Р Е Ш Е Н И Е
№
50
гр.Варна, 28 май 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание, проведено на 15 май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря СОНЯ
ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 100 по описа на ВАпС за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420,
ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане,
подадено от осъдената Т.Х.М., ЕГН ********** за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №101/2019г. на
Районен съд – гр. Силистра и по ВНОХД № 171/2019г. на
Окръжен съд Силистра. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр.
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съда
на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата
по делото. Твърди се недоказаност на обвинението, като се сочи, че то се
подкрепя единствено на показанията на двама
свидетели: св.Д.-пострадала и св.Р.-съседка, дадени в хода на досъдебно
производство и пред три съдебни състава, които показания били непоследователни
и противоречиви. Твърди се, че инстанциите по същество са приложили
неправилно закона, тъй като действията не били обективно такива, че да
предизвикат у пострадалата основателен страх от осъществяване на заплахата.
Искането, което се прави, е за отмяна на постановения акт и оправдаване на осъдената,
алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред ВАпС
защитникът на осъдената Т.М. – адв.Д.П., моли да бъде уважено искането за
възобновяване. Развива съображенията, изложени в искането – за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се оправдаване или връщане
на далото за ново разглеждане от първата инстанция.
Прокурорът от ВАпП изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита,
че същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъдената Т.М., редовно
уведомена за образуваното съдебно производство и неговия предмет, не се явява и
не е изразила личното си становище.
Варненският апелативен съд,
като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е
процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и т.2 от НПК. Същото е направено в срока по чл.
421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в
него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 247,
постановена на 25.06.2019 год. по НОХД № 101/2019 год. по описа на PC - гр. Силистра,
осъденото лице Т.М., ЕГН ********** е била призната за
виновна за осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, тъй като на 01.10.2016 г. в с.Професор Иширково, обл.Силистра, се е
заканила с убийство на М.Б.Д. от същото село с думите „Ще те убия, курво“ и
това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му,
поради което и на основание и чл. 54, ал.1 от НК, СРС и́ наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл.66, ал. 1 от НК, е отложил с изпитателен срок от ТРИ години. Т.М. е била
оправдана по първоначално възведеното обвинение.
С Решение № 44/08.10.2019 г.,
постановено от състав на Окръжен съд Силистра по ВНОХД № 171/2019 г., присъдата
е била изцяло потвърдена.
Изложените в искането за
възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл.422, ал.1, т.5
от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на касационните основания по
чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 2 от НПК, които са предвидени в закона като основание
за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В искането преобладават
аргументи за необоснованост, както на първоистанционната присъда, така и на
потвърждаващото я въззивно съдебно решение. В тази връзка е необходимо в
принципен план да се отбележи, че необосноваността на съдебните актове не е
самостоятелно касационно основание. А в производството по възобновяване са
приложими именно правилата за касационното производство /арг. от чл. 426 НПК/,
съгл. които проверяващият съд не може да установява нови фактически положения,
като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва
на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и обстоятелства,
стига при формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища да не са
били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността,
достатъчността на събраните доказателства и способността им или тяхната
невъзможност да подкрепят и да обосноват обвинението представляват аспект на
вътрешното убеждение и също не подлежат на касационен контрол, стига при
формирането им да са били спазени изискванията за извършване на комплексна,
обективна и обоснована оценка на всички, събрани по делото доказателства и в
присъдата, респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени убедителни
аргументи за причините, поради които едни от доказателствените източници се
третират като достоверни, а други - не и ако тази преценка съответства на
действителната доказателствена стойност на тези източници.
Посоченото основание за възобновяване - по чл. 348, ал.
1, т. 1 НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по
делото, поради което и се преценява като неоснователно. Доводът за неправилно
приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се свежда до
твърдението, че осъдената не е извършила престъплението, тъй като авторството
не е било доказано по несъмнен начин.
По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по
същество е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 314 и
315 НПК всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и
пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от
доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително
съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това
положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на
самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните
изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал.
3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и в потвърждаващото решение, в съответствие
с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата по същество са посочили, че в
основата на своите изводи по фактите те са поставили показанията на свидетелите
Д. /пострадалата/ и свид.Р.. В това решение няма нищо нелогично, тъй като това
са лицата, възприели пряко и непосредствено инцидента. Осъденото лице се е
възползвало от правото си да не дава обяснения, поради което и съдилищата дори
не са били изправени пред необходимост да съпоставят някакви противостоящи
тези. За разлика от защитата и тази инстанция не съзира в кориците на делото
каквито и да било други преки доказателствени източници, които да опровергават
заявеното от двете свидетелки, че Т.М. е нападнала с брадвичка в ръце
пострадалата, нанесла й удари по ръцете, главата и тялото и същевременно
вербално изразявала готовността си да я убие. Дали и какви телесни увреждания
са били нанесени на пострадалата е ирелевантно при възприетата от прокуратурата
позиция за осъществено престъпление по чл.144, ал.3 от НК. При положение, че
при постановяване и проверката на съдебния акт не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, настоящата извънредна инстанция проверява решението в
рамките на приетото за установено от фактическа страна. В конкретния случай
решаващите инстанции при установяване на правно-релевантните факти не са
интерпретирали превратно доказателствата, нито са им предали смисъл, намиращ се
в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на осъд.лице
М. в осъществяване от обективна и субективна страна на посочения състава на
престъпление са подкрепени изцяло от показанията на кредитираните свидетели,
приложените писмени доказателства и експертните заключения. Следователно,
вътрешното убеждение на решаващите съдилища не се основава на произволно
възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните
доказателства. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им
логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така приетите за
установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите,
че се касае за извършено престъпление от молителя Т.М., съставомерно по чл.144,
ал.3 от НК, са напълно законосъобразни.
Първоинстанционният съд в мотивите си в достатъчна степен
е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения по съставомерността
на стореното от Т.М. и в тази връзка е изложил убедителни, логични и
законосъобразни съображения в подкрепа на извода за виновността й, които се
споделят и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство. Правилно
и законосъобразно е било прието, че подс. Т. М. е извършила инкриминираното
деяние. Посочено е какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение.
В тази връзка следва да се отбележи, че основателно и втората
инстанция е стигнала до еднакъв извод с първоинстанционния съд по фактологията
на престъпната дейност, при събрани по установения процесуален ред
доказателствени материали и законосъобразно направения анализ на същите.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите
относно обосноваността и правилността на постановената осъдителна присъда по
отношение на молителя М.. Изложените от въззивната съдебна инстанция доводи в тази
насока представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всяко от
възраженията на защитата, поддържани и в настоящото извънредно производство. Както
правилно е посочено и в искането за възобновяване, за съставомерността на едно
деяние по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо деецът реално да се е уплашил, а
само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Преценката
обаче следва да се извърши към момента на извършването на деянието, а не в
някакъв последващ момент. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК.
Затова посоченото от защитата в искането за възобновяване, че
действията на осъдената не са били годни да възбудят основателни опасения от
осъществяване на заканата, тъй като синът и снахата на пострадалата не я отвели
веднага на лекар, а се върнали да догледат футболен мач, не може да бъде
противопоставено на факта, че осъдената не само е заявила вербално желанието си
да убие пострадалата, но е демонстрирала тази си готовност, нанасяйки множество
удари с брадвичка по тялото на пострадалата. Горните действия са от естество да
възбудят у всяко психично здраво човешко същество основателен страх за неговия
живот и здраве.
Затова искането за
възобновяване на производството по делото не може да бъде уважено на поддържаните
с него основания.
Водим от горното Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т.Х.М., за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 101/2019г. на Районен съд – гр. Силистра и
по ВНОХД № 171/2019 г. на Окръжен съд Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.