Р Е Ш Е Н И Е
№382 18.09.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети сепмтеври.2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №409 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО вр. с чл. 128 от АПК, образувано по жалба
на В.И.Д. против Решение № Ц2153-23-7/18.06.2020г на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане №**********/11.05.2020г на Ръководител ПО пир ТП НОИ
Стара Загора за отказ да се отпусне лична пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване, считано от 12.04.2019г – датата на инвалидизиране, съгласно
Експертно решение на ТЕЛК Стара Загора №1934/05.06.19г за определяне на 50%
намалена работоспособност със срок до 01.06.2020г.
Производството за отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, образувано по Заявление
№Ц2112-23-57/16.04.2020г, подадено от Д. е второ поред, след като по първото му
Заявление за отпускане на пенсия от 27.06.2019г, към което е приложено Експертно
Решение №1934/05.06.2019г на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ за
оценка на работоспособността с определена 50% трайно намалена работоспособност,
считано от 12.04.2019г, поради общо заболяване и срок на действие за една
година до 01.06.2020г., е постановено влязло в сила Разпореждане №**********/08.07.2019г
за отказ да се отпусне пенсия за инвалидност. Към заявлението от 27.06.2019г. е представено е Удостоверение от
Национална агенция „Музика“ гр. София за това, че Д. е работил на пълно работно
време като дисководещ в периода от 01.09.1986г до 21.09.1986г – 20 дни, и в
периода от 01.12.1988г до 08.06.1989г – 6 месеца, 7 дни или общо седем месеца
като осигурителния стаж е равен на трудовия. Справката от РОЛ съдържа данни за
трудови договори с работодател С и Р ИНВЕСТМЪНТС от 08.06.2018г до 12.04.2019г
и от 23.06.2017г до 01.08.2017г., а с КОНДОР 2 от 31.07.2017г до
04.09.2017г. Въз основа на тези данни е
изчислено, че лицето има осигурителен стаж от 3 години, 1 месец и 9 дни към
датата на инвалидизиране -12.04.2019г., а възрастта му към този момент е 52
години, поради което приложима е разпоредбата на чл.74 ал.1 от КСО –
осигурените лица навършили 30години придобиват право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране най-малко 5 години,
една трета от които или 1г и 8м действителен осигурителен стаж. Предвид липсата на 5 години осигурителен стаж
е прието, че Д. няма право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй
като към 12.04.2019г осигурителния му стаж е 3 години, 1 месец и 9 дни. На
16.04.2020г Д. подава ново заявление, по което са постановени обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане / стр.30/. Видно от описа на
осигурителния стаж, Д. има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
-12.04.2019г, 3г, 1м и 9 дни, а след тази дата 7м и 8 дни. Представеното в хода
на административно производство удостоверение от Държавна агенция „Архиви“ за
наборна военна служба в Българската армия за периода от 05.10.1986г до
27.09.1988г сочи на наборна служба за период от 01г, 11м и 23 дни, който видно
от описа на осигурителния стаж е взет предвид или 01г 11м и 23 дни осигурителен
стаж от военна служба плюс осигурителния стаж, удостоверен от Национална
агенция „Музика“, С и Р ИНВЕСТМЪНТС и КОНДОР 2 е равен на 3г, 1м и 9 дни.
С
Разпореждане №**********/08.07.2019г Ръководител ПО при ТП НОИ Стара
Загора отново е отказал да отпусне пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване като е посочил същите правни и фактически аргументи като тези по
влязлото в сила Разпореждане от 2019г, но е коментирал е правната норма за
определение на понятието „действителен осигурителен стаж“ по §1 т.12 от ДР на
КСО, ведно с аргументите за липса на първото от двете кумулативни условия, а
именно пет години осигурителен стаж – чл. 74 ал.1 т.4 от КСО / над 30 годишна възраст – 5
години, от които 1/3 действителен осигурителен стаж по силата на ал.2 от чл.74 КСО. Доводите в Разпореждане №**********/11.05.2020г на Ръководител ПО при ТП
НОИ Стара Загора са възприети и повторени в обжалваното Решение №
Ц2153-23-7/18.06.2020г на Директор ТП НОИ Стара Загора, постановено по жалбата
на Д., в която е въведен спор за квалифициране на периода на наборна военна
служба като действителен осигурителен стаж.
Обжалваното Решение е връчено на Д. на
26.06.2020г, с указания за срока и съда, пред който може да бъде оспорено, а
жалбата е подадено на 30.06.2020г, поради което е допустима. Доводите на Д. се
свеждат до определяне на по-висок процент нетрудоспособност с решение №1900 от
29.05.2020г на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, с което считано от
12.04.2019г трайно намалената работоспособност е 82%, а въпреки това и предвид
пандемията от КОВИД 19, той не получава никакви доходи, а е работил преди да
отбие наборната военна служба в строителни войски.
От съда се иска да приеме, че е нарушен
материалния закон, тъй като наборната военна служба е осигурителен стаж, който
е релевантен за отпускане на пенсия по аргумент от чл. 9 ал.7 от КСО, но освен
това е и действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 т.12 от ДР на
КСО. Претендира се възнаграждение за
един адвокат.
Ответника – Директор ТП НОИ Стара Загора,
чрез процесуалния си представител поддържа доводите в решението и тезата, че
нито една от двете предпоставки на чл.74 ал.1 т.4 от КСО не е изпълнена, а
именно Д. няма пет години осигурителен стаж, а дори да има, то няма 1/3 действителен
осигурителен стаж, какъвто наборната военна служба не представлява. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира
за установено следното: Решение № Ц-2153-23-7/18.06.2020г на Директор ТП НОИ и
потвърденото с него Разпореждане № ********** от 11.05.2020г на Ръководител ПО
са законосъобразни. По фактите страните не спорят, а именно осигурителния стаж
към датата на инвалидизиране -12.04.2019г е 3години 1 мес и 9дни. Тези 3години
1 мес и 9дни включват периода на наборна военна служба от 05.10.1986г до
27.09.1988г / 1г. 11 месеца и 23 дни, въпреки печатната грешка по отношение на
годината, допусната в мотивите на обжалваното решение/. Следователно правната
норма, съдържаща се в чл.9 ал.7 от КСО, а именно периодът на наборна военна
служба е осигурителен стаж при пенсиониране, е приложена към фактите, чрез
включването на времето от 1г 11 мес и 23 дни към осигурителния стаж на Д.. Въпросът
дали този осигурителен стаж е действителен или не, няма никакво правно значение
в случая, тъй като първото от двете кумулативни условия по чл. 74 ал.1 т.4 вр. с ал.2 от КСО,
не е изпълнено. Действителен осигурителен стаж се проверява ако лицето отговаря
на условията по чл. 74 ал.1 т.2,3 и 4 от КСО, за които се отнася изискването на
чл.74 ал.2 от същи кодекс. Осигурените лица, които към датата на инвалидизиране
са на възраст над 30 години трябва да имат 5 години осигурителен стаж, за да
възникне правото им на пенсия за инвалидност поради общо заболяване тоест за
този риск следва да са били осигурявани поне пет години, от които 1/3 да е
действителен осигурителен стаж. Следователно между осигурителен стаж и
действителен осигурителен стаж няма знак за равенство и различното им
съдържание е проведено последователно в редица разпоредби на КСО. Въпроса за
действителния осигурителен стаж има ясен отговор в текста на §1 т.12 от ДР на
КСО, който гласи: „Действителен стаж" е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Правната
норма, която се съдържа в определителната разпоредба е ясна – това е времето,
през което лицата полагат труд, независимо по трудово, гражданско, служебно
правоотношение, което е основание за задължително осигуряване. Ако наборната военна служба е основание за
осигуряване, то само и единствено тогава може да се приеме, че периода на
нейното отслужване е действителен осигурителен стаж. Съгласно чл.4 ал.1 т.4 от КСО военнослужещите, но по ЗОВСРБ, са задължително осигурени, но този закон е
неприложима материална разпоредба към процесния период 1986-1988г. и към
наборната военна служба. Съгласно чл.24 от Закона за всеобщата военна служба в
Народна Република България в ред към 30.10.194г / отменен/, срокът на военната
служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а
за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана -
три години. Следователно налице е друго правоотношение, което е основание за
осигуряване и периода трябва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.
Към този правен въпрос материалния закон е приложен неправилно, а именно не
според смисъла на правната норма е квалифициран периода на редовна военна
служба като осигурителен стаж, който има значение за пенсиониране, но не се
счита за действителен по чл.74 ал.2 от КСО. Спрямо установените факти, правните
норми разпореждат извод за липса на право на пенсия за инвалидност, но не
поради неизпълнение на условието на чл.74 ал.2 от КСО, а поради липса на пет
години осигурителен стаж, които са задължителен елемент от фактическия състав
на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, очертан в чл.74 от КСО. Изложените от ответния административен орган доводи за неизпълнение на
изискването на чл.74 ал.2 от КСО не са и не могат да доведат до друго правно
разрешение на искането за признаване правото на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и ето защо решението по своя правен резултат и предвид
съответните на чл.74 ал.1 т.4 от КСО съображения, се явява законосъобразно.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Д.
против Решение №Ц 2153-23-7/18.06.202г на Директор ТП НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА В.И.Д. ЕГН **********
да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 80лв/осемдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
Решението да се съобщи, чрез
изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: