№ 20718
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110119323 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди и деветнадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 19323/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК, във вр. чл. 15 ГПК.
Производството е образувано по жалба на А. П. Н. срещу мълчалив отказ, формиран
по молба № 34-00-175-05/05.02.2025 г. В обстоятелствената част на жалбата подробно са
развити съображения във връзка с незаконосъобразността на мълчаливия отказ, като е
посочено, че липсата на произнасяне, респ. мълчаливият отказ препятствали
осъществяването на право на обезщетение, за което са изложени също така доводи.
Формулиран е петитум, с който е поискана отмяна на мълчаливия отказ
С Определение № 10964/28.03.2025 г., постановено по адм. д. № 3074/2025 г. по описа
на АССГ е прекратено производството по делото, като същото е изпратено по подсъдност на
СРС. За да прекрати производството АССГ е приел, че се претендират вземания за
обезщетение от служебно правоотношение, което не било пряко свързано с отменена от съда
Заповед № Н-248/16.09.2019 г. Направен е извод, че се касае за имуществена претенция,
която съгласно нормата на чл. 125 ЗДСл. подлежала на разглеждане по общия исков ред,
като съответно по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е посочено кои спорове са подсъдни на
административния съд. Изложени са съображения, че с оглед Тълкувателно постановление
№ 2/2015 г. на ВКС и ВАС също се достигало до извод, че се касае за имуществен спор.
С Разпореждане от 07.04.2025 г., съдът е предоставил възможност на ищца в
едноседмичен срок от съобщението изрично да посочи дали поддържа искането си и
доводите си по отношение наличието на мълчалив отказ или иска заплащане на
претендирани дължими суми. На страната е указано, че при неизпълнение исковата молба
ще бъде върна, а производството ще бъде прекратено.
1
Подадена е молба с вх. № 141188/22.04.2025 г. от ищеца, с която последният изрично
сочи, че поддържа искането си за отмяна на мълчалив отказ. Изрично сочи, че никога не е
претендирал присъждането на суми по развити доводи в жалбата за неприложимост на
ЗОДОВ. Навежда доводи, че с оглед поддържаното искане настоящото производство било
подсъдно на АССГ, а не на районния съд. Развива подробни съображения по същество на
подадената жалба. Твърди, че съображенията на АССГ за прекратяването на производството
и изпращането му на СРС са незаконосъобразни, като обоснова, че съжденията и практиката
посочени от АССГ, касаели друга хипотеза.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и при извършена служебна проверка
на редовността и допустимостта на исковата молба намира следното:
Подведомоствеността по смисъла на чл. 15 ГПК е абсолютна задължителна
процесуална предпоставка за която съда следи служебно, поради което настоящият съдебен
състав намира, че настоящото производство не е гражданско (арг. чл. 14, ал. 1 ГПК), а е
административно такова, поради което същото е подведомствено на административния съд.
В случая ищецът изрично сочи, че не претендира заплащането на парични
обезщетения, а излага доводи и формулира петитум за отмяна на твърдян мълчалив отказ.
Фактът, че от твърденията на ищеца може да се направи евентуално извод, че биха
възникнали имуществени права не е достатъчен, за да се възприеме тезата на АССГ,
обоснова с приложението на правилото на чл. 124, във вр. чл. 125 ЗДСл., че се касае за спор,
който е подведомствен на гражданският съд.
Горният извод на настоящият съдебен състав се обуславя от факта, че въпреки, че в
административният процес е налице по-засилен служебно начало (арг. чл. 9 АПК), отколкото
в гражданското производство (арг. чл. 7 ГПК), то в край на сметка предмета на правния спор
се определя от ищеца, респ. жалбоподателя с твърденията въведени в исковата молба или
жалбата и формулираният петитум. Тоест, правосъдната власт на съда е в рамките на
диспозитивното начало, доколкото съдът дължи защита-санкция, респ. съдействие за защита
на права, но само в рамките на въведения спор – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 2 ГПК и чл.
144 АПК. След като в процесният случай е налице изрично посочване, че се оспорва именно
мълчалив отказ на посочен административен орган, то искането на страната не е
подведомствено на гражданският съд, тъй като не се касае за гражданско дело по смисъла на
чл. 14 ГПК, а за административно такова, което следва да се разгледа от АССГ.
Следователно, в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 5 АПК, във вр. чл. 15
ГПК за повдигане на спор за подсъдност между СРС и АССГ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19323/2025 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Софийски районен съд и
Административен съд София град.
ИЗПРАЩА делото чрез Върховния касационен съд на състава по чл. 135, ал. 5 АПК
за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3