№ 83
гр. Русе, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105195 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 т.2 и чл. 224, ал.1 КТ.
Постъпила е искова молба от В. Т. Т. срещу „Проммонт“ ЕООД, в
която се твърди, че между страните имало сключен трудов договор от
********г., по силата на който ищецът заемал длъжността „монтажник
метални конструкции“ в ответното дружество за неопределено време, със
срок на изпитване в полза на работодателя 6 м. Договорено било трудово
възнаграждение в размер на 1500лв. месечно, както и допълнително такова за
прослужено време в размер на 0,6% годишно. Договорен бил платен годишен
отпуск в размер на 20 дни. Ищецът встъпил в длъжност на 06.06.2022г., като
веднага бил командирован в гр. ***, където работил общо четири дни. След
завръщането си в гр. Русе му били възложени задачи в склад на дружеството,
където отработил още 1 ден, а на следващия ден след като се явил във
фирмата, за да получи задачите за деня, управителката го уведомила, че няма
подсигурена работа и се налага да излезе в неплатен отпуск. На 18.06.2022г.
постъпил на лечение в ******, в неврологично отделение с диагноза:
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. В
болницата останал 6 дни, като отделно 14 дни се лекувал в домашен режим,
за което имал издаден болничен лист от 23.06.2022г. Работодателят следвало
1
да му заплати първите 3 дни от болничния лист. Поради обстоятелството, че
дружеството не успявало да подсигури работа, бил принуден да ползва и
неплатен отпуск. Това била причината на ***г. трудовото му правоотношение
да бъде прекратено по взаимно съгласие с общо прослужено време 1 месец и 8
дни. Поискал ответникът да му заплати отработените общо 5 дни, първите 3
дни от болничния лист, както и 2 дни от полагаем се годишен отпуск, но това
не се случило.
На основание изложените обстоятелства се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответното дружество „Проммонт“ ЕООД бъде
осъдено да му заплати сумата от 714лв. в брутен размер, представляваща
трудово възнаграждение за 5 работни дни, 3 дни обезщетение по болест и 2
дни за неизползван платен годишен отпуск или за всеки от дните по 71,40лв.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че след като бил сключен
трудов договор с ищеца на същия му била възложена работа в гр. ***.
Въпреки командироването му там той не изпълнявал трудовите си
задължение и не полагал труд, което било основание да не му бъде изплатено
трудово възнаграждение. Същевременно при постъпване на работа от него
била изискана декларация дали страда от заболявания, които биха пречили да
изпълнява трудовите си задължения. Въпреки че същият декларирал, че не
страда от заболявания в този смисъл, малко след започване на работа излязъл
в болничен, с което подвел работодателя си, че би могъл да разчита на него за
изпълнение на възложените трудови задължения. Поради тези съображения
се моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на ********г. страните са сключили трудов договор, по
силата на който В. Т. Т. е назначен на длъжността „*******“ в ответното
дружество „Проммонт“ ЕООД, като е встъпил в длъжността на 06.06.2022г.
Договорът е сключен като безсрочен, със срок на изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя, за пълно работно време, с основно трудово
възнаграждение от 1500лв., с платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1 КТ
2
(по взаимно съгласие) на ***г., като трудовият стаж на ищеца в ответното
дружество е с продължителност един месец и осем дни, което обстоятелство е
вписано в трудовата му книжка.
Според представения по делото болничен лист от 23.06.2022г. от
******, в периода 18.06.2022г. до 07.07.2022г. ищецът е бил в болничен
поради общо заболяване с диагноза увреждане на междупрешленните дискове
в шийния отдел с радикулопатия, като шест от дните е престоял в болничното
заведение, а останалите е бил освободен за домашно лечение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Няма спор по делото, че страните са били в трудово правоотношение в
периода 06.06.2022г. до ***г., че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал.1 КТ, както и какъв е размерът на уговореното трудово
възнаграждение и платен годишен отпуск за ищеца. С оглед на тези
безспорни по делото обстоятелства, би могло да се приеме, че за ищеца е
възникнало правото да получи претендираното трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван отпуск. Основание да не бъде уважена изцяло
или частично исковата претенция е наличието на основателно и доказано
възражение от страна на ответника, че е заплатил претендираните суми, че е
ползван платен годишен отпуск, или че са налице други обстоятелства, които
да изключват дължимостта на претендираните плащания, например ползване
на болничен.
В случая ответникът е възразил, че ищецът не е полагал труд, поради
което не му е дължимо трудово възнаграждение. Естеството на дължимата от
работника или служителя престация по трудово правоотношение е такава, че
той дължи предоставяне на своята работна сила, да е на разположение на
работодателя си през определен период от време, а полагането на труд и
получаването на резултат от него зависи и от много други обстоятелства,
включително и от поведението на работодателя, поради което ако по една или
друга причина не се е стигнало до реализиране на резултат от трудовата сила
на ищеца, то само по себе си това обстоятелство не е основание да са откаже
изплащане на трудово възнаграждение. Работодателят разполага с
дисциплинарна власт, която му позволява да предприеме съответните
действия спрямо работник, който не изпълнява възложените му работа, а в
конкретния случай дори едностранно и без мотивиране да прекрати трудовото
3
правоотношение предвид уговорения изпитателен срок в негова полза. След
като не се е възползвал от това свое право и по никакъв начин не е отразил
дисциплинарно нарушение на ищеца, недопустимо е да се позовава на такова
след като е прекратено трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.1 КТ
(по взаимно съгласие на страните).
На следващо място, с определението си по чл. 140 ГПК, съдът е
задължил ответното дружество да представи трудовото досие на ищеца. Това
указание на съда не е изпълнено и не са посочени причини за
неизпълнението. С това свое бездействие ответникът се е лишил от
възможността да ангажира доказателства, които да изключват
претендираните от ищеца права, поради което исковата претенция, която не е
оспорена по размер следва изцяло да бъде уважена.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че непредставянето на
трудовото досие на ищеца, би могло при негова недобросъвестност (ако не
посочи, че е бил в неплатен отпуск и отпуск по болест), да обоснове
основателност на претенция за изплащане на трудови възнаграждения в
значително по-висок размер, за целия период на трудовото правоотношение.
Също така поради неизпълнението на указанията на съда, ответникът не е
представил и декларацията, която се твърди, че ищецът е подписал при
сключване на трудовото правоотношение, за да бъде обсъдено нейното
значение за настоящия правен спор.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски за процесуално
представителство в размер на 300лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по уважените два
иска в общ размер от 100лв.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Проммонт“ ЕООД, ЕИК117613998, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ №24, вх.2, ет.7, ап.21,
4
представлявано от управителя М. Х. Т. да заплати на В. Т. Т. ,
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** сумата от 714лв. в брутен
размер, представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждение за 5
работни дни, обезщетение за ползване на отпуск по болест за 3 дни и
обезщетение за неизползван отпуск от 2 дни, ведно със законната лихва върху
присъдената сума считано от 12.10.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение.
ОСЪЖДА „Проммонт“ ЕООД, ЕИК117613998, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ №24, вх.2, ет.7, ап.21,
представлявано от управителя М. Х. Т. да заплати на В. Т. Т. ,
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** сумата от 300лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Проммонт“ ЕООД, ЕИК117613998, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ №24, вх.2, ет.7, ап.21,
представлявано от управителя М. Х. Т. да заплати по сметка на Районен съд
– Русе сумата от 100лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5