Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 107 от 05.05.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 626 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по жалба от Д.Г.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат Ю.С.,***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/6448/18.11.2019 г., издадена от Б. Д. – изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0020/17.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Кюстендил. С процесната заповед на С. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването ѝ, които са довели и до постановяването ѝ в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат С.. Същият претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Процесуалният представител по пълномощие на директора на ДСП – Кюстендил– юрисконсулт М. С., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано по заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-КН/6448/30.10.2019 г. от Д.С. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари). Тя е посочила, че настоящият ѝ адрес е в с. Ж., ул. „С.” № *** че е разведена и няма лица, с които да съжителства и лица, задължени по закон да ѝ осигуряват издръжка, че е с трайно намалена работоспособност от 70% до 89,99% и получава пенсия, като брутните ѝ доходи през последните шест месеца са в общ размер на 1302,00 лева, че обитава собствено жилище, което се състои от една стая, и няма друг недвижим имот и движима собственост, че през последните пет години не е прехвърляла жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, че не е регистрирана като едноличен търговец, не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и няма налагани санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Посочила е и мобилен телефонен номер за връзка.
На 05.11.2019 г. в 11:20 часа социален работник при ДСП – Кюстендил е направил първо посещение на настоящия адрес на С., но тя не е намерена на адреса, поради което е оставено уведомление по чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за явяване в срок от 3 дни за справка в ДСП – Кюстендил. След като С. не се е явила в указания срок, на основание чл. 27, ал. 4 от ППЗСП е извършено повторно посещение на адреса на 11.11.2019 г. в 14:30 часа, като тя отново не е намерена и е оставено ново уведомление в срок от 3 дни да се яви в ДСП – Кюстендил за справка.
На 15.11.2019 г. е изготвен социален доклад, в който е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че С. е разведена и няма други членове на семейството ѝ, че е лице с ЕР на ТЕЛК (със заболяване от 71% до 89,99%) и получава пенсия (отговаря на условията по чл. 10, ал. 3, т. 2 от ППЗСП), че няма данни за лица, задължени по закон да ѝ осигуряват издръжка, че общият ѝ доход от предходните шест месеца е в размер на 1345,14 лева – от пенсия, че живее в жилище от една стая (съсобствено между нея и други лица), и че на 29.10.2019 г. е закупила поземлен имот с площ от 682 кв. м в с. Жабокрът. В доклада е отразено, че на настоящия адрес на С. са извършени две посещения – на 05.11.2019 г. и на 11.11.2019 г., при които тя не е била намерена, като са оставени две уведомителни писма. Обективиран е извод за невъзможност за цялостно извършване на социална анкета и е направено предложение за отказ на исканата целева помощ. При посочените данни с оспорената заповед е отказано отпускане на исканата целева помощ, като е посочено, че С. не отговаря на условията на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.) във вр. с чл. 27 от ППЗСП, както и че са спазени изискванията на чл. 27, ал. 5 и 6 от ППЗСП, и е налице невъзможност за цялостно извършване на социална анкета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. В изпълнение нормата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП процесната заповед е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – Кюстендил, който я е потвърдил с Решение № 10-РД06-0020/17.12.2019 г. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 1 и 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., и в предписаната от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и не е съобразена с целта на закона.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената наредба (ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) лицата и семействата подават заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции „Социално подпомагане” по настоящ адрес и при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от ППЗСП. В чл. 4, ал. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. (ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е предвидено, че в срок до 20 дни от подаване на заявление-декларацията социален работник в съответствие с изискванията на ППЗСП извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. Според чл. 27, ал. 2 от ППЗСП социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство. В чл. 27, ал. 3, т. 1 от ППЗСП е предвидено, че социалната анкета включва извършване на проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес. Съгласно чл. 27, ал. 5, 6 и 7 от ППЗСП в случай че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция „Социално подпомагане” за справка (ал. 5), ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция „Социално подпомагане” (ал. 6), а ако в срока по ал. 6 лицето не се яви за справка в дирекция „Социално подпомагане”, социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета (ал. 7).
Легално определение за понятието „социална анкета” е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗСП – дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане”, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това определение се налага изводът, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ (в случая това са разпоредбите на чл. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. и чл. 10 и 11 от ППЗСП), имат значение за отпускането ѝ , както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В хода на социалната анкета следва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ.
В случая е спазена предвидената в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. и ППЗСП процедура. След постъпването на заявление-декларацията по чл. 26, ал. 1 от ППЗСП и чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. социален работник е предприел извършване на социална анкета съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП и чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Изпълнена е процедурата по чл. 27, ал. 5 и 6 от ППЗСП за оставяне на уведомления, доколкото С. не е открита на настоящия ѝ адрес при двете посещения от социалния работник. След изготвянето на социален доклад, в срока по чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. е издадена процесната заповед. Същата е връчена на С. лично съгласно чл. 28, ал. 2 от ППЗСП и чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., като е получена на същия адрес, на който социалният работник не я е намерил по-рано – с. Ж., ул. „С.” № **.
Отказът да се отпусне исканата целева помощ за отопление е постановен по мотиви за невъзможност да се изготви социална анкета поради неоткриване на Д.С. на настоящия ѝ адрес, а от правна страна е обоснован с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗСП. Невъзможността да бъде изготвена социална анкета при посещение на адрес обаче не е предвидена в закона като основание за отказ за социално подпомагане по чл. 12, ал. 2 от ЗСП. С разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП по същество се въвежда самостоятелно основание за отказ за социално подпомагане, което не е законово регламентирано. Ограничението на правото на получаване на социални помощи, предвид неговата значимост и конституционна гарантираност, не може да се извършва с подзаконов нормативен акт и с оглед нормата на чл. 5, ал. 1 от АПК не съставлява годно основание за отричане правото на социално подпомагане. С разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП е предоставена процесуална възможност социалният работник да направи мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета, което не освобождава решаващия орган – директорът на ДСП, от задължението да провери наличието на условията за целево подпомагане съобразно относимите нормативни разпоредби, като извърши задълбочена преценка не само на резултатите от социалната анкета, но и на всички относими за случая факти и обстоятелства. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай Д.С. е лишена от правото на обяснения и възражения, а заповедта е издадена без да са изяснени съществени факти и обстоятелства, тъй като тя не е открита на настоящия ѝ адрес. В заявление-декларацията с вх. № ЗСП/Д-КН/6448/30.10.2019 г. С. е посочила мобилен телефонен номер за установяване на връзка със социалните работници. След като социалният работник не я е открил на адреса ѝ в с. Жабокрът при извършените посещения на 05.11.2019 г. и 11.11.2019 г. (на който адрес лично ѝ е връчена процесната заповед), е следвало да се свърже с нея на този номер, за да уговори време и място за извършване на посещение с цел провеждане на социалната анкета. По делото няма данни да е правен такъв опит. Както разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, така и разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от настоящия си адрес. Съдът намира, че в случая не е съществувала обективна пречка за предварително уведомяване на С. за датата на предстоящата социална анкета, след което да бъде посетена адреса ѝ, за да се установят всички обстоятелства от социален, семеен и битов характер. Целта на оставените двукратно уведомления е именно да се осъществи контакт с нея и тя да се информира за хода на производството с оглед активното ѝ участие в него. Уведомлението не се оставя само за да бъде изпълнена разписаната от закона процедура. След като социалният работник е имал възможност да издири С. и не го е направил, същият е възпрепятствал правото ѝ по чл. 34 от АПК.
Както бе посочено по-горе, за целите на провеждането на социалната анкета социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането ѝ, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. Социалният работник не следва да се ограничи до простата констатация открито ли е лицето на адреса или – не. В хода на социалната анкета следва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. В тази връзка съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗСП служителите на дирекциите „Социално подпомагане” и регионалните дирекции за социално подпомагане имат право на безплатен достъп до Национална база данни „Население”, който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването ѝ.
В случая отказът за отпускане на помощта, обоснован с отсъствието на Д.С. от настоящия ѝ адрес, е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Както бе посочено по-горе, в обжалваната заповед като основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. и чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, които обаче не съдържат материалноправно основание, а предвиждат провеждане на социална анкета по настоящия адрес на лицето (вж. в т. см. Решение № 9313/24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №4098/2013 г., VI о.). Нито в мотивите към заповедта, нито в потвърдителното решение на директора на РДСП е посочено неизпълнение на някоя от материалноправните предпоставки за отпускане на целевата помощ за отопление. Установяването на доказателствата чрез социалната анкета е предназначено за изготвянето на социален доклад, какъвто е изготвен и формално отговаря на образеца по Приложение 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. В изготвения социален доклад не се съдържа извод, че конкретни относими към правото на социално подпомагане обстоятелства не са могли да бъдат установени. От съдържанието на същия е видно, че социалният работник е установил релевантните факти и обстоятелства за отпускане на помощта (доходите на С., имущественото ѝ състояние, семейното ѝ положение, здравословното ѝ състояние и т. н.). Административният орган не е изложил съображения с какво непосещението на жилището на С. е препятствало възможността му за преценка основателността на искането за отпускане на помощ.
Обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСП за подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да бъде отказано подпомагане.
По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменена. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена ответника за ново произнасяне по заявление-декларацията с вх. №ЗСП/Д-КН/6448/30.10.2019 г. от Д.С., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.
Независимо
от изхода на спора на адвокат С. не следва да се присъжда претендираното на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ на Д.С.. За да възникне правото на
адвоката по чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в хипотезата на
оказана безплатно адвокатска помощ, предпоставките са две: да е оказана
безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона
категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е
била осъдена за разноски, а в случая не е налице втората предпоставка (вж.
в т. см. Решение № 1867/11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2018 г., V о.,
Решение № 13533/11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №4001/2019 г., V о.,
Определение № 14997/06.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №12634/2019 г., V о. и
Определение № 10211/02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №10175/2018 г., V
о.).
Съдът констатира, че е пропуснал да събере дължимата държавна такса от Д.С. в размер на 10,00 лева съгласно т. 2б, б „а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, поради което и на основание чл. 77 от Гражданския процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл. 144 от АПК следва да я осъди да заплати същата. В хипотеза на невнесена дължима от жалбоподателя държавна такса, която е следвало да бъде събрана предварително (при подаването на жалбата), принудителното ѝ събиране по чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК с постановеното по делото решение не е обусловено от изхода на спора (вж. в т. см. Определение № 12542/17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2018 г., V о. и Определение № 13211/31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2018 г., V о).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-КН/6448/18.11.2019 г., издадена от Б. Д. – изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил за ново произнасяне по заявление-декларацията с вх. № ЗСП/Д-КН/6448/30.10.2019 г. от Д.Г.С., с ЕГН **********, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.
ОСЪЖДА Д.Г.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати по сметка на Административен съд – Кюстендил държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: