РЕШЕНИЕ
№ 260069
гр.Поморие, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието
на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
г.д. № 287 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Транстурист“ ООД гр.Поморие против „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, с която е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 3 530.90 лв. по фактура № **********/24.06.2020 г., с която е коригирана сметката на ищеца за минал период от 17.04.2019 г. до 02.05.2019 г., за обект на потребление в комплекс „Слънчев бряг“, базар „Транс турист – Център“, ИТН 2791783, клиентски № **********.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 ГПК.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който оспорва иска като неоснователен, моли същият да бъде отхвърлен изцяло от съда и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Негов редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, депозира писмена молба, с която поддържа исковата претенция и прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът, също чрез процесуален представител – юрисконсулт, е депозирал писмена молба, с която поддържа отговора и изразеното в него становище за неоснователност на претенцията на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, в това число процесната фактура, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на потребление в комплекс „Слънчев бряг“, базар „Транс турист – Център“, ИТН 2791783, клиентски № **********.
По делото е представен констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
491677/02.05.2019 г., от който е видно, че при извършена проверка на обекта на
потребление на ищеца е демонтирано средството за измерване (СИ), отчитащо потребената електрическа енергия в обекта – електромер с
фабричен № 03327623 и е монтиран друг електромер.
По делото е представен и констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 224/12.05.2020
г., издадена от Български институт по метрология, от който е видно, че при
отваряне на електромера е констатирано, че е осъществяван достъп до
вътрешността на СИ и е монтирано допълнително устройство с фотодатчик, като
техническите и метрологични характеристики на електромера не съответстват на
изискванията за одобрен тип и същият не отчита потребената енергия.
Съгласно представените по делото заверени преписи от справка за коригиране на сметката за електроенергия към констативен протокол № 224/12.05.2020 г. и писмо от ответника до ищеца, предвид констатациите от извършената експертиза, а именно, че електромерът е манипулиран и не отчита потребеното количество, ответното дружество е извършило корекция на сметката за електроенергия на ищеца за процесния период от 17.04.2019 г. до 02.05.2019 г. (за 15 дни) и е начислило допълнително сумата 3 530.90 лв., за която сума е издадена процесната фактура № **********/24.06.2020 г.
При така посочената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е необходимо да се установи, че
ищецът не дължи процесната сума на ответника.
Ищецът следва да установи само
наличието на правен интерес от търсената защита.
Ответникът, от своя страна, следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното от него основание за дължимост на процесната сума, като следва да изчерпи всички основания за дължимост на процесното вземане.
В случая като основание на процесното вземане ответникът
е посочил едностранно коригиране на сметката на
потребителя, на основание чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 98/2013 г. (ПИКЕЕ), вр.с чл.48,
ал.1, т.2, б. „б“ от ПИКЕЕ, вр.с §2 от ПЗР на ПИКЕЕ,
обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по
адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017
г.) са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г., с
изключение на чл. 48 – чл. 51.
С Решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017 г., IV о. (обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г.) са отменени и разпоредбите на чл. 48 – чл. 51
от ПИКЕЕ.
Съгласно §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Към момента на съставяне на
процесния констативен протокол –
02.05.2019 г., правилата на ПИКЕЕ, обн., ДВ,
бр. 98/2013 г., не са действащо право, т.е. §2 от ПЗР на ПИКЕЕ не препраща към действащи правила, които да са годно основание
за дължимост на процесната сума.
В случая оспореното вземане не е дължимо на основание задължението на купувача по чл. 200, ал. 1 ЗЗД/респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ, да заплати цената на доставената и получена стока, тъй като нито се твърди, нито се доказва, че претендираната сума представлява цената на реално доставено и потребено количество електроенергия за исковия период.
Изрично в този смисъл Решение № 498/23.04.2020 г. по в. гр. д. №
322/2020 г. на ОС – Бургас.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в производството в общ размер 641.24 лв., от които 141.24 лв. заплатена държавна такса и 500 лв., адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид основателността на претенцията на ответника не се следват разноски и искането му за присъждането им не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България електроснабдяване” АД, , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”, № 37, представлявано от, -Д, Р. Д., чрез пълномощника К.Н.Н., че „Транстурист“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Солна”, № 35, представлявано от П.Д.П., чрез пълномощника адв., не дължи на „ЕВН България електроснабдяване” АД гр. Пловдив сумата 3 530.90 лв. ( три хиляди петстотин и тридесет лева и деветдесет стотинки), по фактура № **********/24.06.2020 г., с която е коригирана сметката му„Транстурист“ ООД за минал период от 17.04.2019 г. до 02.05.2019 г., за обект на потребление в комплекс „Слънчев бряг“, базар „Транс турист – Център“, ИТН 2791783, клиентски № **********.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД да заплати на „Транстурист“ ООД, ЕИК *********, сумата 641.24 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕВН България електроснабдяване” за присъждане на разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :