Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки районен
съд
гражданска колегия в
публично заседание на единадесети септември , през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря …………………….. и в присъствието на прокурора Р.П. ……………….. , като разгледа докладваното от съдия
Николинка Попова гражданско дело № 961 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД .
В исковата си
молба против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ гр. София, бул. „Витоша „ № 2 представлявана от Главен прокурор Сотир
Цацаров , ищцата Д.К.П.
***, ЕГН: ********** излага
обстоятелства, че на
06.06.2017 год. в жилището,в което живеела на посочения адрес,но било собственост на сестра й и на племенника й,било
извършено претърсване и изземане.Иззети били пари на обща стойност около 10 000 лв.Обяснено и било,че имало разрешение на съда,показали и разрешението и й обяснили,че имало образувано досъдебно
производство за извършено приготовление за палеж на автомобил на прокурора Г. К.,който бил ръководител на Районна
прокуратура към онзи момент.Разрешението на съда било да се търсят запалителни
материали,а не пари,въпреки това те били иззети. Твърди се, че претърсване било направено и на автомобила,който управлявала тогава,но бил на името на сестра и.Претърсен бил и автомобила на майка й и на една друга къща,които
са на племенника и на майка й.Претърсването било
направено и на едни други постройки,намиращи се в двора.
Предисторията била,че в съдебно заседание на
ОС- Пазарджик по н.о.х.д.№881/2016 год. бил разпитван като свидетел прокурора Г. К.. Делото било за палеж на негов
автомобил, като ищцата узнала , че К. бил казал, че смята нея за замесена по някакъв начин в палежа, защото някакво момче
от ромски произход му го казало.Това било отразено в пресата,знаело се от целия съдебен район.Действително имало едно ПТП с участници майка
й
и съпругата на прокурор К.,но
там майка й
била
глобена със сто лева и всичко приключило още тогава.Нямала нищо против прокурор К.,но показанията му в съдебно заседание се знаели из цялата област в т.ч. и
от негови колеги.
Претърсванията били извършени,защото бивш нейн приятел- Н. Х. бил казал,че ищцата го увещавала да пали
автомобила на К..С
Н.
Х.
се били
разделили по нейна
инициатива,от което той останал наранен и изпитвал ревност.
С постановление от
24.01.2018 год.досъдебно производство №1163/2017 год. по описа на РП-Велинград било прекратено, защото не
разполагали
с доказателства срещу ищцата.За
претърсвантията знаел
целия град.Всички знаели
и за причините за тях.
Твърди
се, че от горното
ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди:обида,възмущение и
огорчение,притеснявала
се как и кога ще приключи делото,страхувала се да не бъде осъдена невинна и да лежи в затвора,защото имала условна присъда,до която се стигнало след като не могло да се докаже обвинението
срещу друго лице. Изземането на парите я поставило в силно затруднено материално положение.Тя била бременна и родила по време на досъдебиото производство и се
страхувала
как ще се отрази ставащото на детето и.Майка и била
болна и й правили операция.Искала от прокуратурата да и върне парите,защото били необходими за лечението на майка й,но и било отказано.Принудени били да търсят пари назаем,което в
настоящия икономически момент било трудно в малък град като Септември,особено при
положение,че всички разбрали за делото срещу нея.С много унижения и притеснения намерили пари на заем.
Горните неимуществени вреди
оценява
на сумата 5 000,00
лв. и моли
да бъде осъдена
прокуратурата да и
заплати 5 000,00
лв.,ведно
със законовите лихви от 06.06.2017 год. до крайното изплащане,както и
разноските по делото. Предявяни са доказателствени искания.
В
съдебно заседание при условията на чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на
размера на исковата претенция, като същата се поддържа в размер на 6000,00 лв.
В
срока по чл. 131 от ГПК от Р.П. прокурор в Районна
прокуратура гр. Пазарджик, като
представител на
ответника Прокуратурата на Република България е постъпил писмен отговор в който заявява, че оспорва изцяло иска по
основание и размер. Твърди се, че към исковата молба не се ангажирали от ищцата никакви писмени доказателства от които да се
установи наличието на претърпени неимуществени вреди като пряк резултат от
действията на Прокуратурата съгласно ЗОДОВ. В тежест на ищцата било да докаже по безспорен
начин твърдените вреди.В тази връзка се
поддържа, че не са налице доказателства, за повдигане на обвинение срещу Д.П.,което
налагало
извода, че ако има някакви вреди, то те не са причинени единствено и само от
прокуратурата.
Освен
това се поддържа , че не ставало ясно от исковата молба за какво точно действие се претендират
неимуществени вреди от Прокуратурата на Р България след като правата на ищцата са спазени и не било налице нарушение на закона
по отношение на извършеното претърсване в дом, който и тя обитава в
гр.Септември.
Поддържа
се , че от свидетелството за съдимост на ищцата било видно, че същата е осъждана по две НОХД както следва:-По
НОХД №1813/15 год. на PC Пазарджик със Споразумение от 24.09.2015 год. за
извършено престъпление по чл.286 ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК на 1 година
и 6 месеца лишаване от свобода като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от 3 години.-Осъдена е и по НОХД№2102/2015 год. по описа на
Районен съд Пазарджик със Споразумение от 02.11.2015 год. за извършени
престъпления по чл.286 ал.2 от НК във ввръзка с ал.1 от НК, по чл.290 ал.1 от НК и по чл.293 ал.1 от НК като на основание чл.23 ал.1 от НК и е определено
едно общо наказание от три години лишаване от свобода, като на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание се отлага за изпитателен
срок от 5 години.На основание чл.67 ал.З от НК съдът е постановил Д.П. да
изтърпи през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42 а ал.2 т.1 от НК
„Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично за срок от 1 година и 6 месеца". Затова се поддържа, че ако ищцата е имала
някакви отрицателни преживявания, то същите не са свързани с воденото досъдебно
производство№ 191/17
год. по описа на РУ на МВР Септември, преписка вх.№1163/17год.по описа на РП
Велинград, а евентуално са последствия от осъжданията и с влязли в сила актове
на Съда.
След подадена молба с постановление
на РП Велинград от 17.11.2017 год. и при условията на чл. 111 от НПК било отказано да се уважи
молбата и за връщането на иззетите с протокол пари.Отказът на прокурор Е..Б. бил
обжалван от адв.Д.
Б.
като защитник на ищцата Д.П. пред Районен съд Велинград. С Определение
№189/08.12.2017 год. на Велинградсикя районен съд постановлението на РП
Велинград от 17.11.2017 г. било потвърдено.
С постановление от
24.01.2018 год.на РП Велинград и при условията на чл.243 ал.1 т.2 от НПК
наказателното производство по ДП№191/17 год. преписка вх.№ 1163/127 год. на РП
Велинград било
прекратено като е постановено веществените доказателства подробно описани да се
върнат на Д.П..Препис от постановлението било изпратено на ищцата Д.П..По делото нямало данни същата да е получила
обратно иззетите пари на 06.06.2017 год.
Разследването по ДП№ 191/17 год. по описа на РУ на МВР
Септември било
продължило малко повече от 6 месеца - от 05.06.2018 г. до 24.01.2018г.
когато наказателното производство било прекратено.През цялото време и видно от подадените молби
ищцата Д.П. била
с ангажиран защитник, т.е правата и не са били нарушени.Обвинение срещу ищцата Д.П.
не е повдигано, поради което не е налице възможност за ангажиране на
отговорността по чл.2 т.З от ЗОДОВ на Прокуратурата на Р България.
В същото време при проверка
за висящите наказателни производства от системата на Прокуратурата на Р
България се установявало,
че срещу ищцата Д.П. се води и наказателно производство по ДП№1191/2016 год. по
описа на РУ на МВР Пазарджик за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК във
връзка с чл.194 ал.1 от НК и чл.20 ал. 2 от НК и чл.293 ал.1 от НК. Ищцата
Д.П. е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП№1191/2016 год. по описа
на РУ на МВР Пазарджик.След приключване на разследването ДП № 1191/16 год. е
било внесено с обвинителен акт в PC Пазарджик и било образувано НОХД №1601/2017
год.С Разпореждане на съдия-докладчик от 13.09.2017 год. съдебното производство
било
прекратено и делото е върнато на РП Пазарджик.С постановление от 29.11.2017
год. на РП Пазарджик и при условията на чл.244 ал.1 т.1 от НПК във връзка с
чл.25 т.1 от НПК разследването по делото било спряно.
От посоченото по-горе се обосновава
извод, че ако ищцата Д.П.
е изпитвала описаните в исковата молба негативни изживявания ,то най-вероятно същите са
били свързани с воденото срещу нея наказателно производство по ДП№ 1191/16 год.
по описа на РУ на МВР Пазарджик, по което е привлечена в качеството на
обвиняема, а не по ДП№191/17 год. преписка вх.№ 1163/17 год. по описа на РП
Велинград,
по която е заведено настоящето гражданско дело по ЗОДОВ.
Оспорва
се и размера
на претендираните неимуществени вреди от 5000, 00 лв.като прекомерен и
несъотвестващ на принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД, така и с
установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по
правата на човека в Страсбург. Липсвали в исковата молба твърдения , че на ищцата изобщо
и са и налагани някакви мерки за процесуална принуда. Затова се моли съда да остави исковата претенция без
уважение. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
По отношение на правната
квалификация на предявения иск , съдът счита,
че е сезиран с обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД / в този смисъл постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК
Определение № 639/ 14.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6003/ 2014 г. І г.о. ГК /.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Не е спорно по делото , а и от приложеното и прието като
доказателство досъдебно производство № 191/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.
Септември с вх. № 1163/2017 г. по описа
на РП – гр. Велинград се установява, че
същото е образувано на 05.06.2017г. срещу Д.К.П. ЕГН********** затова , че през м. май 2017 г. в гр. Септември е извършвала действия по приготовление към
престъпление по чл. 330 ал.1 НК , а именно- да запали имущество на значителна
стойност – лек автомобил марка „МерцедесЦ220 „ с рег. № РА **** , собственост
на Г. Х. К. от гр. Пазарджик -
персъпление по чл. 356А във връзка с чл. 330 ал.1 НК. По делото са били
разпитани свидетели ,включително и пред съдия, извършени са били и други процесуално- следствени действия, изготвена е
била техническа експертиза , срокът за разледване и бил удължаван с
постановление на РП – Велинград , а с
постановление от 24.01.2018 г. на прокурор от РП- Велинград, наказателното
производство е било прекратено поради липсата на достатъчно доказателства и е
постановено да бъдат върнати иззетите от П. вещи / иззетите като веществени
дакозателства парични знаци/.
Безспорно се установява, че в хода на това досъдебно
производство на 06.06.2017 г. с разрешение на съда дадено на основание чл. 161
ал.1 НПК е проведено претърсване и
изземване в жилището на Д.П. , като при претърсването са иззети вещи имащи
отношение към разследваните деяния. Не е спорно и се установява, че са иззети
банкноти , скрити в стъклен буркан, които подробно са описани по вид брой и стойност в този протокол. Безспорно се
установява, че същият ден е извършено претърсване и изземване в още един дом
обитаван от близки на п., както и в два автомобила.
Не е спорно и се установява, че около седмица по-късно –
на 14.06.2017 г. П. е подала молба до Районна прокуратура – Пазарджик с искане
да й бъде върната сумата от 3430,00 лв., 600 евро и 3900,00 щатски долара,
които пари са и бил иззети от жилището . В молбата П. е заявила , че тези пари
е получила след продажба на имот , закупен от сестра й , като е подчертала , че
тези вещи нямат отношени към предмета на следственото дело , а не са и предмет
на друго престътление. По нейно искане и
направен отвод , следственото дело е било изпратено за продължаване на
действията от РУ на МВР – Септември в РУ на МВР –Велинград.
С нова молба от 07.11.2017 г. П. отново е поискала да и
бъдат върнати иззетите около 10000,00 лв., като е посочила че тези средства не
са свързани с престъплението по което се разследва, а от друга страна парите са й необходими, тъй като не може да си поеме
личните нужди – нейната мака била онкологично болна, а на самата молителка й
предстояло раждане на дете и били необходими средства. С предходна молба от
11.10.2017 г. п. е била представила платежни ражеднаия за внесени на найно име
парични средства -два превода от 20.05.2014г. за 3426,82 щ.долара и от
26.05.2014 г. за 3855,36 щ.д. на обща левова равностойност от 10500,00 лв. С
постановление от 17.11.2017 г. на РП – Велинград, молбата на П. е била оставена без уважени ,
тъй като към този момент по делото били постъпили данни , че П. е криминално
проявена, поддържа връзки с криминалния контингент , а събраната по делото
информация налагала назначаването на експертиза за иззетите парични знаци /
банктонти /. По жалба на П. по ч.н.д. №
612 / 2017 г. на РС- Велинград е потвърден прокурорския отказ.
След прекратяване на досъдебното производство с
постановление от 24.01.2018 г. и разпореждане за връщане на иззетите вещи, на
19.02.2018 г. е съставена разписка според , която П. е оставила доброволно част
от иззетите банкноти , тъй като според твърденията й същите вече били негодни
за упортреба поради повреждане , а на 01.03.2018 г. е съставен приемо –
предавателен протокол за предаването им на съхранение в ОДМВР гр. Пазарджик.
Във връзка с изложените в исковата молба твърдения е допусната в настоящото производство
съдебно- техническа експертиза, заключението по която като компетентно
изготвено и неоспорено от страните съдът кредитира изцяло. В това заключение и
в съдебно заседание, вещото дава категорични констатациии , че иззетите и
неполучени от П. парични знаци са истински и са изцяло годни за своето
предназначение.
Както в настоящото производство, така и в досъдебното производство са представени
справки за съдимост, видно от които ищцата
П. е осъждано лице по НОХД 1813/2015 г.
със споразумение на Районен съд Пазарджик и по НОХД със споразумение №
285/02.11.2015 г. на РС – Пазарджик , като на основание чл. 66 ал.1 НК
изтирпяването на наказанието / една година и шест месеца / е отложено за изпитателен срок от три години и три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години , като
срокът на наложената пробационна мярка е
изтекъл на 16.05.2017 г.
От представената по делото характеристична справка издадена от РУ на МВР – Спетември на 14.11.2017 г. се установява, че на
19.08.2016 г. е образувана прокурорска
преписка ЗМ № 161191 на РП – Пазарджик , срещу ищцата Д.П. като
извършител за престъпление по чл. 195
ал.1 т.4 НК , за която от ищцавата страна се твърди, че е налице висящо
неприключило производтво , по което ищцата е била пирвлечена като обвиняема и е
било образувано НОХД 1601/2017 г. по
описа на ПРС. От служебна спарвка в деловодната програма САС , се установява ,
че с разпореждане в закрито заседание от 13.09.2017 г. по НОХД 1601/2017 г. по
описа на ПРС, съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на
Районна прокуратура – Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. По делото се твърди от ответната страна , че същото
производство е било спряно с прокуроско
постановление на 29.11.2017 г. при условията на чл. 244 ал.1 т.1 НПК във връзка с чл. 25 т.1 НПК, но доказателства
в тази посока не са представени от ответната страна в настоящото производство.
Не е спорно и от представените по делото писмени
доказатерства се установява, че на 28.11.2017 г. , ищцата П. е родила своята
дъщеря К. Д. П., като раждането е протекло
в МБАЛ Уни Хоспитал ООД след операция /
цезарово сечение /. Ищцата е била изписана от болничното заведение на
02.12.2017 г. със здраво новородено дете.
Не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че на 01.02.2017 г. майката на ищцата К. Д. П. е постъпила за
болнично лечение в УБ „Св. Горги „ гр. Пловдив
и впоследствие на 28.07.2017 г. в
Медицински институт на МВР гр. София по повод рецидив на хронично кожно
заболяване. На 26.10.2017 г. е постъпила
за лечение в МБАЛ „Пълмед „ ООД –МС „Здраве „ – хирургично отделение за отстраняване на тумор в десния колон.
Изписана е на 06.11.2017 г. с препоръки за контрол на общото състояние.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Б. и
Д. К. безспорно се установява, че на 06.06.2017 г. от разследващите органи били
проведени множество процесуално- следствени действия , а случаят на П. се рачул
из града понеже дошли много полицаи и следователи. Автомобилът управляван от ищцата П.
бил спрян на едно кръстовище и там полацаите извършвали претърсването. Майката
на ищцата била силно притеснена , тъй като се опасявала , че нещо са наклеветили
П. , понеже тя се била скарала със съпругата на прокурора К.. Ищцата също била
в стрес, тъй като в този период била и бременна. Била силно притеснена и защото
през м. октомври се наложило майката на ищцата да си прави операция от карценом
и били необходими средства за лечение. Ищацата била силно притеснена, да не би
този прокурор да я набеди и тя да отиде в затвора. Страхувала се и да не загуби детето.
Установява се още , че ищцата била принудена да поиска 2000 лв. назаем , а впоследствие
във връзка с операцията на нейната майка
– още 1800,00 лв. Свидитеялт Б. поддържа, че знае и за други дела които се водят слещу П. , но
твърди, че от делото с прокурора Кацаров , П. се страхувала най- много.
В показанията си свидетелите Д.Г. и А.К. установяват
безспорни от страните обстоятелства , за които са представени по делото и
писмени доказателства, а именно – че след прекратяване на досъдебното производство
против П. , същата е била повикана за да и бъдат върнати парите, но тя е взела
само част от сумата ,а другата е оставила на отговорно пазене, с твърдението ,
че не може да ги приеве , тъй като са повредени и негодни за упореба.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от неправомерни
действия на държавни органи и по-точно
на Прокуратурата на Република България. Специалните основания за възникването и
реда за реализиране на отговорността за причинени вреди на гражданите от
действията на правораздавателните органи са предвидени в ЗОДОВ. Този закон
предвижда отговорност на държавата за претърпени вреди от незаконни актове,
действия и бездействия на нейните органи, която отговорност е обективна и възниква при визираните в неговите разпоредби
обстоятелства, независимо от наличието или липсата на вина у конкретното
длъжностно лице, осъществило неправомерното поведение. Основанията за пораждане
на отговорността са изчерпателно изброени
и съвсем конкретни , а исковете за обезщетение се предявяват против
органите , от чиито незаконни актове са произтекли твърдяните вреди / чл. 7 от
посочения закон /. В този смисъл ответникът по делото е правилно
конституиран, като са взети предвид
и разпоредбите на ЗСВ, касаещи и процесуалната му дееспособност. Легитимирана да отговарят по
предявените искове е Прокуратурата на Република България, която е
ЮЛ и в чиято структура са включени всички районни, окръжни и апелативни прокуратури на територията на
страната.
Предявената
претенция за обезщетение за неимуществени вреди е установена по основание,предвид
проведеното от ищцата главно и пълно
доказване.Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени
по-горе, се доказаха в настоящото производство. Налице са предвидените в чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за
отговорността на държавата за причинените на ищцата неимуществени вреди
вследствие на образуваното срещу нея досъдебно производство № 1163/ 2017 г. по
описа на РП – Велинград / ЗМ № 191/ 2017 г. по описа на РУ на МВР Септември/ за
престъпление по чл. 356 а във връзка с чл. 330 ал.1 НК. Досъдебното
производство е прекратено с постановление на РП – Велинград от 24.01.2018 г. ,
тъй като не са били събрани данни и доказателства за извършено
престъпление и при наличие на
предвидените в закона предпоставки по чл. 243 ал.1 т.2 НПК .
Когато
досъдебното производство е образувано
срещу конкретно лице и то е разпитано
като свидетел / както е в настоящия случай / - т.е. извършено е действие по
разследване срещу него с участието му, въпреки че не е било привлечено като
обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана
наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно
преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на
деянието или поради неговата несъставомерност, то може да претърпи вреди,
отговорна за които е държавата на основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. / подобно
разрешение на въпроса и в практиката на ВКС Решение № 431/ 11.04.2016 г. по
гр.д. № 2329/ 2015 г. ГК на ВКС , по
гр.д. № 1215/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 6047/2013г. ІV ГО, по гр.д. № 892/2015г.
ІV ГО и др. /.Безспорно е, че ищцата Д.К.П. е била обект на
разследване по образувано наказателно производство,започнало на 05.06.2017
г., когато е проведено първото действие
по разследване против нея за престъпление по чл. 356а във връзка с чл. 330 ал.1 НК и е приключило с постановление от 24.01.2018
г. за прекратяването му на основание чл. 243 ал.1 т.2 НПК / поради това , че обвинението
не е доказано /. В рамките на това производство също така безспорно се установява, че ищцата не е била привличана като обвиняема , но е била разпитвана / в
качеството й на свидетел на 26.07.2017
г. / извършени са разпити на други свидетели, назначена е съдебно-техническа експертиза.
След като
в разглежданата хипотеза наказателното производство е завършило с оправдателен
акт на компетентен държавен орган , неговото образуване и водене е било
незаконосъобразно, поради което е налице незаконност на процесуалните действия,
свързани с наказателното преследване на ищцата, обуславящо отговорността на Прокуратурата
за обезщетяването й за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
От събраните в настоящото производство гласни
и писмени доказателства съдът приема за доказано, че за целият този период от около шест месеца и половина ищцата е търпял
намеса и въздействие в негативен
план на личния си живот и е имала
негативни преживявания , породени от провеждането на съдопроизводствените действия на воденото срещу нея досъдебно
производство. Претърсването и изземването на обитаваните от нея и от нейни
близки жилища, както и на два автомобила е било извършено публично в обедно
време , пред очите на широк кръг от
лица и както установява разпитан по
делото свидетел – „ … случаят се разчу в града …“ . Ищцата е била притеснена
поради това, че престъплението във връзка , с което е била разследвана , касае
лице упражняващо властнически правомощия , а към този момент ищцата е била с
влезли в сила предишни условния осъждания. В настоящото производство ищцата е ангажирала доказателства/ гласни и писмени
/, от които се установява , че образуваното наказателно производство се е отразило на физическото и психическото й здраве,доколкото в този период ищцата е била в
напреднала бременостт и е трябвало да роди своето дете. Провежданото срещу нея разследване и е
причинило допълнителни притеснения и стрес, тъй като именно в този
период се е наложило нейната майка да
бъде оперирана от онкологично заболяване. В същото време се установява, че поради извършените в хода на досъдебното произвоство
изземване на банкноти от обиванато от ищцата жилище, същата е била лишена от
необходимите й за лечението и за раждането средства.Доказателства за размерите
на тези средства не са представени по делото , но самият характер на тези събития / оперативно раждане
на дете и онкологична операция / предполага необходимост от такива средства/ за пътуване до лечебните заведения, за консултации и т.н. / Ограничена
е била възможността на ищцата да поеме необходимите разходи за запазването на нейния живот, живота на
нероденото й дете и на нейната майка.Безспорно се установява, че ищцата на два
пъти е поискала да й бъдат върнати
парите и е била принудена да търси пари
на заем от свои познати. Освен това негативните емоции и страдания в такава
хипотеза дори не се нуждаят и от конкретни доказателства относно размера
им. /в какъвто смисъл е и трайната, последователна и непротиворечива практика на ВКС и на решение на ЕСПЧ по жалба
№ 41211/1998г. срещу България/.
В
настоящия случай , преценен в неговата конкретност съдът приема , че вида и тежестта на
понесените от ищцата страдания надхвърлят обичайните такива,
понасяни при наказателно преследване. Нормалните отрицателни преживявания при
наказателно производство са притеснения , страх от осъждане и последиците от това, но в случая ищцата е лице
, което е било осъждано , а досъдебното
производство е образувано против нея за престъпление против районен прокурор. Освен това в хода на извършената проверка
поради специфичния характер на съставомерните за наказателния състав
обстоятелства – са извършвани множество
разпити на други свидетели, както и претърсвания и изземвания. По този начин,
разследването предприето против ищцата е
станало достояние на широк кръг от хора.Безспорният
факт, че против ищцата в този период е
образувано и друго досъдебно производство , не изключва отговорността на
Прокуратурата за възмездяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на неправомерно образуваното и водено ДП № 1163/ 2017 г. по описа на
РП – Велинград . Не се твърди и не се установява , ищцата да е била обезщетена за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат от тези производства , а по настоящото дело
безспорни изводи за настъпването на такива вреди могат да се направят от
събраните писмени и гласни доказателства
, обсъдени по-горе. От друга страна, съдът следва да вземе предвид , че по
отношение на ищцата в това досъдебно
производство не е повдигнато обвинение, не е взета мярка за неотклонение и друга мярка за
процесуална принуда. Проведеното производството е в един сравнително
разумен срок, в който срок , прокуратурата
е постановила прекратяване. Не се доказват
възраженията на прокуратурата изложени
една в защитата по същество - за наличието на предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ , а
именно , че увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия, както
и че той виновно е допринесъл за
увреждането. Така формулирано възражението
е много общо , без да се сочат конкретни проявления на противоправното
поведение на ищеца, водещи до приложение на чл. 5 ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. Не се
събраха по делото доказателства и в
подкрепа на тези общи твърдения.
Предвид продължителността и интензитета
на негативните душевни преживявания и предвид
сравнително неголямата продължителност на наказателното производство съдът приема
, че обезщетение в размер на 2000,00 лв. отговаря на критерия за справедливост,
съдържащ се в чл. 52 ЗЗД, като горницата
до претендираните 6000,00 лв. излиза извън вътрешното убеждение на съда при
приложение на посочения критерии за справедливост относно доказаните по делото факти. Този размер на обезщетение на неимуществените вреди са
адекватни на действително преживените от ищцата отрицателни емоции и са обективен израз и
конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай. Над
посочения по-горе размер исковата претенция се явява недоказана и поради това следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В съответствие с дадените разяснения в ТР №
3/ 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС – т.4 от същото , следва да се приеме, че
отговорността на държавата по чл. 2 ал.1
т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление, от който момент
държавните органи изпадат в забава и
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. Процесното
постановление е влязло в сила на 17.02.2018
г., от който момент е станало изискуемо и вземането за обезщетение . Поради това и лихва
за забава върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена считано от 17.02.2018
г. до окончателното изплащане.
На осн. чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение , а искането е за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА.
Затова и на основание чл. 38, ал. 2 Закон за Адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на
ищцата
– адв- В.С. , следва да бъде
определено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по
настоящото дело в размер на 630,00 лв.
И на основание чл. 7 ал.6 НМРАВ – 400,00
лв. – общо 1030,00 лв. , която сума следва да бъде редуцирана до
дължимата с оглед уважената част от исковата претенция до размер на 343,33 лв. Ищцата
ще има правото на заплащане на съразмерна част от внесената от нея държавна
такса в размер на 3,33 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, и адрес: бул.”Витоша „ № 2 , представлявана
от Главния прокурор Сотир Цацаров ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.П. ***, с ЕГН: ********** на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 2000,00 лв. /две хиляди
лева/ , в
резултат на образувано на 05.06.2017 г. , ДП вх. № 1163 / 2017 г. по описа на РП – Велинград
/ ЗМ № 191 / 2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Септември / против нея за престъпление по чл. 356 А във връзка с чл. 330 ал.1 НК и прекратено с постановление от 24.01.2018 г. на Районна Прокуратура – Велинград , заедно със законната
лихва върху тези главници , считано от 17.02.2017
г. до окончателното изплащане и
сторените по делото разноски в размер на
3,33 лв. , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за приждане на обезщетение над
уважения размер от 2000,00 лв. до претендирания от 6000,00 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, със седалище: гр. София, и адрес: бул.”Витоша „ № 2 , представлявана
от Главния прокурор Сотир Цацаров ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.С. от ПАК на основание чл.
38 ЗА сумата в размер на 343,33 лв. за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: