№ 2520
гр. Бургас, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120103157 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по исковата молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****,
представлявано от З.С.Б., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Д. Ч. И., ЕГН **********, адрес: с. Д*****, дължи на ищеца
сумата от сумата от 2981,70 лева главница по договор за кредит № ***** от
16.05.2023 г., сключен между „****** С.А, клон България“ и длъжника,
сумата от 65,81 лева договорна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 13.05.2024
г., сумата от 291,21 лева мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до
10.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № ****/03.09.2024 г. по ч. гр.
д. № *****/2024 г. на БРС.
Ищецът твърди, че между И. и „******“ е сключен договор за заем,
по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника револвиращ кредит
в размер на 2500 лева, която длъжникът се е задължил да върне ведно с
договорна лихва. Предвид неплащане на дължими месечни вноски в срок,
цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо, за което
длъжникът е надлежно уведомен на 13.05.2024 г.
На 30.01.2025 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания
между „******“ (към настоящия момент „***“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като вземането срещу длъжника по посочения по-горе
1
договор за кредит е прехвърлено изцяло, за което длъжникът е уведомен.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно
уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата
молба и не е ангажирал доказателства. Не е изпратил представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1
ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника
по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се е явил в съдебното заседание по делото, като
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно
заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства – договор за кредит № ***** от 16.05.2023 г. и общи условия
към него, застрахователна полица и приложения към нея, фактура от
16.05.2023 г. за закупуване на стоките, за които е отпуснат стоковия кредит,
договор за цесия от 15.02.2022 г. и допълнително споразумение към него от
30.01.2025 г., ведно с приложение, уведомително писмо до длъжника за
цесията и приложена обратна разписка, от която е видно, че писмото е лично
връчено на ответника, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че
искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице
условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на
предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество –
чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в общ
размер от 893,86 лева, в които и определеното за настоящата инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по
отношение на Д. Ч. И., ЕГН **********, адрес: с. Д*****, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
2
управление: гр. С*****, представлявано от З.С.Б., сумата от 2981,70 лева
главница по договор за кредит № ***** от 16.05.2023 г., сключен между
„****** С.А, клон България“ и длъжника, сумата от 65,81 лева договорна
лихва за периода от 01.08.2023 г. до 13.05.2024 г., сумата от 291,21 лева
мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 10.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № ****/03.09.2024 г. по ч. гр. д. № *****/2024 г. на БРС.
ОСЪЖДА Д. Ч. И., ЕГН **********, адрес: с. Д***** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С*****, представлявано от З.С.Б., сумата от 893,86 лева
(осемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки),
представляващи направени в настоящото и заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3