Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 356 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Т.Г.Д., депозирана чрез адвокат Н.В. от
Адвокатска колегия – Шумен, депозирана срещу Решение № 635/07.11.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1634/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-002090/14.06.2019год.
на началник група „ПП“ към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл. 185 и чл. 179,
ал. 1 т. 6 от ЗДвП на Т.Г.Д. e наложено административно наказание „глоба“, в размер на 20 /двадесет/ лева за първото,
както и „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за второто
нарушение.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
вменените му нарушения са недоказани и че съдът неправилно е пренебрегнал
показанията на разпитаната в хода на въззивното
производство Г.М.. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание Т.Д.,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно
засаденаие, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 05.06.2019 г., около
19.20 часа в гр. Шумен, свидетелите Е.Б.и П.П.изпълнявали
служебните си задължения с обозначен полицейски автомобил в режим на специално движение. Същите били на кръговото
кръстовище до зала „Армеец“, когато забелязали, че товарен автомобил с надпис
„Спиди“, паркиран до магазин „СБА“ находящ се на ул. „Васил Друмев“ потегля от
редиците на паркиралите автомобили без да подаде ляв мигач. Свидетелят Б.
реагирал веднага, като намалил и предотвратил настъпването на ПТП. Водач на
товарния автомобил „Д.Л.“ с рег.№ **********бил Т.Д.. Същият по никакъв начин
не реагирал на подадения му светлинен и впоследствие звуков сигнал, като
продължил движението си по ул. „Васил Друмев“ в посока бул. „Симеон Велики“.
Полицейския автомобил
продължил движението си при специален режим, като Д. направил завой на ляво по
ул. „Кирил и Методи“, където спрял. След него спрял и полицейския автомобил,
като полицейските служители му поискали документите и след установяване
самоличността му, с оглед неговото поведението и установеното от проверяващите
на същия бил съставен АУАН сер. АА № 113968/05.06.2019г., като актосътавителят
счел, че с действията си водачът Д. е нарушил чл. 28, ал. 1, т. 1, предл. 1 и
чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. Д. подписал акта без възражение. Не се възползвал от
законното си право по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН и не депозирал писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на водача.
Районният съд не
констатирал наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна. Съдебният състав посочил, че наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушенията. Деянията, за които е бил санкциониран водача съдът приел за
осъществени, както от обективна, така и от субективна страна, поради което
правилно АНО е приложил съответните административнонаказателни разпоредби на Закона
за движение по пътищата. По тези съображения съдът потвърил оспорения пред него
правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
При безспорно
установените факти районният съд е извел правилни и законосъобразен извод
относно наличие на законовите предпоставки за антгажиране отговорноста на водача.
Служителите на МВР еднозначно сочат, че при движението си по ул. „Васил Друмев“
в посока бул. „Симеон Велики“ полицейският автомобил е бил в специален режим на
движение. Също с категоричност е установено обстоятелството, че водачът Д. е
потеглил от реда на паркираните автомобил на ул. „Васил Друмев“, без да подаден
светлинен сигнал и е започнал движение по същата улица пред полицейския
автомобил, подаващ съответния светлинен и звуков сигнал, без да осигури
достатъчно място за движението му. Тези простъпки на водача правилно са били
възприети от контролните органи, а впоследствие и от районния съд за
несъобразени с разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 и чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. В
тази насока, както законосъобразно е констатирал и предходният съдебен състав,
от съществено значение за изясняване на обективната истина в спора са
показанията на контролните органи, които сочат припокриваща се хронология на
събитията. Тук е мястото да се отбележи, че касационната инстанция, в унисон
със становището на районния съд, не споделя показанията на Г.М.. Съображенията
за това се извличат не само от обстоятелството, че тя съжителства с наказаното
лице на съпружески начала и несъмнено е заинтересована от изхода на спора, но и
поради това, че твърденията в показанията `и не съответстват на останалия
доказателствен материал. При разпита си М. сочи, че полицаи и сирени не е
виждала зад управляваното от Д. превозно средство, което явно контрастира с
установената фактическа обстановка. Тя сочи, че времето е било светло, че около
и зад товарния автомобил е имало други превозни средства, но не и полицейски
автомобил, което твърдение не кореспондира с останалия доказатествен материал.
Поради това становището `и правилно е било ценено единствено като проявление на
защитното поведение на наказаното лице, но не и като достоверен източник на
релевантна информация.
При това положение и с
оглед безспорната доказаност от обективна и субективна страна на вменените на
водача нарушения, касационната инстанция достига до извод за законосъобразност
на наложените на касатора наказания. Аналогично становище е формирал и
районният съд, поради което следва да се приеме, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила и
не са налице основанията за отмяна, сочени от касационния жалбоподател. Служебната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 635/07.11.2019г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1634/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.01.2020 г.