Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при
участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5706 по описа
за 2019 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от М.П.Д., ЕГН **********, и А.Д.Д.,
ЕГН **********, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответната страна сумата от общо 5568,73 лв., както и
законната лихва върху сумата от 4409,22 лв., считано от 26.04.2012г., поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
Твърди се, че през 2006г. М.Д.
сключил с ***договор за потребителски кредит, по който А.Д. била солидарен
длъжник, а бащата на М. – поръчител, по силата на който договор банката
предоставила сумата от 10 000,00 лв. Поради спиране на плащанията банката
кредитор е образувала ч.гр.д. номер 5434/2012г. по описа на ВРС, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължения по реда на чл. 417 ГПК. По
издадения изпълнителен лист задължението на ищците се установява, че е в размер
на 5019,62 лв., както и разноски по
делото в размер на 449,09 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 4409,22 лв. с начален период от
26.04.2012г. до окончателното изплащане на сумите. Излага се, че след
получаване на изпълнителния лист няма предприети изпълнителни действия за
реализиране на конкретен изпълнителен способ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника, като се излага, че предявеният иск е
неоснователен. Сочи се, че през 2012г. е образувано изпълнително дело с номер
6712/2012г. по описа на ЧСИ ***, с рег. номер 838, район на действие СГС. По
делото са предприемани изпълнителни действия, като самото дело е прекратено с
постановление на 27.07.2018г. Към момента не е налице висящо изпълнително
производство. Излага се, че на 01.08.2014г. е сключен договор за цесия между ***и
„Е.М.“ ЕООД, по силата на който договор вземането спрямо настоящите ищци било
прехвърлено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представената
по делото ПДИ, същата е адресирана до М.П.Д. на 17.09.2018г. Взискател по образуваното изпълнително дело с номер
20187180400427 е настоящият ответник „Е.М.“ ЕООД.
Установява се от изпратено до „Е.М.“
ЕООД съобщение от ЧСИ ***, че на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 2 ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело с номер
20128380406712 е прекратено с постановление от 27.07.2018г.
Видно от потвърждение
за извършена цесия на парични вземания на осн. чл. 99 ЗЗД ***е цедирало вземанията срещу настоящите ищци на
***.
От приложеното по
настоящото дело изпълнително дело 20128380406712 се установява следното: На
17.07.2012г. е подадена молба от ***за образуване на изпълнително дело по
издаден изпълнителен лист от 27.04.2012г., по силата на който длъжниците М.Д. и А.Д. дължат солидарно на ***сумата от
5019,52 лв., включваща непогасена главница в размер на 4409,22 лв., наказателна
лихва върху просрочена главница за периода от 18.02.11г. до 18.03.2011г. в
размер на 40,45 лв., просрочена лихва за периода от 18.10.2010г. до
18.03.2011г. в размер на 269,85 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.04.2012г. до
окончателното изплащане на задължението.
На 05.08.2012г. е
изпратено уведомление до НАП от ЧСИ *** във връзка с образуваното дело срещу Диамандиеви. На 05.08.2012г. е наложен запор на сметките, открити във всички банки и
банкови клонове в страната на името на М.Д.
и А.Д.. С молба от 22.04.2015г. настоящият ответник е пожелал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело,
поради сключен договор за цесия с кредитора. Наложените запори върху банкови
сметки са вдигнати от ЧСИ на 27.07.2018г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
В чл. 117 ЗЗД е уредено,
че ако вземане е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебения изпълнител): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. (Така в Тълкувателно решение 2/2013г., постановено по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС)
В
конкретния казус от приетата фактическа обстановка се установи, че по
изпълнително дело номер 20128380406712 по описа на ЧСИ *** не са извършвани
действия, които да бъдат определени като изпълнителни, след 05.08.2012г.,
когато е наложен запор на сметките,
открити във всички банки и банкови клонове в страната на името на М.Д. и А.Д.,
за да се счита, че са прекъснали давността.
Т.е. от 05.08.2012г. е
започнала да тече уредената в закона петгодишна погасителна давност спрямо
задълженията, предмет на изпълнителното дело номер 20128380406712 по описа на
ЧСИ ***. На 06.08.2017г. погасителната давност в полза на ищците е била
изтекла. С оглед на изложеното претенцията им е основателна и следва да бъде
изцяло уважена.
По разноските:
С оглед
изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците
сумата от 822,80 лв., представляваща сторени в производството разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.П.Д.,
ЕГН **********, и А.Д.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от общо 5568,73 лв., както и законната лихва върху сумата от
4409,22 лв., считано от 26.04.2012г., за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. номер 5434/2012г. по описа на ВРС въз основа на Заповед с номер
2726 от 27.04.2012г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК
и е образувано изпълнително дело номер 20128380406712 по описа
на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на М.П.Д., ЕГН **********, и
А.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 822,80 лв., представляваща
сторени разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: