Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 326 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
от „А.з.к.н.п.з.“ ООД срещу И.Й.С. за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 30.03.2016 г. между „А.Ф.“ ООД, в качеството на кредитор и И.Й.С., в
качеството на кредитополучател, бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с №.,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него,
както и че е получил от кредитора Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от
Закона за потребителския кредит, със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за
кредит, кредиторът се задължил да предостави на ответницата револвиращ кредит в
максимален размер от 500,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоявал чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCard/Card/Visa“,
а кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Ответницата усвоила сума в общ размер на 499,52 лева, като
дължимата към настоящия момент главница била в размер на 499,52 лева. Тъй като
кредитополучателят можел по всяко време да усвои суми до максималния размер на
кредитния лимит, настъпването на падежа зависело изцяло от поведението на
кредитополучателя.
Заедно с подписване на договора за
кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН - кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заемната сума. Страните били подписали
и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна
платежна карта „Access Finance/iCard/Card/Visa“, които съдържали и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта „Access
Finance/iCard/Card/Visa“.
Наред с това, разпоредбите на
договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитора както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в тридневен срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитора разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120,00 лева, включваща разходите
на кредитора за действията на служител, който осъществявал и администрирал
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В
настоящия случай ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение в размер на 104,70 лева.
На 11.11.2016 г. бил сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него
от 13.07.2017 г. между „А.Ф.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на който
вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Поради трайна забава и виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото
задължение по договора станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост била обявена на 07.12.2016 г.
Поради неизпълнението на договорното
задължение „А.з.к.н.п.з.“ ООД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на
която било образувано ч. гр. д. № .г. по описа на съда, в рамките на което
съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № .г. Срещу издадената
заповед било подадено възражение от страна на ответницата, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата И.Й.С.
му дължи сумата от 604,22 лева, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ с №.
от 30.03.2016 г., от които: сума в размер на 499,52 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сума в размер на 104,70 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение.
Ищецът претендира присъждане на
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответницата.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ООД е подал на
16.11.2017 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата И.Й.С. за дължими суми по договор
за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г., въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № .г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.к.н.п.з.“
ООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г., сключен между „А.Ф.“ ООД
(кредитор) и И.Й.С. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от
500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта „Access Finance/iCard/Card/Visa“, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне при условията на
подписания между страните договор. Страните са уговорили следните условия по
сключения между тях договор: срок на кредита – 6 години; фиксиран годишен
лихвен процент – 43,2%, като върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%; годишен
процент на разходите – 45,9%; обща дължима сума от кредитополучателя – сбор от
усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена
главница и такси за ползване на картата. Уговорено е също (чл. 12, ал. 1), че в
случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение по чл. 16
от договора, както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. Към договора
е представено и Приложение № 1, съдържащо условия за ползване на международна
платежна карта White Card/Access
Finance/iCard.
По делото е представен и рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен
между „А.Ф.“ ООД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“ ООД (цесионер), по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен от
цедента с физически лица и такива, сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
физически лица, които цедентът е придобил по силата на договор за цесия от
01.07.2014 г.
По делото е представено и извлечение
от Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., от което става ясно, че вземането
на „А.Ф.“ ООД по сключения договор за
кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г. срещу ответницата е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „А.Ф.“ ООД е
упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми от името на „А.Ф.“ ООД всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., както и уведомление,
с което „А.Ф.“ ООД чрез „А.з.к.н.п.з.“ ООД уведомява ответницата И.Й.С., че задължението ù по сключения договор за
кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г. е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
По делото са представени по реда на
чл. 192, ал. 1 ГПК от третото, неучастващо лице - „А.Ф.“ ООД: справка - извлечение
за изпратени на мобилен номер .кратки текстови съобщения, който номер
ответницата е посочила за контакт по повод сключения от нея договор за кредит
„Бяла карта“, от която справка е видно, че на 06.12.2016 г. на същия номер е
било изпратено и получено кратко текстово съобщение, с текст: „кредитът Ви е
обявен за предсрочно изискуем, задължението Ви е 875,37 лева“, както и справка
– извлечение за извършени операции по договор за
кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г.
По делото е прието и заключение по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че
кредиторът е заредил кредитната карта в момента на нейното активиране, като
общо изтеглената сума от кредитополучателя е в размер на 560,00 лева, от които
са погасени 60,48 лева. Вещото лице посочва, че задължението на ответницата по
сключения договор за кредит „Бяла карта“ е както следва: 499,52 лева – главница
и 104,70 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието на договорни отношения
между ответницата и „А.Ф.“ ООД по силата на сключен договор за кредит „Бяла
карта“, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума,
наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „А.Ф.“
ООД и цесионера - „А.з.к.н.п.з.“ ООД и уведомяването на длъжника за това, както
и че договорът за кредит е бил обявен
за предсрочно изискуем на 07.12.2016 г. поради неизпълнение на задълженията по
него от страна на кредитополучателя и че последният е бил уведомен за това и размера
на претенциите на ищеца.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „А.Ф.“ ООД, в качеството му на кредитор и ответницата,
в качеството ù на кредитополучател, въз основа на сключения договор за
кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г. Договорът е обективиран в писмена форма и
съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност,
поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по
силата на валидно облигационно правоотношение.
Изправността на „А.Ф.“ ООД досежно
задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се
установява от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна
експертиза.
Наред с това, от страна на
ответницата по делото не се спори, а се установява и от представените писмени
доказателства, че вземането на кредитора срещу ответницата по сключения договор
за кредит е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 11.11.2016 г. Съдът, като взе предвид представеното по
делото уведомление, изходящо от цедента - „А.Ф.“
ООД, с което ответницата е уведомена, че задължението ù по сключения
договор за кредит „Бяла карта“ е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, както и
представеното пълномощно, с което „А.Ф.“ ООД
е упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и съобразявайки
практиката на ВКС, обективирана в редица съдебни актове, сред които решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за
наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
процесните вземания. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В цитираното тълкувателно решение се
дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В разглеждания случай, с
оглед представените от третото, неучастващо по делото лице - „А.Ф.“ ООД,
писмени доказателства, съдът намира, че договорът за кредит е бил обявен за
предсрочно изискуем на 06.12.2016 г. поради неизпълнение на задълженията по
него от страна на кредитополучателя и последният е бил уведомен за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Размерът на дължимата от ответницата
главница по сключения договор за кредит
„Бяла карта“ е посочен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза и е 499,52 лева. Дължимостта на претендираните от ищеца разходи и
такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение е уговорена между страните в чл. 22, ал. 4 и 5 от
договора за кредит, а техният размер е определен в заключението на вещото лице
и е 104,70 лева.
По изложените съображения съдът намира
за доказана в пълен размер исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че от една страна делото е с малък материален интерес, а от друга -
извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в
попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба по множество
еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото дело не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и обстоятелството,
че в проведените по делото две открити съдебни заседания, не се е явил
представител на ищеца, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които:
50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство.
Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 100,00 лева, както и сумата от 150,00 лева – възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.
С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 499,52 лева (четиристотин
деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) – главница по договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сума в размер на 104,70 лева (сто и четири лева и седемдесет стотинки) – разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
ОСЪЖДА И.Й. С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 400,00 лева (четиристотин
лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
Секретар:М.М.