Р Е
Ш Е Н
И Е-8
Гр.Видин, 26.04.2016 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание
на двадесет и шести април
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Д. М.
Членове:
При секретаря
Н. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от Съдията М.
Търговско дело № 58 по описа за 2015г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е предявен по реда на чл. 694 от ТЗ от „И.“
ЕАД град С. против „Ф. – Г„ ООД град В.,
в открито производство по несъстоятелност с цена на иска 803 229.48 лева.
Поддържа се в исковата молба, че с Решение № 157 от
10.10.2014 година по гражданско дело № 467/2013 година по описа на Видинския
окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Ф. – Г“ ООД град В., с начална
дата 12.08.2013 година и е открито производство по несъстоятелност. Ищецът поддържа,
че е предявил
изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки с длъжника, като
част от вземанията не са били приети от съда и след направено възражение съдът
по несъстоятелността не е включил в списъка на приети вземания част от
предявените от ищеца вземания общо в размер на 1 475 381.03 лева. По
отношение на тези вземания ищецът поддържа, че за част от тях има висящи
производства пред Арбитражния съд при БТПП, а предмет на настоящия иск са
вземания по договор за финансов лизинг на недвижими имоти № 2366/Е/17.07.2008 година и Договор за
финансов лизинг на плавателен съд № 2366/G/28.05.2009
година, които са описани като предмет и суми подробно в исковата молба. Ищецът
поддържа, че и по двата договора е изправна страна, а ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплаща уговорените суми по двата договора съгласно приетия
от страните погасителен план. На това основание, след уведомяване на
лизингополучателя, договорът за финансов лизинг на недвижим имот е бил
прекратен считано от 19.08.2013 година и за длъжника е възникнало задължение за
плащане на дължими суми по договора както следва: 447 491.23
евро представляващи задължения за плащане на лизингови вноски и вноски
разсрочен ДДС, 35 772.73 лева, представляващи заплатени от ищеца и
подлежащи на възстановяване разходи за ел. енергия и данък недвижими имоти за
2011 – 2013 година включително, 112 256.63 евро задължения за плащане на
неустойки за забавено плащане на лизингови вноски, както и задължения за
връщане на недвижимите имоти по прекратения договор. По ч. гр.д. № 389/2014
година по описа на ВРС е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417, т. 5 от ГПК за предаване на вещи и изпълнителен лист, въз основа на който
по реда на изпълнителното производство
ищецът е бил въведен във владение на недвижимите имоти.
Ищецът поддържа, че между страните на 28.05.2009
година е сключен договор за финансов лизинг на плавателен съд по силата на
който ищецът е предоставил на лизингополучателя – ответника по делото
плавателен съд подробно описан в исковата молба при условия посочени в договора
за лизинг. Ищецът поддържа,че ответникът е неизправна страна по договора е не е
изплащал дължимите лизингови вноски и договорът е бил прекратен считано от
30.08.2013 година. Ищецът поддържа, че общо дължимите суми от ответника по
двата договора са в размер на 803 229.48 лева, поради което е поискал да
ес постанови решение, с което да се признае за установено, че „И. ЕАД град С. има съществуващо неприето вземане
с прямо ответника „Ф. – Г“ ООД град В. в този размер представляваща дължими
изискуеми суми по Договор за финансов лизинг на недвижими имоти от 17.07.2008
година и Договор за финансов лизинг на плавателен съд от 28.05.2009 година,
като се присъдят и направените по делото разноски.
На основание чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от
исковата молба на ответника, който в определения двуседмичен срок е подал
отговор.
В отговора си ответникът поддържа, че искът е
недопустим, тъй като във ВОС има висящо търговско дело № 43/2015 година,
образувано между същите страни, на същото основание и по същото искане.
Поддържа, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена след срока по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ и от нелегитимно лице. Направени са възражения и по
основателността на иска, като се поддържа, че искът е неоснователен по своето
основание, като е направил възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ на договора за финансов лизинг на плавателен
съд и на недвижими имоти; възражение за нищожност чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
както и за нищожност на договора за финансов лизинг на недвижим имот, поради
това, че предметна на договора не е индивидуализиран. Същото възражение е направено
и по отношение на договора за лизинг на плавателен съд. В отговора е направено
възражение, че към момента на сключване на двата договора ищецът не е отговарял
на изискванията за дейността на финансова институция по закон и не е могъл да
сключва лизингови договори. Направено е възражение и за погасителна давност на
всички вземания по двата договора.
На основание чл. 372 от ГПК съдът е изпратил препис от
отговора на ответника и на
ищеца, който в определения срок е подал допълнителна искова молба, в която
оспорва всички възражения на ответника по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Ответникът е подал допълнителен отговор по
допълнителната искова молба, в който поддържа всичките си направени възражения
по предявения иск.
С определение от 10.12.2015 година съдът е приел, че
страните редовно са разменили книжата си, приел е
представените по делото писмени доказателства, назначил е съдебно икономическа експертиза и е внесъл делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
От представените по делото доказателства съдът приема
за установено следното:
По допустимостта на иска:
В отговора на
исковата молба ответникът поддържа, че искът е недопустим поради висящност на
друго дело пред ВОС на същото основание и със същото искане, както и поради
това, че не е спазен 7-дневния срок за подаване на исковата молба.
Съдът приема тези възражения за неоснователни.
По делото е
представен препис от определение, поставено по ТД №43/2015г. по
описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото и което определение е потвърдено от Софийски
апелативен съд.
Неоснователно е
и възражението за неспазване на срока по чл.685 от ТЗ, тъй като молбата на
ищеца пред съда по несъстоятелността не е подадена в законовия срок, който е изтекъл до 13.11.2014г. По делото е представено копие на известие за доставяне, от
което е видно, че пратката е изпратена от С. на 12.11.2014г. и е получена в съда на 14.11.2014г., поради което
ще следва да се приеме, че вземането на
ищеца пред съда по несъстоятелността е подаден в срок. На
това основание и молбата е приета от съда и от синдика и
включена в списъците , изготвени
от синдика по чл.686 от ТЗ.
По съществото на спора:
Не се спори от страните, че пред съда по несъстоятелността ищецът е предявил
вземания по отношение на длъжника „Ф.-Г“ ООД общо в размер на
1 545 321.50лв., като с молбата са конкретизирани вземания по
договори, сключени между кредитора и длъжника. Синдикът е включил в списъка на
неприети вземания претендираната и в настоящото производство сума в размер на
803 229.48лв., която представлява вземане по два договора – по Договор за
финансов лизинг на недвижими имоти №2366/Е/17.07.2008г. и Договор
за финансов лизинг на плавателен съд №2366/J/28.05.2009г. След направено възражение по списъка за
неприети вземания, съдът е постановил Определение
№34/11.08.2015г. по ТД №467/2013г., с което подаденото от „И“ ЕАД възражение е оставено
без уважение и е одобрен списъкът с неприети вземания.
Ответникът
не е възразил
по изложените в
исковата молба
обстоятелства, че по цитираните по-горе
два договора е бил
неизправна страна и не е заплащал уговорените и дължими
лизингови вноски, поради
което двата договора
са били развалени едностранно от
ищеца поради неизпълнението им.
По делото са представени преписи от Договор
за финансов лизинг на недвижими имоти
№2366/Е/17.07.2008г. и Договор за финансов лизинг на плавателен съд №2366/J/28.05.2009г., сключени между страните. Предмет на първия договор е предоставяне от страна на лизингодателя – ищец по делото, на лизингополучателя – ответник недвижими имоти, подробно
описани в Приложение А към договора за ползване при условия, подробно уговорени в договора. В договора е
посочено, че недвижимите имоти са собственост на лизингодателя,
а лизингополучателят има право да придобие правото на собственост върху недвижимите имоти
с изтичане срока на договора и извършване
на последното дължимо плащане на лизинговите
вноски, определени в чл.7 от договора, както и всички други
дължими плащания по него. Предмет на договора за финансов лизинг на плавателен
съд е несамоходен кораб баржа „Вотра-30“, година на производство
1987, с индивидуализирани технически параметри в Приложение 1 към договора. В договора са уговорени срок
от 60месеца за изпълнението му, лизингови вноски, срок и начин на
изплащането им, годишни лихви, ДДС, като страните са се уговорили, че
неразделна част от договора
са и Общите
условия, в които е посочен начина на придобиване
на правото на собственост върху плавателното средство, начина на
заплащане на лизинговите
вноски, правата и задълженията на страните
по договора, рисковете и прекратяването на договора.
Във връзка с претенцията за дължими
суми и по двата договора, по делото е
назначена съдебно икономическа експертиза, която е депозирала заключение,
прието от съда и не е оспорено от страните.
В заключението вещото лице е направило подробни
изчисления на дължимите
лизингови и други вноски, последователно и по
двата договора по падеж, като е дало заключение, че
общата сума на
задълженията за лизингови
вноски по двата договора
възлиза на 489 844.08лв. Вещото лице е посочило равностойността на
задълженията по двата договора за неустойки
в размер на
168 591.66лв. Дължимите суми по еднократни вноски по
двата договора са
19 195.50лв. Вещото лице е направило изчисления за дължимите вноски по двата договора, като се
е съобразило с предмета
на ВАД №365/2013г. и е дало заключение, че извън предмета по това
дело, общо задълженията на ответника
към ищеца по
двата договора, които са част от неприетите вземания
в производството по несъстоятелност по ТД
№467/2013г. по описа на ВОС и които са извън предмета на ВАД №365/2013г. са в размер на 803 229.48лв.
Съдът възприема
заключението на вещото лице като
изготвено след проверка при страните като обективно и компетентно.
Въз основа на заключението
на вещото лице и представените по делото
писмени доказателства, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан.
Предмет на настоящото производство по чл.694 от ТЗ е
установяване съществуването на неприето
вземане в производство по несъстоятелност.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че вземането, предмет на настоящия иск, което
не е било прието от съда
по несъстоятелността, е доказано
по основание и размер.
Установява се, че ответникът по делото дължи
по процесните два договора
суми, представляващи лизингови вноски, такси, ДДС и други плащания, подробно уговорени от
страните по двата договора. Размерът на
вземането се установява от заключението
на съдебно икономическата експертиза.
Съдът
намира за неоснователно
възражението на ответника за
нищожност на основание
чл.26, ал.1 от
ЗЗД, във вр. с чл.342, ал.2 от ТЗ
на двата договора. И в двата договора страните са уговорили ясни
условия, с които
лизингополучателят се е
съгласил и е приел уговорените
условия за начина на плащане на лизинговите вноски, техния размер и придобиване
на собствеността върху вещите – предмет на договора за лизинг.
Неоснователно е възражението за нищожност на двата
договора на основание чл.26, ал.1,
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В двата договора са уговорени възнаградителни лихви, които не са
включени в разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД,
в която разпоредба е включено лихва, представляваща обезщетение при забава на
изпълнението на парично задължение.
Неоснователно е и възражението за нищожност на двата
договора, поради погрешно определен предмет. И в двата договора подробно са
описани по вид и са индивидуализирани
както недвижимите имоти, така и плавателния съд с техните параметри и техническо описание.
Неоснователно е
възражението на ответника, че към момента на подписването на двата
договора лизингодателят не е отговарял на изискванията за дейност на финансова
институция. Ищецът е представил с допълнителната
искова молба удостоверение за регистрацията му като
финансова институция след въвеждане като законово изискване на
регистрация на лизинговите дружества.
Неоснователно е
възражението, че претендираните вземания са погасени
по давност, като основание за това
е посочена разпоредбата на чл.345 от ТЗ, във вр.
с чл.111, буква „в“ от ЗЗД. Това възражение не е конкретизирано,
единствено се посочва, че давността е изтекла
както по отношение
на лихвите, така и на
главницата по двата
договора.
По делото са представени многобройни писмени
доказателства, от които е видно, че лизингодателят е предприемал многобройни
действия по изпълнение на договора, включително и пред съда, поради което съдът
приема, че възражението е неоснователно.
По изложените съображения Окръжният съд приема, че искът ще
следва да бъде
уважен, като ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца
разноски пред тази инстанция в
размер на 25 426.80лв.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че „И.“ ЕАД гр.С., ЕИК:.. има
съществуващо неприето вземане спрямо ответника „Ф.-Г“ ООД, гр.Видин ЕИК:../в
несъстоятелност/ в размер на 803 229.48лв., представляващо дължими и
изискуеми суми по Договор за финансов лизинг на недвижими имоти №2366/Е/17.07.2008г. и Договор
за финансов лизинг на плавателен съд №2366/J/28.05.2009г.,
както
следва:
-
Задължения по лизингови вноски и вноски по разсрочен ДДС
общо по двата договора в размер на 554 474.58лв.;
-
Задължения за неустойки за забавено плащане по двата
договора общо в размер на 120 717.62лв;
-
Задължения по еднократни вноски по двата договора общо в
размер на 104 537.69лв.;
-
Задължения за възстановяване на разноски, направени от „И.“
ЕАД за съдебно предявяване на права по Договор за финансов лизинг на недвижим
имот №2366/Е/17.07.2008г. в размер на
23 499.59лв.
ОСЪЖДА „Ф.-Г“ ООД гр.В.
/в
несъстоятелност/ да заплати на „И.“ ЕАД
гр.С. 25 426.80лв. разноски по
делото за тази инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: