РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Перник, 24.07.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети януари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Людмила
Пейчева
Членове: Радост Бошнакова
Димитър Ковачев
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от
Председателя въз.гр.дело № 644 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 121 от 27.07.2017
год., постановено по гр. дело № 1318/2016 год. по описа на Р. районен съд е
признато за установено по отношение на Е.Г.П., с ЕГН: ********** и с
адрес: ***, че Й.Г.Б., с ЕГН: ********** и с адрес: *** е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място (неурегулиран поземлен имот), находящ се в
населената част на ***, с площ по скица от 300 кв.м., а съгласно извършено геодезическо заснемане от 25.07.2016 год. - 398
кв.м., представляващ имот с планоснимачен № *** по неутвърдения
кадастрален план на същата махала, при граници на имота: от две страни селски път, наследници на Л. О., ведно
с построения в имота гараж със застроена площ от 12 кв.м.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № ***, том 1, рег. № ***, дело № 115/2013 год.
на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд гр. Р..
Наред с това ответницата Е.Г.П.
от *** е осъдена да заплати на ищеца Й.Г.Б. от *** сума от 260 лева,
представляваща направени от ищеца деловодни разноски.
Недоволна от постановеното решение останала ответницата Е.Г.П.,
обжалвала същото в срок и по изложените във въззивната жалба съображения, чрез
процесуалния си представител, моли да бъде отменено като неоснователно,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения и вместо
него да се постанови решение на спора по същество, с което да се отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор от ищеца Й.Г.Б.,
който чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли да се отхвърли, като се потвърди решението на районния съд.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.
Пернишкият окръжен съд, като преценява изложените
оплаквания в жалбата, с оглед доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено и доказано следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която
има право да обжалва, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и
е обективно съединен с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищецът Й.Б. твърди, че е собственик на процесния имот на
основание давностно владение, като владее имота от 1970 год. и още тогава е
построил намиращия се в него гараж, косил мястото, оградил същото и го е
стопанисвал. Наред с това плащал дължимите данъци и такси на земята и сградата.
Твърди, че през 2014 год. ответницата Е.П. и съпругът й започнали действия,
които накърнявали правото му на собственост, като без разрешение поставили пет
свои пчелни кошари в имота му, което го мотивирало да подаде жалба до Районна
прокуратура, гр. Р.. Образуваната преписка била прекратена, поради премахване
на кошарите в хода на производството. Ищецът твърди, че през 2016 год.
ответницата и съпругът неправомерно отсекли няколко дървета по границата на
процесния имот, за което били санкционирани. Наред с това твърди, че през 2006
год. ответницата е предявила иск по чл. 108 ЗС и с влязло в сила решение искът
е отхвърлен.
В този смисъл с
исковата молба са представени писмени документи, приети като доказателства по
делото, както следва: нотариален акт № **, том III, дело
733/93 год. на Нотариус М. Д. с район на действие Р. районен съд, скица № 16 от
*** год., решение № 233 от 10.07.2008 год. на Пернишкия окръжен съд, постановление
от 28.04.2006 год. на районна прокуратура гр. Р., 4 бр. писма на Община Р.,
квитанции за платен данък, както и допуснати до разпит трима свидетели. Съдът е
уважил и искането му ответницата да представи Нотариален акт № ***, том I, рег.
№ ***, дело №115/2013 год. на Нотариус Б. К..
Предвид изложеното се
установява от фактическа страна следното:
Както се посочи
ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно
владение. В този смисъл не е ясно в каква връзка е представен посочения
нотариален акт за покупко-продажба, тъй като никъде в исковата молба не се
твърди, че е собственик на имота на основание покупко - продажба. Районният съд
не е изразил становище, относно доказателствената стойност на представения нотариален
акт. Ответницата Е.П. е заявила, че представената скица е негодно
доказателство, тъй като същата е от *** год., а ноторно известно е, че скицата
е валидна за шест месеца, но това възражение също не обсъдено от районния съд. Незаконосъобразно
и необосновано съдът приема в мотивите си, че имота е бил предмет на иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от ответницата и отхвърлен изцяло.
Това е така, тъй като видно от диспозитива на представеното копие от решение №
233 от 10.07.2008 год. на Пернишкия окръжен съд, предмет на спора е дворно
място с пространство от 300 кв. м., при граници: селски път, н- ци на Л.
О. и Г. Г. Б., като имота се индивидуализира с площ и граници. Предмет на
настоящия спор е Дворно място с площ от 398 кв. м., застроено с гараж със
застроена площ от 12 кв. м., при граници: от две страни селски път и н-ци на Л.
О., а по делото не са ангажирани доказателства за идентичност на имотите.
Необоснован е извода на районния съд, че ответницата
неправомерно е отсекла дървета по границата на процесния имот за което е
санкционирана, тъй като видно от писмо от Община К. на А. П. е наложено
административно наказание - обществено порицание заради това, че заедно с
ответницата неправомерно са отсекли от съсобствен
с Й.Б. имот, а не от процесния имот, 8 броя дръвчета без издадено
разрешение от Община К..
Правилно районният
съд е приел, че при предявен иск за собственост, съдът разполага с правомощието
да се произнесе по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това
право, което в конкретния случай е изтекла придобивка давност в полза на ищеца.
Обоснован и законосъобразен е извода на
районния съд, че за да се признае по отношение на едно физическо лице правото
на изключителна собственост по отношение на отчасти един или изцяло чужд
недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ал. 1 ЗС установява, че претендиращият
собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по дълъг от 10
години фактическа власт по отношение на конкретната вещ без противопоставяне и
без прекъсване на време по дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение
на собственика на веща поведение на пълноправен собственик, т.е че упражнява
собственическите си правомощия единствено за себе си.
Следва да се посочи,
че владението представлява сложен фактически състав, който включва обективен и
субективен елемент. Обективния елемент включва упражняване на фактическа власт
върху имота, а субективния е с цел този имот да се присвои. Субективният
елемент трудно се доказва, тъй като е психическо състояние, затова е възприета
презумпцията, че който упражнява фактическа власт върху имота е с цел да го присвои,
осен ако не се докаже друго.
Обосновано районният
съд приема в мотивите си, че за доказване на изложените твърдения в исковата
молба и подадения отговор, страните са ангажирали гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели - трима посочени от ищеца и трима от ответницата, но
показанията на двете групи свидетели взаимно се изключват. От една свидетелите
А. Г., В. Н.- зет на ищеца и А. С. също зет на ищеца твърдят, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху имота от 1970 год. От друга страна
показанията на свидетелите С. И., Ц. З. и Д. М., без родство със страните, установяват
противоположна фактическа обстановка, че ответницата, заедно със съпруга си, са
построили процесния гараж със съгласието на бащата на страните, те единствено
го ползват и подържат имота и че от 1984 год. в имота са поставили кошери,
които никога не са местени и до ден днешен са в имота.
За да приеме, че
исковата претенция е основателна и доказана районният съд изцяло кредитира
показанията на свидетелите на ищеца. Приема, че свидетелите А. Г., В. Н. и А. С. имат непосредствени и преки впечатления от
процесния имот, които датират от 1970 и 1980 год. Наред с това е установено, че
свидетелят Г. живее постоянно в ***, не далече от имота, а останалите свидетели
посещават селото поне веднъж или два пъти седмично. Показанията на тези
свидетели са подробни, показват детайлно познание на местонахождението на
имота, на неговата площ и на състоянието му през годините, а също така са
последователни, логични и непротиворечиви.
Районният съд приема, че не следва да дава вяра
на показанията на свидетелите, посочени
от ответницата, тъй като същите нямат постоянни наблюдения върху имота, не могат
да конкретизират къде се намира имота по- точно в коя махала, има разминаване в
показанията им каква марка кола е имал съпругът на ответницата - дали „Лада“
или „Москвич“, а освен това показания им противоречат на показанията на другата
група свидетели.
Настоящият състав намира този извод за
незаконосъобразен и необоснован. При преценка достоверността на свидетелските показания районният съд не е
взел предвид в достатъчна степен
заинтересоваността на свидетелите В. Н. и А. С.. Същите са съпрузи на дъщерите
на ищеца и са членове на неговото семейство, поради което желая да му услужат.
Така свидетелят А. С. твърди, че ищеца е собственик на процесния имот, защото
го е купил от баща му, обстоятелство което не се твърди дори и от ищеца.
Неговото негативно отношение към семейството на ответницата проличава и от
обстоятелството, че обвинява съпругът й в кражба на крава. Обстоятелството, че
тези свидетели редовно посещават *** не е доказателство, че говорят истината.
Високата степен на заинтересованост на посочените свидетели е основание да не
се кредитират техните показания, а да се кредитират показанията на свидетелите
посочени от ответницата. Действително същите не са могли да уточнят точно в коя
махала се намира имота, но подробно са го описали по площ и граници. Това
означава, че техните показания за обстоятелствата които знаят почиват на лични
впечатления, а не на обстоятелства които
са им казани, от което следва, че показанията им са достоверни.
Не е основание да не
се кредитират показанията на тези свидетели предвид обстоятелството, че
противоречат на показанията на другата група свидетели, посочени от ищеца, поради
липса на доказателства, че същите са правдоподобни. Наред с това районният съд не
е обсъдил задълбочено и показанията на свидетеля А. Г.. Същият свидетелства за
факти от 1970 год., когато оглед възрастта му е бил дете.
При постановяване на
решението районният съд не е взел предвид безспорно установеното обстоятелство,
че процесният имот е бил собствен на бащата на страните, починал през *** год.
От събраните по делото доказателства не става ясно на какво основание ищецът е
започнал да владее имота през 1970 год. и
по какъв начин е отблъснал владението на баща си. Ответницата твърди, че още
приживе баща им е дарил неформално процесния имот и тя го е завладяла със
негово съгласие като свой собствен имот. В този смисъл следва да има предвид, че
представения от ответницата нотариален акт № ***, том І, рег. № ***, дело № 115
от 15.03.2013 год., издаден по обстоятелствена проверка не е оспорен от
ищеца.
Незаконосъобразен е извода на районния съд, че
поставянето на кошари в имота не нарушава владението на ищеца и не води до
отнемане на същото. Това е така, тъй като владението е упражняване на
фактическа власт и поради това поставянето на пчелни кошари е вид упражняване
на такава власт.
За да бъде
основателна претенцията на ищеца, следва по безспорен начин да се докаже, че
същият в продължение на 10 години е владял процесния имот като свой при това
явно, несъмнено, спокойно и не обезпокоявано от никого, и че със собствени
средства и труд е построил намиращия се в имота гараж. По безспорен начин
следва да се докаже и начало на давностно владение.
Доказателства в тази
насока не са ангажирани.
Поради това
твърденията на ищеца, че владее имота от 1970 год. са недоказани. Недоказано е
и твърдението, че гаража е построен същата година. По делото липсват
доказателства за наличието на строителни книжа на същия. Безспорно е
обстоятелството, че процесния имот е бивша собственост на бащата на страните и
че същият е починал през *** год. Недоказано е и обстоятелството, че имота се
ползва само като ливада и тя се коси от ищеца. По делото са разпитани и трима
свидетели посочени от ответницата, без родство със страните, които имат лични
впечатления от имота от 1986 год., когато тя започнала строеж на вилна сграда.
И тримата са категорични, че от тази година в процесния имот има кошари,
собственост на ответницата и същите никога не са местени и до ден днешен си
стоят в имота. Самият факт за наличието на кошари е доказателство, че ищеца не
ползва имота като свои собствен имот. Свидетелите са очевидци и на строежа на
гаража. Заявяват, че гаража е построен от ответницата и нейния съпруг със
собствени средства и със съгласието на бащата на страните. Твърдят че гаража се
ползва до ден днешен от ответницата. Твърдят, че в същия има пити и
принадлежности за отглеждане на пчелите. Наред с това заявяват, че имота от към
главния път е ограден със зидана ограда, построена от бащата на страните от
една страна, от към другата - улица е
ограден от ответницата, а от третата страна е храсти. По делото е представен и
приет като доказателство нотариален акт. акт № ***, т. І, рег. № ***, дело №
115/2013 год. за собственост върху процесния имот, придобит по давностно
владение, който не е оспорен от ищеца, но предмет на иска е не дали ответницата
е собственик на имота, а дали ищецът е придобил правото на собственост върху
имота на основание давностно владение.
В този смисъл
настоящият състав счита, че исковите претенции са неоснователни. Поради това
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
а по изложените съображения да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на
делото ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в
размер на 600 лева за платен адвокатски хонорар пред първата инстанция, а за
въззивната инстанция направени разноски в размер на 25 лева държавна такса за
въззивната жалба и 600 лева адвокатски хонорар, общо за двете инстанции сумата
в размер на 1 225 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЯНЯ решение № 121 от
27.07.2017 год., постановено по гр. дело № 1318/2016 год. по описа на Р.
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск ЗА ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Г.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, че Й.Г.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***
е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място (неурегулиран
поземлен имот), находящ се в населената част на ***, с площ по скица от 300
км., а съгласно извършено геодезическо
заснемане от 25.07.2016 год. - 398 кв.м., представляващ имот с пл. № ***
по неутвърдения кадастрален план на същата махала, при граници на имота: от две страни селски път, наследници на Л. О., ведно
с построения в имота гараж със застроена площ от 12 км., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том І, рег. № ***, дело №
115/2013 год. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд гр. Р., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й.Г.Б., с ЕГН: **********
и адрес: *** да заплати на Е.Г.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, общата сума от
1 225 лева, представляваща направени разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.