се храни сам. Изпитвал силни болки в
областта на крака, които продължават и впоследствие. И понастоящем
психическото състояние на ищеца не е балансирано, изпитвал страх от
шофиране, наложили се консултации с психотерапевт. Показанията на
свидетелката К., като непосредствени и убедителни, преценени и съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло. Същите се подкрепят
изцяло от заключението на допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза.
Съгласно медицинската част от това заключение, счупването на дясната
малкопищялна кост е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десния крак. Черепномозъчна травма е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузиите на крайниците се
причинили страдание. Срокът за възстановяване на пострадалия е бил четири
месеца за десния крак и три седмици по отношение на черепномозъчната
травма.
Заключенията от съдебномедицинската експертиза, като компетентно
изготвени и неоспорени от страните, се кредитира изцяло.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за средна телесна повреда, продължителността
на оздравителния процес, следва да се приеме, че справедлив паричен
еквивалент на понесените и понасяните от А. Д. страдания е сумата от
30 000лв., както правилно е определил и първоинстанционният съд. При
определяне на този размер на обезщетението се съобразява обстоятелството,
че към момента на ПТП ищецът е бил в трудоспособна възраст – 46-годишен.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ответник, че увреждането е
с такъв морфорогичен характер, представляващ вреди, ненуждаещи се от
репариране. Неоснователно е и оплакването, че определеният размер
обезщетение е завишен и не е съобразен със съдебната практика в подобни
случаи. Неимуществените вреди са индивидуално определими. Спазване
принципа за справедливост изисква съвкупна и конкретна преценка на
9
релевантните обстоятелства при всеки конкретен случай – характера и вида
на увреждането, интензитетът и продължителността на търпените физически
и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този
момент. /А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна сума
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане е
10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица./
Обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди е съобразено с
обективно установени по делото факти, релевантни за определянето му.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно
материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на търпените страдания.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на двете въззивните жалби, е наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от
КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в процеса, както и относно
степента на съпричиняване.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалия, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба
се поддържа поведение, изразяващо се в нарушение разпоредбата на чл.113
ал.1, т.1 от ЗДвП - „При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите пътни
превозни средства“.
Относимо в тази насока е заключението от комплексната експертиза в
нейната автотехническа част. Заключението потвърждава описания в
исковата молба механизъм на ПТП, а именно: ПТП-то е настъпило на
пешеходна пътека, като Д. се е движил в посока от север на юг, пресичайки
бул. „Ц. С. В.” по западната пешеходна пътека на кръстовището с ул. „С. К.“.
Лек автомобил „Л. Л.“ се е движил в посока от запад на изток в северната
10
пътна лента на южното платно за движение, със скорост около 52 км/ч., а към
момента на удара е около 48 км/ч.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден. Вярно е, че съгласно заключението от автотехническата
експертиза, водачът е нямал техническата възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати възникването на ПТП, тъй като отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на възникване на опасността за
водача е по-малко от дължината на опасната зона за спиране. От техническа
гледна точка ударът би бил предотвратим за пешеходеца, ако преди да
предприеме пресичане на южното платно за движение, спре в зоната на
разделителната линия.
В специалния закон обаче, законодателят е предвидил възможност за
изключване принос на пострадал – пешеходец при ПТП, настъпило при
пресичане на пътното платно – чл.119 ал.5 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“ /какъвто е настоящият
случай/, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Тази разпоредба е специална по отношение на
чл.51 ал.2 от ЗЗД - предвижда изключването на съпричиняване при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е нарушил правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието. По делото, въз основа на влязлото в
сила споразумение в наказателното производство, имащо характер на присъда
по смисъла на чл.300 от ГПК, са приети за установени нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на делинквента - същият е
11
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2, изречение второ от
ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - намиращ
се на пътното платно пешеходец; чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците...“; чл.119 ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. На
основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието относно извършване на деянието – т. е. всички
елементи на деянието, които влизат във фактическия състав на
престъплението, са установени по задължителен начин и не могат да бъдат
преразглеждани в гражданския процес. Ето защо неоснователно е
възражението на жалбоподателя – ответник, че с оглед механизма на ПТП,
приносът на пострадалия е изключителен, водещ до отпадане отговорността
на застрахователя. Напротив – при така установените многобройни
нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача,
имащи отношение към произшествието, при прилагане нормата на чл.119 ал.5
от ЗДвП, се налага извод за отсъствието на принос на пострадалия за
вредоносния резултат. При прилагане на посочената императивна специална
материалноправна норма, изключваща съпричиняване от страна на увредения
ищец, намаляването на обезщетението на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД се
явява недопустимо. /В този смисъл решение №50136/06.03.2023г. на ВКС по
т. д. №1706/2021г., I т.о., ТК; опр. №143/27.02.2023г. на ВКС по т. д.
№2375/2022г., I т.о./ Ето защо , изводите на първостепенния съд за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение правилото на
чл.113 ал.1 от ЗДвП, е в несъответствие с нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП и е
неправилен.
При основателност на главния иск основателна се явява и акцесорната
претенция за законната лихва, която, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, се дължи
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, която дата е 05.01.2021г.
12
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник се явява неоснователна, а въззивната жалба на жалбоподателя –
ищеца – основателна. Обжалваното решение, ведно с постановеното по реда
на чл.247 от ГПК решение №272/20.10.2022г., следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над
15 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2021г. и
да се постанови друго, с което да се присъдят допълнително 15 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
05.01.2021г.
Следва да се отмени решението и в частта, с която е отхвърлен искът за
имуществени вреди за разликата над 118,13лв. до 236,25лв., ведно със
законната лихва, считано от 05.01.2021г. и да се постанови друго, с което да
се присъдят допълнително 118,13лв. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 05.01.2021г. Исковата претенция за
посочената разлика е отхвърлена поради приетото от първостепенния съд
наличие на съпричиняване. Конкретни възражения по основателността на
иска за имуществени вреди не се съдържат в отговора на исковата молба,
както и не са въведени оплаквания в тази насока във въззивната жалба, като
исковата претенция за имуществени вреди е установена по основание и
размер от представените по делото фактури и касови бонове.
В обжалваната от жалбоподателя – ответник част първоинстанционното
решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция следва да се отмени
обжалваното решение и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 1 290лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца сторените в
първоинстанционното производство разноски в пълен размер. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.137/ същите са в
размер на 1 600лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгл.
договор за правна защита и съдействие /л.122/. Или, освен присъдените с
първоинстанционното решение разноски от 800лв., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 800лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
13
заплати допълнително държавна такса за първоинстанционното производство
в размер на 604,73лв., както и сумата от 175лв. – разноски, сторени от
бюджета на съда.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник и основателността на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец, на
последния се дължат разноски в пълен размер, а на жалбоподателя – ответник
не се дължат разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл.80
от ГПК /л.12/ сторените от жалбоподателя – ищец разноски са в размер на
1 600лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгл. договор за
правна защита и съдействие /л.10 по в.т.д. №637/2022г. на ПАС/.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Обжалваемият материален
интерес в случая е 30 236,25лв., като, доколкото не е уговорено друго, следва
да се приеме, че адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено за
осъществяване на процесуално представителство по двете въззивни жалби.
Договорът за правна защита и съдействие е с дата 03.05.2022г. Съгласно чл.7
ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г./ минималното адвокатско
възнаграждение при посочения обжалваем материален интерес е 1 437,09лв.
Адвокатското възнаграждение от 1 600лв. незначително надвишава
посоченото минимално такова и не е прекомерно.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят - ответник следва да
бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер
на 302,36лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №78/07.04.2022г., постановено по търг.д.
№1390/2021г. по описа на окръжен съд Стара Загора, ведно с постановеното
по реда на чл.247 от ГПК решение №272/20.10.2022г., в частта, с която е
14
отхвърлен предявеният от А. Д. Д. с ЕГН ********** срещу „ЗК Л. И.“ АД, с
ЕИК ********* иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 15 000лв. до 30 000лв., както и иск за обезщетение за имуществени
вреди за разликата от 118,13лв. до 236.25лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 05.01.2021г., както и в частта, с която А. Д. Д. е осъден да
заплати на „ЗК Л. И.“ АД разноски в размер на 1 290лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на А. Д. Д. с
ЕГН ********** /допълнително/ сумата от 15 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от ********г., ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане, както и
сумата от 118,13лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от ********г., ведно със
законната лихва, считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №78/07.04.2022г., постановено по търг.д.
№1390/2021г. по описа на окръжен съд Стара Загора в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на А. Д. Д. с
ЕГН **********, сумата 800лв. - разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 1 600лв. – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 604,73лв. - държавна
такса за първоинстанционното производство, сумата от 175лв. за
възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда, както и сумата от
302,36лв. – държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16