Решение по дело №170/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Т. Х. Х. от [населено място] против Заповед № 4074з-743/02.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” /РДГП/, [населено място]. С оспорената заповед на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР за нарушение на чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР. В жалбата се сочи, че не е допуснал вмененото му нарушение и при издаването са допуснати съществени пропуски в нарушение на процесуалните правила, с което му е ограничено правото на защита, като не са събрани всички относими доказателства, а събраните не са анализирани и преценени в тяхната съвкупност с оглед съставомерността на извършеното деяние, при което заповедта е необоснована и незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. С процесуален представител, поддържа жалбата. Сочи се, че на жалбоподателя не е дадена възможност да се запознае с обобщената справка, като му е предоставено време от 24 ч., тъй като същата е връчена на 30.05.2023 г., а на 31.05.2023 г. е бил командирован в [населено място]. Сочи и че на същия е вменена отговорност за нарушение единствено по чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР, явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, без да са събрани доказателства, че е било налице състояние и поведение, което не му позволява да се справи с възложените му трудови задължения. Освен това Х. е наказан и за нарушение на чл.27 от ЕК, каквото нарушение не е предявено в обобщената справка и това е ограничило възможността да упражни надлежна защита. Сочи, че по делото не са представени други резултати за установената концентрация на алкохол в кръвта или кръвен анализатор, като предвид установените показатели, според някои норми може да изпълнява определени задължения, например да шофира с тази концентрация на алкохол. Сочи за нарушен чл.207, ал.10 от ЗМВР.

Ответникът – Директор на РД ”Гранична полиция” [населено място], с писмени бележки чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В представеното становище се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, на основание чл.33, ал.3 от Правилника за устройство и дейността на МВР. Сочи се, че процесната заповед е издадена в изискуемата форма, съответно има фактически и правни основания, като служителя се явил на работа на 07.04.2023 г. в нарушение на служебната дисциплина, след употреба на алкохол и концентрацията на алкохол е открита с техническо средство 0.35 промила алкохол в издишания въздух, като в дадените обяснения не е възразил относно показанията и редовността на уреда. Правилно е прието, че е извършено нарушение на т.2 от Заповед №8121з-396/05.08.2014 г. на МВР и на чл.27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР, при което е наложено наказание, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно процесуалните правила. Излагат се твърдения, че от приложената справка се установява по безспорен начин, че Х. е извършил вмененото дисциплинарно нарушение. Моли да се отхвърли оспорването и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становището на ответника, направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното: С оспорената заповед, Директорът на РД „ГП” - [област] е наложил на жалбоподателят дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца на основание чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР-неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, заповеди и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, негови заместници или главен секретар на МВР. От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че от постъпила докладна записка на Началник сектор „Човешки ресурси“ е установено, че в сградата на ГП на 07.04.2023 г. Х. се е явил на работа съзнателно под въздействието на алкохол, като е отчетено нарушение на т.2 от Заповед №8121з-396/05.08.2014 г. на МВР и чл.27 от ЕК, съставомерно по чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР. Констатирал е, че от обясненията дадени от служителя не е отчетено възражение срещу показателите на техническото средство и след като е обсъдил доводите му и тежестта на нарушението, цялостното поведение и в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР при спазване на чл.206, ал.2 от ЗМВР е наложил дисциплинарното наказание на основание чл.194, ал.2, т. 1 и чл.204, т.4 от ЗМВР.

По делото е представена преписката по издаване на оспорената заповед. В нея се съдържат докладна записка относно извършена проверка в РД „ГП”- [област] на Началник отдел „Човешки ресурси”, кадрова справка, протокол за извършено изслушване, покана за даване на обяснения на 30.05.2023 г., обобщена справка от резултати за извършена проверка до Директора на РД „ГП“-[област] от 09.05.2023 г., с която Директора на РД „ГП“-[област] е запознат на 17.05.2023 г. и поставил резолюция „съгласен съм“, обяснения дадени от жалбоподателя на 24.04.2023 г., заповед за временно отстраняване от длъжност от 07.04.2023 г., Протокол от 28.08.2014 г. според който Х. е запознат със Заповед № 8121з-396/ 05.08.2014 г. на МВР, справка за резултатите от извършената проверка, както и командировъчна заповед от 30.05.2023 г., с която жалбоподателят е командирован на 31.05.2023 г. до [населено място].

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка в ГД „ГП“ - [област], съгласно справка разпечатка от техническо средство за установяване на употребата на алкохол, както и копие на страница на дневника за регистрация на установените проби с техническо средство от 7.04.2023 г., че в 9.48 ч. на Х. е установена с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.35 промила и за същия ден е издадена заповед за временно отстраняване от длъжност на служителя, като няма данни тази заповед да е оспорена. На същия ден от Началник „Човешки ресурси“ са постъпили данни в докладна записка № 4074р-4820 относно извършена проверка на служителите на РД“ГП“-[област].

Производството е започнало със Заповед № 4074з-472 от 10.04.2023 г. на Директора на РД „ГП“ - [област], с която е наредено извършване на проверка за извършено дисциплинарно нарушение за изясняване на постъпили данни с докладна записка. Проверката е възложена на комисия от РД „ГП“ – [област]. Даден е срок за изготвяне на справка до 10.05.2023 г. за резултатите от образуваната проверка за изясняване на получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от Т. Х.. На 21.04.2023 г . на Х. е връчена Покана за даване на писмени обяснения от председателя на комисията, след което дадени обяснения в които се сочи, че е запознат с нормативните документи вкл. Заповед №8121з-396/05.08.2014 г. на МВР, Етичен кодекс и окръжно рег. № 8121зр-20982/12.10.2022 г., както и че няма възражения относно установеното с техническо средство в издишания въздух, като показател 0.35 промила алкохол, както и редовността на уреда. Изрично е посочил „Други факти няма“. След дадените обяснения на 09.05.2023 г. е издадена обобщена справка, в която е предложено от комисията на ответника да се наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя за нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР. С тази справка е запознат Директора на РД „ГП“ - [област] и на 17.05.2023 г. е поставил резолюция „съгласен съм“, след което дадена възможност на служителя да се запознае със същата на 30.05.2023 г. но същевременно на 31.05.2023 г. служителя е командирован в [населено място] с оглед на което в дадения 24 часов срок не са постъпили възражения или обяснения.

При така установеното, съдът направи следните изводи: По делото не е спорно, че Х. заема длъжността „разузнавач ІV степен“ в група “Оперативен анализ“ от сектор ОИД при РД“ГП“-[област], както и не се спори относно компетентността на издателя на заповедта, за което са представени доказателства, а именно заповед Заповед № 3282з-634/0.02.2023 с която С. М. е определен, като Заместник - Директор на РД“ГП“-[област] от 07.02.2023 г. до завръщане на титуляра, като тази заповед е отменена на 29.06.2023 г. при което на 02.06.2023 г. същия е имал правомощие да издаде оспорената заповед. Спорно е установеното в мотивите на обжалваната заповед от фактическа страна, а именно, че Х. се явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, при което нарушена чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР, т.2 на заповед от 05.08.2014 г. и ЕК – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР неизпълнение на служебни задължения.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока от чл. 149, ал. 1 АПК, приложим от препращането на чл. 211 ЗМВР и, е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията по чл. 204, т.4 от ЗМВР, според която разпоредба - наказанията се налагат със заповеди от: служители на висши ръководни длъжности и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР и като се има предвид, че наказанието е по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, Директора на РД „ГП” - [област] е компетентния ръководен орган да наложи наказание на жалбоподателя. От събраните доказателства, безспорно установено е, че жалбоподателят като служител на РД „ГП“ е бил тестван за алкохол, след което установена концентрация от 0.35 промила. В т.1 от цитираната за нарушена заповед Заповед №8121з-396 от 05.08.2014 г. се забранява употребата на алкохол в помещенията по време на работа и извън работно време, а в самата заповед е посочена т.2 забрана за явяване на робота в състояние, което не позволява да се изпълняват служебните задължения. Видно от подвързания по делото протокол и в дадените обяснения оспорващия е бил наясно със забраната за употреба на алкохол, като се има предвид, че е запознат със Заповедта на министъра на ВР с № 8121з-396/05.08.2014 г. Същия е бил наясно и за това, че проверката е извършена именно с цел да се установи нарушение на забраната, както и с това.

Предвид изложеното е доказано по безспорен начин вмененото нарушение, при което неоснователни доводите за недоказаност на нарушение. Освен това на същия ден е издадена и заповед за отстраняване от работа на 07.04.2023 г., която не е оспорена, при което жалбоподателят е бил наясно със състоянието си, пречещо му да изпълнява служебните си задължения, а и предвид заеманата длъжност от жалбоподателя, това поведение е рисково, което сочи на съзнателно неизпълнение на задължението да се яви на работа в състояние да изпълнява задълженията си в пълен обем и качество, т.е. в напълно трезво състояние и добра обща физическа и психическа кондиция. Съгласно чл. 27 на ЕКПДСМВР "При изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество." Нормата е ясна и не допуска никакви отклонения от забраната - евентуални долни граници на наличие на упойващите вещества в организма на служителя. По същия начин със Заповед №8121з-396/05.08.2014 г. на Министъра на МВР (т. 2), категорично и еднозначно е забранено на служителите на МВР, вкл. на тези в структурите на РД „ГП“, да се явяват на работа в състояние, което не позволява да се извършват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество, като отново няма допуснати някакви отклонения от забраната - за минимално налично количество алкохол/друго упойващо вещество в кръвта; за допустима долна граница на концентрация на същите и т.н., при което неоснователни доводите относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед.

Неоснователни са и доводите, че концентрацията на алкохол не е безспорно установена, след като са налице единствено резултати от Дрегер. Разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, гласи, че установяването на алкохол се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приеме показанията на техническото средство или теста, или когато физическото състояние не позволява употребата на техническо средство или тест. В случая, както е констатирал и диспилинарнонаказващия орган, жалбоподателят не е оспорил показанията на „Алкотест Дрегер“ 7510, при което и не му е даден талон за медицинско изследване и не се налагало да му бъде взета биологична проба, поради което и така установеното е било достатъчно за да приеме, че е налице концентрация на алкохол в кръвта, която не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Неоспорим е фактът, че наличието на алкохол в издишваните пари от жалбоподателя, без значение с каква концентрация различна от 0.00 промила е достатъчен, според настоящия състав да обоснове релевираната дисциплинарна отговорност. Това е така, защото употребата дори на минимални количества алкохол, води до състояние, несъвместимо с изпълняване на служебните задължения на държавен служител в МВР, което налага явяването му на работа в напълно трезво състояние. Твърдението на оспорващия, че установената концентрация на алкохол в издишваните пари от 0.35 промила, била минимална и практически не била довела до промяна в състоянието (физическо и психическо), както и в поведението му представлява защитна теза, която е неприемлива. Категорично е установено нарушение на забраната от т. 2 на Заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на Министъра на МВР, което прави доказано и съставомерно деянието на жалбоподателя по чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Ето защо, правилно е приел ДНО, че установеното количество алкохол в издишвания въздух от служителя не му позволява да изпълнява служебните си функции, вкл. по Длъжностна характеристика, поради което го отстранил от работа за срок от един ден и му е наложил оспореното дисциплинарно наказание "порицание" за минималния срок от шест месеца. Ирелевантна е и собствената му преценка, съответно такава на трето лице за повлияност/неповлияност от консумирания алкохол.

Законосъобразен е изводът на ответния орган за осъщественост на всички елементи от фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с нормативната цел, изведена от чл. 4, ал. 2 Инструкцията - дисциплинарните наказания се налагат с цел да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното нарушение и на останалите служители, предвид обстоятелството, че обект на внезапната проверка за употреба на алкохол на 07.04.2023 г. са били и други служители, чиито резултати неизменно са били нулеви, но оставяйки без последици отчетената положителна проба на жалбоподателя, ответният орган би нарушил собствените си задължения на ръководител на РД „ГП“ [населено място]. В такъв смисъл е и практиката на ВАС (Вж. Решение № 2436/14.02.2020 г., по адм. д. № 14264/18 г. на VО). Неоснователни са и доводите, че на жалбоподателя не е дадена възможност за обяснения по случая, като се има предвид, че такива са подвързани по делото с дата 24.04.2023 г. на л.28 от делото, в които категорично сочи, че „други факти няма“, при което същия дори да е имал намерение да даде допълнително такива след запознаване с обобщената справка, е могъл да представи такива по-късно и да поиска възобновяване на срока. Предвид изложеното, не може да се приеме, че това обстоятелство, командироването му на 31.05.2023 г. до [населено място] е възпрепятствало служителя да упражни правото му на защита.

Обсъдените по-горе действия на жалбоподателя, ведно с подкрепящите ги доказателствени източници, правилно са квалифицирани от ответника като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а процесната заповед е издадена на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗМВР. В същата се сочи, че са взети предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на служителя, както и писмените обяснения на жалбоподателя.

Заповедта е издадена и в установения в закона срок. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Откриването на нарушението от административнонаказващият орган е станало на 17.04.2023 г., когато той е имал достатъчно доказателства за извършеното нарушение, неговото авторство и виновното поведение на нарушителя. От тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 17.06.2023 г., т.е. заповедта от 02.06.2923 г. е издадена рамките на два месеца от откриването на нарушението. Аргумент в тази насока се извежда също от текста на чл. 58 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР, който изрично предвижда, че ако дисциплинарно наказващият орган е разпоредил събиране на допълнителни доказателства, решението за реализиране на дисциплинарната отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при него.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваният акт е съответен на установените по делото факти и закона и като такъв следва да бъде потвърден. Разноски своевременно са поискани и от двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, се дължат на ответния орган. Според чл. 143, ал. 3 АПК, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ, бр. 5/06 г., посл. изм. ДВ, бр. 74/21 г.), чиито чл. 24 го е визирал в относителни граници - от 100 до 240 лева. В случая, предвид фактическата и правна сложност на съдебното производство, същото следва да бъде определено в размер на 150 лева, воден от което и на основание чл. 172, ал. 2 пр. „посл.“ от АПК, Административният съд – [област],

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Х. Х. от [населено място] против Заповед № 4074з-743/02.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” /РДГП/ [населено място].

Осъжда Т. Х. Х. от [населено място] да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ [населено място], разноски в размер на 150 лева.

Решението е окончателно.