Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр.Русе, 29.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 7 състав, в открито заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 682
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Образувано е по жалба на Е.А.Ф., чрез адвокат В.Б.Ф., срещу Експертно
решение № 2849/02.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични,
вътрешни и сърдечно съдови заболявания.
В жалбата са изложени съображения, с които се обосновава нищожност на
обжалваното решение. Изложение са и съображения, с които се обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, водещи до неговата унищожаемост.
Прави се искане да се прогласи обжалваното решение за нищожно, а при
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че решението е валиден
административен акт, се прави искане същото да се отмени като
незаконосъобразно.
Предявено е искане да се присъдят направените разноски, съобразно представените
доказателства за тяхното извършване, както и ответникът да бъде осъден да
заплати на адв. Ф. адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 38,
ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, в размер на 500 лева.
В жалбата, в постъпилите писмени становища, както и представената писмена
защита, оспорващата развива подробни съображения за нищожност на оспореното
решение, за неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, както и за противоречието му с материалния закон.
Релевира се възражение, че с оспореното Експертно решение ответникът по
жалбата се е произнесъл по недопустима жалба на председателя на МК при ТП на
НОИ - Русе, поради просрочие и са развити подробни аргументи.
Ответникът по жалбата – НЕЛК, чрез процесуалния си представител, е
депозирал становище, в което се поддържат изцяло фактическите констатации и
правните изводи, съдържащи се в оспорения административен акт.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованата страна ТП на НОИ Русе, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли тя да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна ТЕЛК – Общи заболявания, втори състав, на УМБАЛ
„Канев“ АД, чрез председателя на състава, дава становище, че решението на ТЕЛК
– Общи заболявания, втори състав, на УМБАЛ „Канев“ АД, което е отменено с Експертно
решение № 2849/02.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни
и сърдечно съдови заболявания, е постановено в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания, РД „Социално
подпомагане“ – Русе и РУО - Русе не изпращат процесуални представители и не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които обсъди в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съобрази доводите на страните, приема за
установени следните факти, релевантни за правния спор, предмет на делото.
С обжалваното експертно решение на НЕЛК е отменено експертното решение № 1765
от заседание 110 на 21.07.2020 г. на ТЕЛК, Общи заболявания при УМБАЛ „Канев“ –
Русе, като незаконосъобразно.
ЕР № 1765 от заседание 110 на 21.07.2020 г. на ТЕЛК, Общи заболявания при
УМБАЛ „Канев“ – Русе, е отменено с Експертно решение № 2849/02.10.2020 г. на
Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови
заболявания, като е прието, че е налице неправилно приложение на действащата
към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК, Наредба за медицинската експертиза
/НМЕ/.
Изложени са мотиви, че при оценката на ТНР, ТЕЛК е приложила т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти,
съставляваща Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, която точка била отменена
към датата на постановяване на решението на ТЕЛК, с решение № 1632 по адм.д. №
10422/2018 на ВАС - ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020г.
Прието е, че позоваването от страна на ТЕЛК на отменена разпоредба води до
неправилно определяне на крайния % ТНР, следващ се на лицето. На осн.чл.51, т.3
от ПУОРОМЕРКМЕ, Специализираният състав на НЕЛК по психични, вътрешни и
сърдечно съдови заболявания отменя ЕР на ТЕЛК, поради допуснато съществено нарушение
при прилагане на действащата нормативна уредба и невъзможност за неговото
саниране. НЕЛК отменя ЕР № 1765 от 21.07.2020г., като незаконосъобразно.
Експертно решение № 2849/02.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по
психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, е постановено по жалба на председателя
на МК при ТП на НОИ - Русе срещу Експертно решение № 1765 от заседание № 110/21.07.2020
г. на ТЕЛК, Общи заболявания при УМБАЛ „Канев“ – Русе, в частта му относно
оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане, като жалбата е с вх.№
3715/28.08.2020г. на РКМЕ Русе.
Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок, съгласно чл.149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, неблагоприятно засегната от оспорения акт,
която има право и интерес да го оспорва, поради което е процесуално допустима.
Същият срок визира законодателят и в чл.112, ал. 1, т. 4 от Закона за
здравето, според който обжалванията и възраженията от страна на
заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ,
Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите
на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на
НЕЛК – пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или
настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата на чл. 149, ал. 1 АПК предвижда, че административните актове
могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорен между страните по делото е въпросът дали с оспореното Експертно
решение ответникът по жалбата се е произнесъл по допустима жалба на
председателя на МК при ТП на НОИ - Русе, подадена в установения от закона срок.
Видно от писмо, с вх.№ 733/23.02.2021г., от директора на РЗИ Русе, не са
спазени изискванията на чл.67 от ПУОРОМЕРКМЕ, при връчване на ЕР на ТЕЛК на ТП
на НОИ, то което следва че РКМЕ към РЗИ Русе не е изпратила експертното решение
на ТП на НОИ с писмо с известие за доставяне и по електронен път, от което
следва изводът, че не може да се установи датата, на която ЕР на ТЕЛК, като
индивидуален административен акт, е връчено на ТП на НОИ по надлежния ред.
Съдът приема, че приемо-предавателен протокол № 44/24.08.2020г. е неотносим
към правния спор и не е приет като писмено доказателство по делото, тъй като не
удостоверява факта на получаване на конкретното
ЕР и връчването му по установения от закона ред.
Според разпоредбата на чл.98, ал. 6 от КСО - в случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и
НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на
органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им
в съответното териториално поделение на НОИ. Същата норма сочи, че
жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК
- пред съответния административен съд, по реда на АПК.
Експертно решение № 1765 от заседание 110 на 21.07.2020 г. на ТЕЛК, Общи
заболявания при УМБАЛ „Канев“ – Русе, не е връчено на ТП на НОИ по правилото на
чл.67 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010
г., обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2010 г.
и не са представени писмени доказателства, които да установяват датата на която
посоченото решение е връчено на ТП на НОИ и съответно и започнал да тече срока
за неговото обжалване пред НЕЛК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че срокът за оспорване на решението
по чл.98,ал.6 от КСО - 14-дневния, не е изтекъл на 28.08.2020 г., датата на
която жалбата е входирана в Регионалната картотека на медицинските експертизи.
Следва да се приеме, че преклузивния срок за оспорване по чл.98, ал.6 от КСО е спазен и НЕЛК се е произнесъл по допустима жалба на председателя на МК
към ТП на НОИ Русе.
Оспореното експертно решение на НЕЛК е постановено от компетентен орган -
чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Производството пред НЕЛК се регламентира от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза на
работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/.
При постановяване на оспореното решение е съобразено изискването на чл.49,
ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ то да бъде постановено от специализиран състав – в случая
от такъв по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, определен
съобразно водещата диагноза, а именно „хроничен нефритен синдром“.
Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не
по-малко от трима лекари заедно с неговия председател.
То е постановено в писмена форма и отговаря на законовите изисквания за
неговото мотивиране.
Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при
съществено нарушаване на административно-производствените правила, изразяващо
се в нарушаване на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, регламентиращ че административният
акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
Съгласно чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната
експертна лекарска комисия може:
1. да потвърди решението на ТЕЛК;
2. да го отмени и да издаде ново решение;
3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на
лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.
Оспореното Експертно решение № 2849/02.10.2020 г. на Специализиран състав
на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания не отговаря на
изискванията на чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ,
тъй като в разпоредителната част на акта е посочено единствено, че се отменя ЕР
на ТЕЛК, поради допуснато съществено нарушение при прилагане на действащата
нормативна уредба и невъзможност за неговото саниране. НЕЛК отменя ЕР № 1765 от
21.07.2020г., като незаконосъобразно.
Експертните решения на органите на медицинската експертиза на трайно
намалената работоспособност носят белезите на индивидуални административни
актове, които на основание чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК съдържат като свой задължителен
реквизит разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията,
начинът и срокът за изпълнението.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК
всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението. Разпоредителната
част обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт
едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното
административно производство. Тъй като именно разпоредителната част създава
права или задължения или отнема права тя трябва да бъде пределно ясна, точна и
да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените
задължения. За да бъде разпоредителната част законосъобразна тя трябва да
съответства на предмета на административното производство, като за страните в
производството този предмет трябва да е ясно и точно установен.
В конкретната хипотеза постановената разпоредителна част на индивидуалния
административен акт не отговаря на изискванията на чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ, което
следва да се квалифицира като съществено нарушение на административно-
производственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, което засяга правото на
адреса на административния акт на защита и възпрепятства съдебния контрол за
законосъобразност (В същия смисъл е и решение № 9118 от 05.08.2008 г. на ВАС по
адм. д. № 5253/2008 г., VI о.). Оспореното
експертно решение е издадено при съществено нарушение на процесуалноправните
предпоставки за законосъобразност.
Експертното решение № 2849/02.10.2020 г. на Специализиран
състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания е
постановено и в противоречие с материалния закон.
Според чл.63, ал.3 от НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени
като отправни точки в приложение № 1, процентът на ТНР (вида и степента на
увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти
съгласно приложение № 2.
НЕЛК е приела, че в експертното си решение съставът на ТЕЛК се е позовал на
т.III от тази методика като е определил ТНР съобразно най-високия процент по
съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, а именно 80 % за хроничен
нефритен синдром по Част девета, раздел 19, т.7.1 от Приложение № 1 към чл.63,
ал.1 от НМЕ.
С решение № 1632 по адм.д. №
10422/2018 на ВАС, публикувано в ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020
г., е отменена разпоредбата на т.III от посочената по-горе методика. Както беше
посочено, в оспореното решение НЕЛК е приела, че ТЕЛК е определила ТНР на
освидетелствания именно на основание на тази разпоредба.
С оспореното решение НЕЛК е приела, че след нейната отмяна липсва правно
основание за приложението на разпоредбата на т.III от посочената по-горе
методика.
Цитираната разпоредба е отменена с Решение № 1632 от 31.01.2020 г. по адм.
д. № 10422/2018 г. на ВАС, VIII о., оставено в сила с
Решение № 8982 от 07.07.2020 г. по адм. д. № 3481/2020 г. на ВАС, 5-чл. състав,
ДВ, бр. 63 от 2020г., в сила от 17.07.2020 г. и към момента на постановяване на
експертното решение на ТЕЛК не е действаща. Процесната т. ІІІ от
Методиката е била отменена от съда поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – по-конкретно неспазване на
изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА.
Към датата на постановяване на ЕР на НЕЛК и към настоящия момент е приета и
действаща нормата на т. ІІІ от
Методиката (ДВ, бр. 79 от 2020 г.,
в сила от 08.09.2020 г.), която е
идентична на действалата при освидетелстването на лицето от ТЕЛК. НЕЛК не е
съобразила тази действаща правна норма към датата на постановяване на
оспореното решение, поради което е постановила експертното си решение в
противоречие с материалния закон.
НЕЛК действа като инстанция по съществото на
спора, поради което е следвало да съобрази действащата правна уредба и да реши
спора, с който е сезирана, съобразно правомощията си по чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Неоснователно е възражението, релевирано от процесуалният представител на
оспорващата, че ЕР № 2849/02.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по
психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания е нищожно, тъй като е
постановено при липса на регламентирано правомощие на НЕЛК да отменя ЕР на
ТЕЛК, като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, НЕЛК е компетентния
орган, който се произнася по обжалванията и възраженията от страна на
заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ,
Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите
на медицинската експертиза на работоспособността), подадени срещу решенията на
ТЕЛК.
Съгласно чл.103, ал.4 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на
временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и
експертиза на трайно намалената работоспособност, като експертизата на вида и
степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
От съвкупният анализ на чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ вр.с чл.103, ал.4 от ЗЗ следва
изводът, че НЕЛК действа като инстанция по
съществото на спора и има нормативно призната компетентност на отменя решения
на ТЕЛК, като незаконосъобразни.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваният административен
акт е постановен при съществено нарушаване на административно-производствените
правила, както и нарушение на
материалния закон.
Налице са основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорения
административен акт.
Правно регламентираната от закона компетентност за произнасяне по жалба
против решение на ТЕЛК е в компетентността на определения в чл. 103, ал.4 от ЗЗ
орган, преписката следва да бъде върната на ответника в условието на чл. 173,
ал. 2 от АПК за ново произнасяне при спазване на чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ, както и съобразно
дадените в настоящото решение указания по прилагането на материалния закон.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски.
На осн.чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата следва да се присъдят разноските по
делото в размер на 10.00лв., представляваща заплатена държавна такса.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие на стр.32 от
делото, оказана е безплатна адвокатска помощ и съдействие на съпругата на
адвоката - лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Предвид изхода на делото съдът намира, че на адвокат В.Ф., оказал
безплатната правна помощ, следва да му бъде определено възнаграждение по чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.А.Ф. *** Експертно решение № 2849 от заседание № 180 от 02.10.2020
г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови
заболявания.
ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, с адрес гр.София, бул.
"Академик Иван Гешов" № 15, представлявана от директора д-р К.Р., да
заплати на Е.А.Ф. ***, с ЕГН **********, сумата от 10.00лв. /десет лева/ за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, с адрес гр.София, бул.
"Академик Иван Гешов" № 15, представлявана от директора д-р К.Р., да
заплати на адвокат В.Б.Ф., *********, с адрес на упражняване на дейността
гр.Русе, ул.“Кирил Старцев“ №12, офис 7, сумата 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: