РЕШЕНИЕ
№ 1125
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100500801 по описа за 2021 година
С решение на ВРС-ХХІVс-в № 260364/9.02.2021 по гр.д.№ 16874/2020 , е уважена
молбата на Ц.С. с правно основание чл.5 ЗЗДН, като е ЗАДЪЛЖЕНА Св. А.. Ст., гражданка
на Руската федерация, ЛНЧ № **********, гр.Варна ул.”****” № *6 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо детето КР. Ц. С. ЕГН **********, на осн.чл.5 ал.1
т.1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО Е на Св. А. Ст. ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице детето КР. Ц. С.
ЕГН ********** на по- малко от 50метра за срок от 8мес /осем месеца/, на осн.чл.5 ал.1 т.3
предл.1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО Е на Св. А. Ст. ДА ПРИБЛИЖАВА жилището на пострадалото лице
детето КР. Ц. С., род.***г, на по–малко от 50метра за срок от 8мес /осем месеца/, на
осн.чл.5 ал.1 т.3 предл.2 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО Е на Св. А. Ст. ДА ПРИБЛИЖАВА мястото за социални контакти на
пострадалото лице детето КР. Ц. С., род.***г, находящо се, както следва: Детска градина
„****” в гр.Варна ж.к.”***” ул.”****” на по– малко от 50метра за срок от 8мес /осем
месеца/, на осн.чл.5 ал.1 т.3 предл.4 ЗЗДН;
ОСЪДЕНА Е Св. А. Ст. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 1
000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН;
ОСЪДЕНА Е Св. А. Ст. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държ.такса и разноски за призоваване на свидетели в размер на 85лв
/осемдесет и пет лева/, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН;
1
ОСЪДЕНА Е Св. А. Ст. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. С. ЕГН ********** гр.Варна
ж.к.”***” № * вх.* ет.* ап.*, действащ в качеството на баща и законен представител на
мамолетното дете КР. Ц. С. ЕГН **********, сумата от 1750лв /хиляда седемстотин и
петдесет лева/-сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
Издадена е заповед за защита въз основа на решението.
Въззивното производство е образувано по повод подадената от ответницата по молбата
Св. А. Ст. в.ж. вх.№ 272956/18.10.2021 срещу решението на ВРС, с което спрямо нея са
постановени мерките за защита в полза на малолетното й дете К., род.2016г.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна,
като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск.
Излагат се подробни оплаквания, като съдът намира за уместно да възпроизведе само
тези, касаещи съществото на спора. В частта, касеща искането за събиране на нови такива, в
която връзка са били обсъждани събраните от РС такива, съдът вече е взел отношение още с
постановяването на определението от закрито заседание за насрочване на производството в
о.с.з. за разглеждане на въззивната жалба.
І Поради неправилен анализ на събрания доказателствен материал РС е направил
погрешни фактически изводи, което е обосновало и погрешни правни такива.
Съдът е кредитирал изцяло показанията на противната страна и свидетелите й,
влизащи в явни противоречия с писмени документи по делото, с установени с влезли в сила
съдебни актове, факти и обстоятелства между страните, като е ценил тази група свидетелски
показания, въпреки очевидната тяхна заинтересованост в полза на противната страна и
въпреки очевидната им непълнота и недостоверност.
Поддържа се, че двамата родители имат дългогодишни съдебни спорове помежду си
за упражняването на родителските права, множество дела за домашно насилие, три от които
са активни и към момента на изготвяне на експертизата.
За установяване на „алкохолна злоупотреба" у майката отново данните изхождали
единствено от бащата, който е заинтересована страна и противник във всички водени от
2018г насам дела между страните, в т.ч. е бил в същото си качество и при снемането на
анамнеза на майката и от психиатъра д-р Д., при която той я е завел на преглед още преди
развода и на която се позовава отново и настоящата експертиза.
Същевременно не били събрани никакви други сведения от никакви допълнителни
доказателства за здравословното състояние на майката Св.С..
Твърди се, че майката е собственик на салон за красота, в който самата тя работи като
маникюрист и козметик, поставя ежедневно мигли на клиентките си, което е несъвместимо
с алкохолния тремор при дългогодишна алкохолна злоупотреба. Тя работи с остри и режещи
човешката кожа инструменти, изключително прецизна манипулация и то ежедневно - тези
2
обстоятелства не са обсъдени и ценени от в.л., дало прибързано мнение, като погрешно е
определило стреса и депресията от дългогодишната борба за малкото дете като белези от
алкохолна злоупотреба
Приетата по делото експертиза не е дала категоричен отговор, а е направила само
недопустими, недоказани емпирични предположения (внушения) за предполагаема
алкохолна злоупотреба у майката, базирани само на сведения от противната страна и данни
от времето около развода на страните отпреди 3 години, когато отношенията им били
изострени до крайност и са наложили посещения при психиатър.
На следващо място. Отдалечеността във времето правело неблагонадеждни и
показанията, събрани от свидетелите на противната страна, с които майката не поддържала
контакт от деня на напускане на общото жилище след решението за развод през м.11.2018г.
Неподкрепено с никакви данни по делото е заключението за наличие на черепно
мозъчна травма у майката, която предизвиквала агресивните й състояния. В.л. не се позовава
на никакви медицински документи, а твърденията за ЧМТ в детството на майката били
неверни.
Неправилно съдът е кредитирал показанията на св.В., съпруга на законния
представител на детето, без да цени заинтересоваността й в негова полза и във вреда на
майката съгл.чл.172 ГПК.
Показанията на другия свидетел-кръстница на детето, свид.Ив. Г., която твърдяла, че
майката не била искала детето, са в явно противоречие с данните по делото и със
собствените й показания:
- постановено е решение на ВКС №191/16.10.2019г ГК, IV ГO, с което на майката е
отказано обжалване на решението за развод в частта за родителските права, дадени от РС на
бащата през 2018г. Това свидетелства, че майката не се е „отървала" от нежелано дете, както
сочи свидетелят, а се е борила през цялото време и до последния процесуално възможен
момент на последна инстанция за получаване на родителските права.
- пред ДСИ М. е висящо изп.д.№ 20193110406191 срещу бащата за принудително
изпълнение на решението за родителски контакт между майката и детето ;
- гр.д.1915/2020г на ВРС е заведено от майката именно за упражняване на
родителските права от нея и определяне на местоживеенето на детето в нейния дом;
- пред ВРС-НО е висящо н.д.№ 147/2020г по чл.182 ал.2 от НК, заведено от майката
срещу бащата поради системните му откази да изпълнява решението за родителски контакт
с детето и да й позволява да го вижда и взема;
- майката е била бита и ритана от бащата по повод опита й да реализира родителските
си контакти в определеното със съдебно решение време - това е установено в решение по
3
гр.д.№ 2631/2020 на ВОС за домашно насилие.
- майката е била принудена многократно да търси помощ от съд, прокуратура и МВР,
за което е сигнализирала повече от 19 пъти компетентните органи : жалби вх.№№
16879/2018, 13218/2019, 117740/2019, 11298/2019, 11143/2019, 10419/2019, 8774/2019,
4696/2019, 1745/2019, 1497/2019, 796/2019, 1743/2020, 3624/20, жалба по ЧНД 147/2020 до
ВРС, 5151/2020, жалба №94 с отказ за образуване на ДП , 1743/2020, жалба №433000-
7626/2020 и №439-000-9672/2020.
Всичко това напълно изключва истинността и дискредитира в останалата им част
показанията на свид.Г., които РС погрешно е приел като незаинтересовани и
непротиворечиви и основава на тях решението си.
Неправилната преценка на събраните гласни доказателствени средства е довело и до
дискредитиране показанията на втората група свидетели, сочени от ответницата.
Свидетелите на майката ясно и непротиворечиво са дали информация за това, как
свид.Я. на 29.12.2020г е превозвал на няколко пъти майката, двете деца и семейната им
приятелка, свид.В. на различни места, празнувайки организирания за децата празник на дядо
Мраз, с подаръци и разходки из центъра на Варна. Въпросите на съда към този свидетел
относно предходни срещи и посещения, извън периода, разглеждан в настоящия процес,
стоят вън от предмета на доказване на домашното насилие и са неотносими.
Буди недоумение преценката на РС да изключи изцяло показанията на свид.Я., който
е обществено известна личност, ползващ се с добро име и който е активен като председател
на Национално движение „ГРАМАДА".
Предвид множеството съдебни дела между страните по повод отказа на бащата С. да
предоставя детето на майката за редовните й срещи с него, насилието, извършвано от
бащата в миналото и след развода - отново по същите причини, напълно логично е
присъствието на свид.Я., както и много други лица, които са придружавали майката при
отделните месечни срещи с детето й. /По гр.д.№ 13363/2020 на ВРС, обявено за решаване,
свидетел е съпругът на нейна приятелка, кап.А. А., по множество други преписки в
Полицията и Прокуратурата свидетели са и А. К., Л. Ж./.
Небосновано е решението на съда да не зачете показанията на другия свид.Д. В. само
защото свидетелката споделила, че също била жертва на домашно насилие. Освен
дискриминация от недопустим характер, тази съдебна преценка била лишена от всякаква
логика, ако действително мотив е качеството на свидетеля, сам претърпял домашно насилие.
И двамата свидетели са непротиворечиви във възприятията си относно единствения
правно релевантен по делото факт, че детето, след връщането си от прегледа при личния
лекар, е било здраво, без белези и наранявания, до момента на предаването на бащата.
Многократно и при различни поводи на 29.12.2020г те са имали възможност и са
4
наблюдавали доброто здравословно и емоционално състояние на детето - без видими белези
и наранявания, както е отбелязано и в медицинската бележка от прегледа при л.л.
Неправилно РС не е ценил доказателствената стойност на медицинската бележка от
29.12.2020г, изд. при прегледа и удостоверение с амб.№ 6812 от личния лекар на детето д-р
К.. Тези два документа не са взаимоизключващи се, а именно бележката е издадена на
основание извършения амбулаторен преглед.
Бащата не бил водил през 2020г детето нито веднъж за профилактичен преглед (както
и през 2019г) и именно затова при посещението на детето с майката на 29.12.2020г, както
обичайно практикуват и други личните лекари, д-р К. е използвала повода, за да проведе
такъв преглед в последния момент на годината и да попълни липсващите данни за
развитието на подрастващото дете през 2020г.
В подкрепа на това е представено у-ние от личния лекар д-р К. за единствените
посещения на детето при личния си лекар за цялата 2020г - липсата на профилактичен
преглед, при което и да е от тези посещения, обяснява извършването му едва на 29.12.2020г,
когато е било заведено от майката, за да бъде удостоверено доброто му здравословно
състояние преди предаването на бащата и точно поради това профилактичният преглед не
изключва издадения на базата на него от лекаря документ-доказателствено средство по
чл.13 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
Представеният Протокол от проведена среща в ЦОП, в който е описано „добро общо
състояние" на детето, неоснователно е бил пренебрегнат от съда. Този протокол е
доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.1 вр.ал.1 от ЗЗДН.
Двата документа не се изключват взаимно при положение, че установеното от
съдебния медик на следващия ден 6мм кръвонасядане и умерено изразен оток са
кратковременни и са били причинени в периода след връщането на детето от майката при
бащата и непосредствено преди прегледа при съдебния лекар.
Неправилно съдът е приел в решението, че на 30.12.2020г съдебният лекар д-р Г. е
установил по пояса на детето кафеникаво кръвонасядане с диаметър 20см : на стр.1 от МУ
№ 126/2020г. е записано „диаметър 20мм", т.е. ок.2см и може да се дължи на всичко, вкл. и
от самонараняване при игра, силно прихващане от дебели мъжки пръсти с такъв размер
(бащата е доста едър, за разлика от майката) или неволен удар о мебели.
Неправилно съдът е зачел доказателствената стойност на представения лист за
преглед на пациент в ДКЦ - Спешно отделение от 13.12.2020г в 12.10ч: анамнезата в него
отново е снета по данни на бащата, който уж бил забелязал, „че по лявата буза е имало
следи от ръка", т.е. лекарят не ги е удостоверил лично, а цитира дете на 4год., което е
формулирало сложно изречение, че е било бито, защото отказвало да изпълнява команди.
В тази връзка било и цитираното в с.з. от свид.Г., че била чула лично от детето да
5
казва отново дословно това сложно изречение, че майка му го била, за да го накара да каже,
че не иска при бащата. Това нейно изявление е направено едновременно с изказването й, че
майката не се интересувала от детето, оставяла го без грижи и доброволно се отказала от
него при развода, без повече да го иска и търси след това. Помолена да възпроизведе думите
на детето, свидетелката, с помощта на слабите си знания по езика казва : „Мама сказала мне,
я сказал : Я не хочу папа, не хочу О.", което е неправилен изказ на руски.
Счита, че прегледът при личния лекар, непосредствените впечатления на двамата
свидетели В. и Я., както и Протоколът от ЦОП са достатъчно на брой и убедителни
доказателства, опровергаващи твърденията на бащата, в качеството му на законен
представител на малолетното дете, че то е било жертва на домашно насилие от страна на
майката, която вече 3 години води законни съдебни процеси, влагайки изключително много
средства и усилия, за да си върне детето по законоустановения ред.
Непрекъснатите съдебни процеси, които бащата инициира по фалшиви сигнали за
домашно насилие очевидно целят недопускане на майката до детето й и подготвят
доказателства за гр.д.№ 1915/2020г, насрочено за 22.03.2021г, което да направи невъзможно
присъждането на родителските права на нея.
Самият факт желанието на детето да бъде с баща си или не е ез значение за спора, но
прави нелогично такова систематично домашно насилие от страна на майката, преграждащо
й занапред възможността й да търси самата тя правна защита чрез иск по чл.59 ал.9 СК.
Този довод дори не е бил обсъден от РС, който не е взел предвид нищо от
внимателно анализираните и хронологично обсъдени доводи от страна на ответицата в
представените писмени бележки.
Поради изложеното моли за отмяната решението на ВРС, като вместо него бъде
постановено друго за отхвърляне подадената молба от Ц.С..
Претендира присъждането на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Ц. Н. С., чрез процесуалния си представител
адв.Д.Ч., е депозирал писмен отговор вх.№ 279915/24.03.2021г.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
В хода на производството, на 19.04.2021 Ц.С. е починал, като е оставил за свои
наследници по закон:
Р. Ц. С., род.****г - непълнолетен син от първия брак на починалия;
КР. Ц. С., род.***г - малолетен син от брака му със С.С.;
О. С.а–преживяла съпруга.
6
Поради новонастъпилото обсотятелство на малолетното дете К. като титуляр на
правото на защита от домашно насилие и поради съществуващо противоречие в интересите
му с тези на негоата майка и насотяща въззивница, на детето е нацначен особен
представител адв.Д.М..
В о.с.з. чрез особения представител се подържа становището за неоснователност на
жалбата
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, чрез представителя си
ст.юриск.Ел.Т., в с.з. по същество изразява становище, че се поддържа изразената вече
позиция пред първата инстанция, като моли да бъдат взети предвид многобройните
доказателства по делото и да бъде кредитирана експертизата, възпроизведена в съдебния акт
на РС.
Производството е по реда на чл.4 ал.1 ЗЗДН.
Образувано е по молба от Ц.С., действащ като баща и законен представител на
малолетния К.С., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу
домашното насилие срещу С.С..
В молбата се твърди, че Ц.С. и С.С. са бивши съпрузи, чиито граждански брак е бил
прекратен с развод с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 10062/2018г на ВРС.
С посочения съдебен акт, упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака на ***г дете К.С., е предоставено на бащата, а на майката е определен
режим на личен контакт.
В молбата се поддържа, че в дните, определени за осъществяване на определения
режим на личен контакт с майката, отв.Св.С. е осъществила спрямо малолетното си дете
множество актове на физическо, психическо и емоционално насилие, както следва:
1./ на 13.12.2020г детето било предадено на своя баща от неговата майка след
осъществен РЛО.
Молителят установил, че детето било с множество наранявания по лицето,
удостоверени по-късно от съдебен лекар. Пред бащата си К. споделил, че майка му му е
нанесла удари по лицето вследствие употреба на алкохол и отказа на детето да изкаже с
думи, че „не иска при тати“, изричайки, че „не иска при О.“.
В издаденото медицинско у-у бил удостоверен отток в областта на лявата скула и
буза и червеникаво кръвонасядане по дясната повърхност на носа.
2/ на 29.12.2020г отново при връщането на детето в дома на бащата същият
установил зачервяване и подуване в областта на дясното око.
Обясненията на К. били идентични с тези, дадени по повод предходния акт на
насилие, осъществен на 13.12.2020г.
В дома си бащата установил още синини по гърба и бедрата на детето, както и в
областта на лакътя. К. обяснило, че майка му го удряла по главата, в резултат на което
паднал на земята, а тя продължила да го рита с крака и да го стиска за гушата.
7
Детето споделило още, че по-големият му брат го е удрял с ножица по ръцете и
челото, оставила следи върху кожата.
Всички телесни увреждания по-късно били удостоверени от съдебен медик.
Поради изложеното моли за уважаване подадена молба и прилагане мерките за
защита по чл.5 ЗЗДН.
В с.з. отв.С.С. не се е явила.
Процесуалният й представител е заявил, че и на 13.12.2020г, и на 29.12.2020г К. бил
предаден на своя баща в добро физическо състояние без никакви наранявания.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“– Варна, чрез своя
представител е изразява становище за основателност на молбата, като се позовава на това, че
в настоящото производство няма логично обяснение за състоянието на детето. По делото
имало абсолютно категорични медицински документи, които онагледявали, че детето е ило
предадено на бащата в едно влошено здравословно състояние.
Поради това моли, като съобрази ниската възраст на детето, в която то не може да се
самозапази, да бъде поставено решение за уважаване на молбата. Интересите на детето се
отстояват с цел превенция, а не когато за него са настъпили необратими процеси .
СЪДЪТ, предвид становищата на двете страни, тяхното процесуално поведение, и
въз основа на събрания доказателствен материал, преценяван в поотделно и в неговата
съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Ц.С. и С.С. са родители на К.С., роден на ***г.
Бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила решение
от 14.11.2018г по гр.д.№ 10062/2018г на ВРС, на осн. чл.50 СК /л.8-I/, с което е утвърдено
споразумението между тях, каасещо упражняването на родителските права по отношение на
детето К., които са били предоставени на бащата; на майката е определен разширен режим
на личинн отношения: всяка първа, трета и пета седмица за времето от 18ч в петък до 12ч в
неделя, с преспиване в дома на майката; на личните празници на детето и неговата майка;
през лятото, както и всяка четна година през Коледната ваканция за времето от 10ч на 25.12
до 22ч на 29.12. Същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 225лв;
ползването на семейното жилище е предоставено на мъжа.
По повод подадена от Св.С. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№
10062/2018г на ВРС, в частта, в която съдът е утвърдил споразумение между съпрузите
относно упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на К.С., ВКС
се е произнесъл с решение по гр.д.№ 1180/2019г, като я е оставил без уважение /л.12-I/.
По делото се установява, че след прекратяването на брака отв.С. се е установила да
живее в жилище под наем, което обитава, заедно с по-големия си син Н..
От данните по първоинстанционното дело се установява, че докато е бил жив бащата
на детето отношенията между бившите съпрузи са били изключително конфликтни по повод
отглеждането на общия им син К., 4год. По тази причина Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане" е запознат и проследява историята на детето КР. Ц. С. и
конфликта между неговите родители С.С. и Ц.С. от м.01.2019г. Затова и спрямо детето е
предприета мярка за закрила по ЗЗДт „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда".
Счита се, че задълбочаващият се конфликт между родителите е предпоставка за сериозен
дисбаланс в психо-емоционалното състояние на детето.
8
Водените между родителите множество дела съдът намира за уместно да изброи по-
долу, както следва:
С решение на ВРС-26с-в № 2353/29.05.2019г по гр.д.№ 19156/2018 РС е отхвърлил
подадената от Ц.С. молба за защита от домашно, което с решение на ВОС № 913/19.07.2019
по в.гр.д.№ 1220/2019г е отменено и вместо него е постановено ответницата Св.С. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившия си съпруг и детето им, на
осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН. В мотивите си съдът е приел, че през процесния период 25.11.2018-
4.12.2018г данните по делото сочат за осъществени от майката действия, които макар да са с
нисък интензитет, могат да се характеризират като проява на домашно насилие и затова е
приложена най-ниската мярка.
В последващо производство, образувано по молба отново на Ц.С., ВРС-VIIIс-в с
решение № 4704/5.11.2019г по гр.д.№ 7881/2019 е постановил първата мярка за защита
спрямо майката Св.С. по отношение детето К., както и е наложена глоба в размер на 400лв.
С решението на ВОС, постановено на 4.02.2020 по в.гр.д.№ 2390/2019г наложените мерки са
отменени и е отхвърлена молбата на Ц.С..
По образувано по инициатива на С.С. производство за защита от домашно насилие
ВРС-51с-в с решение № 3853/11.08.2020 по гр.д.№ 4482/2020 е отхвърлена молбата й за
защита срещу Ц.С., което е отменено с решението на ВОС № 1082/12.10.2020 по в.гр.д.№
2631/2020 и вместо това е постановено уважаване на молбата й, като спрямо Ц.С. са
приложени общата мярка по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие, наложена му е глоба в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, с отправено
предупреждение, че при неизпълнение Заповедта за защита ще бъде задържат от
полицейските органи, констатирали нарушението е ще бъдат уведомени незабавно органите
на Прокуратурата.
Служебно известно е на съда и постановеното от ВОС решение № 1014/3.06.2021 по
в.гр.д.№ 1028/2021, с което е отменено изцяло решението на ВРС-IXс-в №
260686/26.02.2021г по гр.д. № 13363/ 2020г и вместо него е постановено отхвърляне
молбата на КР. Ц. С., род.***г, действащ чрез назначения му по реда на чл.29 ал.4 ГПК
особен представител адв.Д.Ч., за издаване заповед за защита за извършено от майката над
детето през периода на осъществения от нея режим на лични отношения от 9.10. до
11.10.2020г, и налагане на мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 по ЗЗДН срещу Св. А. Ст. ЕГН
******, ЛНЧ **********, с адрес град Варна ул."***" № *, и е обезсилена издадената
заповед за защита.
Между страните е било образувано и производство по гр.д.№ 1915/2020г на ВРС с
ищец Св. А. Ст. и ответник Ц. Н.С. с предмет чл.59 ал.9 СК за изменение на мерките по
отношение на детето К., по който ответницата в настоящия процес е искала да й бъдат
предоставени родителските права по отношение на детето. С насрещен иск, Ц.С. е поискал
пък родителските права на майката С.С. да бъдат ограничени. Понастоящем делото е
прекратено поради настъпилата смърт на ответника С..
По частна тъжба на Св.С. срещу Ц.С. е образувано НЧХД № 147/2020 на ВРС за
осуетяване определяния й режим на личен контакт с детето, което не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт.
Приложената по настоящото дело декларация по чл.9 ЗЗДН, изходяща от Ц.С. със
следното съдържание: При осъществяне на режима на лични отношения за периоди от
11.12. до 13.12.2020г и от 25.12. до 29.12.2020г в гр.Варна:
На 13.12.2020г в 11.50ч отв.С. върнала детето К. пред дома му в гр.Варна ж.к.'***" №
9
* вх.* ет.* ап.*. След като му предала детето, установил следи от наранявания по лицето му.
Попитал детето пред свидетелите какво се случило и К. разказал, че майка му го
принуждавала да казва, че "не иска при тати" и "не искам О.." Детето категорично отказало
и майка му нанесла серия от удари. Издадено било медицинско удостоверение, от което
били видни следните наранявания: в областта на лявата скула и буза се установява умерено
изразен оток. По дясната повърхност на носа, към средна трета, личи червеникаво
кръвонасядане с линейна форма и дължина около бмм, ориентирано хоризонтално. Такова
кръвонасядане личало и в областта на дясната скула, ориентирано отгоре надолу и отдясно
наляво.
На 29.12.2020г в 22ч пред дома му в гр.Варна ж.к.'***" № * вх.* ет.* ап.* отв.С.
върнала детето К.. Ц.С. го взел на ръце и тръгнал към свидетелите. След като го спуснал на
земята, забелязал зачервяване и подуване в областта на дясното око. Веднага запитал детето
какво се било случило и то разказало, че майка му отново го карала да казва "не искам тати",
"не искам О.", а след отказа му, му нанесла серия от удари по лицето.
След като се прибрали, като съблякъл детето със съпругата си О., установили синини
по гъба и бедрата на детето, както и в областта на лакътя. Попитали детето, какво се е
случило и от къде са тези синини. Детето им разказало, че след като го е удряла по главата,
той паднал на земята, а майка му продължила да го рита с крака по тялото. Също така
показало, че го е стискала за гушата и им обяснило, че му било трудно да диша. Разказал и
че брат му Н., го е удрял с ножици по ръцете и челото, като на ръцете личали следи от
одрасквания, а на дланта на лявата ръка имаше малка дупка. На челото също имало следи от
одраскано, като К. посочил, че там също Н. го ударил с ножица.
На следващия ден посетили Съдебна медицина и след като детето К. разказало какво
се било случило, съдебният медик го прегледал и описал травмите и нараняванията в
медицинско удостоверение, както следва: странично и под външния очен ъгъл на дясното
око се установявало умерено изразен оток. Такъв личал и във външния полюс на лявата
скула. В централната част на пояса се установявало кафеникаво кръвонасядане с диаметър
около 20мм. По задната повърхност на дясната поясна половина се установявало ожулване с
неправилна форма и червеникав цвят и диаметър ок.8мм. По задната повърхност на дясната
предмишница в горна трета личи кафеникаво кръвонасядане с диаметър около 2мм. Такова
се установявало по страничната повърхност на дясното бедро в горна трета. В лявата
половина на челото личало косо разположено линейно червеникаво ожулване с дължина
ок.12мм, ориентирано отгоре надолу и от дясно на ляво. По задната повърхност на горната
между фалангиадна става на втори пръст на дясната ръка се установява ожулване с
червеникав цвят и диаметър около 3 мм. По задната повърхност на горната фаланга на
четвърти пръст на лявата ръка личало вертикално разположено червеникаво ожулване с
дължина около 4 мм. По предната повърхност на лявата длан се установява ожулване с
кръгловата форма, червеникав цвят и диаметър около 2-3 мм.
От представения от бащата и приет като доказателство протокол от 11.12.2020г
/л.15-I/, подписан от двамата родители и от свидетелите О. В., И. Г. и П. Я. е видно, че на
посочената дата, К. е бил предаден на своята майка, с посочени изрични показатели :
1/ детето К. е в следното здравословно състояние: ОТЛИЧНО –ЗДРАВ ;
10
2/ детето К. има следните наранявания по тялото – НЯМА
3/ детето К. има следните външни белези по тялото – НЯМА
4/ детето К. е предадено облечено с …/подробно е описано облеклото му/
В същия е посочено, че се съставял в интерес на детето и за нуждите на водените между
страните дела.В края на протокола, с най-ситен шрифт и в курсив е записано, че
„Настоящият протокол се съставя на български език в два еднообразни екземпляра и е
подписан от страните и от присъствалите на предаването на детето свидетели, като майката
обещава да не бие детето“.
На 13.12.2020г. /нед./ в 12ч К. бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ „СВЕТА
АННА – ВАРНА” АД на преглед, за което е бил съставен лист за преглед. От лекаря е
констатирано, че по лявата буза на детето е имало следи от ръка. Записано е още, че „детето
казва, че е удряно от майката по лицето поради отказ да изпънява команди“/л.16-I/.
На 14.12.2020г. /пон./ К. бил прегледан от лекар в Отделение „Съдебна медицина”
при МБАЛ „СВЕТА АННА–ВАРНА” АД /л.17-I/ , при което били установени следните
увреждания: умерено изразен оток в областта на лява скула и буза, червеникаво
кръвонасядане с линейна форма и дължина около 6мм по дясната повърхност на носа към
средна трета, ориентирана хоризонтално.
Съдебният лекар е дал заключение, че се касае за травматичен оток в лявата лицева
половина, който е резултат на удар с или върху твърди предмет, кръвонасядания в областта
на лицето, които са резултат на действието на предмет с подчертан ръб, каквито могат да
бъдат човешките нокти и др. Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат
получени в указаното време при удари с ръце и са обусловили чувство на болка и страдание.
На същата дата, 14.12.2020г е бил съставен Протокол от проведена
консултация/наблюдение /л.18-I/, който удостоверява проведена среща в ЦОП, находящ се в
ж.к.”****” между Ц.С., К.С., О. В. и служители от Фондация „Владиславово” /л.58-I/. В
протокола е отразено, че детето било доведено в „добро общо състояние”. Отразени били и
думите на Ц.С., че на 13.12.2020г момченцето било доведено от майка си със зачервена
буза.
По сходен начин са се развили събитията в периода след като детето е било при
майката по Коледните празници.
На 25.12.2020г /петък/, К. е бил предаден на Св.С. отново в присъствието на същите
свидетели, посочени в протокола от 13.11.2020г, сред които е О. В. – настоящата, съпруга на
Ц.С., разпитана и като свидетел по делото. В протокола /л.19-I/ са отразени обстоятелствата
за състоянието в което е предадено детето и с какво е облечено.
На 29.11.2020г в 22ч /вт./ К. е бил предаден от майката на бащата - факт, който не е
спорен между страните. В същия ден, в 22.30ч е бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ
„СВЕТА АННА – ВАРНА” АД. Извършеният преглед е обективиран в съставения лист за
преглед на пациент /л.20-I/, в който лекарят е удостоверил следи от кръвонасядания след
нанесен побой. Отразено е още, че по данни на детето и бащата, К. е удрян с длан по лицето.
На следващия ден, 30.12.2020г, детето е било отведено в Отделение „Съдебна
медицина” при МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД, като при извършения преглед
данните са били обективирани в медицинско у-е № 1262/2020г /л.21-I/ за констатиран оток
странично и под външния очен ъгъл, вкл. и във външния полюс на лявата скула; кафеникаво
11
кръвонасядане с диаметър около 20см в централната част на пояса; ожулване с неправилна
форма и червеникав цвят и диаметър от 8мм по задната повърхност на дясната поясна
половина; кафеникаво кръвонасядане с диаметър около 2мм по лявата повърхност на
дясната предмишница в горна трета; идентично кръвонасядане и по дясното бедро в горна
трета; косо разположено линейно червеникаво ожулване с дължина около 12мм,
ориентирано от горе надолу и от дясно на ляво в лявата половина на челото; ожулване с
червеникав цвят и диаметър от около 3мм по задната повърхност на горната
междуфалангиална става на втори пръст; вертикално разположено червеникаво ожулване с
дължина около 4мм по задната повърхност на горната фаланга на четвърти пръст на лявата
ръка; ожулване с кръглова форма, червеникав цвят и диаметър около 2-3 мм по предна
повърхност на лявата длан. В заключение, съдебният лекар е посочил, че се касае за
травматични отоци в областта на пояса, дясната мишница и дясното бедро, ожулване в
областта на пояса, които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети; ожулвания
в областта на лицето, горните крайници – резултат на действието на предмети с остър връх.
В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание и можело да бъдат
получени по указаните време и начин.
Предния ден, на 29.12.2020 в 11.07ч., т.е. преди предаването на детето, Св.С. е завела
К. при личния му лекар д-р М. К., както се изяснява от данните по делото. От съдържанието
на съставения амбулаторен лист /л.59-I/ е видно, че на детето е проведен редовен
профилактичен преглед на детето. Констатирано е общо много добро състояние на детето,
с правилно физическо и невро - психическо развитие; с добър емоционален тонус,
надава добре на тегло. Отразени са констатации за ръст, тегло, съзъбие, затворена
фонтанела; хабитус: кожа бледомургава; вид на лигавици - розова, чиста; ПЛВ - неувр;
гърло – спокойно; чисто везикуларно дишане, ритм, нормофр.; СД, корем–мек, небол.; ОДА-
б.о.; НПР- правилно за възрастта; рахит-не, луксация- не; хранене-правилно, зрение и слух -
б.о. Въз основа на амб.лист е издадена мед.бележка, в която същият лекар е посочил, че
детето е клинично здраво и че няма видими наранявания.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели
– О. В., настоящата съпруга на Ц.С., и И. Г., сочени от ищеца и П. Я. и Д. В., водени от
ответницата.
Свидетелите, сочени от ищеца установяват, че на 11.12.2020г К. бил предаден на
майка си в добро състояние и без наранявания, предварително подготвен от бащата, който
му обяснил, че за времето от петък до неделя той и майка му ще прекарат в игри и разходки.
Свид.В. излага, че на 13.12.2020г К. бил върнат на бащата пред дома му в гр.Варна
кв.”***”. Двете бузи на детето били наранени и с драскотини/ зачервявания по дясната
страна на носа. Детето споделило, че майка му го била. Тъй като в неделя нямало лекар в
„Съдебна медицина“, бащата и детето посетили „Спешния център“. На следващия ден, К.
бил заведен при лекар от „Съдебна медицина“.
На 29.12.2020 в 22ч К. бил предаден на баща му. Детето имало наранявания по
бузата отдясно. В колата обяснил, че майка му го била, както и че на ръката си имал
нараняване от ножица, причинено от по-големия му брат Н.. В дома на бащата споделил, че
докато си стоял, майка му го ударила по лицето и главата и той паднал, а тя продължила да
го рита. Обяснил още, че е слушал майка си, но след като е пила бира, започнала да го бие.
Шията му била зачервена от душене.
Същата вечер детето било отведено в „Спешния център“, а на следващия ден - при
лекар от „Съдебна медицина“. Именно той удостоверил оток на бузата, разрези на дясната
ръка, дупка в дланта на лявата ръка, синини по гърба и дясното бедро.
12
Свид.Г., кръстница на К., излага, че от м.септември–октомври 2020г присъствала при
предаването и връщането на К.. По нейните думи още по времето на развода, С. я изтрила от
Фейсбука и блокирла телефона й. Докато все още поддържали връзка свидетелката казва, че
всеки път, когато се събирали заедно, злоупотребявали с алкохола, макар свидетелката да не
можела да изпие толкова алкохол, колкото С. – повечето случаи било над 4л бира.
Същевременно това не й се отразявало на поведението, поне докато били на гости; не била
буйствала.
На 13.12.2020г при връщането му свид.Г. забелязала зачервявания по двете бузи в
областта на скулите. Обяснението на детето било „мама пи пиво и ме бие”, изразено и с
ръчички.
На 29.12.2020г. около 22.00ч К. бил върнат на своя баща. Под дясното око на
момченцето свидетелката видяла отток – подуто червено петно. К. споделил, че Н. го бил
ударил с ножица по ръката и че майка му го била, защото отказал да каже „Не искам при
тати, не искам при О.”.
Свид.Я. пояснява, че е в приятелски отношения със С.; излизали заедно с общи
познати на разходки и пр., посещавал дома й в повечето случаи - в събота и неделя; пишел
„разни неща по дела, по прокуратури”, но не гледал децата, ако се налагало. Придружавал
често С. при връщането на К. от неговия баща, защото майката се чувствала най-сигурна в
негово присъствие. Запознат бил с всички приключили и висящи граждански и наказателни
дела между родителите, вкл. и досъдебни производства, както били описани. Излага, че
двете деца на С. са на 4 и на 12 години, играели заедно като връстници на лего, строяли
къщички, колички и гаражи. В дома на С. нямало ножица за рязане на хартия. Единствената
ножица била за месо и стояла в шкафа при вилиците.
На 13.12.2020г закарал с колата си С. и К. до дома на баща му. Детето нямало следи
по лицето от наранявания. Докато майка му го преобличала в негово присъствие, свидетелят
не е забелязал да има по детето някакви наранявания. К. винаги плачел, когато трябвало да
се връща при баща си. Плакал и на 13.12.2020г.
На 25.12.2020г и на 29.12.2020г свид.Я. присъствал на предаването и на връщането
на К..На 29.12.2020г той, С., Н. и К. излезли заедно на разходка. Придружил ги до дома на
приятелка на С., която организирала детско парти. Около 17.45ч взел децата и майка им и
отново се разходили в центъра на града, а вечерта заедно с Д. предали К. на неговия баща.
Свид.В. заявява, че не е чак толкова близка приятелка на С., но отношенията им
датирали от 2018г. Понастоящем била клиент на салона за красота, където С. работи.
Свидетелката била запозната с неприятните преживявания на С. от брака й с Ц. и казва, че е
имала абсолютно същата ситуация с нейния съпруг. Затова разбирала колко изтерзана е С.,
знаела какво е преживяла и как се чувствала. Посещавала е дома й седем пъти – три пъти на
рождени дни, два пъти – без повод и два пъти – за маникюр. Не е виждала С. да била
употребява какъвто и да е алкохол. Виждала е К. два пъти – веднъж на 25.12.2020г при
вземането му от баща му и на 29.12.2020г при връщането му.
На 29.12.2020г посетила дома на С. на обяд, след като майката се прибрала с детето
от лекар. Свидетелката поиграла с К., който след обяд бил сложен да спи в една стая с по-
големия си брат. Майка му го преоблякла преди сън и след като се събудил, свидетелката не
била забелязала никакви следи от наранявания по детето. Като станали от сън, двете деца и
двете жени, придружавани от П. Я., отишли на детско парти в дома на приятелка на Св.С..
Децата се вълнували много от появата на дядо Мраз. Партито продължило до около
18.15/18.30ч. За около час двете жени и К. посетили дома на други общи приятели, които
13
подарили подаръци на момченцето, а след това се прибрали в дома на С.. Около 21–21.15ч
К. бил преоблечен от майка му отново в присъствието на свидетелката. Детето плачело и
казало, че не иска да се връща при баща си. Около 22ч К. бил предаден на баща му, а
свидетелката била отведена до дома й.
По делото е прието заключението на комплексна СППЕ с участието на вещите
лица - психиатър д-р Т.А. и психолог Н.С., изготвено на 24.01.2021г. Същото не е
оспорено от страните. От него се установява, че К.С. /към датата на обследването е на 4г/ е
психично здрав с нормално за възрастта си интелектуално развитие; нравственото му
развитие е все още неструктурирано и неосъзнато.
По отношение на бащата Ц. С. е посочено, че няма психиатрични заболявания.
Психично здрав, има силен уравновесен тип ВНД, с преобладаващ добър контрол над
реактивността.При фрустрация показва негативните си емоции, но не му липсват умения да
ги контролира в баланс; включва реакция на самозащита с мотивирани в ситуацията
отговори и изчакващо поведенческо отреагиране. Показва леко повишение при вербалната
агресия, когато тя е свързана със ситуация, когато има посегателство на достойнството му с
незаслужени обвинения. Тогава включва по-силни себезащитни реакции.
По отношение на майката С. С. при психиатричното й изследване е посочено: данни
за травми на главата - в детска възраст /7-9г/, не може да уточни загубата на съзнание;
показала белег на веждата си вдясно и още белези в окосмената част на главата, които
твърди, че в резултат на побой, нанесен от Ц.; несигурни данни за загуба на съзнание; не
може да уточни дали е имала сътресение на мозъка. Не споделя прекарани в миналото
психични заболявания и фамилна обремененост с такива; отрича употребата на ПАВ и
алкохол.
При психологичното й изследване е посочено, че по време на интервюто показала
отзивчивост през цялото време. Заявила, че се е махнала от насилието от мъжа й Ц.. Отрича
да употребява алкохол. Не се отчита авторитарност във възпитанието на детето.Няма данни
за агресивен профил, но при висока скала на социална желателност, което оспорвало
валидността на тестовото изследване. Вербалната агресивност е ситуативна и свързана
главно със ситуации, изискващи себезащитно поведение. Що се касае до родителския
капацитет на майката, то тя притежава знания за родителстване; умее да задоволи базовите
потребности на детето; държи на приятелските отношения с него; показва емоционално
поведение на ласки, любов и игри. От една страна, тя приема строгостта и наказание като
необходими при възпитанието на едно дете, но излизайки от техните нормално
психологични граници и проявява агресивно поведени - видно от вербалните и
невербалните проекции на детето. Всичко това структурирало в профила на майката
известна разнопосочност : тя умее и търси даването на любов, но от друга страна може да
санкционира поведението на детето с физическа грубост.
По думите на в.л.-психиатър д-р Т.А. Св.С. не е зависима от алкохол, тъй като
липсвали физически белези за това. Към настоящия момент злоупотребата с алкохол, т.е.
способността да се поема голямо количество, е засегнала поведението й. Ако би могло да се
постави диагноза „постконтузионен синдром” /ПКС/ и след множество допълнителни
изследвания, обективни данни и съставена медицинска документация, се изказва
предположението, че употребата на алкохол би могла да доведе до патологично алкохолно
опиване и ескалиране на агресивното й поведение, което може да постави живота и здравето
на детето в риск.
В обобщение /л.66 и л.69-I/ е посочено, че в подкрепа на психологичното изследване
при психиатричното такова майката показала данни за минали психиатрични проблеми с
14
емоционална неустойчивост и данни за прекарана ЧМТ с неуточнена загуба на съзнание.
Анамнезата на бащата Ц.С. и данните по делото насочват към епизоди на алкохолна
злоупотреба /вредна алкохолна употреба/ със загуба на контрол върху количеството,
агресивни афективни отреагирания, вероятно провокирани от приема на алкохол при
посттравматичен мозъчен терен и акцентуиране на характера. За поставянето на диагноза
Постконтузионен синдром /ПКС/ са необходими допълнителни обективни анамнестични
данни и мозъчни изследвания.
По отношение на детето К.
В предварителния разговор с бащата, същият разяснил на вещото лице – психолог, че
детето било многократно водено при експерти, за да разказва случващото му се и затова към
изследването се подходило с поставянето му в диагностични роли.
Детето навлязло в общуването спонтанно и без съпротива.Спокойно и усмихнато
отговаряло на въпросите и доколкото възрастта му позволявала да обяснява ситуациите,
които му били предоставени като стимулен материал.
В.лице психолог е посочило, че детето е емоционално свързано с родителите си, с
настоящата съпруга на баща си и с брат си /не посочва името, но очевидно се има предвид
синът на Св.С. от предходния и брак - Н., с когото К. общува, когато са заедно и с когото са
по-близки по възраст, а не се има предвид синът на Ц.С. от предходния му брак–Родислав,
род.2006г, за който по делото има данни, видно от представеното у-е за наследници на
починалия ищец/. Те присъствали във вербалните и невербални проекции на детето. Макар
майката да била в по-отдалечена позиция, винаги присъствала в неговите проекции.
Посочено е изрично, че за момента детето е особено свързано с брат си /Н./, търсейки
присъствието и играта с него. По думите на в.лице Н.С. ясно били очертани свързаното с
бащата чувство за подкрепа и получаването на сигурност. По отношение на майката излага :
„К. възпроизвежда ситуациите, в които описва агресивното поведение на майката към
него.“
СЪДЪТ, въз основа на изложената фактическа обстановка, становището на страните
и приложимите материални норми, достига до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 т.1 и 4 ЗЗДН и
чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд с оглед
разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на
същата по смисъла на чл.9 и чл.10 ал.1 от същия закон. Ето защо производството се явява
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. По изрична разпоредба на чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално
насилие над дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с
пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делото, съдът е длъжен да възпиреме изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
15
съвкупност. При това положение за уважаването на подадената молба, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на молителя е да установи
извършените от ответницата действия на посочените дати, които да бъдат квалифицирани
като домашно насилие. Реципрочно върху ответницата е тежестта да ангажира
доказателства, които да оборят или внесат съмнение в изложеното в декларацията или
представените от молителя доказателства.
По настоящото дело се твърдят два акта на осъществено от страна на майката спрямо
малолетното дете К. актове на физическо насилие.
Съвкупният анализ на събрания по делото материал налага извода за опровергаване
доказателствената сила на представената декларация по чл.9 и затова не може да бъде
направен категоричен извод за осъществено от страна на майката спрямо малолетното й
дете К. актове на физическо насилие. Съображенията за това са следните:
И на двете дати по повод осъществяване РЛО от майката на 11.-13.12.2020 и на 25.-
29.12.2020 са били съставени протоколи за предаването на детето от бащата на майката. От
съдържанието им е видно, че се съставяли в интерес на детето и за нуждите на водените
между страните дела. Същите сочат на пунктуално описание на здравословното и физическо
състояние на детето, вкл. до това с какви дрехи е облечено, както и със съдържащ се текст за
обещание майката да не бие детето, изписано в ситен курсив в края на протокола.
Така съставените протоколи имат характера на частни свидетелстващи и могат да се
ползват с обвързваща съда сила само доколкото обективират неизгодни за издателя им
факти. Удостоверяване факта, че детето е било в добро здраве при предаването му от бащата
на майката не може да бъде ценено като неизгоден за някой от родителите факт. Това е така,
тъй като е свързано с родителската им отговорност да полагат грижи за правилното
отглеждане и възпитание на детето. Затова и изявлението на майката, че детето винаги е
било в добро състояние с изключение на нормалните и обичайните за момче на тази възраст
здравословни неразположения или наранявания, също не може да бъде възприемано в нейна
вреда.
На следващо място. Прави впечатление, че при предаването на детето от майката на
бащата, при условията на реципрочност, такива протоколи изобщо не са били съставяни.
При положение, че предаването е ставало отново в присъствието на свидетели, вкл. и при
участието на О. В. /последната съпруга на Ц.С./ и други лица, то логически и житейски е
мислима възможността още в присъствието на майката и на свидетелите да бъде установено
дали по кожата на детето са били забелязани признаци за сериозни наранявания, което да
бъде обективирано отново в протокол. Действията на бащата са били предприемани в един
по-късен момент – едва след като майката си е тръгнала, а дори на следващия ден, като
винаги първоначално наличието на белези било установявано в присъствието на О. В.,
последвано от отвеждане на детето при съответните лекари, за което са били съставени
нарочни медицински документи.
Действително, представените 2бр.медиц. документи с дата 13.12.2020 и 2бр. от дата
29.12.2020 като официални свидетелстващи се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила само доколкото удостоверяват факта на констатирани наранявания по кожата на
детето. Същите, обаче, не съставляват доказателствено средство за описаните в тях
изявления на детето за начина на тяхното получаване и/или от кого са били причинени. В
тази част имат качеството на свидетелски показания в писмен вид, при това опосредени от
узнатото от малолетното дете или от неговия баща, който се явява заинтересована страна.
16
Затова е недопустимо в тази част да бъдат ценени като годно доказателствено средство.
Дори и да се приеме, че детето К. е имало наранявания по кожата, както са описани в
медицинските документи, то не може да се установи по безспорен начин, нито че са били
причинени точно през твърдения от ищеца период, докато детето е било при майката, нито
че са били причинени именно от нея. Затова въззивният съд счита, че сочените документи не
установяват извършено от отв.С. физическо насилие над детето на посочените в
декларацията дати.
В подкрепа на този извод е и представеният амб.лист от дата 29.12.2020, съставен от
личния лекар на детето /л.59-I/ и съдържащ обстоен преглед, вкл. и на кожната повърхност и
лигавиците на детето. При такъв обстоен преглед биха били забелязани наранявания на
кожната повърхност извън обичайните наранявания, присъщи за момченце на 4-год. възраст,
получени при игра, падания от детски люлки и др.под. При това, документът е съставен от
длъжностно лице в кръга на неговата компетентност и при спазване на изискуемата от
Закона за здравето форма. Затова има качеството на официален свидетелстващ и при
отразяването на неверни данни в него издателят му носи и наказателна отговорност. Още
повече, че личният лекар има по закон задължението да следи за здравето на детето и носи
отговорност и за неподаване на информация към съответните органи, в случай че са му
станали известни обстоятелства, свързани със застрашаване физическото и/или психическо
здраве на детето.
В подкрепа на горния извод са и събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Я. и В., които съдът цени като обективни и безпристрастни
поради липсата на заинтересованост от изхода на спора, непротиворечиви помежду си
досежно обстоятелството, че детето е било без видими белези и наранявания по тялото или
лицето в деня на предаването му от майката на бащата.
Що се отнася до тези на свид.О. В., съдът не дава вяра същите доколкото ги намира
за силно пристрастни и необективни предвид, че свидетелката се явява съпруга на Ц.С.,
понастоящем и негов наследник по закон, без общи деца, при която детето К. е било
настанено по силата на издадената от Дирекция„СП“ заповед за временно настаняване. За
последното информацията е предоставена от представителя на Д“СП“ в с.з. на 18.05.2020г.
Предвид категоричните изявления на О.В. като свидетел, активно присъствала при
предаването и приемането на детето, подписвала се е под съставените протоколи и е
участвала във воденето на детето в „Съд.медицина“ и в „Спешен център“, както и че К. е
бил настанен при нея с временната заповед за настаняване, което цялостно поведение
говори за ангажирано отношение към детето, затова буди съмнение нейната процесуална
пасивност и неявяването й в с.з. предвид новонастъпилите обстоятелства /смъртта на
бащата/, за да убеди съда, че действията й са били мотивирани само от интересите на детето,
а не от тези на бащата.
Единствено свид.Г. излага, че всеки път, когато тя и С. се събирали заедно,
злоупотребявали с алкохола, макар и свидетелката да не можела да изпие толкова алкохол,
колкото С. – в повечето случаи над 4л бира, но казва, че това не се отразявало на
поведението на С., поне докато били на гости; не била буйствала. Същевременно става ясно,
че свидетелката е преустановила контактите си със С. след прекратяването на брака й с Ц.С.
през 2018г, макар да е присъствала при приемо-предаването на детето. Затова съдът поставя
под съмнение обективността и на нейните показания.
Настоящият въззивен състав намира, че изводите за упражнено физическо насилие
17
над детето в състояние след употреба на алкохол не могат да намерят опора и в изготвеното
от в.лица заключение по допуснатата комплексна СППЕ.
По отношение на Св.С. в заключението на психолога е посочено /л.66 и л.69-I/, че в
подкрепа на психологичното изследване при психиатричното такова майката показала данни
за минали психиатрични проблеми с емоционална неустойчивост и данни за прекарана ЧМТ
с неуточнена загуба на съзнание. Анамнезата на бащата Ц.С. и данните по делото насочвали
към епизоди на алкохолна злоупотреба /вредна алкохолна употреба/ със загуба на контрол
върху количеството, агресивни афективни отреагирания, вероятно провокирани от приема
на алкохол при посттравматичен мозъчен терен и акцентуиране на характера.
В така изготвеното заключение в.лице-психолог Н.С. се е позовала на анамнезата на
бащата и данните по делото, което не може да е достатъчно основание, за да бъде изразено
такова категорично становище. Бащата е заинтересована страна, а данните по делото са
показанията на единствения свид.Г., която е имала преки впечатления за времето до 2018г,
когато говори, че по време на събиранията им С. можела да изпие четири и повече литра
бира, при това, без да й се отразява на поведението. Освен това, в частта, изготвена от
в.лице – психиатър /л.64-I/, не се съдържат категорични изводи за прекарана ЧМТ. Посочено
е, че ако е имало такава, то тя е била в детска възраст и без сигурни данни за загуба на
съзнание; Св.С. не е споделила прекарани в миналото психични заболявания и фамилна
обремененост с такива; отрича употребата на ПАВ и алкохол. Посочено е още, че Св.С. не е
зависима от алкохол, тъй като липсвали физически белези за това. Към настоящия момент
злоупотребата с алкохол, т.е. способността да се поема голямо количество, била засегнала
поведението й. Ако би могло да се постави диагноза „постконтузионен синдром” /ПКС/ и
след множество допълнителни изследвания, обективни данни и съставена медицинска
документация, е изказано предположението, че употребата на алкохол би могла да доведе до
патологично алкохолно опиване и ескалиране на агресивното й поведение, което може да
постави живота и здравето на детето в риск.
Това налага извода, че заключението на в.лице-психолог е категорично, без да почива
на сигурни данни от изследвания, каквито е следвало да бъдат направени допълнително по
препоръката на в.л.-психиатър. Допълнителни аргументи за необективността в
психологичната част от експертизата съдът черпи и от анализа, направен за детето К..
В констатациите на в.л.-психолог Н.С. по отношение на майката е посочено, че тя от
една страна приемала строгостта и наказание като необходими при възпитанието на едно
дете и е направен извод, че излизала от техните нормално психологични граници и
проявявала агресивно поведение, което било видно от вербалните и невербални проекции на
детето.
При психологичното обследване на самото дете К. в.лице Н.С. е посочила, че при
предварителен разговор с бащата същият разяснил за многократното водене на детето при
експерти /очевидно се има предвид по повод множеството производства между страните/, за
да разказва случващото му се и затова към изследването се подходило с поставянето на
детето в диагностични роли. Посочено е, че детето навлязло в общуването спонтанно и без
съпротива. Спокойно и усмихнато отговаряло на въпросите и доколкото възрастта му
позволявала да обяснява ситуациите, които му били предоставени като стимулен материал.
В изложението на вещото лице-психолог и зобщо не се съдържат данни какви
проективни методики са били използвани, какви са били конкретните резултати от тях
и как са интрепретирани. Така направените изводи остават неподкрепени от данни,
които да са подложени на анализ.
18
Посочено е още от психолога Н.С., че детето било емоционално свързано с
родителите си, с настоящата съпруга на баща си и с брат си /без да е посочено името, но
очевидно се има предвид синът на Св.С. от предходния й брак - Н., с когото К. общува,
когато са задено и с когото са по-близки по възраст, а не се има предвид синът на Ц.С. от
неговия предходен брак – Р., род.**г, за който по делото има данни, доколкото същият е
наследник по закон на починалия си баща, видно от представеното у-е за наследници на
починалия ищец/ и че К. търсел присъствието и играта с него. Всички горепосочени лица
също присъствали във вербалните и невербални проекции на детето. Макар майката да била
в по-отдалечена позиция, винаги присъствала в неговите проекции. Това може да е обяснимо
и с факта, че РП са предоставени на бащата, детето живее при него с новата му съпруга О.
В., от която нямат деца, а срещите с рождената майка са по-редки. Факът, че детето нарича
третата съпруга на баща си „мама О.“ не говори еднозначно за по–близка връзка с нея, а по-
скоро за отграничаването й от „мама Света“, а и с двете бащата е имал връзка.
По думите на в.л.Н.С. ясно били очертани свързаното с бащата чувство за подкрепа и
получаването на сигурност, а по отношение на майката сочи, че К. възпроизвеждал
ситуациите, в които описвал агресивното поведение на майката към него. Последното
налага извод за провеждани директни разговори с детето, а не чрез на приложени
проективни игрови методики.
Всичко изложено подлага на съмнение обективността на експерта, като се има
предвид ниската възраст на детето, в която същото не може да формулира сложни
изречения, да дава оценка и обяснения за поведението на майката. От самия израз, посочен
от в.лице “Тя ме бие, но аз слушам….не знам защо прави така“, изваден от контекста на
цялостното изложение, също не може да се направи категоричен извод доколко детето е
възприело поведението на майката като такова, което да предизвиква у него страх, болка и
страдание. В.лице не подкрепя с конкретни примери по никакъв начин собствената си
оценка за лошото отношение на майката към детето - въз основа на коя от приложените
методики /които не са посочени, както и резултатите от тях/ прави такъв извод, при
положение, че оскъдните цитати на изказани от детето думи, възпроизведени в
експертизата, нямат оценъчен характер. Затова може да се мисли дори за вградени фрази при
детето, внушени му от възрастните. В тази ниска възраст детето е силно зависимо от
авторитета на значимите за него възрастни, каквито за него на този етап са и двамата
родители. Затова би могло и лесно да бъде манипулирано, особено от родителя, при когото
се отглежда.
Следователно, към настоящия момент не може да се направи с категоричност извод
за поведение на майката в състояние на алкохолно опиване, което да застрашава
физическото и/или психическото здраве на детето. Недопустимо решението да бъде
изградено на базата предположения, без да е подкрепено с убедителни доказателства в тази
насока.
Предвид всичко изложено се формира съмнение доколко бащата добросъвестно е
упражнявал предоставените му родителски права и е действал действително в интерес и
защита на детето К.. Затова се налага извод за тенденциозно поведение. В тази връзка съдът
съобразява данните и изходът на споровете от предходните съдебни производства между
страните. Макар действително, за производството по реда на чл.4 ЗЗД да са релевантни само
доказателствата, касаещи конкретно твърдените актове на насилие, не може да не бъде
съобразен и останалият доказателствен материал, на който самите страни са се позовавали,
установяващ наличието на множество предходни спорове между тях, доколкото се касае за
едни и същи междуличностни отношения между двамата родители по повод тяхното дете К..
На тези отношения не е присъщ спорадичен или изолиран характер, тъй като са се развивали
продължителен период от време. Затова счита, че при преценката основателността на
19
настоящата молба е необходимо да съобрази както пряко относимите към спора
доказателства, така и косвените такива-данните за предхождащи действия на двамата
родители, анализирайки ги в тяхната съвкупност.
Образуваните производства за защита от домашно насилие са били три по молба на
Ц.С. и едно - от майката С.С., всички развили се във времето след прекратяването на брака
им през 11.2018 до края на 2020г. Инициираните от бащата са близко стоящи във времето и
са се развивали по сходен начин. Следва да се обърне внимание на решението, постановено
от ВРС-VIIIс-в под № 4704/5.11.2019г по гр.д.№ 7881/2019, макар и отменено от ВОС и с
него да е отхвърлена молбата на Ц.С., доколкото в мотивите на първоинст.решение са били
възприети фактическите констатации на вещото лице - психолог /л.94, гръб-I/, касаещи
цялостните отношения между детето с всеки един от родителите му: „Детето К. е
емоционално привързано към майка си и баща си. Между детето и майката се наблюдава
изградена и съхранена топла и емоционално силна връзка. У него се констатира радост при
среща с майката и силно безпокойство при отделянето й от нея. Наблюдението над
поведението и взаимоотношенията между двамата очертават майката като водеща фигура на
привързаност. Между детето и бащата се наблюдава изградена и съхранена емоционално
близка и основана на доверие връзка, със сигурна привързаност. В някои от проективни
методики, детето избира място за себе си далеч и от двамата родители. По защитен път
(отказ да избере място до предпочитана фигура) детето символично се дистанцира от майка
си и баща си, което вероятно е свързано с несъзнавано възприемане на конфликтните
отношения между тях, водещи до стрес (напрежение, тревога) и/или объркване у детето. Към
момента на изследването не се установяват достатъчно обективни данни за травматични
преживявания на детето К.С. по повод отношение на някой от родителите към него. И за
двамата си родители детето казва и показва, че са добри и е привързан към всеки от тях. За
детето е стресиращо и травмиращо разделянето му между две емоционално значими
личности-майка и баща. При продължаване на този процес по посочения начин, е налице
риск от формиране на емоционални травми у детето и въвличане в конфликт на лоялност.
В предходните производства липсват както твърдения, така и констатации за
злоупотреба с алкохол от страна на майката, под чието въздействие същата да е
упражнявала физическо насилие над детето. Горепосоченото решение на ВРС е постановено
на 5.11.2019, а приетото по настоящото дело заключение по СППЕ датира от 24.01.2021, т.е.
времевото разстояние е в рамките на година и два месеца. За да е налице алкохолна
зависимост в някаква степен, е необходимо да се установи системно поведение, проявявано
продължителен период от време. При липсата на такива твърдения и констатации в
предходните производства, се поставя под съмнение обективността на изготвеното и прието
в настоящото производство заключение.
Поради всичко изложено въззивният съд прави извод за неоснователност на
подадената молба и затова същата подлежи на отхвърляне.
В допълнение следва да се посочи и това, че с подадената от Ц.С. молба е поискана
защита срещу майката за осъществено от самата нея физическо насилие върху детето К. и
затова молбата е подадена срещу нея в личното й качество. Не е подадена срещу нея в
качеството й на законен представител на другия й малолетен син Н. заради това, че като
родител е следвало да упражнява контрол над поведението му и е допуснала детето К. да
бъде подложено на физическо насилие от друго малолетно лице.Ето защо молбата в частта с
наведени твърдения за извършвани от детето Н. насилствени действия само на това
основание подлежи на отхвърляне.
20
Достигането до крайни правни изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяната на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго за отхвърляне на
подадената от Ц.С. молба в качеството му на бащата и законен представител на малолетното
дете К., а след настъпилата му смърт, поддържана от назначения особен представител на
детето.
Предвид горното издадената заповед за защита подлежи на обезсилване.
По разноските.
С оглед основателността на подадената жалба присъдените за първата инстанция
разноски в полза на ищеца в размер на 1750лв следва да бъдат отменени, както и тези в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС, а именно: държ.такса и разноски
за призоваване на свидетели в размер на 85лв, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН, които остават за
сметка на бюджета, по арг. от чл.11 ал.1 и ал.2 ЗЗДН
Що се отнася до възнаграждението на назначения на осн.чл.48 ГПК особен
представител на малолетното дете К. – адв.Д.М..
С т.6 от ТР № 6/6.11.2013г по тълк.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, са дадени
задължителни указания, че в случаите на назначен по реда на чл.47 ал.6 и чл.48 ГПК особен
представител възнаграждението на същия се определя при условията на Наредба № 1/2004
за мин.размер на адв.възнаграждения.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК в редакцията, която е от 2017г, т.е. последваща ТР на
ВКС, указва, че възнаграждението на особения представител може да бъде под минималния
за съответния вид работа съгл.чл.36 ал.2 ЗАдв, но не по-малък от една втора. Така в чл.36
ал.2 ЗАдв, е посочено, че размерът не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №
1/2004 размер за съответния вид работа. Текстът е с последна редакция от 2012г, т.е.
нормата се явява по-стара спрямо установената с изменението на чл.47 ал.6 ГПК от 2017г.
В чл.22 от Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020 /ДВ бр.68/2020/ изрично е
предвидено възнаграждение от 400лв за процесуално представителство и защита по дела за
защита от домашно насилие. При това положение половината от същото е равно на 200лв, в
какъвто следва да бъде определено възнаграждението на особения представител адв.Д.М.. За
да се определи минимален размер съдът съобразява извършените от особения представител
процесуални действия в едно с.з., изразяващи се в явяването му, без събиране на нови
доказателства или други процесуални усложнения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХІVс-в № 260364/9.02.2021 по гр.д.№ 16874/2020, с
което е уважена молбата на Ц.С. с правно основание чл.5 ЗЗДН, като е ЗАДЪЛЖЕНА Св.
А. Ст., гражданка на Руската федерация, ЛНЧ № **********, гр.Варна ул.”****” № * ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо детето КР. Ц. С. ЕГН
**********, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО Е на Св. Андр. Ст. ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице детето КР.
Ц. С. ЕГН ********** на по- малко от 50метра за срок от 8мес /осем месеца/, на осн.чл.5
ал.1 т.3 предл.1 ЗЗДН;
21
ЗАБРАНЕНО Е на Св. А. Ст. ДА ПРИБЛИЖАВА жилището на пострадалото лице
детето КР. Ц. С., род.***г, на по–малко от 50метра за срок от 8мес /осем месеца/, на
осн.чл.5 ал.1 т.3 предл.2 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО Е на Св. А. Ст. ДА ПРИБЛИЖАВА мястото за социални контакти на
пострадалото лице детето КР. Ц. С., род.***г, находящо се, както следва: Детска градина
„Изворче” в гр.Варна ж.к.”***” ул.”****” на по– малко от 50метра за срок от 8мес /осем
месеца/, на осн.чл.5 ал.1 т.3 предл.4 ЗЗДН;
ОСЪДЕНА Е Св. А. Ст. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 1
000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН;
ОСЪДЕНА Е Св. А. Ст. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държ.такса и разноски за призоваване на свидетели в размер на 85лв, на
осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН;
ОСЪДЕНА Е Св. А. Ст. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. С. ЕГН ********** гр.Варна
ж.к.”***” № * вх.* ет.* ап.*, действащ в качеството на баща и законен представител на
мамолетното дете КР. Ц. С. ЕГН **********, сумата от 1750лв - сторени по делото
съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ подадената от Ц. Н. С. ЕГН ********** , починал в хода на
производството на 19.04.2021, и заместен от малолетното му дете КР. Ц. С., действащ черз
назначения му особен представител адв.Д. М., срещу С. А. С., гражданка на Руската
федерация, ЛНЧ № **********, гр.Варна ул.”****” № *, молба с правно осн.чл.5 ЗЗДН.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за защита от домашно насилие
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител адв.Д. М. в
размер на 200лв /двеста лева/, които да се изплатят от бюджетните средства на ВОС, на
осн.чл.48 вр.чл.47 ал.6 ГПК и чл.7 ал.1 т.5 Нар.№ 1/2004 за минималния размер на
адв.възнаградения във вр.чл.25 ал.4 от Наредбата за правната помощ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22