Решение по дело №732/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 335
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 335, 03.12.2019г., гр.Исперих

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На деветнадесети ноември през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                              Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 732 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Бързо производство по реда на чл.310, т.6 от ГПК във вр. с чл.146, ал.2 от Семейния кодекс (СК).

Постъпила е искова молба вх.№ 1917/20.05.2019г. по Вх.регистър на РС-гр.Тутракан, препратена по подсъдност на РС-гр.Исперих, от  К.И.А., ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Пл.И.,***, съдебен адрес:*** против Ц.К.А., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да прекрати заплащането на присъдената на пълнолетната му дъщеря (ответница по делото) издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че е осъден с Решение № 45/28.01.2019г. по гр.д.№ 891/2018г. на РС-гр.Исперих да заплаща на ответницата, като негово пълнолетно учащо дете, ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 15.11.2018г. за предвидения срок на обучение, но не повече от 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. От постановяването на съдебния акт до момента обстоятелствата се променили, като изплащането на тази издръжка, определена по чл.144 от СК, съставлявало особено затруднение за него. Твърди, че със Заповед № 3/13.02.2019г. трудовото му правоотношение с ООД „Зли дол“-гр.Силистра било прекратено, без да му е изплащано обезщетение. До настоящия момент не е получавал никакво парично обезщетение за безработица. Имал задължение да издържа още едно ненавършило пълнолетие дете, на което заплащал ежемесечна издръжка от 130.00 лева. Изплащал и кредит с месечна вноска от 170.00 лева, със срок на изплащане 2023г. По този начин нямал материална възможност да осигурява издръжка за пълнолетната си дъщеря, без това да представлява особено затруднение за него. Освен това от роднини на бившата си съпруга и майка на ответницата, бил уведомен, че дъщеря му е прекъснала следването си в Университета по архитектура, строителство и геодезия-гр.София и в момента се намира в гр.Велико Търново, където работи. В тази връзка счита, че са налице условията на чл.150 от СК за прекратяване на присъдената издръжка по чл.144 от СК на пълнолетно учащо дете.

В срока за писмен отговор на исковата молба, ответницата Ц.К.А., ЕГН-********** ***, представя такъв, като счита предявеният иск за неоснователен. Признава, че действително е прекратила редовното си обучение в Университета по архитектура, строителство и геодезия-гр.София поради липса на финансови средства, като твърди, че въпреки осъждането на баща й да заплаща издръжка, той не я е подпомогнал с нито една месечна вноска. Животът в гр.София, както и необходимите помагала, специализирана литература и материалите за обучението й, се оказали непосилно скъпи за нея, както и за майка й, която също изплащала кредит. Твърди, че в момента действително работи в гр.Велико Търново, където е кандидатствала отново за редовна форма на обучение във ВУЗ, за което ще представи доказателства.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Ищецът и ответницата са баща и неговата пълнолетна дъщеря.

            Слежебно е известно на съда, че с влязло в сила на 24.04.2019г. Решение № 45/28.01.2019г. по гр.д.№ 891/2018г. на РС-гр.Исперих, потвърдено с окончателно Решение № 89/24.04.2019г. по въззивно гр.д.№ 85/2019г. на Разградски окръжен съд, бащата К.И.А., ЕГН-********** е осъден, на основание чл.144 от Семейния кодекс СК), да заплаща на пълнолетната си дъщеря Ц.К.А., ЕГН-**********, редовно учаща във ВУЗ, ежемесечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2018г. за предвидения срок на редовното й обучение във ВУЗ, но най-много до навършване на 25-годишна възраст или до настъпването на други обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, платима лично на ищцата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            Още в хода на обсъжданото съдебно производство, а именно, считано от 13.02.2019г. (обсъдено в решението на въззивния Разградски окръжен съд), К.И.А. е бил освободен от заеманата от него длъжност „ловен надзирател” по трудов договор в „Зли Дол” ООД-гр.Силистра, като със Заповед № 3/13.02.2019г. на Работодоталя и считано от посочената дата, трудовото правоотношение с него е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

            Видно от представената по настоящото дело Служебна бележка изх.№ 2410/16.05.2019г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“-гр.Тутракан, считано от 13.02.2019г. и към датата на издаване на документа, ищецът поддържа регистрация като безработен и търсещ работа. Съгласно Удосотоверение изх.№ **********-1/16.05.2019г., издадено от ТД на НАП-гр.Силистра, се установява, че за посочения период, а именно от м.02.2019г. до м.май 2019г., на ищеца К.И.А. не е изплащано парично обезщетение за безработица.

            Същият е страна – Кредитополучател по Договор за кредит Експресо № 328773, сключен на 25.01.2013г. със „СЖ Експресбанк” АД, по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер на 15 000.00 лева срещу задължението за погасяване на същия на 120 месечни погасителни вноски в размер от по 213.22 лева, с краен срок на изплащане до 10.02.2023г. Ищецът поддържа твърдението, че е бил принуден да изтегли този кредит за посрещане на разходи за лични нужди и за да е в състояние да изпълнява родителските си здължения, каквито съображения е поддържал и в хода на съдебното производство по гр.д.№ 891/2018г. на РС-гр.Исперих. В исковата молба твърди, че месечната му погасителна вноска е в размер на 170.00 лева. 

            Ищецът има ненавършил пълнолетие син Иван Красимиров А., ЕГН-**********, сега на 10г., към когото по съдебен ред е задължен да заплаща  ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 08.08.2014г. до настъпване на обстоятелства, изключващи плащането, съгласно влязла в сила на 15.10.2014г. съдебна спогодба по гр.д.№ 1317/2014г. на РС-гр.Силистра.

            Пълнолетната му дъщеря – ответница по делото Ц.К.А., ЕГН-**********, от своя страна, е прекратила обучението си във ВУЗ през периода м.март 2019г. до м.10.2019г., като със Заповед № 263/15.03.2019г. на Ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия-гр.София и на основание чл.18, ал.4 от Правилника на Университета, е била отстранена поради незаверен първи (зимен) семетър на първи курс за учебната 2018/2019г. Понастоящем отново е студентка в същия Университет, като съгласно Уверение № 6372/11.10.2019г., през учебната 2019/2020г., е записана в първи курс за зимния семестър, при редовна форма на обучение, специалност „Управление на строителството“, образователно-квалификационна степен – бакалавър. Представя и платежни документи за извършени от нея плащания във врзка с ползване на общежитие, заплатени на касата на „Студентски общежития“-гр-София.

            Разпитаната по делото свидетелка Пенка Георгиева Дончева – майка на ищеца, дава показания, че синът й К. от една година е безработен, няма доходи отникъде, като живее при нея и се издържат с нейната пенсия в размер на 300.00 лева. Заедно с тях живеел и по-големият син на свидетелката, като и той помагал на К. финансово, вкл. и за издръжката, която плаща на по-малкото си дете.

            По делото е разпитана и майката на ответницата – свидетелката Илияна Йорданова Белчева, която обяснява, че Ц. е прекъснала обучението поради финансови причини. Разходите й в гр.София за транспорт, общежитие, учебници и всичко останало, били много големи. Баща й отказал да й изплаща издръжката от 100.00 лева, която била незначителна за град като София и за нуждите на един млад човек. През есента тази година, Ц. подновила обучението си и сега се опитвали със сетни сили тя да получи едно добро бъдеще, да завърши образованието си. Твърди, че все още има нужда от издръжката на баща си, но той всячески и създавал пречки, не е изплатил нито една вноска от присъдената й издръжка и до момента Ц. нищо не е получавала от него. Нямала никаква възможност да се издържа сама в гр.София, предвид че трябва да посещава лекции, като понастоящем свидетелката твърди, че изцяло е поела издръжката на дъщеря си Ц.. Помагали й също по-голямата й сестра и нейният мъж, който е в чужбина.

            По делото е представена Служебна бележка, издадена на 14.10.2019г. от Дирекция „Бюро по труда“-гр.Исперих, която удостоверява, че считано от 19.06.2019г. майката Илияна Йорданова Белчева също е регистрирана като безработна и търсеща работа.

            В периода след като е прекъснала обучението си ответницата Ц.К.А. е работила като „барман“ по Трудов Договор № 1242/18.04.2019г., сключен с „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД-гр.Велико Търново, като е започнала работа на 19.04.2019г.  със срок на изпитване 6 месеца в полза на Работодателя и уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 580.00 лева.

            В настоящото производство никоя от страните не заявява претенции за заплащане на деловодни разноски, поради което съдът не обсъжда направените такива.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът е основателен и доказан. Налице са законовите предпоставки по чл.150 от СК – настъпило трайно изменение на обстоятелствата, при които е била постановена предходната издръжка, дължима от бащата К.И.А. в полза на неговото пълнолетното учащо дете Ц.К.А., ЕГН-********** – редовна студентка във ВУЗ.

            Задължението за заплащане на такава парична издръжка, при условията на чл.144 от СК, е обусловено от определени предпоставки, свързани с нуждите на пълнолетното дете, което трябва да учи редовно в средно или висше учебно заведение и няма възможност да се издържа само от доходите си или от използване на имуществото си, както и свързани с възможностите на родителя, от когото се претендира издръжка да заплаща такава без особени затруднения.

            По отношение на пълнолетното дете Ц.К.А., ЕГН-**********, се установи в хода на делото, че е настъпило временно изменение на обстоятелствата, при които е присъдена издръжката й от 100.00 лева, поради прекъсване на редовното й обучение във ВУЗ в периода от 15.03.2019г., когато поради незаверен семестър е била отстранена от Университета (УАСГ-гр.София) със Заповед на Ректора и това положение е продължило до 11.10.2019г., когато отново е записана редовно форма на обучение в същия Университет, първи курс, зимен семестър на учебната 2019/2020г. В обсъждания период същата не е отговаряла на условията на закона, при които й се дължи издръжка, поради което следва да се приме, че за този период е отпаднало и задължението на баща й К.И.А. да заплаща присъдената издръжка от 100.00 лева, месечно. Понастоящем момичето отново продължава обучението си като редовна студентка, като по отношение на възможностите й да се издържа сама, няма настъпила промяна в обстоятелствата, предвид несъвместимостта на редовната форма на обучение с осъществяването на лична трудова дейност с цел осигуряване на доходи за самоиздръжка. В хода на делото не се установи ответницата да има някакви постоянни доходи или имущество, от което да може да се издържа. Въпреки липсата на доказателства да е прекратено трудовото й правоотношение в гр.Велико Търново, то явна е невъзможността да продължи тази трудова дейност предвид редовното й обучение в друго населено място - гр.София. Нещо повече, в хода на настоящото дело се установи, че майката на Ц., на чиято финансова подкрепа основно разчита, понастоящем е трайно безработна, поради което по отношение на ответницата съдът приема, че все още е налице продължаваща нужда от издръжка, която понастощем покрива с помощта на близките си – предвид сестра й и нейния съпруг, установено от свидетелските показания на майката.

            Не е същото положението, обаче, по отношение възможностите на бащата-ищец да изплаща на дъщеря си присъдената издръжка от 100.00 лева, без особени затруднения. Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че стичано от 13.02.2019г. и понастоящем, същият продължава да е трайно безработен, поддържа регистрация като търсещ работа, но за този период няма реализирани доходи, вкл. и изплащано парично обезщетение за безработица. За препитанието си разчита на помощта на своята майка – свидетелката  Пенка Георгиева Дончева и по-големия си брат, с които съжителства. Ответната страна също не ангажира противопоставими доказателства, които да установят реализирани доходи от бащата-ищец. С оглед възприетия в съдебната практика подход, наличието на особени затруднения у родителя да се преценява с оглед на материалните възможности, както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности, следва да се отчете и факта, че бащата К.И.А. понастоящем доказва единствено съществуващи парични задължения – предвид задължението да заплаща ежемесечна издръжка на малолетния си син Иван Красимиров А., както и да заплаща дължимите месечни погасителни вноски по изтегления от него кредит, без реално доказани възможности към момента да покрива тези свои задължения (предвид парични спестявания или реализирани доходи от други източници).

            Въз основа на гореизложеното съдът приема, че понастоящем ищецът К.И.А. е изпаднал в невъзможност да изплаща без особени затруднения присъдената издръжка на своята пълнолетна дъщеря Ц.К.А. – редовна студентка във ВУЗ, поради което  това негово задължение следва да бъде прекратено, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2019г.

            Както беше обсъдено по-горе, задължението за плащане на издръжка от бащата е отпаднало още на 15.03.2019г. поради прекъсване редовното убечение на ответницата във ВУЗ, което положение е съществувало и към датата на подаване на исковата молба в настоящото производство, но съдът дължи произнасяне само в рамките на поисканото, т.е. прекратяването на издръжката следва да се постанови считано от датата на подаване на исковата молба в съда. 

            Воден от изложените съображения и на основание чл.316 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.150 във вр. с чл.144 от СК и считано от 20.05.2019г. (датата на подаване на исковата молба в съда), присъдената ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА от 100.00 (сто) лева, която ищецът К.И.А., ЕГН-********** ***, е осъден ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си дъщеря – ответницата Ц.К.А., ЕГН-********** ***, редовно учаща във ВУЗ, присъдена по влязло в сила на на 24.04.2019г. Решение № 45/28.01.2019г. по гр.д.№ 891/2018г. на РС-гр.Исперих.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 03.12.2019г., която е обявената дата за произнасянето му.

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: