Р Е Ш Е Н И Е
№ 677 / 22.12.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание
на двадесет и девети ноември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
Председател: Г. Видев
при секретаря А.М. и в присъствието на
прокурора С. Я. като разгледа докладваното от съдия Г. Видев административно дело
№ 734, по описа на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на С.Й.Г., с която е предявен
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му докато е пребивавал в Затвор – Пазарджик от служители на същия в периодите от 05.05.2015 г. до 01.03.2017 г. и от 07.06.2017 г. до
29.09.2017 г. в размер на 4 500 лв.
Исковата молба се
подържа и в проведените открити съдебни заседания лично от ищеца, който излага съображения за доказаността
и основателността на предявения иск.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”– чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
и в представени писмени бележки оспорва исковата молба. Счита, че по делото не
са доказани твърденията на ищеца, че са му причинени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на затвора.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за
частична основателност на
предявения иск. Моли
съдът да прецени по справедливост.
Предявеният иск против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” е допустим, а разгледан по същество е основателен:
По делото са установени следните обстоятелства:
Ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Пазарджик в периодите от 05.05.2015 г. до 01.03.2017 г. и от 07.06.2017 г. до 29.09.2017 г., т.е. престоял е там
общо 2
г., 1 м. и 20 дни.
От издадените от началника на затвора справки е
видно следното:
В периода от 05.05.2015 г. до 12.05.2015 г. ищецът е бил настанен в килия №
207, която е с площ без санитарния възел – 19,75 кв. м. В килията е имало разположени 4 двуетажни легла, площта на всяко от които
е 1,33 кв. м. От жизненото пространството на ищеца и останалите обитатели на
помещението следва да бъдат изключени двойните легла, тъй като това
пространство очевидно не би могло да бъде използвано освен за сън и почивка в
легнало положение. Това изключване е в съответствие с § 231 от пилотното
решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, според който „в оценката на
наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от
мебели и обзавеждане в килията“.
Като се изключат само двойните легла (с площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 14,43 кв.м. В посочения период в тази килия са били
настанени 8 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,80 кв. м.
В периода от 15.05.2015 г. до 22.05.2015 г. ищецът е бил настанен в
килия № 703, която е с площ без
санитарния възел – 46,28 кв. м. В килията е
имало разположени 10 двуетажни легла,
площта на всяко от които е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 13,30 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 32,98 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 16 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,06 кв. м.
В периода от 22.05.2015 г. до 01.11.2016 г. ищецът е бил настанен в килия № 406, която е с площ без санитарния възел – 44,02 кв. м. В килията е имало разположени 8 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 10,64 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала
нетна площ на килията 33,38 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 17 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,96 кв. м.
В периода от 01.11.2016 г. до 01.03.2017 г. ищецът е бил настанен в килия № 807, която е с площ без санитарния възел – 36,04 кв. м. В килията е имало разположени 8 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 10,64 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала
нетна площ на килията 25,40 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 16 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,59 кв. м.
В периода от 07.06.2017 г. до 12.06.2017 г. ищецът е бил настанен в килия
№ 206, която е с площ
– 13,50 кв. м. В килията е имало разположени 3 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 3,99 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 9,51 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 7 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,36 кв. м.
В периода от 12.06.2017 г. до 29.09.2017 г. ищецът е
бил настанен в килия № 401, която е с
площ – 29,81 кв. м. В килията е имало
разположени 4 двуетажни легла, площта на всяко, от които е 1,33 кв.
м. Като се изключат само двойните легла (с площ 5,32 кв.м), дори без
изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на
килията 24,49 кв.м. В посочения период в тази килия са
пребивавали 9 човека, следователно всеки един лишен от свобода е
разполагал с жизнено пространство в размер на 2,72 кв. м.
От гореизложеното е видно, че в продължение на 2 г., 1 м. и 20 дни ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
предвидените минимални стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., като в продължение
на 3 м.
и 17 дни това пространство
е било 2,72 кв. м., а
8 дни е било 2,06 кв. м. Нещо повече през останалия период, който е
около 1 година и 10 месеца жизненото му пространство е било повече от два пъти под
минималния стандарт, а именно под 2 кв.м., като в продължение на 4 месеца от тези около 1 година и 10 месеца то е било дори под 1,60
кв.м., а
в продължение на няколко дни е достигнало само до 1,36 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата
на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи.
Но в случая се събраха и други доказателства, от
които се установява, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение от страна на затворническата администрация:
Видно от показанията на разпитаният свидетел и от огледа, направен от
съда килиите, в които е
пребивавал ищеца по време на престоите му в Затвор Пазарджик са били
негодни за нормално човешко съществуване. В килиите е имало влага, а на
места мухъл, стените са били порутени, таваните – напукани. Леглата и шкафчетата,
често са били счупени и неизползваеми. В изключително лошо състояние са били
санитарните възли към процесните килии - със стари, захабени и изпочупени
тоалетни чинии, както и общите тоалетни. Килиите са били неремонтирани, в много
случаи със счупени прозорци и е имало дървеници и други вредители. Съдът кредитира дадените показания, тъй като от
една страна, те не са опровергани с други доказателства, а от друга – са в
съответствие с показнията на множество други свидетели по други служебно
известни му дела.
Освен това изключително лошото състояние на процесните килии се потвърди и от
огледа, извършен от съда на 29.11.2017 г., като няма основание да се
предполага, че състоянието на същите е било по-добро в периодите, в които
ищецът е пребивавал там.
Видно от приложената по
делото справка, е че ищецът е прекарал 5 денонощия в наказателна килия, като
твърдението му е, че доколкото същата е била без санитарен възел му се е
налагало да облекчава физиологичните нужди в кофи. При направения на 29.11.2017
г. от съда оглед в наказателните килии на затвора, беше открита кофа с
екскременти, което потвърждава твърденията на ищеца и представлява изключително
унизителна за човешкото достойнство практика.
От всички изложени по-горе обстоятелства
безспорно се установява, че при двата си процесни престоя в Затвор гр. Пазарджик, а именно в периодите от 05.05.2015 г. до
01.03.2017 г. и от 07.06.2017 г. до
29.09.2017 г., т.е. в продължение на
значителния период от време – 2 г.,
1 м. и 20 дни, ищецът е бил подложен на кумулативното въздействие на
множество изключително неблагоприятни обстоятелства представляващи както
самостоятелно, така и в своята съвкупност нечовешко и унизително отношение.
Неоснователни са възраженията, че не е доказано
ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не следва да се
счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на
ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Следователно следва да се приеме, че в резултат
на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на Затвора гр.
Пазарджик в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като е
бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Предвид горното съдът
намира, че с оглед значителния период, в който ищецът е бил лишаван от правата
си по чл. 3 от ЕПКЧ той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат
компенсирани по справедливост с обезщетение в пълния претендиран размер от 4 500 лева, която сума е
съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода
срещу България.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на С.Й.Г. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, причинени му от служителите на Затвор гр.
Пазарджик и в резултат на
условията, при които е бил поставен по време на престоя си там в следните периоди:
от 05.05.2015 г. до
01.03.2017 г. и от 07.06.2017 г. до
29.09.2017 г..
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 15514 от 14.11.2019 г. по адм. дело № 1964/2018 г. на ВАС- ОТМЕНЯ
Решение № 677 от 22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 734/2017 г. по описа
на Административен съд Пазарджик в частта му, в която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на С.Й. Г.,
понастоящем в следствения арест гр. Пловдив обезщетение в размер на 4 500 лв.
за претърпени в периода от 05.05.2015 г. до 01.03.2017 г. и от 07.06. до
29.09.2017 г., неимуществени вреди, изразяващи се в нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, в резултат на лошите битови условия при
престоя му в Затвора гр. Пазарджик, за сумата над 700 (седемстотин) лв. до
пълния присъден размер от 4 500 лв., и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й. Г., срещу Главна
дирекция“ Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, в резултат на лошите битови условия при
престоя му в Затвора гр. Пазарджик, за сумата над 700 (седемстотин) лв. до
пълния предявен размер от 4 500 лв., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Главна
дирекция“ Изпълнение на наказанията“ – гр. София за присъждане на разноски по
делото.
Решението е окончателно.