Решение по дело №12/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261148
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20211100900012
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

                гр. София,19.07.2021 г.

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на втори юни

две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при  секретаря  Славка  Димитрова,  като  изслуша  докладваното от Председателя

т.д. № 12 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694, АЛ. 2. Т. 1 ОТ ТЗ. ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 722. АЛ. 1, Т. 1 ОТ ТЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 124. АЛ. 1 И ЧЛ. 365. Т. 4 ОТ ГПК.

Ищецът Н.А.ЗА П., гр София. бул. “*******, представлявана от В.П.директор на Дирекция „Държавни вземания“, съгласно Заповед ЗЦУ- 1071/11.08.2014 г, е предявила на 04.01.2021 г. искова молба за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност на „Ф.Л.“ ЕАД по тд. № 2706/2019 г. по описа на СГС, TO, VI-17 състав на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 19 403,53 лева, от които главници в размер на 17 544,92 лева и лихви, начислени към 06.07.2020 г. в размер на 1 858,61 лева, обезпечени с Постановление изх. № С190022-022-0085835/24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, за налагане на обезпечителни мерки върху налични и постъпващи суми по дванадесет банкови сметки, подробно описани в постановлението, вписано в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) под № 2020062901741.

Твърди се в исковата молба, че в производството по несъстоятелност горепосочените вземания са претендирани от НАП с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, като обезпечени с издадено по реда на ДОПК постановление за налагане на обезпечителни мерки.

С постановеното по реда на чл 692, ал 2 от ТЗ определение, съдът по несъстоятелността е приел, че в Постановление изх. № С 190022-022-0085835/ 24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, за налагане на обезпечителни мерки върху налични и постъпващи суми по дванадесет банкови сметки, не са посочени конкретните вземания по основания и размери, включени в общия размер на обезпечените главници и лихви, като наложените с постановлението обезпечителни мерки не могат да се отнесат към предявените от НАП с молба изх. № М-24-28-1775/Т9#114/10.07.2020 г. публични вземания. В резултат на изложеното съдът по несъстоятелността не е включил в кръга на обезпеченията, даващи право на привилегировано удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 1 от ТЗ на предявени публични вземания Постановление изх. № С - 190022-022- 0085835/24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София.

С оглед представените от НАП по делото доказателства за наложени върху имущество на длъжника обезпечителни мерки по реда на ДОПК, тяхното вписване в Централния регистър на особените залози, както и предприетите действия по принудителното събиране на публичните вземания в рамките на изпълнително дело № № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП Софи, ищецът счита, че синдикът на „Ф.Л.“ ЕАД неправилно е предвидил за така предявените и приети публични вземания в общ размер на 19 403,53 лева поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.

Ищецът, моли да бъде постановено на основание чл. 694 от ТЗ решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Ф.Л.“ ЕАД по т.д. № 2706/2019 г. по описа на Софийски градски съд, на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 19 403,53 лева, от които главници в размер на 17 544,92 лева и лихви, начислени към 06.07,2020 г. в размер на 1 858,61 лева, присъединени за събиране от публичен изпълнител по изпълнителното дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП София, дължими за периоди, размери и с основания за възникването, подробно индивидуализирани в приложена към исковата молба справка за размера на обезпечените вземания по отделни основания, като обезпечени с Постановление изх. № С190022-022-0085835/24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София.

Претендират се и разноски.

 

Ответникът „Ф.Л.“ ЕАД ***, представляван от изпълнителния директор Е.С.К., не изразява становище по иска.

 

СИНДИКЪТ на „Ф.Л.“ ЕАД (н), ЕИК******** - Е.Т., имащ качеството на страна по делото, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. София, ул. ********, партер, тел.: ********, e-mail:*********, представя на 11.02.2021 г. отговор на предявения от НАП установителен иск, с който оспорва същия иска като неоснователен. Вписването на обезпечителната мярка – запор, е извършено след откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че вписването на запор, наложен по реда на ДОПК, в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ) и обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 от ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер. След като вписването на постановлението, издадено от публичния изпълнител за налагане на обезпечителна мярка – запор, в ЦРОЗ е извършено на 29.06.2020 г., след откриване на производството по несъстоятелност, до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност вземането на кредитора не е било обезпечено с вписан в ЦРОЗ запор по смисъла на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и не са налице материално правните предпоставки да бъде включено в предвидения ред за удовлетворяване на вземания, включително и да бъде предпочително удовлетворено преди вземанията на другите кредитори на масата на несъстоятелността. Предвид изложеното моли да се отхвърли иска като неоснователен.

 

Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение от 17.06.2020 г. по т.д. № 2706/2019  на СГС, VІ – 17с-в,  постановено в производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.Л.“ ЕАД, обявена е неплатежоспособността на търговеца, назначен е временен синдик.

 

С молба изх № М-24-28-1775/Т9#114 /10.07.2020 г.на основание чл. 685, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 от ТЗ кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на  38 124,40 лева.Част от посочените вземания, а именно вземания в общ размер на 19 403,53 лева, от които главници в размер на 17 544,92 лева и лихви, начислени към 06.07.2020 г. в размер на 1 858,61 лева, са претендирани от НАП в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл. 722, . 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени с издадено по реда на ДОПК Постановление изх. № С 190022-022-0085835/24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, за налагане на обезпечителни мерки върху налични и постъпващи суми по дванадесет банкови сметки.

Синдикът на дружестото, като е разгледал така предявеното вземане, е включил същото в изготвения по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ Списък на предявени и приети вземания. Определената поредност на удовлетвореност за цялото е тази по чл. 722, ал.1,т.6 от ТЗ за главниците и лихвите, възникнали до ДРОПН, съответно – чл. 722, ал. 1, т.9. от ТЗ - за лихвите след ДРОПН. Списъкът е обявен в ТР към АВ по партида на търговеца под  № 20201002122704.

 

В законоустановения срок по чл. 690 от ТЗ, кредиторът НАП е възразил срещу изготвения по реда на  чл. 686, ал.1 т.1 от ТЗ Списък, като е поискал част от конкретно предявяваните претенции да бъдат приети в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ.  

 

Претенцията е разгледана в производство по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ. С  Определение по чл. 692 от ТЗ Съдът по несъстоятелността  е постановил, че  оставя без уважение възражението, подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 02.10.2020 г., с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 19 403, 53 лв., представляваща такава за публични държавни вземания, от които сума в размер на 17 544, 92 лв. представлява възникнали главни публични вземания и сума в размер на 1 858, 61 лв. представлява възникнали публични вземания за лихви.

 

Приложени са преписи от документите, касаещи процесното предявяване в производството по несъстоятелност на длъжника.

 

Приети в производството още са: Декларация образец 6 вх. № 220021904189839/25.04.2019 г. за м. 03.2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 220021905148360/27.05.2019 г. за м. 04.2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 220021905849967/23.06 2019 г за м. 05.2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 220021906845968/24.07.2019 г за м. 06.2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 220021907246800/14.08.2019 г за м. 07.2019 г.; Постановление изх. № С190022-022-0085835/24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София; Съобщение за доброволно изпълнение от 12.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София; Удостоверения № 1357079, № 1357080, № 1357081, № 1357082, № 1357083 и № 1357084 от 30.06.2020 г. на ЦРОЗ.;

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Искът по чл. 694 от ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или липсата на  обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретното материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане (положителен установителен иск); 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор (отрицателен установителен иск) и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане (отрицателен установителен иск).

В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено.

Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 от ТЗ по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в съставетните от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Вън от това съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда. С изменението в ТЗ в ДВ бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 от ТЗ е предвидено и участие на синдика, както и участие на трети лица помагачи. Непроменена остава и разпоредбата относно обвързващата сила на пресъдено нещо на решението спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, като  съгласно разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 от ТЗ (изм.), така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

Съобразно изложеното по-горе, видно от данните по делото с Решение № 17.06.2020г. по т.д. № 2706/2019 г.  на СГС, VІ –17 с-в., постановено в производство по реда на чл. 625 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.Л.“ ЕАД. По реда на чл. 685, ал.1 от ТЗ  кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност на длъжника  публични вземания възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност  в общ размер на 38 124,40 лв.

За част от конкретните вземания, възлизаща в размер на 19 403,53 лв., от които 17 544,92 лв. - главници и 1 858,61 лв. - лихви за забава, изчислени до 06.07.2020 г., кредиторът е заявил искане за удовлетворяването им по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като сочената привилегията е обоснована от наличието на наложен с Постановление изх. № С190022-022-0085835/24.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София във връзка с образувано по реда на ДОПК изп.д. № *********/2019 г., на осн. чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал.1 вр. чл. 195, ал.1-3 от ДОПК -  Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и др. на длъжника, вписан в ЦРОЗ по партида на търговеца на 29.06.2020 г. /вписване 2020062901741/;

Заявените претенции представляват публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски съгласно подадени от длъжника по реда на ЗДДФЛ и КСО декларации образец 6, както следва: декларация обр.6 вх. № 220021904189839/25.04.2019 г. за м.03.2019 г.; декларация обр.6 вх. № 220021905148360/27.05.2019 г. за м.04.2019 г.; декларация обр.6 вх. № 220021905849967/23.06.2019 г. за м.05.2019 г.; декларация обр.6 вх. № 220021906845968/24.07.2019 г. за м.06.2019 г.; декларация обр.6 вх. № 220021907246800/14.08.2019 г. за м.07.2019 г. Конкретните основанията са индивидуализирани, съгласно връченото на длъжника Съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК, изх. № С190022-048-0131429/12.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София във връзка с образувано по реда на ДОПК изп.д. № *********/2019 г., в което е посочено, че общият размер на задълженията е 17 951,10 лв., от които 17 544,92 лв. - главници и 406,18 лв. - лихви за забава.

Вземанията по цялото предявяване на кредитора са били разгледани от синдика на дружеството и като приети за доказани по основание и размер, същите са включения в изготвения по реда на чл. 686, ал.1,т.1 от ТЗ Списък. Не е била призната от синидка единствено исканата от кредитора привилегия, като предявените вземания, включително и тези, обезпечени с наложения по-горе запор за сумата общо от 19 403,53 лв.,  са приети в производството по универсално принудително изпълнение с поредност на удовлетворяване - чл.722, ал.1, т. 6 и т. 9 от ТЗ.

Така изготвения от синдика Списъка е оспорен от кредитора. Възражението срещу непризнатата привилегия е разгледано по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ производството, като с Определението от 11.12.2020 г. на съда по несъстоятелността, обявено по партида на търговеца на 14.12.2020 г., същото е оставено без уважение.

Предвид последното посочено обстоятелство, с исковата молба вх.№ на СГС 04.01.2021 г. (пратка 0100013807266/29.12.2020 г.), кредиторът НАП е предявил процесния иск с правно основание чл. 694 от ТЗ,  с предмет установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания за сумата общо от 19 403,53 лв. съобразно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ..

Както бе посочено, искът с правно основание чл. 694 от ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност.

Обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, което се подава срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл. 694 от ТЗ вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия. Възможността да се оспори по съдебен ред само обезпечението/привилегията на вземането на кредитор следва и от разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ, съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под "съдебен ред" се има предвид производството по специалния установителния иск по чл. 694 от ТЗ относно обезпечението и/или привилегията на вземането с оглед обусловеността и обслужващата роля на този иск от и спрямо производството по несъстоятелност, очертана по-горе. (в този смисъл е Решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., Т. К., І ТО на ВКС).

В настоящия случай искът е предявен от кредитор, с предявено и прието в производството вземане, но с непризната от синдика, а в последстие и от съда по несъстоятелността поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за част от приетите публични вземания. По изложените по-горе съображения за кредитора - ищец  НАП е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица – синдикът (страна в настоящото производство на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ), длъжникът, като и останалите кредитори, че част от приетото в производството по несъстоятелност вземане е с привилегия, която го поставя в първи ред на удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ относно определение вземания – вписан запор в ЦРОЗ върху тези вземания на длъжника в несъстоятелност.

Предвид изложеното, процесният иск е допустим, като липсват процесуални пречки за разглеждането му по същество.

След анализ на доказателствения материал събран по делото,  съдът приема същият за НЕОСНОВАТЕЛЕН, като мотивите в тази посока са следните:

Анализът на данните по делото сочи, че преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника е било инициирано такова по налагане на обезпечителните мерки чрез издадено  Постановление изх. № С190022-022-0085835/24.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София във връзка с образувано по реда на ДОПК изп.д. № *********/2019 г., на осн. чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал.1 вр. чл. 195, ал.1-3 от ДОПК.

 Установява се съща така, че вписването на обезпечителните мерки в ЦРОЗ по партидата на търговеца в ЦРОЗ е реализирано на 29.06.2020 г., коята дата следва тази на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Предвид императивната норма на чл. 638, ал.4, изр. последно от ТЗ подобно действие е недопустимо. В този смисъл, същото се явява непротивопоставимо на останалите кредитори и не би могло да промени съществуващото към момента състояние на задълженията на длъжника, включително възможността за тяхното предпочтително удовлетворение.

Независимо от изложеното обаче, следва да бъде посочено също така,  че с направените изменения в ЗОЗ, обнародвани в ДВ бр.108 от 2007 г. е била създадена т.11 в чл. 26, ал.3 от ЗОЗ.  Самите изменения са били прокарани първоначално в пар.21 от ПЗР на ДОПК (Законопроект със сигнатура 502-01-9 на 40-о Народно събрание). Тази точка е предвиждала, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежат запора и възбраната наложени по реда на ДОПК. Вписването е имало за цел да осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор върху едно и също имущество, се конкурират. В този смисъл, ако запор наложен по ДОПК не е бил вписан в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на заложния кредитор вписал особен залог, независимо, че е бил наложен по-рано от вписването на залога. Запорът и възбраната обаче не осигуряват привилегии, а само относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане – чл. 452 от ГПК; чл.206 от ДОПК. Нито в ЗЗД – чл. 136, нито в ДОПК – чл. 194, законодателят не урежда вземания обезпечени със запор или възбрана като привилегировани.

С последващите изменения на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ бр. 105/2016 г., разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.11 не е възпроизведена, като в мотивите към законопроекта е посочено, че с промените в чл. 26 се прецизират правилата, уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и залог на съвкупност, като е възприет подходът на опростяване на режима на вписване на договора и осигуряване на бързина и качествено реализиране на правата на кредитора. Към момента, вписване на възбрани по реда на ЗОЗ вече е недопустимо. Относно запора наложен от публичен изпълнител, изричната уредба в т.11, която е постановявала същият да подлежи на вписване в ЦРОЗ, също е била отменена. Разпоредбата на §49 от ПДР на ЗИЗОЗ категорично предвижда запазване на действието само на вписаните особени залози. Следователно, вписване по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание не може да създаде в полза на кредитора привилегията по чл. 722 ал.1 т.1 от ТЗ.

Извън гореизложеното, преценката дали вписаният запор по реда на чл. 26, ал.3, т.1 от ЗОЗ създава посочената привилегия за предпочтително удовлетворяване, съдът прави и след анализ на относимата уредба в ДОПК. В този смисъл, според специалното правило на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител  при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството  по несъстоятелност, след изтичането на който срок  публичният изпълнител предава  имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество по чл.193 от ДОПК вр. чл. 638 от ТЗ (в 6 месечен срок от откриване на производството), съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 от ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ.

 

На основание всичко изложено съдът намира искът по чл. 694, ал.2 от ТЗ за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

        

            При този изход на делото, разноски на ищцовата страна не следва да се присъждат.

 

Тъй като предмет на делото са публични вземания по иск предявен от НАП, в съответствие с нормата на чл.84 от ГПК държавна такса не се дължи.

 

Водим от горното,  СЪДЪТ

 

                                                         Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.ЗА П., гр. София. бул. “*******, представлявана от В.П.директор на дирекцияДържавни вземания“, против „Ф.Л.“ ЕАД ***, представляван от изпълнителния директор Е.С.К., иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Ф.Л.“ ЕАД по т.д. № 2706/2019 г. по описа на Софийски градски съд, на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 19 403,53 лева, от които главници в размер на 17 544,92 лева и лихви, начислени към 06.07,2020 г. в размер на 1 858,61 лева, присъединени за събиране от публичен изпълнител по изпълнителното дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП София, дължими за периоди, размери и с основания за възникването, подробно индивидуализирани в приложена към исковата молба справка за размера на обезпечените вземания по отделни основания, като обезпечени с Постановление изх. № С190022-022- 0085835/24.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

В съдебното производство е участвала  Е.Г.Т. – синдик на „Ф.Л.“ ЕАД /в несъстоятелност/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: