Решение по дело №361/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 71
Дата: 18 октомври 2023 г. (в сила от 18 октомври 2023 г.)
Съдия: Игнат Асенов Тимофеев
Дело: 20231700600361
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Перник, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231700600361 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура Перник срещу
присъда № 23 от 30.05.2023 г., постановена по НОХД № 1368/2022 г. по описа на Районен
съд Перник, с която подсъдимият М. К. Н. е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е изцяло оправдан по предявеното му обвинение.
С въззивния протест и допълнителния такъв се изразява становище, че присъдата е
неправилна. В протеста и в допълнителното писмено изложение по чл. 320, ал. 4 НПК към
него се развиват оплаквания, че присъдата е неправилна с оглед събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил фактически изводи в
противоречие с доказателствения материал. Сочи се, че единственото възможно логическо
заключение за причината взетата чрез Алкотест Дрегер проба (1,92 на хиляда) и кръвната
проба (0,00 на хиляда) на подсъдимия е кръвната проба да е взета в противоречие с
нормативната уредба най-малко 13 часа по-късно спрямо проверката на пътя. Изложено е
също, че в протокола за медицинско изследване никъде не са отбелязани серийният номер и
съответният пореден номер на стикерите, с които са били запечатани взетите от подсъдимия
кръвни проби, както следва съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г., макар
1
изпълнението на това изискване да е с оглед гаранция за достоверността на конкретните
кръвни проби и тяхната проследимост. Нещо повече, налични били безспорни доказателства
за нарушаване целостта на два стикера, чието предназначение е да служат за запечатване на
същите кръвни проби. В заключение се иска въззивният съд да отмени постановената от РС
Перник присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия съобразно повдигнатото
му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК.
В срок не е постъпило възражение по протеста от подсъдимия М. Н. и неговия
защитник адв. Г. Т..
В протеста не са направени доказателствени искания, но на осн. чл. 107, ал. 2 НПК – за
разкриване на обективната истина, съдът е намерил за необходимо, че следва служебно да
предприеме действия по събирането на доказателства. В хода на съдебното следствие пред
РС Перник прокурорът е поискал съдът да отправи запитване до „Демакс – Холограми“ АД,
ЕИК *********, за предоставяне на информация по отношение на три въпроса. Настоящият
състав е счел, че за разкриване на обективната истина следва да събере исканата от
прокурора информация, като следва да задължи посоченото дружество да отговори в 14-
дневен срок на следните три въпроса: 1. Възможно ли е саморазрушаването под формата на
пчелна пита на защитни стикери за изследване на алкохол или наркотични вещества,
изработвани съгласно договор № 5785 МПД-25 от 02.07.2019 г., да бъде причинено от
неволно докосване на залепващата част на стикера до пръстите на лицето, което ги
използва?; 2. Върху каква повърхност се поставят стикерите от производителя при тяхното
производство, за да бъдат пренасяни и използвани по предназначение?; 3.Възможно ли е да
настъпи саморазрушаване целостта под формата на пчелна пита на посочените защитни
стикери при отделянето им от повърхността, на която фабрично са поставени от
производителя.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Перник в съдебно заседание пред
настоящата инстанция заявява, че поддържа протеста на Районна прокуратура Перник, като
намира изложените в него съображения за изключително подробно изложени. Предлага да
бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да
бъде признат подсъдимият за виновен.
В съдебното заседание защитникът на подсъдимия моли протестът на Районна
прокуратура Перник да бъде оставен без уважение, като излага съображения за неговата
неоснователност. Сочи, че изцяло поддържа доводите, които е изложила защитата в
пледоарията си пред първата инстанция. Намира, че цялостното звучене на протеста и
допълнението към него сочи на една особена правна конструкция, че прокуратурата има
безусловна свобода едва ли не да си избере вариант на технологичен ред за установяване
наличието на алкохол в кръвта на водача на МПС, да го приеме по свой избор за подходящ
по неизвестни критерии и въпреки Наредба № 1/2017 г. Допълва, че освен чл. 3 на Наредба
1, на която се позовава прокуратурата в протеста си има и чл. 3а, според който
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с медицинско и
химическо изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство,
какъвто бил и настоящият случай. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. В последната
2
си дума моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като бъде оправдан.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Около 23.20 часа на *** свидетелите Ц.В.Б. и В.С.Б. /двамата на длъжност *** в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник/ се намирали на територията на кв. *** в гр. ***. В
изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътищата спрели за рутинна
проверка лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия
М. К. Н.. В автомобила, заедно с подсъдимия бил и свидетелят М.Е.Д. /приятел на М. Н.,
който се возел заедно с него/.
При извършване на проверката Н. бил изпробван от свидетеля В.Б. за наличие на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ***, като уредът отчел
положителен резултат от 1,92 на хиляда. С оглед получения резултат, на подсъдимия М. К.
Н. бил съставен и връчен АУАН серия GA и № ***, който бил подписан от него без
възражения. Впоследствие е издадена и Заповед за ПАМ от 30.01.2021 г. На подсъдимия бил
издаден и талон за изследване – 3 бр., № ***/стикер № ***, с отразено начало на проверката
- 23,32 ч. и връчен лично на подсъдимия в 23.52 ч. - срещу подпис/. Предвид показаната
стойност над 1,2 ‰, Н. бил придружен от служителите на ПП при ОДМВР Перник до СПО
при МБАЛ *** за вземане на кръвна проба за изследване с оглед изказано несъгласие на
водача, който заявил, че не е употребил алкохол. Същият поискал да бъде изследван
посредством медицинско и химическо изследване на кръвта за проверка на показания
резултат от техническото средство.
Пристигайки в СПО – МБАЛ ***, свидетелят В.Б. съпроводил подсъдимия М. Н. в
кабинета на дежурния лекар - свидетелят И.Т.А., където била и медицинската сестра -
свидетелката В.М.Д.. Взетата кръвна проба, в присъствието на полицейския служител, била
поставена в съответни „контейнери“, запечатани, надписани и капачките им залепени със
съответните номера на стикерите и поставени в нарочно за това запечатано „сандъче“.
Изготвен бил и съответен протокол за медицинско изследване от *** - 00,25 ч., в който е
отразено от лекаря специалист, извършил изследването: „Резултат от предварителна проба с
техническо средство - 1,92 ‰, отрича употреба на алкохол, „ракия“ - една чаша на 29.01. в
21.00 ч. /преди повече от 24часа/, мирис на алкохол - не, координация- „запазена“, съзнание
- яснота - „ясно“, неволево движение на очите – „няма“, поведение – „адекватно“. Лекарят
не вписал в протокола номера на стикера, обяснявайки този пропуск в нарочен последващ
разпит с натовареността на дежурството, отчитайки го като своя техническа грешка. Поради
наличието на високо кръвно налягане на подсъдимия М. К. Н. била поставена 1 брой ампула
„фурантрил“, като същият не бил настанен в помещение за настаняване на задържани лица,
а бил освободен.
На 02.11.2021 г. свидетелят Е.В.М. /*** при ОДМВР Перник, нарочно упълномощен да
приема кръвни проби от здравното заведение МБАЛ ***/, приел лично специалното метално
куфарче с ненарушен цялостен печат, отключил същото и извадил взетите запечатани с по
един стикер всяка кръвни проби на подсъдимия М. К. Н.. Транспортирал същите в
предвидената за тези дейности хладилна чанта до ОДМВР Перник, където ги предал на В.О.
3
– НТЛ – МВР – Перник. Същата с протокол от 16.11.2021 г. ги предала на вещото лице Н.В.
– НТЛ - МВР - Перник за същинско изследване /като на последващ етап същият- свидетелят
Е.В.М., транспортира процесните проби и до ВМА-гр.София/.
На 03.11.2021 г. след установяване надлежността на представените проби /запечатани
със стикери, надписани/, вещото лице Н.Б.В. - експерт към НТЛ при ОДМВР Перник,
провело изследване чрез ГАЗХРОМАТОГРАФСКИ МЕТОД на основната кръвна проба,
взета от подсъдимия Н., като след приключване на анализа, не е констатирано наличие на
етилов алкохол 0,00 . Контролната проба останала неразпечатвана и неизследвана на този
етап.
На 05.11.2021 г. бил изготвен и протокол за химическа експертиза № 64/05.11.2021 г.
от вещото лице за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество.
В него е посочено, че в изпратената, надлежно запечатана за изследване кръвна проба
/основна/, взета от подсъдимия М. Н. не е установено наличие на етилов алкохол.
Поради констатираната значителна разлика между резултата от техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № *** и резултата от последващата проверка с протокол за
химическа експертиза № 64/05.11.2021г. процесните проби /основната - разпечатана поради
извършеното разследване и контролната – неразпечатана/ са изпратени на СХИ-
Специализирана Химическа лаборатория - ВМА гр. София за допълнително повторно
изследване, където същото е извършено отново по метода на газовата хроматография на
двете проби. В резултат на извършеното изследване, експертите заключават, че от
предоставената кръвна проба, взета от М. К. Н. /както в изследваната вече проба, така и в
контролната такава/, не се констатира наличие на алкохол (етанол), но е установено наличие
на специфичен за ТНС метаболит – карбокси-Д-ТНС, което е биомаркер за доказване на
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол (ТНС), съдържащо се в марихуана,
канабис и т.н. Във връзка с получените резултати, експертите са дали становище, че са
налице предпоставки за възникване на съмнение в представителността на кръвните проби по
отношение на съдържанието в тях на етилов алкохол“, а в допълнение заключават, че в
случай, че се докаже идентичността им с лицето, може да се допусне, че същите са взети
повече от 13 часа по-късно спрямо проверката на пътя“.
От резултатите по назначената и извършена ДНК експертиза е установено, че кръвната
проба, предмет на изследване, е дадена от подсъдимия М. Н..
От извършената повторна тройна съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза отново не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта. При извършеното
изследване е установено наличие на специфичен за ТНС метаболит – карбокси-Д-ТНС,
което е биомаркер за доказване на употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол
(ТНС), съдържащо се в марихуана, канабис и т.н.
При извършена – допълнителна повторна тройна съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза, отново експертите заключават, че в изследваната проба кръв,
не е открито наличие на алкохол.
От назначена допълнителна тройна съдебна химико-токсикологична /токсихимична/
експертиза се установява, че по мнение на експертите въпросният спрей, който Н. си е
впръскал в устната кухина, не може да даде фиксираната от техническото средство стойност
на алкохол, макар същите да съдържат известно количество такъв.
4
По делото е назначена и комплексна видео-техническа експертиза относно времето и
датата на посещение в здравното заведение, респ. вземането на кръвните проби, при която
не е констатирано времево разминаване, евентуално 13 часа /което е едно от възможните
различни хипотетични обяснения, които се застъпват/.
От назначената криминалистико-техническа експертиза № 171/30.Ш.2023 г. - на НТЛ –
ОД – МВР - Перник /относно възникнали подозрения за ненадлежно ползване на
специалните стикери за залепяне, предвид обстоятелството, че един от тях е залепен не на
надлежното място на АУАН серия GA и № *** от свидетеля В.Б./, се установява, че всички
стикери са налични, като един от върнатите в сектор ПП при ОДМВР Перник не е
хоризонтален спрямо другите два /същият е извън контурите, обозначаващи мястото на
залепяне/. По отношение на стикера, залепен не на надлежното място на АУАН серия GA и
№ ***, от експертизата се установява, че с помощта на микроскоп и при различно
увеличение се наблюдават следи от разрушаването му под формата на пчелна пита, като в
областта на разрушаване се е запазил само най-горният слой от стикера.
По този въпрос свидетелят В.Б. е обяснил, че в сектор ПП-МВР се връщат четири
неизползвани стикера, а останалите четири се използват по процедурата. Свидетелят
разказва, че в случая, единия стикер /5-ти/ е залепен на АУАН, тъй като се е залепил на
пръста при отлепянето от подложката и е бил залепен от служителя на акта, за да не се
изгуби като брой. Останалите четири стикера се лепят, както следва: един на талона на
водача /даден му за кръвна проба/, един на талона, оставащ в проверяващите, и два стикера
за епруветките, в които се поставя кръвната проба/.
От изложеното става ясно, че всички стикери са налични, като един е не на мястото,
което следва да бъде, и един е нехоризонтален спрямо другите два, които са върнати в
сектор ПП - МВР - Перник.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав е идентична с тази
на първия съд и е изведена след самостоятелен подробен и задълбочен анализ на наличните
по делото както в досъдебното, така и в първоинстанционното производството
доказателства - събраните по делото гласни доказателства, а именно: В.С.Б. и Ц.Б. /и
двамата полицейски служители/, М.Е.Д. /приятел на подсъдимия/, И.Т.А., В.М.Д., Е.В.М.,
М.А.С., К.А.Д., както и вещите лица гл.ас. д-р Б.Г.М., гл.ас.д-р И.Д.И. и проф. д-р В.Н.А.,
както и вещото лице Е.К.-НТЛ-ОД-МВР-Перник, обясненията на подсъдимия, както и от
назначените в хода на производството експертизи - химическа експертиза, повторна тройна
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/, комплексна видео-техническа
експертиза, ДНК експертиза, допълнителна тройна съдебна химико-токсикологична
/токсихимична/ експертиза, техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключенията по назначените експертизи като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвени от лица, притежаващи специални знания в
съответната област и като допринасящи за изясняване на фактическата обстановка. В
допълнение следва да се отбележи, че същите не са противоречиви и са в синхрон с
останалите доказателства по делото.
Съдът намира дадените от свидетелите показания за последователни, логични и
безпротиворечиви, допълващи и формиращи фактическата обстановка, напълно приета за
правилна както от първата инстанция, така и от настоящия състав на съда. Всички те
5
допринасят за изясняване на цялостната картина от момента на извършване на проверката,
преминаването през съответните здравни заведения и длъжностни лица, до извършване на
съответните анализи на процесните кръвни проби и изготвянето на заключенията по тях.
Правилно показанията на свидетелите са преценени като достоверни и дадени от
незаинтересовани от изхода на спора лица.
Правилно съдът е приел за обективни и свидетелските показания на М.Е.Д., /приятел
на подсъдимия/, тъй като те не противоречат на останалите налични по делото доказателства
и същите описват общи положения като време, място и субекти.
С оглед разкриване на обективната истина, и с цел избягване на всякакъв вид
съмнение, въззивният състав е намерил за необходимо, че следва служебно да предприеме
действия по събирането на доказателства, като е счел, че за разкриване на обективната
истина следва да събере исканата от прокурора информация, като следва да задължи
„Демакс – Холограми“ АД да отговори в 14-дневен срок на поставените въпроси: 1.
Възможно ли е саморазрушаването под формата на пчелна пита на защитни стикери за
изследване на алкохол или наркотични вещества, изработвани съгласно договор № 5785
МПД-25 от 02.07.2019 г., да бъде причинено от неволно докосване на залепващата част на
стикера до пръстите на лицето, което ги използва?; 2. Върху каква повърхност се поставят
стикерите от производителя при тяхното производство, за да бъдат пренасяни и използвани
по предназначение?; 3.Възможно ли е да настъпи саморазрушаване целостта под формата на
пчелна пита на посочените защитни стикери при отделянето им от повърхността, на която
фабрично са поставени от производителя.
С писмо изх. № 63/18.08.2023 г., входирано в Окръжен съд Перник под № 5001 от
22.08.2023 г., е постъпил отговор от „Демакс – Холограми“ АД по поставените въпроси,
като от неговото съдържание не могат да бъдат направени категорични изводи за извършена
манипулация с кръвната проба, дадена от подсъдимия, която е предмет на изследване в
процесния казус. Съдът кредитира това доказателство като дадено от дружеството –
производител на процесните стикери, което няма интерес и не е обвързано от изхода на
делото. Следва да се отбележи, че събраното от въззивната инстанция доказателство не
противоречи на тези, събрани в първоинстанционното производство и не опровергава
фактическата обстановка такава, каквато е приета от Районен съд Перник.
От събраните по делото доказателства е видно, че срещу подсъдимия М. Н. е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
С обжалваната присъда той е признат за невинен и е оправдан по предявеното му
обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК
не е доказан по категоричен начин.
Правилно и законосъобразно, в изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК и в
съответствие с разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от НПК, първоинстанционният
съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, както и обясненията на
самия подсъдим. Обсъдени са и заключенията по назначените и изготвени експертизи, като
решаващият съд е изложил подробни мотиви кои и защо кредитира, като съображенията му
6
в тази насока се споделят и от настоящата инстанция.
Съобразно изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е посочил кои факти приема за
установени и доказани и въз основа на какви доказателства е изградил своето вътрешно
убеждение. Доводите, изложени в протеста, за разлика във времето на тестване на
подсъдимия за алкохол, а именно - че кръвната проба вероятно е взета 13 часа след
извършеното тестване на подсъдимия с техническото средство, са неоснователни, тъй като
не са налице каквито и да е доказателства в тази насока.
При съвкупната преценка на наличните по делото материали е видно, че с оглед на
събраните по делото доказателства, не се доказва по безспорен и категоричен начин
виновността на подсъдимия М. К. Н., поради което, същият следва да бъде оправдан.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд, правилно е постановил
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, въз основа на изложената фактическа
обстановка, правилно приета за доказана от районния съд в мотивите към обжалваната
присъда.
Съгласно чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи,
че деянието е извършено.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК деянието е първият и най-съществен белег на
престъплението от обективна страна, като без деяние не може да има престъпление. Според
правната теория деянието е винаги една човешка постъпка, съзнателен волеви акт,
съчетаващ определени психични преживявания на субекта и тяхното външно изразяване.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено когато обвинителната теза
е безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права,
произтичащи от презумпцията за невиновност.
Елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е наличието
на алкохол в кръвта на извършителя, като количеството на алкохола трябва да бъде "над 1.2
на хиляда". Точното определяне на тази величина е от съществено значение за характера на
отговорността на дееца, като същата трябва да бъде установена само и единствено по
несъмнен начин, с предвидените от закона средства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 1/2017 г. при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, като от чл. 3, ал. 2 следва, че при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда на лицето се издава талон за последваща проверка на тази концентрация. Съобразно
чл. 6, ал. 4 на водача на превозното средство се предоставя избор дали тази проверка да бъде
извършена чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо лабораторно
изследване, като при отказ да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство. В чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 (ред. ДВ, бр.
81 от 2018 г. – действаща към 30.01.2021 г., сега ал. 10) са предвидени всички други
изключителни хипотези, в които при първоначално установена концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда са меродавни показанията на техническото средство, а именно - в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване
в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.
В конкретния случай водачът е избрал проверка чрез химическо изследване, като е
7
установено по делото, че същият се е явил в срок от 45 минути в МБАЛ *** за извършването
ѝ в изпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредба № 1 и е дал проба за
изследване. При това положение, съдът е обвързан от резултатите от проведеното
медицинско и химическо изследване, съгласно които лицето е било с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,00 на хиляда, като причините за несъответствието им с тези от
техническото средство са извън правомощията и компетентността му по настоящото дело.
Нещо повече, дори по делото да бе установена манипулация на пробите от трето лице, сам
по себе си този факт не би променил изложените фактически и правни изводи на съда.
Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът следва да признае подсъдимия за виновен
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин, когато са установени всички
обстоятелства, отнасящи се до повдигнатото обвинение. Единствено когато всички факти,
включени в обвинението, бъдат установени по несъмнен и категоричен начин, съдът следва
да постанови осъдителна присъда, която не може да почива на предположения и несигурни
изводи относно нито един от елементите на престъпния състав, в това число и по отношение
на обективната страна на деянието, както и относно неговото авторство.
В случая правилно въз основа на събрания доказателствен материал
първоинстанционният съд е направил извод за недоказаност на обвинението. Не може да
бъде направен категоричен извод относно виновността на подсъдимия. Това може да се
предполага и доколкото присъдата не може да почива на предположения правилно
подсъдимият е признат за невиновен и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. За констатираното от
вещите лица необяснимо противоречие между резултата от техническото средство и
кръвните проби не може да бъде обвиняван подсъдимия доколкото той изобщо не е имал
достъп до тях, а друг начин на въздействие от негова страна не е установен и доказан по
съответния ред.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована и
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила. Липсват основания
за уважаване на протеста на Районна прокуратура гр. Перник, поради което и на основание
чл. 338 от НПК, атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 от 30.05.2023 г., постановена по НОХД № 1368/2022
г. по описа на Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9