Решение по НАХД №7071/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3629
Дата: 8 октомври 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20251110207071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3629
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110207071 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Е. И. Л. с ЕГН**********, живеещ в *** в
на *** №***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания представляван от адвокат Д. Д. Р. от ***, срещу електронен фиш серия *******,
издаден на 28. II. 2025 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с
ЕИК по БУЛСТАТ****** със седалище и адрес на управление в *** на ***** №***,
представлявана от директора .
Процесуалният представител на жалбопоподателя оспорва процесния електронен
фиш. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Посочените в електронния фиш
обстоятелства били неверни – на посочената дата жалбоподателят не управлявал моторното
превозно средство. Автоматизираното техническо средство, с което било установено
нарушението, не било изправно. Направено е искане за разпит на свидетел, който да
установи с показанията си, че по посоченото в електронния фиш време жалбоподателят не
се намирал в ***. Претендират се разноски.
Съдът е уважил направеното искане и е допуснал свидетел на жалбоподателя при
режим на довеждане, като е предупредил жалбоподателя за задължението да доведе
1
свидетеля в открито съдебно заседание.
Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в съдебно заседание.
Разпореждането на съда за довеждане на свидетел не е изпълнено. Не е направено искане и
за призоваване на допуснатия свидетел. Съдът не би могъл да призове свидетеля и по свой
почин, защото името му не е посочено в жалбата. Вместо това с нарочна молба, постъпила в
съда на 28. VIII. 2025 година, е представена декларация от жалбоподателя, в която се
твърди, че той не управлявал автомобила. Дори и в тази декларация не е посочено лицето,
управлявало автомобила.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, главен юрисконсулт В. В. П.,
оспорва жалбата с нарочна молба, постъпила в съда на 18. IX. 2025 година. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен №******** е собственост на
****** с ЕИК*******. За горното явства документ за промяна на регистрацията на
превозното средство, представен по делото. На собственика е издаден електронен фиш,
представен по делото. Видно от декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, подадена след
издаването на фиша от Я. А. А. – ***, собственик на превозното средство, според справка в
търговския регистър, заедно с копие от свидетелството за управление на моторно превозно
средство на жалбоподателя, именно на последния е бил предоставен за ползване автомобила
11
на 15. V. 2023 година към 18 часа. Декларацията е представена по делото.
11
На 15. V. 2023 година в 18 часа описаният лек автомобил се движи на територията
на *** в населеното място – ***, по *** до №*** (магазин на ***) с посока на движение от
*** към ***. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение за
пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е 50.00 км/ч, както е уредено
в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Въпреки ограничението превозното
средство се движи със скорост от 73.00 км/ч – 23.00 км/ч над допустимата, видно от
представената по делото снимка към електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
„CORDON M2” №MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща техническа проверка на 14. III. 2023 година в отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото
Протокол №019-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство
2
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на
триножник на *** в населеното място – ***, до №*** (магазин на ***), видно от
представен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, и работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите
автомобили.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил;
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5
от Закона за движението по пътищата от собственика на превозното средство заедно с
електронен фиш, издаден срещу него и копие от свидетелството за управление на
моторно превозно средство на жалбоподателя, представено с декларацията;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. VIII. 2016 година;
протокол №019–СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 15. V.
2023 година;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
ежедневна форма на отчет от 15. V. 2023 година;
сертификат за успешно завършен курс на обучение №CORDON - M2;
справка за нарушител/водач;
електронен фиш серия ***** година на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, както и
веществените доказателствени средства:
снимка към електронен фиш;
снимка на разположението на уреда.
Съдът не обсъжда като доказателство декларацията на жалбоподателя, представена в
съда с молба на пълномощника му на 28. VIII. 2025 година. По същността си тя
представлява единствено повторение на твърденията в жалбата, изложено под формата на
декларация.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
3
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено
доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на
уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение на 28. II. 2025 година Столичната дирекция
на вътрешните работи издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия
*******, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 09. IV. 2025 година, а жалбата е подадена по пощата на 22. IV. 2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по
пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Оттук следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на актовете за
4
установяване на административни нарушения и на наказателни постановления, сравнително
подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изречение II от
Закона за движението по пътищата реквизити. Затова в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи на Република България, на чиято територия е
извършено нарушението.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция –
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република
България, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственикът, на когото е регистрирано моторното превозно средство;
описание на нарушението;
нарушените разпоредби;
размера на глобата;
срока и сметката за доброволното заплащане.
Посочени са още пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, както и
действащото ограничение на скоростта – 50.00 км/ч. Мястото на извършване на
нарушението е индивидуализирано с посочване на точния административен адрес.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен
всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването
му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи на Република България образец.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба №8121з-532
от 12. V. 2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 15. V. 2023 година съгласно чл. 10, ал. 1
от Наредба №8121 от 12. V. 2015 година, в който са посочени:
времето и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства;
времето на осъществения контрол;
режима на измерване;
посоката на задействане на системата за видеоконтрол приближаващи автомобили;
5
имената на служителя от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, разположил и настроил автоматизираната система за контрол на
скоростта;
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“,
каквото е и използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът цени като
веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства – протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 15. V. 2023 година, се установява, че за
0000
времето от 17 часа до 19 часа на същата дата спазването на режима на скоростта в *** по
*** до №*** (магазин на ***) в посока на движение от *** към *** се е осъществявало с
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 №MD1193,
представляваща одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№019-СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година, издаден от отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български
институт по метрология, видео-радарната система с идентификационен номер MD1193 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност със заключението,
че отговаря на метрологичните изисквания.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява и конкретното превишение на скоростта на движение на автомобила. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на моторното превозно средство е 73.00 км/ч. От протокола за проверка №019-СГ-ИСИС от
14. III. 2023 година е видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение – 01.00 км/ч при скорост до 100.00 км/ч. Дори коментираната стойност
6
да се приспадне в полза на жалбоподателя, измерената скорост би била 72.00 км/ч.
Нарушението е извършено при пряк умисъл като форма на вината: водачът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и целейки настъпването на
общественоопасните му последици: съзнавал е и е целял управлението на автомобила с по-
висока от разрешената скорост.
Предвид горното съдът намери, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
з
Предвид императивната забрана на чл. 189 от Закона за движението по пътищата по
отношение на нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение извън населено място, за
превишаване от 21.00 км/ч до 30.00 км/ч се налага глоба в размер на 100.00 лева. В случая
установеното превишение е от 23.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в
размер на 100.00 лева, като съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания нейният размер не може да бъде намаляван.
Съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя, че не е
управлявал моторното превозно средство в посоченото във фиша време и на посоченото
място. Съдът стига до такъв извод, защото разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата дава възможност само на собственика, съответно ползвателя на
превозното средство да подадат декларация, в която да посочат, че същото е било
предоставено на друго лице. По аргумент от противното основание на посочената норма, за
самото лице, на което автомобилът е предоставен, няма такава възможност. Дори и да се
приеме, че жалбоподателят може да се ползва от възможността на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, декларацията е подадена извън указания срок и не съдържа дори
името на лицето, на което моторното превозно средство е било предоставено, нито е
представен препис от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а електронният фиш
следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
7
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален представител без явяване в
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия *******, издаден на 28. II. 2025 година от
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ****** със
седалище и адрес на управление в *** на ***** №***, представлявана от директора ,
с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон на Е. И. Л. с ЕГН**********, живеещ в *** в на ***
№ ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания представляван от адвокат Д. Д. Р. от ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА Е. И. Л. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в на *** № ***, по силата
на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат Д. Д. Р. от ***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ****** със седалище и адрес на
управление в гр. София на ***** №***, представлявана от директора , сумата от
100.00 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

8

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Е. И. Л. с ЕГН**********, живеещ в *** в
на *** № ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания представляван от адвокат Д. Д. Р. от ***, срещу електронен фиш серия ******,
издаден на 28. II. 2025 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с
ЕИК по БУЛСТАТ******** със седалище и адрес на управление в *** на*** № ***,
представлявана от директора .
Процесуалният представител на жалбопоподателя оспорва процесния електронен
фиш. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Посочените в електронния фиш
обстоятелства били неверни – на посочената дата жалбоподателят не управлявал моторното
превозно средство. Автоматизираното техническо средство, с което било установено
нарушението, не било изправно. Направено е искане за разпит на свидетел, който да
установи с показанията си, че по посоченото в електронния фиш време жалбоподателят не
се намирал в ***. Претендират се разноски.
Съдът е уважил направеното искане и е допуснал свидетел на жалбоподателя при
режим на довеждане, като е предупредил жалбоподателя за задължението да доведе
свидетеля в открито съдебно заседание.
Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в съдебно заседание.
Разпореждането на съда за довеждане на свидетел не е изпълнено. Не е направено искане и
за призоваване на допуснатия свидетел. Съдът не би могъл да призове свидетеля и по свой
почин, защото името му не е посочено в жалбата. Вместо това с нарочна молба, постъпила в
съда на 28. VIII. 2025 година, е представена декларация от жалбоподателя, в която се
твърди, че той не управлявал автомобила. Дори и в тази декларация не е посочено лицето,
управлявало автомобила.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, главен юрисконсулт В. В. П.,
оспорва жалбата с нарочна молба, постъпила в съда на 18. IX. 2025 година. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен №******* е собственост на
***** с ЕИК********. За горното явства документ за промяна на регистрацията на
превозното средство, представен по делото. На собственика е издаден електронен фиш,
представен по делото. Видно от декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, подадена след
издаването на фиша от Я. А. А. – ***, собственик на превозното средство, според справка в
търговския регистър, заедно с копие от свидетелството за управление на моторно превозно
средство на жалбоподателя, именно на последния е бил предоставен за ползване автомобила
11
на 15. V. 2023 година към 18 часа. Декларацията е представена по делото.
11
На 15. V. 2023 година в 18 часа описаният лек автомобил се движи на територията
на *** в населеното място – ***, по *** до №*** (магазин на ***) с посока на движение от
1
*** към ***. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение за
пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е 50.00 км/ч, както е уредено
в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Въпреки ограничението превозното
средство се движи със скорост от 73.00 км/ч – 23.00 км/ч над допустимата, видно от
представената по делото снимка към електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
„CORDON M2” №MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща техническа проверка на 14. III. 2023 година в отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото
Протокол №019-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на
триножник на *** в населеното място – ***, до №*** (магазин на ***), видно от
представен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, и работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите
автомобили.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил;
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5
от Закона за движението по пътищата от собственика на превозното средство заедно с
електронен фиш, издаден срещу него и копие от свидетелството за управление на
моторно превозно средство на жалбоподателя, представено с декларацията;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. VIII. 2016 година;
протокол №019–СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 15. V.
2023 година;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
ежедневна форма на отчет от 15. V. 2023 година;
сертификат за успешно завършен курс на обучение №CORDON - M2;
справка за нарушител/водач;
електронен фиш серия ***** година на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, както и
веществените доказателствени средства:
снимка към електронен фиш;
снимка на разположението на уреда.
Съдът не обсъжда като доказателство декларацията на жалбоподателя, представена в
съда с молба на пълномощника му на 28. VIII. 2025 година. По същността си тя
представлява единствено повторение на твърденията в жалбата, изложено под формата на
декларация.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
2
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено
доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на
уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение на 28. II. 2025 година Столичната дирекция
на вътрешните работи издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия *****,
с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 3 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 09. IV. 2025 година, а жалбата е подадена по пощата на 22. IV. 2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по
пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Оттук следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на актовете за
установяване на административни нарушения и на наказателни постановления, сравнително
подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изречение II от
Закона за движението по пътищата реквизити. Затова в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи на Република България, на чиято територия е
извършено нарушението.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция –
3
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република
България, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственикът, на когото е регистрирано моторното превозно средство;
описание на нарушението;
нарушените разпоредби;
размера на глобата;
срока и сметката за доброволното заплащане.
Посочени са още пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, както и
действащото ограничение на скоростта – 50.00 км/ч. Мястото на извършване на
нарушението е индивидуализирано с посочване на точния административен адрес.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен
всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването
му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи на Република България образец.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба №8121з-532
от 12. V. 2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 15. V. 2023 година съгласно чл. 10, ал. 1
от Наредба №8121 от 12. V. 2015 година, в който са посочени:
времето и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства;
времето на осъществения контрол;
режима на измерване;
посоката на задействане на системата за видеоконтрол приближаващи автомобили;
имената на служителя от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, разположил и настроил автоматизираната система за контрол на
скоростта;
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“,
каквото е и използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът цени като
веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
4
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства – протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 15. V. 2023 година, се установява, че за
0000
времето от 17 часа до 19 часа на същата дата спазването на режима на скоростта в *** по
*** до №*** (магазин на ***) в посока на движение от *** към *** се е осъществявало с
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 №MD1193,
представляваща одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№019-СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година, издаден от отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български
институт по метрология, видео-радарната система с идентификационен номер MD1193 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност със заключението,
че отговаря на метрологичните изисквания.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява и конкретното превишение на скоростта на движение на автомобила. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на моторното превозно средство е 73.00 км/ч. От протокола за проверка №019-СГ-ИСИС от
14. III. 2023 година е видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение – 01.00 км/ч при скорост до 100.00 км/ч. Дори коментираната стойност
да се приспадне в полза на жалбоподателя, измерената скорост би била 72.00 км/ч.
Нарушението е извършено при пряк умисъл като форма на вината: водачът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и целейки настъпването на
общественоопасните му последици: съзнавал е и е целял управлението на автомобила с по-
висока от разрешената скорост.
Предвид горното съдът намери, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
з
Предвид императивната забрана на чл. 189 от Закона за движението по пътищата по
отношение на нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение извън населено място, за
превишаване от 21.00 км/ч до 30.00 км/ч се налага глоба в размер на 100.00 лева. В случая
установеното превишение е от 23.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в
размер на 100.00 лева, като съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания нейният размер не може да бъде намаляван.
Съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя, че не е
управлявал моторното превозно средство в посоченото във фиша време и на посоченото
място. Съдът стига до такъв извод, защото разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата дава възможност само на собственика, съответно ползвателя на
превозното средство да подадат декларация, в която да посочат, че същото е било
предоставено на друго лице. По аргумент от противното основание на посочената норма, за
самото лице, на което автомобилът е предоставен, няма такава възможност. Дори и да се
приеме, че жалбоподателят може да се ползва от възможността на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, декларацията е подадена извън указания срок и не съдържа дори
името на лицето, на което моторното превозно средство е било предоставено, нито е
представен препис от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
5
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а електронният фиш
следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален представител без явяване в
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
6