РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Нови пазар, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско
дело № 20243620101198 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Н. Б. Н., ЕГН **********,
с адрес град К., ул. ***, срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на *** г., около
16 - 17 часа, на автомагистрала *** в посока град В., причинено виновно от
водача на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/***,
с период на действие *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – *** г., до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се поддържа, че на *** г., около 16 - 17 часа, на
автомагистрала ***, процесното ПТП настъпило по вина на водача на л.а.
„***“ модел „***“, с рег. № ***, управляван от В.Л.В., който блъснал с
предната дясна част задна лява част на л.а. „***“, модел „***“ с рег. ***,
управляван от ищцата, който напуснал пътното платно и паднал от мост на
път, намиращ се под нивото на магистралата. В резултат от съприкосновение
на тялото с повредени части на купето и вследствие на инерционния натиск в
резултат от ПТП на ищцата са причинени следните леки телесни повреди –
***, ***, ***, ***. След претърпяното ПТП ищцата усещала силно чувство на
страх от приближаващи автомобили, нервност, тревожност и безпокойство, че
1
не може да полага необходимите грижи за себе си и близките си. Имала
нарушения в съня. През 2020 г. посещавала психолог, с цел да преодолее
негативното психологическо състояние, в което се намирала след
катастрофата. Понастоящем посочените симптоми не са изчезнали напълно,
макар че се проявяват по-рядко. Отговорността на ответника се обосновава с
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил,
обективирана в полица № BG/***, с период на действие *** г. – *** г. По
предявената на *** г. застрахователна претенция липсва произнасяне на
застрахователя.
Ответникът, по реда на чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение и настъпването на застрахователно събитие, механизма на
ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на твърдения водач
на МПС, причиняването, вида и характера на твърдените увреждания и
причинната им връзка с ПТП. Оспорва съдържанието и доказателствената
стойност на представения констативен протокол за ПТП. Твърди, че няма
данни актосъставителят да е извършвал оглед. От протокола не се установява
как и по какъв начин е настъпило ПТП, в кое платно за движение е настъпил
евентуален удар между двете превозни средства, при какви обстоятелства,
както и по чия вина е настъпило същото. Оспорва претенцията и по размер по
съображения за недоказаност на вредите. Поддържа, че вина за ПТП има
основно ищецът, който не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него или
минават покрай него. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на това основание, както и поради
шофиране без поставен обезопасителен колан. Счита претенцията за законна
лихва за неоснователна, поради нейния акцесорен характер и тъй като следва
да се има предвид чл.497 от КЗ. Прави възражение за погасяване на вземането
за законна лихва по давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като от
датата на застрахователна претенция *** г. до завеждане на иска са изминали
повече от 3 години.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***
от *** г. се установява, че на същата дата около 16:40 ч. на автомагистрала
***, в посока град В., община В., водачът на л. а. „***“, модел „***“, с peг. №
*** В.Л.В. при движение засякъл и блъснал отзад л. а. „***“, модел „***“, с
peг. № *** с водач Н. Б. Н., при което са причинени контузни рани по цялото
тяло на Н. Б. Н. и ***, *** и *** на Н.Н., като актосъставителят, посетил
местопроизшествието, констатирал и настъпилите щети по двата автомобила.
По делото е приложена преписка от относими материали от образуваното
по случая № ДП № *** г. по описа на РУ - П. при ОД на МВР - В.,
приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство
от *** г. на Районна прокуратура - В.. От приложените протоколи за оглед на
местопроизшествие се установява, че ПТП е настъпило в посока към град В.,
на прав пътен участък с две платна и аварийна лента, при сухо, слънчево
2
време, дневна светлина, добра видимост. Подробно са описани
местоположението на автомобилите, вещите на пострадалите и спирачният
път.
Към момента на ПТП за л.а. *** ***, рег. № *** е действала
застрахователна полица № BG/***, със срок на покритие *** г. - *** г.,
сключена с ответника като застраховател, видно от публично достъпна
информация от сайта на Гаранционния фонд.
На *** г. ищецът е отправил към ответника претенция с вх. № *** за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, по която застрахователят не се е произнесъл.
От заключението по приетата комплексна съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че на *** год. на АМ „Хемус“ в
светлата част на денонощието, настъпило ПТП между два леки автомобила.
Първият автомобил *** ***, рег. № ***, с водач В.Л.В. осъществил
съприкосновение с втори лек автомобил *** ***, с рег. № ***, с водач Н. Б. Н..
Пострадали са вторият водач и нейният спътник Н.И.Н.. ПТП се осъществило
на прав участък в посока от град Ш. към град В., непосредствено след
отклонението за село Н. и преди надлеза на земеделските ниви към землището
на селото. Лекият автомобил *** с водач В.Л.В., се движел в лявата пътна
лента, със скорост от около 150 км./ч., допуснал отклонение на автомобила в
дясно и осъществил частично навлизане в дясна пътна лента с десни колела.
Автомобилът *** застигал разположения в дясно пътна лента лек автомобил
*** и реализирал удар. Ударът за лек автомобил *** бил спрямо предна дясна
част, след което автомобилът се обърнал през таван до позиция отново на
колела в спряло положение при лява крайна част на пътното платно. За лек
автомобил *** ударът бил спрямо задна лява част, при който се деформирал
значително задна лява част на купето, скъсала се задна лява сплавна джанта и
автомобилът се насочил рязко вдясно. От настъпилото отклонение вдясно,
автомобилът преминал зад предпазната мантинела, спуснал се по
отрицателния затревен скат, преобърнал се през таван и достигнал
разположения полски път под магистралата. Автомобилът е установен спрял с
предна част спрямо бетонната укрепителна стена на моста изграден под
платната на магистралата. Наред с щетите по автомобилите пострадали са и
пътниците в автомобилите. Основна причина за настъпилото ПТП е
поведението на водача на автомобил ***, който е допуснал отклонение и
навлизане в лентата за движение на лек автомобил ***. В района на ПТП
нямало въведени локални ограничения на скоростта на движение.
Установените скорости на двата автомобила преди и в момента на ПТП били
еднакви, тъй като липсват спирачни следни преди точката на ПТП, като
средната скорост на л.а. *** е била 90 км./ч., а тази на л.а. *** е била 150 км./ч.
За водача на автомобила *** не е имало техническа възможност да избегне
ПТП посредством изпълняване на аварийно спиране или категорична маневра
вляво или дясно. Видимостта за водача на ***а била при наблюдаване в
огледалото за обратно виждане на приближаващия автомобил в задната му
част. Не са установени технически данни за причината л.а. *** да навлезе в
дясната пътна лента. Технически неизправности не са установени.
Предотвратимостта на ПТП е била възможна единствено от водача на л.а. ***
в случай, че не бе загубил управлението над автомобила си или се бе движел с
3
равна или по-ниска скорост от тази на предно движещия се автомобил.
В резултат на ПТП на *** г. като водач на л.а. ищецът *** Н. Б. Н. е
получила разкъсно – контузна рана по гърба на лявата длан, кръвонасядания в
областта на левия горен крайник, пояса, лявото бедро, подкожен хематом в
областта на лявото бедро. Същите са резултат от удари с или върху твърди,
тъпи предмети, детайли от купето и в своята съвкупност обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените травматични
увреждания реално могат да бъдат получени както с поставен предпазен
колан, така и без поставен такъв и се намират в причинно – следствена връзка
с настъпилото ПТП. В случая коланите на вратите са намерени в заключено
положение, видно от констативния протокол за оглед от *** г.
От заключението на допуснатата съдебно - психиатрична експертиза се
установява, че като последица от процесното ПТП при ищеца се е разгърнала
Остра стресова реакция и Посттравматично стресово разстройство. Налице са
остатъчни опасания и специфични фобийни изживявания, свързани с
преживяното, повишена тревожност и хипохондрични нагласи със склонност
към генерализация, известни ограничения в социалните комуникации и
елементи на социална тревожност, редки психотравмени реминисценции,
себенеувереност, анхедония. Персистира и леко изразен болков синдром в
травмираните физически области на тялото. В прогностичен план при
благоприятно стечение на житейските обстоятелства е възможно последващо
допълнително редуциране на описаната симптоматика, но пълното й
изличаване остава практически невъзможно.
От показанията на свидетелите И.Р.Д. – майка на ищцовата страна и
Н.И.Н. – съжител на ищцата и пострадал от претърпяното ПТП, се установява,
че травмите на психиката са много по – притеснителни. Била е на моменти
неадекватна, започнала да получава паник – атаки и не може да се възстанови
от преживяното, дори след срещи с психолог. Отново шофира, макар да й е
отнело време, но проявява паника. Н. продължава да се стряска на сън, дори
след като е станала майка на две деца. Лесно се изморява след инцидента, има
страх от висока скорост. Сега е по – затворен и притеснителен човек. Досежно
механизма на ПТП от показанията на Н.И.Н. се установява, че застрахованият
автомобил се е движил с висока скорост (не по – малко от 200 км/ч).
Поставените предпазни колани са спасили живота на двамата.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на РС – Н.,
достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
4
произшествието са безспорни между страните. Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на *** г., както и че то представлява
покрит от застрахователното правоотношение риск. Механизмът на
настъпване на инцидента се установява по еднозначен начин от събраните
писмени и гласни доказателства, кореспондиращи на заключението на
комплексната СМАТЕ. От съвкупния им анализ се установява, че причина за
настъпване на процесното събитие е поведението на водача на застрахования
автомобил, който е навлязъл в лентата на движение на пострадалото лице. По
този начин същият е реализирал противоправно Д.ие по смисъла на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди (чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП). С оглед събраните по
делото данни, че водачът на автомобила е навлязъл и ударил намиращия се в
дясната лента автомобил, следва да се приеме, че същият създал опасност за
хората в ударения автомобил. По силата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. В случая по делото не се установяват
изключващи вината обстоятелства. Напротив видно от експертното
заключение произшествието е било непредотвратимо от страна на ищцата.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – причинени неимуществени вреди на ищцата
като резултат от виновното поведение на делинквента, изразяващи се в
няколко леки телесни повреди (***, разкъсно – контузна рана на лява длан,
кръвонасядания), както и свързаните с тях душевни страдания. По изложените
съображения предявения иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост. Цитираната норма предполага обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях
болки, страдания и негативни емоционални усещания и дискомфорт.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта,
характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. (ППВС 4/68).
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищцата е изпитала болки и
страдания от получените травматични увреждания. Възстановяването е
продължило около 2 седмици. Получените физически увреждания са
предизвикали нарушения и в психо - емоционалната сфера на пострадалата, с
оглед последвалото състояние на страх, неувереност и безпокойство в личния
и социалния живот. Разгърнала се е остра стресова реакция и посттравматично
стресово разстройство, които макар и редуцирани остават неизлечими. От
съществено значение са възрастта на ищцата – 30 г. към датата на деликта,
характера и продължителността на лечението, останалите до настоящия
момент психически травми, липсата на благоприятна прогноза за пълното
възстановяване. От друга страна липсват данни за симптоматика на психично
5
заболяване. Налага се изводът, че претърпените неимуществени вреди са с
нисък интензитет, но със значителна продължителност. С оглед всички
посочени критерии, съдът намира, че справедливият размер на общо
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на
ответника възражение с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от
страна на пострадалия. В тежест на ответника е да установи, че поведението
на пострадалия е способствало за настъпване на деликтния резултат.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието
на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие
или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на
увреждането.
За да се произнесе по основателността на възражението за
съпричиняване, съдът кредитира заключението на вещите лица, което е
категорично, че по време на ПТП ищцата е пътувала с поставен предпазен
колан, както и че травмите биха могли да бъдат получени и при правилно
поставен колан.
На следващо място съдът намира, че с поведението си като водач на лекия
автомобил ищцата не е допринесла пряко за настъпването на събитието.
Инцидентът е настъпил на автомагистрала след навлизане със скорост над
допустимата в лентата на движение и последвал удар отзад в лявата част на
автомобила, който е бил непредотвратим от пострадалата. Тя не е предприела
маневра, а се е движела с разрешена скорост в дясната лента и поведението й е
било правомерно. По делото не се установява ищцата да е предприела
внезапно навлизане в траекторията на движение на застрахования автомобил,
поради което не се установява нарушение на задълженията й по чл.5, ал.1, т.1
от ЗдвП. Събрани са данни, че прекият контакт между участниците в
движението е настъпил в дясната лента и единствено и само водачът на
автомобил *** е могъл да избегне удара с преднодвижещия се автомобил ***.
Всеки участник в движението е длъжен да се съобразява с останалите
участници в движението, само ако появата им е осезаема или предвидима. В
случая двата автомобила се движат по автомагистрала, по която допустимата
максимална скорост е 140 км./ч., а застигнатият автомобил се е движил
приблизително с 90 км.ч. Това означава, че всеки автомобил, който се движи
по лявата лента по път с интензивен трафик е потенциална опасност за всеки
автомобил, който се движи със скорост от 90 км./ч. и бива задминаван. Не
може да се приеме, че навлизането в дясната лента е предвидимо за ищцата,
още повече при изпреварване, когато движението следва да се осъществява в
лявата лента.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен по-горе.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на чл.249, ал.3 от КЗ.
Обезщетението се дължи от датата на предявяване на застрахователна
претенция пред застрахователя, като в тази насока е формирана съдебна
6
практика - Р № 167/30.01.2020 г., т.д. № 2273/2018 г., на ВКС, ІІ ТО и Р №
128/04.02.2020 г., т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, която настоящият състав
споделя. В случая, обезщетението за забава се претендира, считано от датата
на уведомяване на застрахователя – *** г., но с оглед направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, искът следва да бъде
уважен считано от *** г., доколкото на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
задълженията за лихва се погасяват с тригодишна давност, а за периода ***г. –
***г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 793,80 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (200 лева) и депозити за вещи лица
(1 593,80 лева).
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер
на 1 550,00 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, при съобразяване на чл.7,
ал.2, вр. чл.7, ал.9 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес град К., ул. ***, сумата от 5
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на *** г.,
***, в посока град В., община В., причинено виновно от водача на л. а. „***“,
модел „***“, с peг. № *** В.Л.В., застрахован по застрахователна полица №
BG/***, със срок на покритие *** г. - *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** г., до окончателното изпащане на сумата, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ, като
отхвърля иска по чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ за периода *** г. –
*** г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес град К., ул. ***, сумата от
1 793,80 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К.К., сумата от 1 550,00 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на ищеца по
гр. д. № *** г. по описа на РС – Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2, вр. чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ш. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8