№ 11
гр. П., 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201466 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Д. Ч., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Я. М. от ПзАК, против Наказателно постановление № 22-
1006-000735 от 28.04.2022 г., издадено от Началник Група в към ОДМВР- П.,
Група КПДГПА, с което за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание
чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10 лева.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
при фактическа обстановка, различна от посочената в акта и НП, поради
което се иска неговата отмЯ. и присъждане в полза на жалбоподателя на
сторените от него разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и процесуалния му представител, също редовно призован. По делото
в кратко писмено становище е изложено, че се поддържа направеното искане
за отмЯ. на НП по изложените в жалбата съображения. Претендират се
разноски в размер на 400 лева.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
1
излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея,
след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 03.04.2022 г., в
11,11 часа, в гр. П., на бул. „Х.Б.“ срещу номер 3, е управлявал л.а. „М.“ с рег.
№ ****, собственост на „Нова Стайл“ ЕООД, като по време на управление на
МПС е използвала мобилен телефон без устройство позволяващо
използването му без участие на ръце. При извършената му проверка от
контролните органи било установено, че не носи КТ към СУМПС.
По повод на това против жалбоподателя бил съставен АУАН с №
435042/03.04.2022 г. за извършени нарушения на чл.104а и чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта жалбоподателят не вписал възражения срещу направените
констатации.
Въз основа на съставения АУАН на 28.04.2022 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на 07.09.2022 г. лично на
наказаното лице, което чрез надлежно упълномощен адвокат подало жалба
срещу НП чрез АНО до съда по ел. поща на 20.09.2022 г., видно от жалбата и
писмото от ел. поща на ОДМВР- П. (л.3-4), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на актосъставителя св. А. Т., както и от писмените доказателства
приети по делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Констатациите описани в АУАН и НП, че водачът използва мобилен
телефон по време на движение без наличието на устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете и по-конкретно че е разговарял по
мобилния телефон, се оспорват от същия с изложеното в жалбата твърдение,
че не бил разговарял по телефона, а поради обстоятелството, че носел
специални очила, които били снабдени със слънцезащитни капаци, които се
2
прикрепвали с магнит на очилата му, движението на ръката му за поставяне
на тези капаци на очилата било възприето от контролните органи неправилно
като движение за вдигане и поставяне на ухото на мобилен телефон.
Св. Т., макар и да не си спомни за конкретния случай, което е съвсем
нормално не само поради изминалото време, но и поради обстоятелството, че
по време на дежурство случаи от вида на настоящия са ежедневие и доста на
брой, бе категоричен в показанията си, че при всички случаи, когато по време
на работа констатират водач, който докато управлява автомобила си държи в
ръката си мобилен телефон, допрян до ухото му, е налице използване на това
мобилно устройство без такова, което да му позволява използването на
телефона без участие на ръце. Той посочи също, че е без значение дали в
момента водача говори или слуша по телефона, дали го държи за да пише или
чете съобщение, тъй като във всички тези случаи след като държи в ръката си
телефона е налице използване на същия с участие на ръцете. Затова винаги в
тези случаи водачът е спиран за проверка и му е съставян акт за така
констатираното нарушение, както било и в настоящия случай. Св. Т. посочи
също, че нарушението е било констатирано от него, докато е извършван
обход със служебния полицейски автомобил, т.е. по време на движение. Той
заяви също така, че е констатирал при проверката на водача още едно
нарушение, а именно това, че водачът не е носел КТ към СУМПС, заради
което не его е представил и при извършената му проверка.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т. като обективни и
достоверни, очертаващи по безспорен начин гореописаната фактическа
обстановка. Този свидетел макар да е полицейски служител и да е служебно
свързан и зависим от наказващия орган, то това не води автоматично до
извода, че същият е заинтересован от изхода на делото. Това е така, тъй като
той няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя Ч. като му
приписва поведение, респ. нарушение, което иначе той не е извършил. Освен
това св. Т. даде своите показания под страх от наказателна отговорност, а и
същите не бяха опровергани от нито едно от останалите доказателства по
делото. Следва да се отбележи и това, че свидетелят заяви и посочи само тези
обстоятелства, които си спомня, като заяви принципно какви действия се
предприемат от негова страна във всички случаи като настоящия и че няма
изключение от този начин на действие.
Не на последно място, твърденията на жалбоподателя, че не бил
използвал мобилния телефон по време на управление на автомобила, останаха
голословни и с оглед на това, че макар в АУАН да е имал възможност да
посочи своите възражения по направените констатации, най-малкото да заяви
и впише въпросното твърдяно от него в жалбата обстоятелство, той не е
сторил това. Да, жалбоподателят не е длъжен да се брани веднага срещу
повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично
е заявил на контролния орган, че няма възражение и това е намерило
отражение в АУАН, то това е първата индиция, че вмененото нарушение е
извършено от жалбоподателя, като последващите възражения следва да бъдат
3
преценявани на база първоначалното му поведение непосредствено след
извършване на нарушението и съответно да служат за преценка на тяхната
достоверност.
Следва да се посочи и това, че ако жалбоподателят не беше разговарял
по мобилния си телефон, държейки го в ръка, допрЯ. до ухото- позиция ясно
показваща използване на мобилен телефон за разговор и то по време на
управление на процесното МПС, то не би имало никаква друга обективна
причина същият да бъде спрян за проверка. Едва ли би било резонно да се
мисли, че полицейските служители са предприели спиране на автомобила,
управляван от жалбоподателя необосновано. Освен това движението на
ръката по поставяне на специалните слънцезащитни капаци на оптични очила
се различава драстично от това да държиш в ръка мобилен телефон допрян до
ухото и да провеждаш разговор.
При определяне размера на санкцията за извършеното нарушение на
чл.104а от ЗДвП, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел
степента на обществена опасност на конкретното нарушение. Отчетена е в
пълна мяра и степента на вина на нарушителя, при което законосъобразно е
наложено абсолютно определеното по размер наказание глоба от 50 лева за
извършеното нарушение, с което ще се постигнат целите на наказанията по
чл. 12 от ЗАНН.
По отношение и на другото вменено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП съдът намира, че също е доказано до степен на нужната несъмненост.
Св. Т. ясно заяви, че при извършената на жалбоподателя проверка той не е
представил КТ към СУМПС, като поясни, че в случаите на нарушение от вида
на горното по чл.104а от ЗДвП, знаейки че се отнема от контролния орган КТ
към СУМПС, заявяват че не носят същото, за да не им бъде отнето. Освен
това, няма логика, ако жалбоподателят е носел КТ към СУМПС да не
представи същия заедно с всички останали документи, които е представил на
контролните органи. Причината да не го стори е защото не е носел в себе си
КТ. Неприемливо е възражението, че КТ не бил носен от водача, защото не
бил у него, а в сачмите контролни органи. Дори и да е вярно това твърдение,
то водачът следва да носи съответния акт, който има ролята на „заместващ“
КТ документ, но той не е изпълнил и това си задължение.
С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение
водачите на МПС да носят СРМПС на управляваното МПС, СУМПС и КТ
към него. Жалбоподателят не е изпълнил едно от задълженията- не е носел КТ
към СУМПС, поради което и правилно му е било наложено наказание глоба в
императивно определения размер от 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1
предл.2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС,
който не носи цитирания документ.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че безспорно е доказано
извършването на вменените на жалбоподателката нарушения.
4
Съдът не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати СПН
в АНП. На първо място съдът не споделя възраженията, че в АУАН и НП
липсвало описание на нарушенията. Това твърдение е невярно. И в двата адм.
акта са отразени всички съставомерни обстоятелства- дата, място на
извършване на нарушението, действията на нарушителя и всички
обстоятелства имащи отношение към фактическия състав на двете
нарушения.
Вярно е, че в НП не са посочени мотиви от страна на АНО за липсата на
приложение на чл.28 от ЗАНН. Това обаче не води до опорочаване на НП до
степен, водеща до неговата отмЯ.. Такава би последвала единствено ако
съдът констатира, че е налице маловажен случай, а АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай, обаче според съда,
случаят не е маловажен. На първо място обществената опасност на
установеното административно нарушение по чл.104а от ЗДвП не се откроява
с по-ниска степен на обществена опасност от тази на другите типични случаи
на нарушения от този вид. Напротив, обществената опасност на нарушението
в конкретния случай е завишена от това, че то е извършено по време на
движение по централен булевард в града, през деня, в обедните часове, когато
интензивността на движението е голяма, което налага проява на възможно
най-голямо внимание от страна на водачите по време на управление.
Последното със сигурност не може да бъде постигнато, ако едновременно се
управлява МПС и се говори по мобилен телефон без специално устройство,
неналагащо използването на ръцете за воденето на разговор и ползване на
телефона. Следва да се има предвид, че самият факт, че жалбоподателят е
извършил не е едно, а две нарушения, говорят за завишена степен на
обществена опасност на нарушителя и това обстоятелство, наред с факта, че
същият е многократно санкциониран за нарушение на правилата за движение-
с общо 25 НП и 14 фиша за периода 2001-2022 г., за различни нарушение в
това число и от вида на настоящите по чл.104а от ЗДвП (настоящето
нарушение е извършено само няколко месеца преди предходното от този вид)
и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Предвид всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, както и фактът, че пред въззивната инстанция
наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който е направил
своевременно искането за присъждане на разноски, а именно преди обявяване
на делото за решаване, с депозираното писмено становище, то на основание
чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВР- П..
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
5
лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит
на един свидетел, но без личното явяване и участие на юрисконсулта, който
само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на разноските, които е сторил за
заплащане на адвокатско възнаграждение и същото следа да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1006-000735 от
28.04.2022 г., издадено от Началник Група в към ОДМВР- П., Група
КПДГПА, с което на Й. Д. Ч., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, за
нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА Й. Д. Ч., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6