О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260407 , 24.09.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1804 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 24630 от
01.07.2020 г. на Районен съд-Бургас, подадена от „Спортелит“ ЕАД, ЕИК *********
против протоколно определение от 24.06.2020 г. по гр.д. №3798/2019 г. по описа
на РС-Бургас, с което е прекратено производството по делото по отношение на направеното
от ответника възражение за прихващане. Излагат се съображения по същество на
правния спор. Твърди се, че прекратяването на производство по направеното
своевременно възражение за прихващане препятства защитата на ответника. Иска се
отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Частната жалба е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на
обжалване и е недопустима.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две
групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група
съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на
делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е
предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението, с което възражението за
прихващане на насрещно вземане не се приема за разглеждане във висящото исково
производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по
първоначалния иск, нито обжалваемостта на този съдебен акт е предвидена в ГПК.
Относно възможността за обжалване с частна жалба по
реда на прекия инстанционен контрол на постановените от първата инстанция
определения, с които се отказва да бъде прието за разглеждане възражение за
прихващане, е формирана постоянна практика, постановена по реда на чл. 274, ал.
3 от ГПК / определение
№ 290 от 5.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 356/2019 г., I т. о.,определение №
265/22.05.2015 г. по ч. т. д. № 1322/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
105/19.02.2009 г. по ч. т. д. № 62/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение по ч.
т. д. № 259/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., определение по ч. т. д. № 2179/2017 г. на
ВКС, І т. о., определение по ч. т. д. № 1536/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./
С цитираните определения се приема, че възражението
за прихващане е процесуално средство за реализиране на защита по същество от
ответника. Предявяването на възражение за прихващане на насрещно вземане цели
процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Уредената
правна възможност за предявяване на възражение за прихващане и разглеждането му
с първоначалния иск по вече висящ между страните исков процес е допустим от
закона способ за правна защита на първоначалния ответник, но доколкото в ГПК
законодателят не е регламентирал изрична обжалваемост на определението за
неприемане за разглеждане на възражението за прихващане с частна жалба, то не е
налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1
и сл. ГПК.
Изрично постановен от съда отказ да бъде прието за
разглеждане в рамките на висящия процес възражението на ответника за прихващане
не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито
препятства правото на ответника да предяви в отделно производство самостоятелен
осъдителен иск. Независимо от очертаните в чл. 298, ал. 4 от ГПК обективни
предели на силата на пресъдено нещо, вкл. и по отношение на разрешените с
решението възражения за прихващане, законодателят не е предвидил възможност за
инстанционен контрол при постановен със самостоятелен процесуален съдебен акт
изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане.
От текста на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т.
5 от ГПК не може да се направи извод, че възражението за прихващане се
подчинява на по-различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения,
съставляващи процесуалната защита на ответника или защитата му по същество
срещу предявения иск. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение
за прихващане, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във
въззивното производство, по повод на жалбата срещу решението.
Ето защо обжалваното разпореждане не е
преграждащо, обжалването му не е изрично предвидено в закона и заради това не
попада в кръга на определенията на съда, срещу които могат да бъдат подавани
частни жалби, следователно депозираната частна жалба се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 24630 от
01.07.2020 г. на Районен съд-Бургас, подадена от „Спортелит“ ЕАД, ЕИК *********
против протоколно определение от 24.06.2020 г. по гр.д. №3798/2019 г. по описа
на РС-Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№
1804 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред Бургаския
апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Председател:
Членове:
1.
2.