Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 07.04.2014 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди
и четиринадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело № 1241 по описа
на ВОС за 2013 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е по предявен от Д.К.И. срещу ЕТ «Камен Катев»
иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 48 395.05 лева, равняваща се на сумата от
24 774 евро, представляваща сбор от вноски по
развален едностранно от ищеца
предварителен договор от 23.08.2006 год. в размер на 21 000 евро по ПКО №
701/02.12.2006 год., на 1 248 евро по ПКО № 701/02.12.2006 год., на
1 023 евро по ПКО № 715/22.12.2006 год., на 225 евро по ПКО №
729/15.01.2007 год. и на 1 248 евро по ПКО 730/15.01.2007 год. , ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба до окочнателното заплащане на задължението.
Твърди се в сезиралата съда искова молба,
че страните по делото са
такива и по предварителен договор от 23.08.2006 год., по силата на
който ответникът е поел задължението да построи и да
продаде на ищеца недвижим имот, съставляващ жилище, находящо се на адрес
гр.Варна, к.к. „Чайка“, местност Ален Мак, жилищен
комплекс „Орфей“ бл.4 /с посочени параметри/ за сумата
от 44 950 евро. Сочи се, че в изпълнение
на поетите задължения ищецът е заплатил на строителя
сума в общ размер на 24 774 евро, но насрещното
задължение на ответното дружество за предаване на
необходимите документи и започване на строителството
през 2006 год. не било изпълнило. Поради горното и ищецът, след проведени разговори с ответника, спрял плащането на остатъка от
вноските като в срока по точка
V.1 за завършване на строителството на сградата и подписването
на акт обр.15 строителните работи били спрени и строителството
на четвърти блок, в който е следвало да се
намира недвижимия имот на ищеца,
не е започвало. Поради продължилата вече 4 години забава излага,
че изпълнението на договора е безполезно
за него, поради което и обективира изявление с исковата молба за разваляне на
договора. Поради горното,
сезира съда с искане за осъждането
на ищеца да му заплати
направените вноски по предварителния договор, явяващи се дадени при
отпаднало основание, ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата
на исковата молба.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
ЕТ «Камен Катев» не депозира писмен отговор.
В о.с.з., ищцеца, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа предявения иск и моли същия да бъдат уважени.
В о.с.з., ответникът не изпраща представител,
респективно не изразява
становище по същество на спора.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение №
4352/21.10.2013 год. по
чл. 374 ГПК.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Не е спорно, а и се установява от представения по
делото предварителен договор от 23.08.2006 год.., че страните са били обвързани
от действителна облигационна връзка, като съдът намира, че сключеният между тях
договор кумулира в себе си уговорки относно две
правоотношения: договор за изработка на апартамент с площ от 89.90 кв.м. на трети
етаж в жилищна сграда, предвидена за изграждане в к.к.
„Чайка“, местност Ален мак, жилищен комплекс „Орфей“ бл.№ 4. и предварителен
договор за покупко-продажба на описания имот и съответните идеални части от
общите части и от правото на строеж и от имота, за сумата от 44 950 евро,
платима на вноски съобразно посочения в раздел IV
начин. Задължението на ответника е поето
със срок, определен съгласно раздел V.1
на 24 месеца от датата на издаване на разрешението за строеж, но не по-късно от
30 месеца от датата на подписване на предварителния договор
Не е спорно, а и се установява от проведената по
делото СТЕ, че ответникът не е изградило сградата в степента, предвидена в
предварителния договора. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, сградата е частично
изпълнена в груб строеж, като степента
на завършеност е определен на 38.24 %.
Безспорно между страните е и че ищеца, съобразно уговореното, е изпълнил
произтичащото от договора задължение да заплати дължимите вноски като част от
продажната цена. Това се установява и от приложените по делото квитанции, установяващи плащане
на сума, равна на исковата.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Алинея 2 на чл.87 дава възможност кредиторът да
развали договора и без да даде срок, при изрично посочените в нея хипотези.
При това положение и доколкото
в сключения между страните предварителен договор
липсва уговорка, даваща възможност на страна по
него да го
развали едностранно и без предупреждение, тази, която твърди, че
е упражнила правото си да развали,
без предупреждение, договора, следва да докаже, че
е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност или е налице безполезност
на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава
на длъжника или че се
касае за фикс сделка /така,
постановените по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна практика за съдилищата
съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС: решение № 100 от 3.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 307/2011 г., II т. о., ТК и решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК/.
Изхождайки
от съдържанието на поетите с договора задължения и тълкувайки волята на
страните съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД,
настоящият състав на съда приема, че по правната си характеристика сключеният
на 15.07.2011 год. договор е договор за изработка, чиято нормативна уредба е в чл. 258 и следв.
ЗЗД По силата на този двустранен и възмезден договор, тъй като е уговорено и
възнаграждение за изпълнителя, последният се е задължил да извърши описаните
СМР в определен срок, забавата в който поражда правото на възложителя да
развали договора. Срокът е абсолютно определен от страните и с оглед клаузата
на раздел V.1
от договора, определя сделката като "фикс
сделка", т. е. задължението на ответника е следвало да се изпълни
непременно в уговореното време. Определеният в договора максимален срок от
тридесет месеца, считано от 23.08.2006 год., безспорно е изтекъл, което
обуславя извода, че ответникът не е
изпълнил в уговорения срок задължението си да извърши всички необходими
действия за осъществяване предмета на сключения между страните договор.
Поради
изложено, макар и да е изпълнил някои от възложените му действия, за кредиторът
- ищец е възникнало субективното му преобразуващо право по чл.262, ал.2, предл. първо вр. чл. 87, ал. 2, предл.
последно от ЗЗД да развали сключения договор. Правото за извънсъдебно
едностранно разваляне на договора е реализирано с исковата молба, с която се
претендират последиците от развалянето, което съдът намира за допустимо с оглед
постановеното по новия съдопроизводствен ред решение
№ 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, II т.
о., имащо характер на задължителна за съдилищата съдебна практика.
Изложеното води до правния извод извод
надлежно упражнено преобразуващото право за разваляне на
договора при неизпълнение в
хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД. А след като правното
действие на волеизявлението за разваляне на договора
е настъпило при наличие на законовите предпоставки на правото на
изправната страна за това, следва да се приеме, че към настоящият
момент не
е налице валидно обвързване
на страните с договора поради неговото разваляне.
Налице е вземане за връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради което след като не се навежда, респективно установява, основание за нейното задържане, искът се явява основателен. Основателна, поради акцесорността си, е и претенцията по чл.86 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред
настоящата инстанция разноски, възлизащи в общ размер на 3 925 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЕТ “КАМЕН КАТЕВ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Аксаков“, № 7, вх. В, ап.
24, представляван от Камен Антонов Катев,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.И., ЕГН ********** ***, сума в размер на 48 395.05 лева, равняваща се на сумата
от 24 774 евро, представляваща сбор от вноски по
развален едностранно от ищеца
предварителен договор от 23.08.2006 год., ведно
със законна лихва върху тази
сума считано от датата на
предявяване на иска 09.07.2013 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал.1 предл.
второ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ “КАМЕН КАТЕВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Иван Аксаков“, № 7, вх. В, ап.
24, представляван от Камен Антонов Катев,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.И., ЕГН ********** ***, сумата от
3 925 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: