СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
13.02.20г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 16.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 8445/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от С.
С. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за
сумите: 100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от
ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума,
считано от 23.06.15г.
Предмет на делото е и
частичен обратен иск /по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 274 от КЗ отм./
на З. „Б.и.“ АД срещу М. А. за сума в размер на
30 000 лева /част от цяла претенция в размер на 100 000 лева – с
оглед заявеното в последното заседание изменение на иска/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 23.06.13г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал М. С./брат на ищцата/.
Произшествието е причинено от М. А.. Обстоятелствата, свързани с процесното
ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на деянието,
вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата
и вината на М. А./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен
доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно – при условията на
чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Към датата на
ПТП-е М. А. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
Досежно главният иск:
Горните обстоятелства
/относими към фактическият и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са
надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният
законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.
Председателят на
настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай – наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. Независимо
от това - по делото е разпитан и свидетел, който очертава конкретното измерение
на процесните неимуществени вреди.
Процесното обезщетение следва
да се определи в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, след като бъдат
отчетени: горните принципни съображения, конкретните /събрани в процеса/
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/,
възрастта на пострадалия, възрастта на ищцата, конкретната родствена връзка
/брат и сестра/, наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносният
резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка:
От една страна:
Приетата по делото
комплексна експертиза установява, че в момента на ПТП-е пострадалият е бил без
поставен предпазен колан. Това обстоятелство /преценено в контекста на
конкретният механизъм на инцидента/ следва да се окачестви като – допринасящо
за настъпване на вредоносния резултат. В същата връзка – съдът отчита и
конкретната ефективност на обезопасителния колан /съобразно констатацията на
експертите/.
От друга страна – по
делото е установено, че в момента на инцидента водачът на МПС-во е бил в
състояние на сериозно алкохолно опиянение и това е било известно на /видимо за/
пострадалия /посоченото обстоятелство следва да се презумира в случая; същото
се явява и конкретно удостоверено по делото с обясненията на вещите лица от
съдебното заседание/. В такава хипотеза следва да се приеме, че – загиналият
/съгласявайки се да пътува в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач/
е съпричинил /и поради тази причина, наред с неизползването на обезопасителен
колан/ вредоносният резултат. В същата връзка – по наказателното дело е
установено /съгласно мотивите към влязлата в сила присъда/, че и М. С.е бил
сериозно алкохолно повлиян в момента на ПТП-е /вещите лица обясняват, че това
обстоятелство е попречило на пострадалия да има адекватна преценка относно
необходимостта да се обезопаси с предпазен колан/.
Всички изложени
обстоятелство позволяват главният иск да бъде уважен до размера на сумата от
50 000 лева.
С оглед изричната
/императивна/ редакция на пар. 96 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ
/създадени целево - с оглед защита на общественият интерес/ обаче: претенцията
следва да бъде уважена до размера на сумата 5 000 лева. Председателят на
състава споделя принципните съображения, наложили приемането на тези законови текстове
/след постановяване на ТР № 1 от 18г. на ВКС, което действително допуска
присъждане на безлимитно обезщетение в хипотези като процесната, но само при
наличие на – изключителни обстоятелства/.
Основателен е и
акцесорният иск:
На ищцата следва да бъде
присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 23.06.15г. /както
е заявена тази претенция – с оглед спазване срока по чл. 111, б. „в“, предл.
2-ро от ЗЗД/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на
делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Основателен е и
обратният иск:
По делото е установено
надлежно, че процесното ПТП-е е причинено от М. А. в пияно състояние. Този факт
пряко удостоверява предпоставката на чл. 274 от КЗ отм., позволяваща на
застрахователя да упражни регресните си права спрямо делинквента.
Възражението на
ответника М. А. по чл. 110 от ЗЗД е – неоснователно: вземането на
застрахователя в случая става изискуемо /по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/
не от момента на инцидента, а едва след уважаване на главният иск по чл. 226 от КЗ /съответно – след реално плащане в полза на пострадалото лице/.
Претендираното от
застрахователя адвокатско възнаграждение превишава минимума по Наредба № 1 /с
оглед това заявената сума следва да бъде – редуцирана при условията на чл. 78,
ал. 5 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на С.С.С. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ и законната лихва върху
посочената сума от 23.06.15г. до цялостното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за
сумата над 5 000 лева.
ОСЪЖДА С.С.С. да плати
на З. „Б.и.“ АД 1 150 лева – съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл.
78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на адвокат М. 580 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на СГС 200 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА /при условие, че З. „Б.и.“ АД плати реално горните суми /главница и
законна лихва/ на С.С.С.
– М.Д.А. ЕГН ********** да плати на З. „Б.и.“ АД 5 000
лева – на основание чл. 274
от КЗ отм.; законната лихва върху посочената сума от 23.06.15г. до цялостното й
изплащане и 200 лева – съдебни разноски /възложени в тежест на дружеството по
главният иск/, съответно 200 лева – съдебни разноски /сторени от дружеството по
обратният иск – съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 274
от КЗ отм. на З. „Б.и.“
АД против М.Д.А. за сумата
над 5 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на М.Д.А. 1 666 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените
искове/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: