№ 80
гр. Харманли, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200146 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Е. Г. М. с ЕГН **********
от гр. Свиленград, **** против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№6624849/15.08.2022 г. на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр.
ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие с материалния
закон. Жалбоподателят сочи, че е нарушен и процесуалния закон, като по
този начин административното производство било опорочено, което
ограничавало съществено правото му на защита. Моли съда да отмени изцяло
атакувания Електронен фиш, като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява. По делото е депозирана молба – становище от
пълномощника на жалбоподателя адв. Н., с която изразява подробно
становище по жалбата, коментирайки разпоредбите посочените в
електронния фиш за нарушени. Претендира разноски.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка
излагат становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат
1
предвид от съда и същата да не бъде уважена. В случай на отмяна на НП моли
адвокатско възнаграждение на насрещната страна да бъде редуцирано при
прекомерност.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.08.2022г. в 14.34 часа по бул. „България“ до завода за бившите
релета в посока от гр.Любимец към гр.Хасково при ограничение за населено
място от 50 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
автоматизирано техническо средство № ARH-CAM –S1 с номер 120CD43, на
МПС марка „Форд Пума”, с рег.№ **** Техническото средство отчело, че
автомобилът се движи със скорост от 69 км/ч при разрешена максимална
скорост от 50 км/ч, т.е. с 19 км/ч превишена стойност на скоростта.
Нарушението е извършено повторно в едногодишния период от влизане в
сила на ЕФ № К/4536562. Установено е, че автомобилът е регистриран на
името на жалбоподателя Е. Г. М..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6624849, с който на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с №271р-
21761/24.08.2022г. с посочена дата на използване 15.08.2022г. с място на
използване бул. „България“ до бившия завод за релета посока на движение от
гр.Любимец към гр. Хасково, при общо ограничение на скоростта - 50 км/ч,
режим на измерване стационарен, номер на служебен автомобил ****, начало
на работа – 13.30 часа, край на работа – 16.30 часа.
Наличен по делото е и снимков материал на горепосоченото АТСС,
както и протокол от проверка №85-СГ-ИСИС/29.06.2022г. за преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на
Министъра на МВР, Справка от АИС „АНД“ на ОДМВР Хасково, РУ
Харманли за ел.фиш К/6624849, данни за първоначална регистрация на МПС
с рег. №Х2422КХ и справка за нарушител/водач.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
2
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Свиленград, изпратена по
компетентност на РС - Харманли, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Жалбата е допустима, макар и подадена срещу заплатен и по тази
причина влязъл в сила електронен фиш.Това е така, тъй като заплащането на
глобата по електронния фиш в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП е само
въможност, предвидена в разпоредбата на чл. 189 ал.9 от ЗДвП. Хипотезите,
при които електронният фиш влиза в сила са изрично предвидени в ал.10 на
посочената норма като заплащането му не е сред тях. В този смисъл
обстоятелството, че фишът е заплатен по никакъв начин не обосновава
преклудиране на правото същият да се оспори пред съда и доколкото в случая
жалбата пред районния съд е подадена в 14-дневния срок от получаването му,
то тя е допустима./ решение № 7/16.01.2013г., гр. Хасково по КАНД №526 по
описа за 2012 година на АС – Хасково/.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за
разкриване на обективната действителност, а и същата не се оспорва от
жалбоподателя.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , тъй като на 15.08.2022г. в 14.34 часа по бул.
„България“ до завода за бившите релета в посока от гр.Любимец към
гр.Хасково при ограничение за населено място от 50 км./ч е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство №
ARH-CAM –S1 с номер 120CD43, МПС марка „Форд Пума”, с рег.№ ****
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 72
км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. При приспаднат толеранс
от 3% в полза на водача, скоростта е 69 км/ч, т.е. с 19 км/ч превишена
стойност на скоростта.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран като собтсвеност на
Райфайзен лизинг България" ЕАД, а като собственик е вписана също Е. Г. М..
Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на Е. Г. М. в качеството й на собственик на МПС -
3
то. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налична справка за
собственици на МПС, и не са налице данни МПС марка „Форд Пума”, с рег.
№ ****да е било управлявано от друго лице, различно от Е. Г. М.,
собственик. От страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения,
нито пък данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично
указана такава възможност в самия ел. фиш. В този смисъл безспорно
установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя Е. Г. е
бил в нарушение, като е превишил с 19 км. /ч. разрешената скорост от 50 км.
/ч , въведена при общо ограничение за населено място.
В настоящото производство се установява, че контролът е бил
осъществен с годно техническо средство - № ARH-CAM –S1, представляващо
преносима система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип,
което е видно от приложеното по делото писмо от БИМ, същото е вписано в
регистъра на българския институт по метрология, преминало през надлежна
последваща периодична проверка, което се установява от приложения по
делото Протокол от проверка № 85-СГ-ИСИС/29.06.2022г. Надлежно
съставен и попълнен е Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от
Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.
В случая обаче е налице процесуално нарушение в описанието на
съставомерните елементи на деянието и на приложимата санкционна норма. С
електронния фиш е наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лв. на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.
182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5
на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал.
4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три
обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се
направи съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в
случай на превишаване на максимално разрешената скорост в населено място
от 11 до 20 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП); описание от фактическа
страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа
страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи
съответният санкционен акт, който определя тази квалификация,
включително с датата на влизането му в сила.
Описано е, че деянието е извършено повторно в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ К/4536562, но не се сочи кога е влязъл в сила. При
липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен фиш, съдът не
може да извърши преценка дали наказанието е наложено за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената
санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи път, каквото е
4
словесното описание на нарушението. Това е така, тъй като съгласно § 6, т.33
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП” Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От справката за нарушител се установява, че посоченият електронен
фиш обуславящ съставомерността на квалифициращият признак „
повторност” ЕФ К/4536562 е съставен на 26.02.2021г. и е връчен на
26.04.2021г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182,
ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева и същият е със
статус „потвърден“. В тази връзка липсва датата на влизане в сила на
санкционния акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност. Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването,
кога влиза в сила електронния фиш представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо значително правото на защита на наказания субект
да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсата предпоставя процесуален порок при описанието на
административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение. Същата
води до невъзможност както за съда да провери този факт, така и за
жалбоподателя да го оборва. С оглед изложеното, при липса на доказателства
относно датата на влизане в сила на предходно издадения на жалбоподателя
електронен фиш, не може да се ангажира административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за повторно извършено нарушение по
квалифицирания състав.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д.
№1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая е налице порок при описанието на
санкционната разпоредба, като административно- наказващият орган е
наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед постановките
на тълкувателното решение, няма пречка дори и при неправилното описание
на санкционната норма, съдът да приеме, че квалифициращият признак
"повторност" не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния
състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в размер на
50 лева. По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се е
защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за скорост
5
с 19 км. /ч. над максимално позволената в процесния участък. В този смисъл
решение № 250 от 3.04.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 29/2023 г.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде
изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
наказание "глоба" се намали до размер от 50 лева на основание чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, като потвърждава ЕФ в останалата част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. На основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена с подадената жалба. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и
съдействие, в който не е посочен размер на заплатена сума съдът намира, че
следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателката
направените в хода на производството разноски в размер на 400. 00 лева за
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението,
което се дължи при интерес до 1000 лева е фиксиран именно на 400. 00 лева.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност е
неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален размер. С
оглед защитената част от интереса му, следва въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя половината от определеното
възнаграждение, а именно – 200,00 лв. Разноски са дължими на въззиваемата
страна, но при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като искане в тази насока не е направено.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№6624849/15.08.2022 г. на ОД на МВР - Хасково, с който на Е. Г. М. с ЕГН
********** от гр. Свиленград, **** на основание чл. 189, ал. 4 във вр.чл.182,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в
санкционната част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл.
182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 100 (сто) на 50 (петдесет) лева
и ПОТВЪРЖДАВА ЕФ в останалата част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на П. Ц. Н. от АК –
6
Разград с личен №********** с адрес гр. Свиленград, бул. **** сумата от
200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7