Решение по дело №2034/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 771
Дата: 10 юни 2022 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040702034
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 771 /10.06.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                       СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2034 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателят Б.В.Л., с постоянен адрес:***, чрез представител по пълномощие адвокат Д.С., и съдебен адрес:***, е оспорил заповед № 8-Z-832/22.07.2021г. на кмета на Община Созопол, с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивна ограда с височина 2 метра“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 81178.61.106 в местността „Митков мост“ в землището на гр.Черноморец.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Счита, че описанието на строежа в административния акт не съответстват на действителното фактическо положение, както и че не е съобразено с факта на наличието на издадено разрешение за строеж, което е влязло в сила.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат С., поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът – кмет на Община Созопол, чрез представител по пълномощие адвокат А., оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение. Също претендира разноски.

ФАКТИ:

На 31.05.2021г. работна група от служители в Дирекция УТИПЕП към Община Созопол извършили проверка на строеж, наречен „Масивна ограда с височина 2 метра“, находящ се имот с идентификатор 81178.61.106 в местността „Митков мост“ в землището на гр.Черноморец. Констатациите от проверката отразили в констативен акт № 41 от същата дата, според който строежът е собственост на процесния жалбоподател. Самият строеж е описан по следния начин: „По границите на поземлен имот с идентификатор 81178.61.106 в местността „Митков мост“ в землището на гр.Черноморец е изпълнена масивна ограда с височина 2 м без издадено разрешение на строеж. Оградата е изградена на участъци по различните граници на имота. Има обща приблизителна дължина 50 м и е изпълнена от стоманобетон и тухли. Имотът и строежът попадат в зона А по чл.10, ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, като чл.10, ал.2, т.2 от ЗУЧК не допуска изграждането на плътни огради.“ В констативния акт е изчертана окомерна скица на имота и на три места е посочена масивна ограда с височина 2 м. Направен е извод, че оградата е изградена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, т.е. без разрешение за строеж. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя и според известие за доставяне на л.22 е бил получен на 11.06.2021г. Въз основа на този констативен акт е издадена процесната заповед, в която описанието на строежа напълно съвпада с направеното вече в констативния акт описание. Административният орган е направил извод, че този строеж е извършен без необходимото разрешение за строеж и е постановил неговото премахване на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

По делото е представена и административната преписка по издаване на разрешение за строеж № 144/31.10.2019г., с което е разрешено на Б.В.Л. и Т.И.Л.да построят вилна сграда за сезонно ползване със застроена площ 82,36 кв.м. и разгъната застроена площ 144,28 кв.м. в поземлен имот 61.106 в местността „Митков мост“ в землището на гр. Созопол.

В преписката се съдържа и заповед № 8-Z-322/26.02.2018г. на кмета на Община Созопол, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 81178.61.106 в местността „Митков мост“ в землището на гр.Черноморец, в който се предвижда нов УПИ ХХІІІ-106, с площ 400 кв.м, в който се ситуира застроителен обем за изграждане на вилна сграда, като са посочени съответните параметри.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, според заключението по която в одобрения архитектурен проект към цитираното по-горе разрешение за строеж е посочено изпълнение на ограда по границите на имота, като в легендата на ситуация на л.8 са посочени два вида ограда в отделните участъци: позиция 6 – плътна ограда с височина 60 см и позиция 6а – ажурна ограда от земя. На схемата приложение към заключението на л.99 от делото вещото лице със зелено е отбелязало с цифрата 6 и съответно 6а на кои места в имота е предвидена плътна ограда и на кои ажурна. При описание на констатираното фактическо положение вещото лице е заявило, че оградата е изпълнена върху ивични основи и стоманобетонов пояс на сектори: зидария от бетонови блокчета и шпакловка към страната на имота следвана от сектор с монтирани стоманени железа ф32, което се вижда и от приложените към заключението снимки, изготвени от вещото лице. При огледа вещото лице е измерило, че плътната ограда от зидария от бетонови блокчета по северозападната граница на имота е с дължина 10 м и височина 1,56-1,60 м. Оградата, по същата северозападна граница, изградена на сектори – сектор от зидария и сектор от стоманени железа, е с дължина 7,80 м и височина 1,46 м. По югоизточната граница на имота оградата е смесена – сектор зидария – 9 бр. и сектор от стоманени железа – 9 бр., с обща дължина 26,50 м и височина 1,40-1,56 м. Оградата от югозападната граница също е смесена – сектор от зидария от бетонови блокчета и сектор от стоманени железа с дължина 12,80 м и височина 1,40-1,46 м. Според заключението общата дължина на оградата е 60,86 м и височина в отделните участъци от 1,40м до 1,56 м. Тя е изградена на сектори – сектор, който е зидан от бетонови блокчета, и сектор, който е прозрачен и е изграден само от стоманени железа. Затова вещото лице е отговорило на поставения въпрос № 2, че в имота не е налице масивна ограда с височина 2 м и обща приблизителна дължина 50 м. В заключението на вещото лице още е посочено, че на терена е изградена ограда там, където в архитектурния проект е предвидена такава. В проекта няма предвиден размер на дължината на оградата. По отношение на предвидената в проекта плътна ограда е записано, че тя в плътната си част трябва да е 60 см, но няма предвиждане по отношение на пространството над тези 60 см с какъв материал да бъде запълнено. Относно ажурната ограда в проекта е предвидено да бъде от земята.

При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че според него ажурна ограда е метална ограда с различни орнаменти или просто ограда от мрежа, закрепена на колове.

Обжалваната заповед е изпратена по пощата и е получена от жалбоподателя на 31.07.2021г. Жалбата, сезирала съда е подадена директно в съда на 13.08.2021г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, против заповед, която има характеристиките на административен акт и подлежи на обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от кмета на Община Созопол.

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Въпросът със законността на процесния строеж е обследван първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл.първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и съответствието на строежа с устройствения план, и е съставила описания по-горе в решението констативен акт (л.26). След което административният орган е разгледал констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е възприел изцяло.

Законът изисква констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2, предл. второ от ЗУТ. В конкретния случай той е връчен на 11.06.2021г.(л.22).

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в документите съставляващи административната преписка.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон.

Според чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, използван като материалноправно основание от административния орган за издаване на процесната заповед, строеж или част от него е незаконен когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В мотивите на заповедта изрично е заявено, че строежът е извършен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без необходимото разрешение за строеж.

Според чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл.48, ал.9 от ЗУТ (тези случаи обхващат изграждането на огради над 2,2 м, респ. огради над 0,6м в плътната си част, когато са към улица).

Според чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че процесната ограда не е висока 2 м и няма обща дължина от 50 м. Вещото лице е описало поотделно външния вид на оградата на трите граници на имота, където тя е изградена, доколкото от разпита в съдебно заседание на вещото лице в съдебно заседание стана ясно, че на схемата, изготвена от вещото лице и приложена към експертизата, оградата е изчертана с червен и със син цвят, а на местата, където границата на имота е изчертана с черен цвят, няма ограда. Установи се, че в един участък дълъг 10 м има изградена плътна ограда, каквато е била предвидена и според архитектурния проект, одобрен като част от инвестиционния проект. Тази ограда се отклонява от проекта, защото в него е предвидено, че нейната височина може да е до 0,60 м, а вещото лице е установило, че тя е от 1,56 м до 1,60 м. На други две места, изчертани на схемата на л.99 в червен цвят, е констатирано фактическото изграждане на смесена ограда, която има ажурна част, изградена от железа и плътна част, изградена от бетонови блокчета. Тази ограда е висока между 1,40 м и 1,56 м в различните участъци. На северозападната граница въпросната смесена ограда е дълга 7,80 м и там според архитектурния проект е предвидена плътна ограда. В останалата част, където е изградена описаната смесена ограда, проектът предвижда ажурна ограда.

Обжалваната заповед с оглед установените факти е незаконосъобразна на две самостоятелни основания. От една страна, както твърди самият жалбоподател, в нея е описана ограда, която не съществува в действителност. По делото несъмнено от събраните доказателства – заключение на вещо лице и писмените доказателства, представляващи преписката по издаване на разрешение за строеж №144/31.10.2019г., се установява, че оградата за имот с идентификатор 81178.61.106 в местността „Митков мост“ в землището на гр.Черноморец е била предвидена в архитектурния проект, който е част от инвестиционния проект на вилната сграда за сезонно ползване и въз основа на който е издадено разрешението за строеж, което означава, че оградата не е изградена без разрешение за строеж – основанието, изтъкнато от административния орган в обжалваната заповед.

Фактически изградената ограда в някои части (където не е ажурна) се отклонява от предвижданията в ситуацията и архитектурния проект. Отклоненията на места се изразяват в това, че там, където е предвидена ажурна ограда има частично ажурна ограда, но в останалите части оградата е плътна, т.е. вместо само ажурна ограда се редуват плътни участъци и участъци, изградени от метал. В тези участъци височината не е в отклонение от предвижданията на архитектурния проект, защото той няма предвиждания за височината на ажурната ограда. В участъка от оградата по северозападната граница, където е предвидена плътна ограда, отклонението се изразява в това, че на място е изградена по-висока плътна ограда от предвидената в архитектурния проект, но общата й височина е по-малко от 2м.

За да бъде постановено премахването на ограда като фактически констатираната, следва да се установи не само отклонение от проекта, но и да се изследва дали това отклонение е съществено по смисъла на чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. Процесната заповед не е мотивирана нито фактически, нито правно с констатираното в хода на съдебното производство отклонение на изградената ограда от предвижданията на архитектурния проект като част от инвестиционния проект. В заповедта фактически и правно е посочено друго основание, а именно, че оградата е изградена без разрешение за строеж, което основание не е налице, защото такова разрешение има.

Административният орган при постановяване премахването на ограда като незаконен строеж задължително е следвало да се съобрази и с хипотезата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, според която въобще не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за плътни огради с височина от 0,60 м до 2,20 м, както и с разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, която пък не изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и за плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м и едва при съпоставка и анализиране на всички факти с цитираните по-горе норми е следвало да преценява дали една ограда е незаконен строеж, тъй като е извършена без одобрен инвестиционен проект или без разрешение за строеж. Такива анализи в конкретния случай не са направени, а е постановено премахване на цялата ограда, въпреки че за части от нея въобще не се изисква разрешение за строеж, а за други части се изисква разрешение за строеж, но не се изисква инвестиционен проект. В процесния случай, доколкото оградата е над 0,6 м в плътната си част, но същевременно тя е била предвидена в архитектурния проект, който е част от инвестиционния проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, според съда административният орган е следвало единствено да установи дали са налице достатъчно факти, които да обосноват наличието на съществено отклонение от проекта, каквито административният орган не е обсъдил и на които не се е позовал. Второто самостоятелно основание е фактът, че органът е постановил премахване на строеж, какъвто на терен не съществува.

Затова основателни са възраженията на жалбоподателя, че административният акт е издаден при неизясненост на релевантните факти, което го прави негодно основание за премахване на незаконен строеж. Освен това наличието на строеж, различен от този, чието премахване е разпоредено със заповедта, я прави незаконосъобразна поради нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 1260 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса (л.11), 900 лв. – платено възнаграждение за един адвокат (л.30) и 350 лв. – платено възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 8-Z-832/22.07.2021г. на кмета на Община Созопол.

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на Б.В.Л., с постоянен адрес:*** направените по делото разноски в размер на 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: