Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение от 21.10.2011 г., постановено по гр. дело № .. г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено, по реда на чл. 415 от ГПК и на основание чл. 286, ал. 1, вр. с чл. 288 от ТЗ, чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258, чл. 9, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, ул. „А. М. П.” № .., вписано в търговския регистър с ЕИК ...е титуляр на следните изискуеми и неудовлетворени облигационни права (вземания), по които длъжник е ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма „Т.Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Д. Б.” № .., ЕИК .., с управител и едноличен собственик на капитала Г. К. И.: 1/ за сумата от .. (....) лева, представляваща възнаграждение за изработени и доставени на 07.01.2010 г. 196 броя монофазни асинхронни електродвигатели GS90S-4AA, с включен ДДС (в тази цена не влиза опаковката на двигателите) - доставка, която е предмет на издадена данъчна фактура № 7827/28.01.2010 г.; 2/ за сумата от 1 519.55 (хиляда петстотин и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща възнаграждение за извършена услуга, с включен ДДС – профилактика и ремонт на 47 броя асинхронни електродвигатели със стартов кондензатор - предмет на отражение по издадена данъчна фактура с № 7758/07.01.2010 г. – общо 14 422.43 лева; 3/ за сумата от 1 004.07 (хиляда и четири лева и седем стотинки) лева – представляваща обезщетение в размер на законната лихва, дължимо поради неизпълнение на падежа на посоченото по-горе главно парично задължение за изплащане възнаграждение за изработените и доставени 196 бр. асинхронни електродвигатели, считано от 28.01.2010 г. до 29.10.2010 г.; 4/ за сумата от 127.03 (сто двадесет и седем лева и три стотинки) лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, дължимо поради неизпълнение на падежа на посоченото по-горе главно парично задължение за изплащане на възнаграждение за извършената услуга за профилактика и ремонт, считано от 08.01.2010 г. до 29.10.2010 г., заедно със законната лихва върху главниците, считано от 29.10.2010 г. до окончателното им изплащане, както и за сумата от 711.07 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство - всички те вменени в дълг на ответника съгласно издадена по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 4608/08.11.2010 г. по ч.гр.д. № 4740/2010 г. на ВТРС. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Д. Б.” № ... ЕИК ..., с управител и едноличен собственик на капитала Г. К. И. да заплати на „Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, ул. „А. М. П.” № .., вписано в търговския регистър с ЕИК ... сумата от 1 265.83 (хиляда двеста шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща направени разноски по исковото производство (довнесена ДТ от 365.83 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лева). В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. .В.Т., ул. „Д. Б.” № .. ЕИК... , с управител и едноличен собственик на капитала Г. К. И., чрез адв. Н. И...от АК – В. Т.. против Решение от 21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 541/2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че при постановяване на решението са нарушени материалноправни и процесуалноправни разпоредби – чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, според които съдът преценява всички доказателства по делото (при и след предявяване на иска) и основава решението си върху приети от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Излага се, че в обжалваното решение не била налице връзка между събраните по делото доказателства и изводите на съда, като било налице противоречие. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове, като се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излагат се съждения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 541/2011 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от „Е.” АД, гр. С. против „Т...” ЕООД, гр. В. Т. иск с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за сума в размер на 12 902.88 лв., сума в размер на 1 519.55 лв., лихва за забава в общ размер от 1 131.10 лв. и сумата от 711.07 лв. – разн¯ски в заповедното производство. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество твърди, че съгласно поръчка на ответното дружество № 487-09/15.10.2009 г. е изработило и на 07.01.2010 г. – доставило 196 бр. двигатели GS90S-4AA, за което било съставена Фактура № .../28.01.2010 г., на стойност 13 382.88 лв., с включен ДДС и съгласно поръчка № 488-09/09.11.2009 г. на ответното дружество е извършило профилактика и ремонт на 47 бр. монофазни асинхронни двигатели със стартов кондензатор, за което била съставена Фактура № **********/07.01.2010 г., на стойност 1 519.55 лв. с включен ДДС. Излага се, че ищцовото дружество изпълнило своите задължения по поръчките, но ответното дружество не било изпълнило задължението си да заплати уговореното възнаграждение. Ищецът предявил претенцията си първоначално по реда на заповедното производство, като подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 4740/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т.. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но в срока по чл. 414 от ГПК, ответникът подал възражение по образец срещу заповедта за изпълнение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Д. Б.” № ..., ЕИК ..., представлявано от Г. К. И. дължи на Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, ул. „А. М. П.” № ..., ЕИК .., представлявано от Е. Д. Н. сумата от 14 422.43 лв., с включен ДДС, в това число: сумата от 12 902.88 (дванадесет хиляди и деветстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки) лева, с включен ДДС по данъчна фактура № **********/28.01.2010 г. за доставени 196 бр. електродвигатели и сумата от 1 519.55 (хиляда петстотин и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лева, с включен ДДС по данъчна фактура с № **********/07.01.2010 г. за профилактика и ремонт на 47 бр. електродвигатели, както и законната лихва за забава в общ размер на 1 131 лв. (хиляда сто тридесет и един лева), от които 1 004.07 (хиляда и четири лева и седем стотинки) лева, по данъчна фактура № **********/28.01.2010 г., считано от датата на издаване на фактурата - 28.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението - 29.10.2010 г. и сумата от 127.03 (сто двадесет и седем лева и три стотинки) лева, по данъчна фактура с № **********/07.01.2010 г., считано от датата на издаване на фактурата - 07.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението - 29.10.2010 г., заедно със законната лихва върху главниците, считано от 29.10.2010 г. до окончателното им изплащане, сумата от 711.07 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство, както и направените разноски в настоящото производство. Пред първоинстанционния съд ответното дружество е оспорило предявения иск, като неоснователен. Изразява становище, че признава фактите на двете сключени търговски сделки, както и, че ищцовото дружество му е предал 47 бр. електродвигатели, на които е извършана профилактика и ремонт, както и претендираното вземане за заплащане на стойността на доставена услугата. Отрича дължимостта на претендираната сума от 12 902.88 лева, представляваща стойност на изработени и доставени 196 бр. електродвигатели, като заявява, че такава сума не е била предмет на уговорка между страните по поръчката, както и че е налице неточно изпълнение от страна на ищцовото дружество, тъй като поръчаните 200 бр. монофазни асинхронни електродвигатели, то е доставило 196 бр., въпреки, че предоставения му материал за окомплектовката по монтажа им е бил за 202 бр. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От приложените по делото заверено копие от Поръчка № 487-09/15.10.2009 г. на „Т. Т.” ЕООД, гр. В. Т. (ответното дружество) до „Е.” АД, гр. С. (ищцовото дружество) и от заверени копия от Приемо – предавателен протокол от 27.10.2009 г. и Приемо – предавателен протокол от 26.11.2009 г. се установява, че страните по делото сключили неформален договор, ищецът, като изпълнител и ответникът, като възложител, по силата, на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изработи по възложена от ответника, в качествот¯ му на възложител 200 бр. двигатели GS90S-4AA с материали на възложителя, описани в поръчката, с посочени характеристики, цена и срок на изработка. Между страните не се оспорва обстоятелството, че възложителят е доставил материалите за изработването на 200 бр. двигатели GS90S-4AA и 196 бр. двигатели GS90S-4AA са изработени и доставени на възложителя. Последното се установява и от нареждане за експедиция от 07.01.2010 г. От приложените по делото заверено копие от Поръчка № 488-09/15.10.2009 г. на „Т. Т.” ЕООД, гр. В. Т. (ответното дружество) до „Е.” АД, гр. С. (ищцовото дружество) и от заверени копия от Приемо – предавателен протокол от 09.111.2009 г. се установява, че страните по делото сключили неформален договор, ищецът, като изпълнител и ответникът, като възложител, по силата, на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да ремонтира 47 бр. монофазни асинхронни електродвигатели със стартов кондензатор, описани в поръчката, с посочени характеристики, цена и срок на изработка. Между страните не се оспорва обстоятелството, че възложителят е доставил отремонтираните 47 бр. монофазни асинхронни електродвигатели със стартов кондензатор на възложителя. Видно от представените по делото заверени копия от фактури е, че за извършените по договорите работи са съставени - данъчна фактура № **********/28.01.2010 г. за доставени 196 бр. електродвигатели за сумата от 12 902.88 лева, с включен ДДС и данъчна фактура с № **********/07.01.2010 г. за профилактика и ремонт на 47 бр. електродвигатели за сумата от 1 519.55 лева, с включен ДДС. С нотариална покана, рег. № 1283/19.04.2010 г. на нотариус Дешка Рачевец, рег. № 430 на Нотариалната камара ответното дружество е поканено в 7 – дневен срок от получаването на поканата да заплати дължимите суми по горепосочените фактури. Същата е получена от управителя на ответното дружество на 03.05.210 г. в 16.30 ч. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение от 21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 541/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. По силата на валидно възникналото между тях облигационно правоотношение по договор за изработка, ответникът е възложил, а ищецът е приел да изработи по възложена от ответника поръчка, в качеството му на възложител 200 бр. двигатели GS90S-4AA с материали на възложителя, описани в поръчката, с посочени характеристики, цена и срок на изработка, както и да ремонтира 47 бр. монофазни асинхронни електродвигатели със стартов кондензатор, описани в поръчката, с посочени характеристики, цена и срок на изработка. За извършените по договорите работи са съставени - данъчна фактура № **********/28.01.2010 г. за доставени 196 бр. електродвигатели за сумата от 12 902.88 лева, с включен ДДС и данъчна фактура с № **********/07.01.2010 г. за профилактика и ремонт на 47 бр. електродвигатели за сумата от 1 519.55 лева, с включен ДДС. Между страните не се оспорва обстоятелството, че възложителят е доставил материалите за изработването на 200 бр. двигатели GS90S-4AA и 196 бр. двигатели GS90S-4AA са изработени и доставени на възложителя и че възложителят е доставил отремонтираните 47 бр. монофазни асинхронни електродвигатели със стартов кондензатор на възложителя. С оглед страните по договора сделката се явява търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Основните задължения на страните по този договора за изработка са установени с разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, според която изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната, като възложител - да заплати възнаграждение. По делото се установи, че ищцовото дружество е изпълнило поетите по договорите задължения, изработвайки 196 бр. двигатели GS90S-4AA и отремонтирайки 47 бр. монофазни асинхронни електродвигатели със стартов кондензатор на възложителя. Съдът намира, че възражението на пълномощника на ответното дружество за липса на предявяване за плащане на фактурите е неоснователно. Безспорно установено е, че изработените 196 бр. елекродвитгатели и отремонтираните 47 бр. такива са приети от ответното дружество, с което последното е манифестирало воля, за приемане на извършената работа. При това положение за ответното дружество възниква задължение да плати на ищеца възнаграждението за приетата работа (арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). По делото не се представиха доказателства, от които да се установява, че ответното дружество е платило на дружеството - ищец дължимото възнаграждение. След като това е така, искът по чл. 422 от ГПК във вр с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането за сумата от 14 422.43 лв., с включен ДДС, в това число: сумата от 12 902.88 (дванадесет хиляди и деветстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки) лева, с включен ДДС по данъчна фактура № **********/28.01.2010 г. за доставени 196 бр. електродвигатели и сумата от 1 519.55 (хиляда петстотин и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лева, с включен ДДС по данъчна фактура с № **********/07.01.2010 г. за профилактика и ремонт на 47 бр. електродвигатели, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 29.10.2010 г. до окончателното им изплащане е основателен. По аргумент на чл. 264 от ЗЗД приемането на престираното от въззиваемия изпълнение е поведение, дължимо се от жалбоподателя в качеството му на възложител (поръчващ) по силата на сключения между тях договор за изработка. По смисъла на цитираната разпоредба приемането обхваща не само фактическото получаване на изработеното, но и признанието, че то е съответно на поръчаното. Което от своя страна означава, че за да признае съответствието между възложеното и изпълненото, възложителят е прегледал работата и е установил това съответствие - чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Считано към момента на приемането възложителят е трябвало да направи всички свои възражение досежно обема и качеството на дължимото му се по договора изпълнение. Такива в конкретния случай не са направени, от което и по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД се презумира, че престираните в изпълнение на договора работи са били приети. По делото по един категоричен и несъмнен начин се установява, че получените работи са били приети от жалбоподателя без възражения досежно обема и качеството на дължимото му се от въззиваемия изпълнение по договора. Правилно и съответно на доказателствата е прието, че въззиваемият е изправна страна по договора, от което следва извод за основателност и доказаност на претендираното от него изпълнение на насрещно дължимата му се от жалбоподателя парична престация. Обстоятелството, че са доставени 196 бр. електродвигатели от поръчаните 200 бр. не освобождава възложителят да заплати възнаграждение за доставените щом ги е приел. Основателен е и искът по чл. 422 от ГПК във вр с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането за законната лихва за забава в общ размер на 1 131 лв. (хиляда сто тридесет и един лева), от които 1 004.07 (хиляда и четири лева и седем стотинки) лева, по данъчна фактура № **********/28.01.2010 г., считано от датата на издаване на фактурата - 28.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението - 29.10.2010 г. и сумата от 127.03 (сто двадесет и седем лева и три стотинки) лева, по данъчна фактура с № **********/07.01.2010 г., считано от датата на издаване на фактурата - 07.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението - 29.10.2010 г. и искането за направените разноски в заповедното производство в размер на 711.07 лева. Съгласно цитираната разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Въззивната инстанция споделя изводите на пъроинстанционния съд в тази им част, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение от 21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 541/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което са уважени предявените иск е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „Т.Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Д.Б.” № .. ЕИК ..., представлявано от Г. К. И. следва да бъде осъдено да заплати на Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, ул. „А. М. П.” № ., ЕИК ..., представлявано от Е. Д. Н. сумата от 780 лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 541/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ОСЪЖДА „Т. Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Д. Б.” № ..., ЕИК ..., представлявано от Г. К. И. да заплати на Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, ул. „А. М. П.” № .., ЕИК .., представлявано от Е. Д. Н. сумата от 780 лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |