№ 2157
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110125910 по описа за 2021 година
Предявени са от „фирма“ ООД срещу Н. АНГ. Ц. по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване съществуването на следните вземания на ищеца по
отношение на ответника: 460.64 лв. – възнаграждение за поддръжка и управление за периода
от м. 03.2020 до м. 10.2020 г., дължимо на основание чл. 2.1. от Договор № **** г. за
поддръжка и управление на общите части в сграда „****“; 16.29 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.04.2020 г. до 20.11.2020 г.; 13.11 лв. – сума за електрическа енергия за общите
части на сградата, начислена за периода от м. 04.2020 г. до м. 09.2020 г., заплатена от ищеца
на основание чл. 2.4 от договора; 0.33 лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2020 г. до
20.11.2020 г.; 21.53 лв. – сума за вода за общите части на сградата, начислена за периода от
м. 04.2020 г. до м. 09.2020 г., заплатена от ищеца на основание чл. 2.4 от договора; 0.51 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 20.11.2020 г.; 56.48 лв. – сума за
електрическа енергия за собствения на ответника апартамент адрес, начислена за периода от
м. 04.2020 г. до м. 09.2020 г., заплатена от ищеца без основание; 1.88 лв. мораторна лихва за
периода от 01.05.2020 г. до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от
21.11.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57532/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на апартамент адрес, по силата на Договор № **** г., сключен
въз основа на взето решение на Общото събрание на етажната собственост от 27.02.2020 г.,
с начало на изпълнението по договора от 01.03.2020 г. Излага, че възложител по договора е
всеки собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Сочи, че месечното
възнаграждение за извършваната услуга се определя съгласно чл. 2.1. от договора и е
дължимо до 30-о число на месеца, за който се отнася, като за имота на ответника се дължи
месечно възнаграждение в размер на 57.58 лв. Твърди, че ответникът дължи в същия срок и
пропорционална на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата част
от разходите за електричество и вода, изразходвани в общите части, които разходи ищецът е
заплатил на съответните доставчици на основание чл. 2.4. от договора и които след
плащането се разпределят между собствениците. Поддържа, че е извършвал услугите по
1
договора за исковия период, а ответникът не ги е заплатил. Излага, че е заплатил вместо
ответника и сумата за електрическа енергия за неговия имот за процесния период, поради
това, че дружеството е било титуляр на партидата, тъй като ответникът не я е прехвърлил на
свое име. Твърди, че ответникът е бил надлежно уведомен за всички свои задължения,
включително чрез Покана за доброволно изпълнение изх. № 173/17.06.2020 г., но плащане
не е извършено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н.
АНГ. Ц., в който предявените искове са оспорени изцяло по основание и размер. Твърди, че
Договорът № **** г. не е подписан от него, както и че той не е гласувал за сключването му
лично или чрез пълномощник. Оспорва да е надлежно проведено Общо събрание на
етажната собственост за вземане на решение за сключване на договора. Изтъква, че
протоколът от Общо събрание е подписан единствено от представителите на ищцовото
дружество. Оспорва да е надлежно уведомен за задълженията по процесния договор.
Оспорва претенциите по размер, тъй като не става ясно как са формирани. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57532/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения
срок, при наличие на подадено възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
С оглед релевираните от ищеца в исковата молба твърдения и уточненията в първото
открито заседание съдът счита, че искът за сумата от 460.64 лв. е с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като се претендира заплащане на възнаграждение за
извършена услуга по управление и поддръжка на общи части в сграда в режим на етажна
собственост.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно отношение с ответника през процесния период по
договор за управление и поддръжка на сграда, в която той притежава самостоятелен обект;
надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора за предоставяне на
услугата през исковия период; размера на дължимото от ответника възнаграждение, а
ответника следва да докаже, че е заплатил задълженията си за претендирания период.
По делото е представен Протокол № 1/27.02.2020 г. за проведено Общо събрание на
собствениците в етажна собственост на жилищна сграда „****“ с адрес: гр. София, ул.
„адрес Установява се, че е взето Решение № 3 по т. 4 от дневния ред, съгласно което е
избран с мнозинство от 50.98 % от общо 100 % идеални части, равняващи се на 69.39 % от
присъстващите, пакет услуги по поддръжка и управление на сграда „****“ съгласно Оферта
1 /Приложение 3 от Протокола/, предложена от „фирма“, за срок от 1 година, считано от
01.03.2020 г., с месечна такса за индивидуални имоти, както следва: 0.98 лв./кв. м. за
апартаменти; 0.78 лв./кв. м. за магазини; 12 лв./бр. за паркоместа в подз. гараж; 6 лв./бр. за
открити паркоместа, както и Решение № 4 по т. 5 от дневния ред, взето с мнозинство от
60.81 % от общо 100 % идеални части, равняващи се на 94.34 % от присъстващите, съгласно
което Общото събрание е упълномощило Управителния съвет на етажната собственост да
подпише Договор за поддръжка на общите части в сграда „****“ с „фирма“ ООД съгласно
взето Решение № 3 по т. 4 от Протокола за срок от 1 година, считано от 01.03.2020 г., като
договорът следва да бъде подписан от четирима от членовете на Управителния съвет.
В изпълнение на взетите решения от Общото събрание на етажната собственост е
2
сключен Договор № **** г. за управление и поддръжка на общите части в сграда „****“
между Етажна собственост на жилищна сграда „****“ с адрес: гр. адрес, представлявана от
четирима от петимата членове на Управителния съвет на етажната собственост, в
качеството на възложител, и „фирма“ ООД в качеството на изпълнител. С чл. 1.1. от
договора възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва срещу
възнаграждение /такса/ дейности по управление, обслужване и поддържане на общите части
на сградата, подробно описани в Приложение 2, представляващо неразделна част от
договора, и обхващащи: текуща техническа поддръжка на общите части на сградата, в това
число коридори, стълбища, покриви, тавани, двор, на общите инсталации, съоръжения и
оборудвания в сградата и на всичко, което по естеството си или по предназначението си
служи за общо ползване от собствениците /включително дейностите по смяна на
осветителни тела, отстраняване на аварии по ел. инсталацията, подмяна на повредени части
и други, които не са обект по гаранционните условия на сградата/; организация на
санитарно-хигиенните условия в общите части – всеки работен ден почистване на общите
части на сградата и помитане на алеите и тротоарните площи в дворното място; осигуряване
на лице от своя персонал, което ежемесечно да заплаща от името и за сметка на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата електричеството и водата, изразходени
за общите части на сградата и дворното място; сезонно озеленяване и поддържане
озеленяването на прилежащия терен, сезонно снегопочистване; целогодишно осигуряване
на портиер от 08:00 ч. до 20:00 ч. всеки ден, който да следи и контролира достъпа до
комплекса на трети лица и да съблюдава за спазването на Правилника за вътрешния ред,
обществения ред и хигиена на територията на сградата; осигуряване на 24-часова директна
връзка с дежурен оператор от диспечерския център на „Про Кинг Секюрити“ ЕООД,
предоставящ услугата „Смарт Портиер“ /включваща: 24-часов контрол чрез дежурен
оператор, извършващ денонощно видеонаблюдение на обекта; 24-часов мониторинг и
реакция със специализирани патрулни екипи; превенция; ограничаване на достъпа на
външни лица чрез система за контрол на достъп; осъществяване на постоянна връзка с
живущите; взаимодействие със структурите на МВР и други държавни и частни
институции/; осъществяване на контрол при поддържане на асансьорната, видео и
домофонна инсталации, вентилация в подземен гараж, дизелов генератор, гаражни врати,
пожароизвестяване в техническа изправност; осигуряване на правно обслужване на
етажната собственост; организиране и провеждане на общи събрания на етажната
собственост и организиране изпълнението на решенията им; представляване на етажната
собственост пред физически и юридически лица, държавни и общински служби и други
организации; съхраняване и водене на Книгата на собствениците, Технически паспорт и
друга документация, свързана с етажната собственост. Съгласно чл. 1.2. за възложител се
счита всеки собственик на самостоятелно обособен обект в сградата, ползвател или обитател
на самостоятелен обект в етажната собственост. В чл. 2.1. е уговорено, че за извършване на
услугите по чл. 1.1. възложителят заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер
на 0.98 лв. с вкл. ДДС на кв. м. за апартаменти, като за определяне на площите се използва
сборът на площите на съответния самостоятелен обект и припадащите му се идеални части
от общите части на сградата, а съгласно чл. 2.2. таксата се заплаща до 30-о число на текущия
месец и касае текущия месец. Съгласно чл. 2.4. разходите за електричество и вода,
изразходвани в общите части, се заплащат отделно от възложителя, като сумите се
разпределят пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите части на
сградата и се заплащат ежемесечно до 30-о число на текущия месец. В чл. 5.1. е уговорено,
че договорът се сключва за срок от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.
За да бъде отговорено на въпроса има ли валидно договорно правоотношение между
ищеца и ответника, следва да бъдат изследвани характеристиките на решенията на Общото
събрание на етажната собственост. В Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на
ВКС, I ГО, е прието следното: „Етажната собственост, която не е учредила сдружение за
3
управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна
сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля.
/Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат
„със съгласие на всички съдружници“ – чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели
на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС, урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна
власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на
решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да
се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен
е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само
на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на
съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска
при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет
на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива, с които е прието позитивно
решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като
съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок
– чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения
засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои – до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок.“.
Съобразявайки се с цитираната съдебна практика, съдът приема, че решенията на
Общото събрание на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД – както
относно изискванията, на които следва да отговарят, за да бъдат преценени като
законосъобразни, така и относно контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
4
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на Общото събрание на етажната собственост
е пряк съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Извън този срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, както и
незаконосъобразността на такова решение не може да бъде съобразявана инцидентно извън
рамките на производство по подадена молба по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Предвид изложеното съдът намира, че законосъобразността на Решение № 3 и Решение
№ 4 на Общото събрание на етажната собственост от 27.02.2020 г. не може да бъде
изследвана в рамките на настоящото производство, поради което не обсъжда направените в
тази връзка възражения от ответника и представените от ищеца писмени доказателства по
отношение на тях.
Същевременно няма твърдения, нито доказателства посочените решения да са
оспорени по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, респ. да са били отменени от съда, като се
установява, че те са взети изцяло в рамките на компетентността на Общото събрание
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 11 ЗУЕС, от което следва, че тези решения обвързват
ответника.
Предвид това и съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика, според която
след влизането им в сила решенията на Общото събрание на етажната собственост са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували
против, и за неучаствалите във вземането им, съдът приема, че ответникът в качеството му
на собственик на апартамент № 67 в сградата към датата на Общото събрание и на
сключване на договора /видно от нотариалния акт на л. 18-21 от делото/ е обвързан от
Договор № **** г. за управление и поддръжка на общите части в сграда „****“, който е
сключен изцяло в съответствие с обсъжданите решения на Общото събрание.
Ответникът не твърди и не представя доказателства за наличието на обстоятелства по
чл. 16, ал. 7 вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Поради това той е задължен лично да се информира за
решенията на Общото събрание на етажната собственост и за възникналите по този повод
задължения без да е необходимо изрично уведомяване за договора и за произтичащите от
него задължения.
От друга страна, изяснява се от нотариалния акт на л. 114-117 от делото, че на
13.08.2020 г. Ц. е продал на трето лице апартамент № 67.
Предвид всичко изложено съдът приема за установено по делото наличието през
периода от м. 03.2020 г. до 13.08.2020 г. на облигационно отношение между ищеца и
ответника по договор за поддръжка и управление на общите части в сграда „****“.
От показанията на свид. Саров се изяснява, че той е в трудовоправни отношения с
„фирма“ ООД на длъжност „Мениджър недвижима собственост“, като основните му
задължения са да отговаря пряко за поддръжката и управлението на сградите в гр. София, за
които е възложено на дружеството управление и поддръжка, сред които е и комплекс „****“
на ул. „адрес Установява се, че през периода от месец март 2020 г. до месец октомври 2020
г. по Договора от 04.04.2020 г. са извършвани следните дейности: почистване на общи части
– пет пъти седмично, от понеделник до петък; почистване на подземен гараж – два пъти
годишно; дезинфекция, дератизация, дезакаризация в общите части на комплекса – два пъти
годишно; техническа поддръжка на две асансьорни уредби, във връзка с което е сключен
договор с подизпълнител и се прави годишен технически преглед на съораженията;
поддръжка на дизел генератор с ежемесечна поддръжка и зареждане с гориво; поддръжка на
вентилационна система в подземен гараж; поддръжка на пожароизвестителна система;
текуща техническа поддръжка по смяна на осветителни тела и сензори, слаботокови и
силотокови инсталации; сезонна поддръжка на озеленяването в комплекса, която се
извършва осем месеца в годината, от април до ноември включително; сезонно
снегопочистване – за месеците от декември до март; осигуряване на портиерска служба –
5
ежедневно от 08:00 ч. до 20:00 ч.; 24 – часов мониторинг, във връзка с което е сключен
договор с охранителна фирма; предоставяне на услугата „SMART портиер“, обхващаща
периода, през който дежурният портиер не е на работа – от 20:00 ч. до 08:00 ч.; осигуряване
на контрол на достъп до комплекса; административно управление на комплекса –
провеждане на общи събрания, заседания на Управителния съвет на етажната собственост,
заплащане за сметка на собствениците на сметките за ток и вода за общите части и
разпределяне на сумата, поддръжка на онлайн платформа за проследяване на плащанията,
юридически и правни консултации на етажната собственост. Свидетелят разказва, че за
дейностите, за които са сключени договори с фирми-подизпълнители, ежемесечно са
правени протоколи за извършена дейност, а за дейностите, които са в обхвата на техните
служители, са попълвани протоколи – например попълвано е техническо досие на дизел
генератора, портиерите са попълвали Книга за посетителите, които посещават комплекса,
Дневник за технически повреди и за приемо-предаване на пратки.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Саров въпреки наличието на трудово
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като те са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и намират опора в писмените доказателства на л. 131-217 от делото. Освен
това е житейски правдоподобно именно служител на ищеца, ангажиран пряко с дейността
по фактическо организиране и извършване на услугите по поддръжка и управление на
сградата, да има преки и непосредствени впечатления относно тяхното извършване.
Предвид изложеното съдът намира за установено по делото надлежно изпълнение от
ищеца на услугите по договора.
Ответникът не оспорва ищцовото твърдение, че площта на притежавания от него имот
ведно с идеалните части от общите части възлиза общо на 58.75 кв. м., от което следва, че
дължимото от него месечно възнаграждение за извършената от ищеца услуга съобразно чл.
2.1. от договора възлиза на сумата от 57.58 лв.
С оглед на горното и съобразявайки разпоредителната сделка относно апартамент №
67, извършена в рамките на исковия период, съдът намира, че за Ц. е възникнало
задължение да заплати възнаграждение по договора за периода от м. 03.2020 г. до 13.08.2020
г. в общ размер на 315.90 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 315.90 лв. за
периода от м. 03.2020 г. до 13.08.2020 г. и неоснователен за разликата до пълния предявен
размер и за останалата част от периода.
Предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото ответникът не е
извършил плащане в уговорения в договора срок /до 30-о число на текущия месец/,
основателен е и искът за мораторна лихва върху посочената главница. Размерът й,
определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва,
възлиза на сумата от 13.29 лв. До този размер искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на пропорционална на
притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата част от
задълженията за електрическа енергия и вода за общите части в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че за него е възникнало договорно задължение за заплащане на тези
разходи, че ги е заплатил и техния размер, а ответникът следва да установи плащането им на
ищеца.
Предвид изложените по-горе съображения съдът приема за установено, че за ищеца е
възникнало по силата на сключения с всички етажни собственици, включително с
ответника, договор за управление и поддръжка на общите части в сграда „****“ задължение
да заплаща разходите за електрическа енергия и вода за общите части.
6
От писмените доказателства на л. 73-113 по делото, преценени съвкупно, се изяснява,
че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 2.4. от договора по отношение
разходите за електрическа енергия за общите части на сградата /формирани като сбор от
разходите в графи „Общи“, „Асансьор1“, „Асансьор2“ и „Охрана“/, като е заплатило
обсъжданите разходи на „фирма“ АД.
На основание чл. 2.4. от договора ответникът дължи да му възстанови разходите за
периода от м. 04.2020 г. до 13.08.2020 г., на която дата се е разпоредил с имота. Размерът на
тези разходи, определен по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване на фактурите от „фирма“
АД, приложенията към тях и притежаваните от ответника идеални части от общите части на
сградата, възлиза на сума в общ размер на 7.87 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът е
основателен до посочения размер и за посочения период и неоснователен за разликата до
пълния предявен размер и за останалата част от периода.
Предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му /доколкото ответникът е
следвало да възстанови на ищеца платените суми за електрическа енергия за общите части
на сградата, пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите части, в
срок до 30-о число на текущия месец/, искът за мораторна лихва върху горната главница е
доказан по основание. Размерът на мораторната лихва, определен по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сума в общ размер на 0.33
лв. Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
сумата за електрическа енергия за общите части на сградата е изцяло основателен.
Що се отнася до иска за сумата за вода за общите части на сградата, единствените
представени доказателства в тази връзка с проформа фактурите на л. 22-25 по делото. При
липса на доказателства ищецът действително да е заплатил такива разходи за исковия
период, а още по-малко – в претендирания размер /въпреки изричните указания на съда,
дадени с протоколно определение от 28.10.2021 г./, проформа фактурите са недостатъчни да
обосноват доказаност на иска. Ето защо този иск следва да бъде изцяло отхвърлен.
След като по делото не бе доказано наличието на главен дълг, то подлежи на
отхвърляне и акцесорният иск за мораторна лихва върху сумата за вода за общите части на
сградата.
Съдът с оглед наведените в исковата молба твърдения и направените от ищеца
уточнения счита, че предявеният иск за сумата от 56.48 лв. – заплатена от ищеца вместо
ответника стойност на електрическа енергия за собствения на ответника апартамент № 67,
начислена за периода от м. 04.2020 г. до м. 09.2020 г., е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
гражданската отговорност на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като определените от законодателя граници на отговорността, за да бъде възстановено
имущественото равновесие между субектите, са съизмерими с обогатяването, но до размера
на обедняването. От значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването.
Следователно общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.
1 ЗЗД, имащ субсидиарен характер, съдържа следните основни елементи: обогатяване на
едно лице за чужда сметка; обедняването на друго лице, свързано със съответното
обогатяване; липсата на правно основание за имущественото разместване в отношенията
между субектите.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват
или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите
пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
7
понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД
е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е
нормативно или договорно обусловена. В този смисъл са разясненията, дадени с Решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ІV ГО.
В настоящия случай по делото е установено, че ищецът е платил разноските за
изпълнение на чуждо задължение – на задължението на ответника да заплаща стойността на
доставената в собствения му имот електрическа енергия през периода от м. 04.2020 г. до
13.08.2020 г. Извършеното плащане от дружеството на чуждо задължение води до
обогатяване на ответника в качеството му на задължено лице. Това обогатяване се
съизмерява със спестените разходи, които той е следвало да заплати, като необходимостта
от извършване на тези разходи в случая произтича от качеството му на собственик на имот,
за който е доставяна заплатената от ищеца електрическа енергия, през посочения период.
Наред с това, изпълнението на чуждо задължение води и до обедняване на платилия –
в случая ищеца, от чийто патримониум са излезли парични средства за заплащане на
стойността на ползвани от ответника комунални услуги за горепосочения период на обща
стойност 31.60 лв. Ето защо в случая обедняването на ищеца е тъждествено по размер с
обогатяването на ответника.
Налице е връзка между обогатяването на Ц. и обедняването на „фирма“ ООД, тъй като
се касае за разноски за ползвани от първия комунални услуги, които ищецът като лице, на
което формално се води партидата в „фирма“ АД, е заплатил вместо него.
Ответникът не твърди и не доказва наличието на основание за имущественото
разместване.
С оглед твърдяните в исковата молба обстоятелства, на които се основава
разглежданият иск, и предвид установения факт, че ищецът не се намира в договорни
отношения с Ц., по силата на които да е бил длъжен да заплати вместо него стойността на
консумираната в имота му електрическа енергия за периода от м. 04.2020 г. до 13.08.2020 г.,
не би могло да се направи извод, че той разполага с друг път за защита с цел възстановяване
на имущественото равновесие в неговата правна сфера и тази на ответника до размера на
неговото обедняване, поради което е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2 ЗЗД за липса на
друг иск, чрез който обеднелият да се защити.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е частично
основателен – за сумата от 31.60 лв. и за периода от м. 04.2020 г. до 13.08.2020 г., като за
останалата част от предявените размер и период следва да бъде отхвърлен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 5/21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017
г. на ВКС, ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Съдът намира, че изложените от върховния съд съображения за това важат в пълна сила и по
отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В случая по делото е представена
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 173/17.06.2020 г., с която ищецът е поканил
ответника да заплати редица задължения, сред които и стойност на електрическа енергия за
собствения му самостоятелен обект за месеците април и май 2020 г., заплатена в
установения срок от „фирма“ ООД към доставчика „фирма“ АД. От писменото
доказателство на л. 72 от делото е видно, че на 18.06.2020 г. до ответника е изпратена покана
за доброволно изпълнение на задължения, като е посочено, че се касае за задълженията за
такса поддръжка на общите части в комплекс „****“. Съдът намира, че липсват данни на
тази дата Ц. да е получил именно горната покана или друга покана относно възстановяване
на платени от дружеството суми за електрическа енергия за неговия имот. При тези
съображения съдът намира за недоказано по делото ответникът да е поставен в забава преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК относно задължението му за заплащане на
8
сумата от 31.60 лв., поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху тази главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива претендира
и доказва единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на него се дължат разноски
съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за заповедното производство в
размер на 16.25 лв. – държавна такса; за исковото производство в общ размер на 211.25 лв.,
от които: 16.25 лв. – държавна такса, и 195 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Н. АНГ. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, дължи на „фирма“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. адрес, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата от 315.90 лв. – възнаграждение за поддръжка и управление за периода
от м. 03.2020 до 13.08.2020 г., дължимо на основание чл. 2.1. от Договор № **** г. за
поддръжка и управление на общите части в сграда „****“, ведно със законната лихва от
21.11.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13.29 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 20.11.2020 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 7.87 лв. – сума за електрическа енергия за общите части на сградата, начислена за
периода от м. 04.2020 г. до 13.08.2020 г., заплатена от ищеца на основание чл. 2.4 от
договора, ведно със законната лихва от 21.11.2020 г. до окончателното плащане; 0.33 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 20.11.2020 г.; на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
сумата от 31.60 лв. – стойност на заплатена от ищеца и изразходвана от ответника
електрическа енергия за апартамент адрес, начислена за периода от м. 04.2020 г. до м.
13.08.2020 г., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от 21.11.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57532/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 315.90 лв. до пълния
предявен размер от 460.64 лв. и за периода от 14.08.2020 г. до м. 10.2020 г.; частично иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 13.29 лв. до пълния предявен размер от
16.29 лв.; частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
електрическата енергия за общите части на сградата – за разликата над 7.87 лв. до пълния
предявен размер от 13.11 лв. и за периода от 14.08.2020 г. до м. 09.2020 г.; изцяло иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21.53 лв. – сума за вода за общите части на
сградата, начислена за периода от м. 04.2020 г. до м. 09.2020 г., заплатена от ищеца на
основание чл. 2.4 от договора; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0.51 лв. – мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 20.11.2020 г.; частично иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 31.60 лв. до пълния предявен размер от
56.48 лв. и за периода от 14.08.2020 г. до м. 09.2020 г.; изцяло иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1.88 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2020 г. до
20.11.2020 г.
ОСЪЖДА Н. АНГ. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, да заплати на „фирма“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. адрес, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 211.25 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 16.25 лв. –
разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10