Р Е Ш Е Н И Е
№ 717
Гр.Пловдив, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, 14 граждански състав на 17.06. две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното
от Председателя гр.д.№308/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производстото е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
чрез адв. В.Н.Т., САК, срещу решение №4920/19.12.2019 по гр.д.№2909/2019 г. Пловдивския районен съд, 1
гр.с., с което се признава за незаконно и е
отменено уволнението на Н.П.Д. с ЕГН **********, извършено със Заповед №
9/15.01.2019г. на работодателя „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ****,
с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, ВЪЗСТАНОВЯВА Н.П.Д. с ЕГН **********, на заеманата
преди уволнението работа - „****“ и
ОСЪЖДА „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: **** да заплати на Н.П.Д. с
ЕГН ********** сумата от 2 439,56 лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа, поради незаконното уволнение, за периода 16.01.2019г.
до 29.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба – 20.02.2019 г. до окончателното й плащане, както и да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева.
Моли да се
отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят. Претендира за разноски.
Не е постъпил е отговор на въззивна жалба от Н.П.Д. с ЕГН **********. Пълномощникът й адв.Б. взема
становище в с.з., че жалбата е неоснователна, моли да се потвърди решението на
ПРС. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема
следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.
344 ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ, чл.225,ал.1 КТ за признаване
уволнението за незаконосъобразно, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
За да признае уволнението за
незаконно и да възстанови ищцата на заеманата длъжност РС приема, че
наказанието за нарушенията на трудовата дисциплина, извършени на 11.04.2018 г.
и на 17.04.2018 г. не са наложени в преклузивния срок на чл.194 от КТ, който
изисква то да бъде наложено в 2-месечен срок от откриване на нарушенията поради
което към момента на издаване на заповедта не са налице системни нарушения,
т.е. не са три или повече на брой, поради което заповедта се явявала
незаконосъбразна.
От приетата по делото уволнителна
заповед е видно, че на осн. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – за системни нарушения
на тр. дисциплина, на ищцата е наложено дисц. наказание по чл. 188, ал. 1, т, 3
от КТ - „уволнение”. В заповедта са описани твърдените нарушения, извършени
съответно на 16.11.2018 г., на 11.04.2018 г., на 17.04.2018 г. и на 22.04.2018
г.: на 16.11.2018 г. Д. отказала да държи изпит за позиция Лубрикация; забавяла
производството, тъй като предпочитела да работи на определени машини; на
11.04.208 г. Д. не се явила на работа без предварително разрешение; на
17.04.2018 г. Д. пуснала ненужна мастър серия на машната; спирала многократно
машината, с което забавяла производсто и генерирала финансови загуби, за което
била наказана със дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед
№33/25.05.2018 г., вл.в сила. На 22.04.2018 г. Д. влязла в конфликт с техник
поддръжка, не изпълнявала трудовите си задължения и не стояла на работното си
място – не пуснала мастър серия, а напуснала работното си място, за което й е
наложено дисц.наказание „забележка“ със заповед №30.25.05.2018 г.,вл. в сила.
Ищцата дала обяснения, с които
посочила, че не е извършила описаните по-горе нарушения на тр.дисциплина; че не
е отказала да се яви на изпит лубрикация на 16.11.2018 г.; че не е извършила
описаното нарушение на 17.04.2018 г. и на 22.04.2018 г., стриктно изпълнявала
трудовите си задължения.
Във ВЖ са направени оплаквания, че
РС не е обсъдил заповед 33/25.05.2018 г.,
коеято е наложено наказание „забележка“, което е довело до направилния
извод, че е пропуснат 2-месечния перклузивен срок по чл.194 КТ; неправилно Рс е
приел, че е налице системност на нарушенията – такива са на 17.04.2018 г., на
22.04.2018 г. и на 16.11.2018 г.
Не е постъпил отговор на ВЖ от Д.; в
с.з. пълномощникът й адв.Б. е направила възражение за това, че ув.заповед не
изхожда от легитимирано лице. Възражението е неоснователно, тъй като ув.заповед
е подписана от Е. С., изпълняваща длъжността **** – л.177 от д.РС и имаща
пълномощно от управителя на дружеството.В представената дл.характеристика за
длъжността й - на л.178 от д.РС, е записано, че Е.С. може да представлява
дружеството в качеството й на работодател при прекратяване на трудовоправни отношения
с работниците.
ПОС възприема мотивите на РС в частта, с които
е прието, че уволнителната заповед е мотивирана, че е спазена е разпоредбата на
чл.193 КТ – изискани са обяснения от работника; както и разпоредбите на
чл.333/1/,т.4 КТ и чл.333/3/ КТ.
По
отношение довода, че наказанието по отношение на тях е наложено извън сроковете на чл.194 КТ ПОС намира, че
съгл. правната теория и практика в чл.194,ал.1 са визирани два преклузивни
срока за налагане на дисциплинарните наказания, пропускането на които погасява
дисциплинарната отговорност на работника: 2-месечният срок тече от деня на
откриване на нарушението, а 1-годишният – от деня на извършване на нарушението
- дисциплинарното наказание не може да се наложи ако е изтекъл 2-месечния срок
от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл 1-годишния срок от
извършването. ПОС възприема мотивите на на РС, че наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение” в ув.заповед от 15.1.2019 г. за нарушението от 11.04.2018
г. от ув.заповед е наложено след изтичане на 2-месечния срок от откриването им,
поради което е преклудирано.
По отношение на довода за
останалите допуснати нарушение на тр.дисциплина:
Съгласно дифинивната разпоредба, уредена в
чл.7 от Общи правила за вътрешния трудов ред в
предприятията/обн.ДВ,бр.11/1987г./, които правната доктрина и практика приемат
за актуални- системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато
работникът е извършил 3 или повече отделни нарушения на
трудовата дисциплина – в т.ч. нарушения, за които наказание не е налагано и за
които дисциплинарната отговорност не е погасена поради изтичането на сроковете
по чл.194,ал.1 КТ, както и такива, за които е наложено дисципланарно наказание,
но то не е заличено съгласно чл.197 КТ.
За нарушенията на 17.04.2018 г. и на
22.04.2018 г. на ищцата са й наложени дисциплинарни наказания „забележка“ със
заповед №33/25.05.2018 г. и заповед №30/25.05.2018 г. – в 2-месечния срок по
чл.194 КТ. Дисциплинарните наказания са влезли в сила. Нарушението на
16.11.2018 г. е санкционирано с уволнителната заповед от 15.01.2019 г., т.е. в
2-месечния срок от извършването. В длъжностната характеристика на дл.“****“
/л.71 и сл. от д.РС/ е записано, че работникът е длъжен да се обучава и да
изисква обучение и инструктаж по БЗР и ООС като се стреми към постоянно
повишаване на знанията, умения и квалиикационното си ниво по професията и по
безопасните методи на работа.На л.86 и сл. от д.РС е представена процедура за
извършване на обучения на **** електронни елементи, където /на л.95 от д./ е
казано, че периодичното опресняване на знанията и уменията на работника е на
всеки 3/6/12 месеца.
В с.з. на
10.12.2019 г. са разпитани свидетелите Г. Х.,Л. Х. и И. Ш. Св.Х. установява
обстоятелства, свързани с нарушението от 11.04.2018 г., за което се установи,
че наказанието не е наложено в срок. Св.Ш. е обучител и установи, че на 16.11.2018 г. казала на Д.,
че трябва да държи изпит, занесла й документите, застанала на машината, за да
не се спира производство и тя заявила, че няма да държи изпит, защото работи на
друга линия и не трябва да държи изпит, който не е за нейната линия. Този изпит
Д. провела 1 месец по-късно.Св.Л.Х., която е **** установи, че процесният изпит
по лубрикация се държи на всеки три месеца. От представените по делото писмени
доказателства – фарма за практическа оценка по лубрикация – л.44-л.51 от д.Рс е
видно, че изпита се е провеждал на всеки три месеца като след взетия на
10.8.2018 г. изпит, Д. е следвало да положи такъв на 10.11.2018 г., а го е
положила на 10.12.2018 г. – налице е нарушение на трудовата дисципилина,
изразяващо се в неизпълнение на задължението й за полагане на изпита на всеки 3
месеца.
В
тази фактическа обстановка съдът намира, че по делото се установяват извършени
системни нарушения на тр.дисциплина от въззиваемата – на 17.04.2018 г., на
22.04.2018 г. и на 16.11.2018 г.. Горното налага извода, че уволнението е
законосъобразно – искът по чл.344, ал.1 ,т.1 е неоснователен и следва да се
остави без уважение. С оглед неуважаването на главният иск неоснователен се
явява и акцесорния иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за безработица с пр.осн. чл.344, ал.1,т.3 във вр. с
чл.225/1/ от КТ.
Поради изложените съображения
съдът намира, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което исковете да се отхвърлят.
По отношение на претендираните разноски:
С оглед уважаване на
въззивната жалба, въззивникът има право на разноски за производството.
Направено е възражение за прекомерност
на заплатеният адвокатски хонорар от адв.Б.. В тази връзка ПОС намира следното:
Адв.Т. е представил списък по чл.80 ГПК, от който е видно, че дружеството му е
заплатило 1320 лв. адв.хоноар по фактура и 159 лв. на ръка./от които 100 лв.-
доп.адв.възнаграждение и 59 лв.- за бензин/ За процесуално представителство
пред ПРС, а пред ПОС дружестото е заплатило 960 лв.адв.възнаграждение. С оглед
възражението за прекомерност, ПОС намира, че платения хонорар от въззивника за
адв.възнагражение по делото следва да се рецуцира до посочения еднократен
размер на възнагражденията по чл.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, с оглед невисоката правна и фактическа сложност на
делото, поради което на въззивника
следва му се присъди адв.възнаграждение в размер на 1036,76 лв. за първа
инстанция и 960 лв. за втора инстанция или общо 1996,76 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4920/19.12.2019 по гр.д.№2909/2019 г. Пловдивския районен съд, 1 гр.с
-изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.П.Д. с ЕГН ********** ***, със съд.адрес:*** – адв.А.Б.
против „СЕНСАТА
ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: **** да се признае за незаконно и да се отмени уволнението
й, извършено със извършено със Заповед № 9/15.01.2019г. на работодателя
„СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ****, с която й е наложено дисц.
наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, да бъде възстаноновена на заеманата от нея преди уволнението длъжност - „****“ , както и бъде осъден работодателят
да й заплати сумата от 2439,56 лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа, поради незаконното уволнение, за периода 16.01.2019г.
до 29.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба – 20.02.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
Н.П.Д. с ЕГН ********** да
заплати на „СЕНСАТА
ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: **** сумата 1996,76 лв.-съдебни разноски за производството
пред ПРС и ПОС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: