№ 46
гр. Разград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200776 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АТ. ИВ. АТ. ГН ********** от с. ***, против НП № 21-1873-
000189/14.12.2021г. на Началник Сектор при ОДМВР - Разград, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание « глоба « в размер на 50,00лв.
на основание чл. 178е от ЗДвП.
Жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации, счита, че не е осъществил
адм. нарушение, моли обжалваното НП да бъде отменено и поради прекомерност на
санкцията.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично, признава, че
автомобила, описан във НП е негов, признава, че е паркирал на посоченото място, отрича да
е извършил адм. нарушение. Моли за отмяна на оспореното НП.
Административнонаказващия орган, при редовно призоваване не изпраща представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното
НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2021г., около 10,00ч. жалбоподателят паркирал собствения си лек автомобил „
Фолксваген Поло „ с рег. № ** на обособен тротоар, разположен на паркинг зад бл. „
Симеон „ и бул. „ България „ № 44, като мястото не било определено от собственика на пътя
като парко място и не било сигнализирано по съответния ред. Свидетелите Пл. Д. и Д. А.
1
и двамата служители в РУМВР – Разград, при изпълнение на служебните си задължения, в
централна градска част на гр. Разград, забелязали паркирания автомобил и в изпълнение на
служебните си задължения, св. Пл. Д. изготвил уведомление по смисъла на чл. 186 от ЗДвП,
което поставил на предно обзорно стъкло на автомобила, че на жалбоподателят е издаден
Фиш по ЗДвП за констатираното нарушение. Последствие пред адм. наказващия орган
жалбоподателят депозирал възражение против издадения Фиш, което довело да съставяне
на АУАН бл. № 902817/06.12.2021г., в който актосъставителят описал нарушението от
фактическа страна, квалифицирал го като такова по чл. 94, ал.3 от ЗДвП и връчил екземпляр
от акта на нарушителя, който го подписал без възражения.
На база съставения АУАН по – късно на 14.12.2021г. било издадено и обжалваното НП, в
което адм. наказващия орган по идентичен с АУАН, начин, описал нарушението от
фактическа страна, също го квалифицирал като такова по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, а на
основание чл. 178е от ЗДвП, наложил посочената адм. санкция.
НП, редовно връчено на жалбоподателят на 15.12.2021г., жалбата срещу него постъпила
пред адм. наказващия орган на 17.12.2021г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Видно от показанията на свидетелите – актосъставителят Пл. Д. и св. Д. А., жалбоподателят
бил спрял лекият си автомобил на тротоара, видно и от приложената снимка.
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по делото свидетели, като обективни, а
и същите не са оборени в процеса, поради което приема за безспорно установено, че
жалбоподателят е паркирал управляваното от него МПС на посоченото място в нарушение
на въведената със закона забрана.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е било
определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за
липсата на предпоставките на чл. 94 от ЗДвП.
От друга страна, опровергаването на останалите факти, а именно че автомобилът е бил
паркиран на място което не е било определено за тази цел от собственика на пътя или
администрацията, също е в доказателствена тежест на наказаното лице – не се твърди от
страна на жалбоподателя, нито се сочат от него доказателства за съществуването на такова
разрешение на тротоара.
2
В случая по несъмнен начин е установено от събраните гласни и писмени доказателства, че
МПС се намира върху тротоара, а последния не е измежду местата определени за паркиране.
Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП предвижда две кумулативни предпоставки –
тротоарът да е отнапред определено място за паркиране и между това място и сградите да
има разстояние най-малко 2 метра. В конкретният случай отсъства едната предпоставка –
тротоарът, върху който е паркиран автомобилът не е място, което да е определено за такава
цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени крайния извод за
извършено административно нарушение и тя следва да бъде изследване само ако първата от
двете кумулативно предвидени предпоставки е налице.
Извън относимостта към настоящото производство е възражението, че така спряното МПС
не е създавало опасност и не е правил невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Тези фактически основания са релевантни и нямат отношение към
фактическите основания за налагане на процесното административно наказание за
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП жалбоподателят правилно
и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл. 178е ЗДвП, който предвижда глоба в
размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар, като определеното
наказание е в минимален размер.
Същевременно нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси – тези
на останалите участници в движението и предвид безкритичното отношение на
жалбоподателя към деянието.
От процесуална гледна точка НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това
срокове, и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното административно нарушение е правилно квалифицирано и
индивидуализирано като надлежно е оформен самия акт с посочване на дата и място на
извършване, съдържа кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
кои норми са нарушени с деянието, въз основа на които следва да се подведе нарушителя
под наказателна отговорност. С оглед на това, съдът намира, че с обжалваното НП вярно,
ясно и точно са посочени предпоставките и основанията, които определят и конкретизират
административното нарушение вменено във вина на нарушителя, поради което по своята
форма и съдържание то отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална
страна.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1873-000189/14.12.2021г. на Началник Сектор при ОДМВР -
3
Разград, с което на АТ. ИВ. АТ. ГН ********** от с. *** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП е наложено адм. наказание « глоба « в размер на 50,00лв. на основание чл. 178е от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4