Р Е
Ш Е Н
И Е № 221
Гр. Стара Загора, 11.10.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н.
дело № 183 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена
от Териториална дирекция Митница Пловдив /бивша ТД Тракийска/ против Решение №
24 от 18.05.2022г., постановено по АНД № 80/2021 г. по описа на Районен съд
Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №8 от
09.04.2021г., издадено от Директора на ТД Тракийска, с наложена на ответника по
касация „ЕЙ И ЕС-3С МАРИЦА ИЗТОК1“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.112,
ал.4, вр. чл.112, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, имуществена
санкция в размер на 5187,74 лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС, по реда на чл.84, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 и ал.7, т.1
от ЗАДС, вр. чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС и чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС и на основание
чл.112, ал.4, вр. чл.112, ал.1 от ЗАДС наложена имуществена санкция в размер на
13369,51 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС, по реда на чл.84, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 и ал.7, т.1 от ЗАДС, вр. чл.44,
ал.1, т.6 от ЗАДС и чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС. В жалбата са изложени оплаквания
за незакосъобразност на решението, като
твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон – касационно основание по
чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда по приложението на чл.34 от ЗАНН, като се
поддържа теза, че АУАН е съставен в рамките на този срок. Решението е намерено
незаконосъобразно и в частта за разноските. Направено е искане за отмяна
решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се
поддържа чрез юриск.Д.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по
касация.
Ответникът по касационната жалба „ЕЙ И ЕС – 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД гр. Гълъбово в постъпил по
делото писмен отговор и чрез адв. В. в открито съдебно заседание оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на
първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка на
основание чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и
от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Гълъбово е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление /НП/ №8 от 09.04.2021г., издадено от Директора на ТД
Тракийска, с което въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 145/10.12.2020 г., на „ЕЙ И ЕС-3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД, ЕИК *********, са наложени две административни наказания: 1.Наложено
е наказание „имуществена санкция” в размер на общо 5187,74 лв., представляваща
10 на сто от акциза на основание чл.112, ал.4 от ЗАДС, във връзка с чл.112,
ал.1 от ЗДДС на „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I" ЕООД, гp.Гълъбово, за това, че в
качеството си на освободен от акциз краен потребител с издадено Удостоверение
за ОАКП № ВG003000E0102/ 09.01.2012г., като е издало е-АДД с УКН 00000005494522/25.08.2020 г.
в период, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен на
25.08.2020 г. вместо на 07.01.2019 г., съгласно стокови разписки за изписване
№№ ********** и ********** от 07.01.2019 г. за освободени за потребление за
месец декември 2018 г. 9995,727 т. въглища с код по КН 2702 10 00 = 86462,3269 GJO и акциз в размер на общо 51877,40 лв., с което не е изпълнило разпоредбата
на чл.43, ал.1, т. 1 от ЗАДС, по реда на чл. 84, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 и ал.7,
т. 1 oт ЗАДС, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС и чл. 20, ал. 2, т.8 oт ЗАДС; и 2. Е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на общо 13369,51 лв., представляваща 10 на сто от акциза на основание чл.112,
ал.4 oт ЗАДС, във връзка с чл.112, ал.1 от ЗАДС на „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I" ЕООД, гp.Гълъбово, за това, че в
качеството си на освободен от акциз краен потребител с издадено Удостоверение
за ОАКП № ВG003000EО102/09.01.2012 г., като е издало е-АДД с УКН 00000005494644/ 25.08.2020г.
в период, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен на
25.08.2020 г. вместо на 07.01.2020 г., съгласно стокова разписка за изписване №
**********/07.01.2020 г., за освободени за потребление за месец декември 2019
г., 25636.255 т. въглища с код по КН 2702 10 00 = 222825,1192 GJO) и акциз в размер на общо 133695,07 лв., с което не е изпълнило
разпоредбата на чл.43, ал.1, т. 1 от ЗАДС, по реда на чл. 84, ал.1, т.1, ал.2,
ал.3 и ал.7, т. 1 oт ЗАДС, във връзка с чл. 44, ал.
1, т. 6 от ЗАДС и чл. 20, ал. 2, т.8 oт ЗАДС.
За да отмени наказателното
постановление, Районен съд Гълъбово е установил образуването на административно
наказателното производство в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 изр. 2,
предл.1 от ЗАНН. Приел е установяване на нарушението и нарушителя на 07.07.2020
г., респ. издаване на АУАН на 10.12.2020 г. - след изтичане на тримесечния
срок. С оглед на това процесуално нарушение, районният съд е отменил НП като
незаконосъобразно.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. 2, предл.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Нарушението, изразяващо се в неначислен в предвидените срокове от „ЕЙ И ЕС
- ЗС МАРИЦА ИЗТОК I" ЕООД, акциз при условията
на липси по чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС по отношение на отчетените количествени
загуби на въглища към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., първоначално от
фактическа страна е установено с Протокол № ВС003000-РК4- ПП26/07.07.2020 г.
Видно от т.6.4 от Протокол № ВС003000-РК4-ПП26/07.07.2020 г. /л.76-104 от АНД №
80/2021 г. на РС Гълъбово/ в табличен вид е представено констатираното
несъответствие между наличностите на лигнитни въглища и използваните лигнитни
въглища по години. Отчетено е установеното по-малко количество за 2018г. –
9995,727 тона и установеното по-малко количество за 2019г. – 25636,255 тона
въглища. Същите факти са възпроизведени в изготвения ревизионен доклад №
ВС003000-РК13-РД11/08.09.2020 г., връчен на 09.09.2020 г. – на л.18 от същия
/л.151 от АНД № 80/2021 г. по описа на РС Гълъбово/, където изрично са изложени
доводи за извършените нарушения, свързани с липсите за 2018 г. и 2019 г., респ.
за невъзможността на дружеството да бъде издаден АУАН за липсите за 2015 г. и
2016 г. поради изтичане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В ревизионния
доклад са обхванати и фактите по начисляването и плащането на акциза /стр.39 от
Ревизионен доклад - т.7.1. и т. 7.2., а внасянето на акциза е отразено на ред
41 и ред 53 от Таблица 2 към Предложението за установяване/. АУАН, въз основа
на който е издадено оспореното пред РС Гълъбово наказателно постановление, е издаден
на 10.12.2020 г. – тоест след изтичане на три месеца, както спрямо
първоначалното установяване на нарушенията и нарушителя с Протокол № ВС003000-РК4- ПП26/07.07.2020 г., така и спрямо датата на
издаване на ревизионния доклад, където е изведен аналогичен извод – 08.09.2020
г. Горните констатации на въззивния съд са коректно изведени от
доказателствената наличност.
При ясното съдържание на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН и
конкретно установените по делото факти, изводите на въззивния съд по
приложението на закона са правилни – АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния
срок, което нарушение на административнопроизводствените правила има за
последица отмяна на издаденото наказателно постановление, предвид
незаконосъобразно поставеното начало на административно наказателното
производство. Неотносими са доводите в касационната жалба за установения
по-дълъг срок с разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Вторият установен в
посочената разпоредба срок тече от различен начален момент – извършване на
нарушението. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 34, ал. 1, изр. 2,
предл.2 от ЗАНН, с оглед употребения от законодателя израз "... или ако е
изтекла... ", сочи, че двата давностни срока текат паралелно и независимо
един от друг, което недвусмислено води на извода, че неспазването на който и да
е от тях съставлява нарушение на изискването на закона. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по
налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално
нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на
административно-наказателно производство и води до отмяна на постановения в
едно такова производство акт.
Без значение в конкретния случай е датата на издаване на
ревизионния акт, тъй като фактическата яснота за извършеното нарушение и
нарушителя в по-ранен времеви момент е поставила началото на 3-месечния срок по
чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН. В този смисъл правилно от въззивния съд е приложена
и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, и Тълкувателно
решение № 48 от 28.12.1981г. по т.д. № 48 /1981г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд, относно обективните характеристики на
момента на преценка на обстоятелствата – има ли данни за извършено
административно нарушение и кой е неговият автор, като тримесечният срок
започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е
узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването
на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на
акта.
В конкретния случай е несъмнено установено по делото, че
още в протокола от 07.07.2020 г. фактическите данни за нарушенията са налични,
известен е бил и нарушителят. Протоколът е съставен от служители на Агенция
„Митници“ – старши инспектор М.Н.и главен експерт П.П. в Агенция „Митници“,
отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, ТД „Тракийска“. Идентични
са констатациите в ревизионния доклад, съставен на 08.09.2020 г. от същите длъжностни лица. АУАН е съставен от старши инспектор М.Н., а
свидетел по АУАН е главен експерт П.П.. Съставянето на АУАН на 10.12.2020 г. е
извън срока по чл.34, ал.1, изречение 2, предл.1 от ЗАНН, тъй като още на
07.07.2020 г. компетентният орган /актосъставителят/ е разполагал с данните,
въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е началният момент, в който необходимите данни и информация са били налични, и от
тогава фактически и юридически е съществувала възможност овластеният за това
орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му,
ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав. В горния смисъл е правилно заключението, че АУАН е съставен
след изтичането на тримесечния срок по смисъла на чл.34, ал.1, изречение 2,
предл.1 от ЗАНН.
Ето защо решението на Районен съд Гълъбово е постановено
при съответствие и правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в
сила.
Не се установява неправилност на въззивното решение и в
частта за разноските. Съдът е констатирал направеното искане на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател, конкретния размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства. Пред районния
съд не е било направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от ответника – настоящ касатор. При тези обстоятелства и с оглед
отмяната на НП, законосъобразно е уважено искането за присъждане на разноски в
пълен размер – 3000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е постъпило
и искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. При тези факти няма основание за изменение на решението и в тази му част.
При този изход на спора, основателно е искането на
ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Възражението за прекомерност на касатора се явява основателно, доколкото делото
е без правна и фактическа сложност. Адвокатското възнаграждение следва да се
намали до минималния размер, установен в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 1086,72 лв., с оглед конкретно извършените от пълномощника на
ответника по касация действия – изготвяне на писмен отговор по касационната
жалба и явяване в едно съдебно заседание пред касационния съдебен състав.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 24/18.05.2022г., постановено по АНД № 80/2021 г. по описа на Районен
съд Гълъбово.
ОСЪЖДА Митница
– Пловдив /бивша ТД ”Тракийска”/ да заплати на „ЕЙ И ЕС-3С МАРИЦА ИЗТОК I” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Гълъбово, сумата от 1086.72 лв. /хиляда и
осемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ за направени разноски по
КАНД № 183/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.