№ 168
гр. С., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 269464/14.07.2012 г., подадена от ответника
по делото Д. П. в качеството на директор на СУ „ П. Я.“ гр. С., представлявано от адв. Ю.К.
от АК С., срещу решение № 260395/29.06.2021 г. по гр. д. № 2425/2020 г. по описа на
Районен съд С., с което е отменена като незаконосъобразно заповед № РД-09-
1075/08.07.2020 г. на директора на СУ „ П. Я.“ гр. С., с която е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ на Л.. СТ. Д., ЕГН: **********.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като е анализирал събраните по делото гласни доказателствени
средства само по между им, но не и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не бил посочил коя група показания кредитира, а директно е отхвърлил показанията
на всички свидетели. По отношение на довода за необоснованост сочи, че показанията на
свид. Николова и Д. установяват правилно фактите по спора, тъй като съответстват със
събраните писмени доказателствени средства, които са индиция, че ищцата е запозната с
процесната заповед, съдържаща графика за провеждане на нейния присъствен час на
28.05.2020 г. от 15 ч.
1
Доводът за противоречие с материалния закон се състои в това, че
първоинстанционният съд приел, че неузнаването своевременно на насрочения присъствен
час не представлява виновно неизпълнение на трудовите задължение, поради не е налице
основание за дисциплинарно нарушение. Според въззивникът неявяването на ищцата в час,
в качеството и на преподавател, без извинителни причини, представлявало именно
неизпълнение на основно трудово задължение.
Претендира отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и отхвърляне на
предявения иск, както и съдебни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззивника поддържа жалбата. В допълнение посочва, че съдът не
е изпълнил задължението си да анализира гласните доказателствени средства и след като е
констатирал лъжесвидетелстване по смисъла на НК, е следвало да не дава вяра не тези
показания. Твърди, че в годината, в която се е случило твърдяното дисциплинарно
нарушение е имало оперативно решение на педагогическия съвет за изграждане на тази
група. Никъде не било регламентирано съставянето на оперативно решение да във формата
на административна заповед и обективно това не било възможно.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание въззиваемата страна се явява и представлява от адв. К., който посочва, че
действително съдът не е посочил на коя група показания дава вяра. Показанията на
свидетелите, водени от ищеца обаче кореспондирали с останалия доказателствен материал.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност.
Окръжен съд С., като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Л..
СТ. Д., ЕГН **********, с която се иска отмяна на заповед № РД – 09 – 1075 / 08.07.2020 г.
издадена от Д. П., директор на СУ „П. Я.“ гр. С.. Ищцата основала исковата си претенция на
твърденията, че работила по силата на трудов договор в СУ „ П. Я.“ гр. С. на длъжност
„Старши учител по математика“, но на 08.07.2020 г. и е връчена горепосочената заповед, с
която и е наложено дисциплинарно наказание „ забележка“ за извършено на 28.05.2020 г.
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ. Посочила, че заповедта, с която
и е наложеното дисциплинарното наказание „забележка“ страда от липса на мотиви, тъй
като не са обсъдени нейните обяснения; причините, поради които не се явила; субективното
и отношение към деянието и други обстоятелства. Ищцата считала още, че посоченото
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ визирало различни хипотези и
това не и позволявало да разбере коя хипотеза нарушава. Липсвали доказателства за
твърдяното нарушение. Претендирала отмяна на заповедта, с която и е наложено
2
дисциплинарното наказание и съдебни разноски.
В срока за отговор ответникът оспорил основателността на иска, като твърдял, че в
заповедта са обсъдени нейните обяснения и изрично е посочено защо не се приемат за
извинителна причина, както и виновността на нейното поведение. От същата заповед
ставало ясно какво е нарушението на ищцата, а именно неявяването и за предварително
обявен час за работа с ученик със специални образователни потребности. Считал, че като
преподавател, ищцата прилагала нормите на Наредбата за приобщаващото образование, във
връзка, с която е издадена заповед № РД-06-942 от 19.05.2020 г., поради което следвала да
разбира за коя хипотеза се отнася разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ. Ответникът твърдял
още, че горепосочената заповед е вписана в електронния дневник на училището на
28.05.2020 г. в 16.10 ч., но действително е била съобщена своевременно на всички
преподаватели по електронен път, в общата група и устно на педагогически съвет, в който е
взела участие и ищцата. В тази връзка ответникът посочил, че съобщаването по електронен
път е практикувано по отношение на всички заповеди и документи, свързани с учебния
процес, още от 16.03.2020 г. по силата на заповед № РД-748 от 13.03.2020 г. Анализът на
обясненията и не показвал, че не е узнала на време за графикът, а точно обратното –
изложила е мотиви за неизпълнение на заповед № РД-06-942 от 19.05.2020 г., което е
индиция, че тя се е запознала с нея. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и
присъждане на направените в хода на производството разноски.
С обжалваното решение С.ският районен съд е отменил наложеното дисциплинарно
наказание „забележка“ и е осъдил ответника да заплати държавна такса и съдебно-
деловодни разноски. За да достигне до този решаващ извод, първоинстанционният съд е
приел, че не се доказва неизпълнение на задължението за явяване за присъствен час, тъй
като не е уведомена за него и не е била длъжна да следи за този график в създадената вайбър
група.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК
Окръжен съд С. констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
С оглед въведените оплаквания за неправилност, съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно поради следните съображения:
Не е спорно, а и от представения по делото трудов договор № РД-07-15/12.09.2011 г.
се установява, че ищцата работи като старши учител по математика в СУ „ П. Я.“ С..
По делото не е спорно, а и от заповед № РД-06-56/16.09.2019 г. на директора на СУ
„П. Я.“ гр. С., се установява, че е сформиран екип за подкрепа на личностното развитие,
като ищцата Л.Д. е предвидена като старши учител по математика на ученика П.А.. На
гърба на посочената заповед, находящ се на л.31 от делото, е поставен подпис и две имена
на ищцата по делото, който обективира знанието и за съставения екип и ученикът, с който
3
следва да провежда консултации. Този факт следва и от протокол № 1/22.10.2019 г. на л. 32,
доклад № 1/22.10.2019 г. на л. 35, протокол № 2/28.01.2020 г. на л. 36, доклад № 2/26.06.2020
г. на л. 37, протокол № 3/29.06.2020 г. на л. 38.
От заповед № РД 748/13.03.2020 г. се установява, че директорът на СУ „П. Я.“ гр. С.,
е наредил от 16.03.2020 г. всички педагогически специалисти да осъществяват
онлайн/дистанционно обучение на учениците. Изрично е предвидено задължението на
учителите да работят с платформата „Школо“, като освен нея, учителите могат да ползват и
други образователни платформи и начини за провеждане на онлайн обучение. Забранен е
достъпът до сградата на училището и е препоръчано комуникацията с и между служителите
да се осъществява по телефон, имейл, ел. дневник, социални мрежи и др. Заповедта е
постановена с действие от 16.03.2020 г. до 29.03.2020 г., а в случай на удължаване на
периода на действие на противоепидемичните мерки, срокът на действие на заповедта се
продължава.
От протокол № 8/13.05.2020 г., съставен във връзка с онлайн планирано заседание на
педагогическия съвет на който са присъствали 58 члена от общо 59, се установява, че
директорката на училището е запознала учителите с писма на РУО и МОН относно работата
с деца със специални образователни потребности, съгласно които учениците могат да бъдат
индивидуално консултирани, като за начален етап и седми клас е предвиден периода от
18.05.2020 г. до 29.05.2020 г. Графиците за индивидуални посещения на учениците
предстояло да бъдат съставени. Анализът на останалата част от протокола е излишен, тъй
като фактите, които могат да бъдат установени са ирелевантни за настоящия правен спор.
Със заповед № РД-13-806/14.05.2020 г. на регионално управление на образованието –
гр. С., са предоставени указания за завършване на учебната 2019-2020 г. на ученици със
специални образователни потребности и алгоритъм за организиране на индивидуални
терапевтични сесии на деца и ученици със специални образователни потребности в
условията на дистанционно образователна подкрепа, с които са уредени реда и условията за
провеждане на индивидуално консултиране присъствено или от разстояние в електронна
среда, като за учениците от началния етап и тези от седми клас, консултациите следвало да
се осъществят в периода от 18-29 май 2020 г.
Във връзка с гореописаната заповед е и представената по делото заповед № РД-06-
942/19.05.2020 г., с която ответникът по делото е утвърдил на осн. чл. 259, ал. 1 от ЗПУО
графика за провеждане на индивидуалните терапевтични сесии, като видно от същия се
установява, че ученикът Пламен Пламенов Ангелов от 7 „б“ клас е сред учениците
нуждаещи се от консултации по математика, а за негов учител е определена Л.Д., ищца по
делото. Определен е час на провеждане на занятието по математика в четвъртък в стая 105
от 15.00 ч. Документът е подписан и подпечатан единствено от директорката на училището.
Със заповед № РД-09-1075/08.07.2020 г. ответникът е наложил на ищцата
дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина
4
по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, като заповедта е мотивирана с това, че със заповед от м. май са
определени присъствените часове в сградата на училището и на ищцата е определен час по
математика с ученика П.А. на 28.05.2020 г. от 15.00ч. Ищцата обаче не се появила и не
провела сесията, въпреки че била подканена да се яви по телефона. Работодателят е събрал
обяснения на ищцата, обективирани в л. 7 по делото, като от тях се установява, че ищцата
намира за обидно и неприемливо в условията на пандемия в извънредна ситуация да бъде
разпореден физически контакт без предварително съгласуване.
От заповед № РД-06-62/15.09.2020 г. на директора на СУ „ П. Я.“ гр. С., се
установява, че на училищния екип е наредено да осъществява комуникацията по между си
във Вайбър и в „Школо“.
За установяване на начина на уведомяване на ищцата по делото за издадената заповед
№ РД-06-942/19.05.2020 г. са допуснати и събрани свидетелски показания на четирима
свидетели – двама водени от страна ищцата ( свид. Георгиева и Маринова ) и двама от
страна на ответника ( Николова и Д.), като свидетелите са учители в ответното учебно
заведение.
От показанията на свид. Георгиева се установява, че на официалния сайт на училището
– „Школо“ премествали заповедите на директора и към май месец 2020 г., като това бил
единственият начин за уведомяване, тъй като във Вайбър групата не са участвали всички и
били коментирани въпроси от незабавен порядък като проблем с достъпа до интернет на
ученици за да бъдат извинени. Във Вайбър групата качвали и заповеди, но същите
представлявали чернови, а заповед № РД-06-942/19.05.2020 г. била поместена в „Школо“ на
28 май след 16.00 ч. Установява се още, че ищцата имала консултации в същия ден от 14.00
ч., като продължителността им е един учебен час, но често продължавала и повече. На
проведения педагогически съвет огласили, че има заповед на министъра за присъствена
форма, както и че ще бъдат съставени графици, но не определили начина на тяхното
оповестяване.
Подобни факти се установяват и от показанията на свид. Маринова, която е заявила, че
електронният дневник е начина на уведомяване, а във Вайбър групата се давало информация
за отсъствие на ученик, липса на достъп до интернет и справки. Качените във Вайбър
заповеди били чернови, тъй като ги триели и качвали наново, поради което не можело да се
разбере коя заповед е „официална“. Едва през септември 2020 г. е била подписана заповед,
че Вайбърът е официалното място за уведомяване. В останалата част показанията на
свидетелката са неотносими.
От показанията на свид. Николова се установява, че на педагогическия съвет са
представени писмата на министъра за провеждане на индивидуални сесии с деца и е
поставен срок до края на седмицата класните ръководители да разговарят с родителите, след
което да бъде изготвен график. Директорката на учебното заведения ги уведомила, че за
5
заповедта и графикът ще бъдат уведомени по Вайбър. Заповедта с графика била пусната във
Вайбър групата, тъй като от началото на извънредното положение всички документи и
съобщения публикували именно там. Свидетелката заявила още, че от там е видяла и
собствения си график, но не е влизала отново за да види дали са настъпили промени в него.
Електронният дневник „Школо“ замествал книжния, поради което в него вписвали
оценките, занятията и темите на уроците.
Фактите, които се установиха от показанията на свид. Никола се извеждат и от
показанията на свид. Д. в същата последователност. Допълнително се установява, че в „
Школо“ са качвани и заповедите на директорката на училището, както и че Вайбър групата
е официално място за качване на информация, но едва през септември 2020 г. подписали
заповед на директорката, с която е предвидено, че Вайбър групата е официално място за
кореспонденция на всички учители. До този момент друг такъв документ не им е връчван.
Така възникналото противоречие между двете групи показания е относно факта дали
ищцата е узнала за заповед № РД-06-942/19.05.2020 г. и най-вече дали е била длъжна да
узнае.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите Георгиева и Маринова, тъй
като същите са последователни, вътрешно логични и в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал, а именно анализираните по-горе заповеди, от които еднозначно се
разбира задължението на учителите да работят с електронния дневник „Школо“ и
препоръчителния характер на социалните мрежи. Не са налице други установени от съда
доказателствени факти, които да индицират недостоверност на посочените писмени
доказателства и доказателствени средства, формиращи доказателствена съвкупност.
Показанията на втората група свидетели – Николова и Д. в частта, с която заявяват,
че на педагогическия съвет е съобщено, че ще бъдат уведомени по Вайбър, не се подкрепят
от останалия доказателствен материал и най-вече от протокола на провелия се съвет. От
същия, нито се установява да е изготвен график за тези присъствени часове, нито се
установява изявления на директорката на училището, определящи начина на уведомяване на
учителите. Възприятията на свидетелките за това, че от началото на пандемията им е устно
наредено във Вайбър да водят официалната кореспонденция между учителския екип също
не се подкрепя от писмените доказателствени средства. От същите е видно, че едва от
15.09.2020 г. за тях е породено такова задължение за осведомяване. Фактът дали са
официални или чернови е ирелевантен, тъй като от значение е задължението на учителя да
се осведомява по този начин. Показанията на тази група свидетели е изолирана от
доказателствената съвкупност и не се подкрепят от нито едно доказателство и
доказателствено средство, поради което възниква съмнения за тяхната достоверност. Поради
тази причина, съдът счита, че не може да основе своите изводи на такива източници на
сведения и следователно не им дава вяра.
По делото са събрани и обясненията на ищцата по реда на чл. 177 от ГПК, като от тях
6
се установява, че ищцата е член на Вайбър групата, но с процесната заповед се е запознала
едва на 28- ми май 2020 г., след 16.00 ч. Още през март е имала разговор с директорката за
стиковане на графика, защото са четири паралелки по два предмета и за да не се получи
застъпване. Установява се още, че на 29-ти май, след учебните часове е дала обяснения и
директорката и е предложила два варианта – да си вземе неплатен отпуск или да напусне.
Емоционалното и състояние я мотивирало да даде такива обяснения, освен това по нейно
мнение не е било наложително индивидуални консултации да се провеждат на живо. Съдът
намира обясненията за достоверни в частите, с които ищцата заявява неизгодни за нея факти
и следва да бъдат ценени по вътрешно убеждение с оглед останалия събран по делото
доказателствен материал.
Въз основа на така направените фактически констатации, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ, като
същият е предявен в срока по чл. 358, ал. 1, т.1 от КТ. Претенцията на ищцата е за отмяна на
наложеното дисциплинарно нарушение „забележка“, като в тежест на работодателят –
ответник в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото е да установи по
пътя на пълно и главно доказване с всички допустими доказателствени средства
законосъобразността на заповедта, с която е наложил на работника – ищец дисциплинарно
наказание.
Безспорно се установи, че ищцата се намира в трудово правоотношение с въззивника-
работодател, като заема длъжност „старши учител“ при него, както и че на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
В разглеждания случай е спазена процедурата, регламентирана в чл. 193, ал. 1 от КТ,
тъй като са поискани и дадени писмени обяснения от работника. Заповедта за уволнение е
достатъчно добре обоснована и от същата се разбира какво е допуснатото нарушение. При
налагане на атакуваните дисциплинарни наказания са спазени преклузивните срокове по
чл.194, ал.1 от КТ.
При проверка относно спазването на другите материално и процесуално правни
разпоредби на КТ за налагане на наказанието – налице ли е нарушение на трудовата
дисциплина; извършено ли е виновно от работника; правилно ли е определен вида на
наложеното наказание съобразно критериите, визирани чл.189, ал.1 от КТ; настоящият
състав на съда намира, че работодателят не е установил при условията на пълно и главно
доказване извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина, за което му е
наложил дисциплинарното наказание „забележка“. По делото се установи по безспорен
начин, че за учителите на СУ „П. Я.“ гр. С. е имало задължение да следят и работят с
електронния дневник „Школо“ ( където за първи път е видяна заповедта на 28.05.2020 г. ),
но не и със социалните мрежи и приложения. Ползването на същите е било само
7
препоръчително. Не е спорно, че е създадена Вайбър група, в която е взела участие и
ищцата, но не се установи безспорно, че е взето твърдяното оперативно решение за
извършване на официална кореспонденция във Вайбър, което да датира преди наложеното
наказание. Работодателят-въззивник по делото е разполагал с възможността и е следвало с
всички допустими доказателствени средства да установи при условията на пълно и главно
доказване задължението на ищцата да се яви за присъствен час, което неявяване
представлява нарушение на трудовата дисциплина и е извършено виновно. Съдът намира, че
нито се е установи безспорно твърденият факт, пораждащ задължението за ищцата да следи
кореспонденцията във Вайбър, нито се установи знанието и за присъствения час.
Следователно липсата на такова задължение и фактическото незнание на ищцата да се яви за
присъствен час на 28.05.2020 г. от 15.00ч, съставляващо изпълнение на основно трудово
задължение, обуславя решаващия краен извод, че ищцата не е извършила твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, като в тази връзка възражението за противоречие с
материалния закон е неоснователно.
Доводите на въззивника за необоснованост на обжалваното решение са
неоснователни, тъй като от анализа на свидетелските показания не се установи показанията,
събрани от водените от него свидетели да се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. Показанията на тази група свидетели е изцяло изолирана от останалия събран
по делото доказателствен материал. Протокол №8/2020 г., съставен по повод провелия се
съвет съдържа данни единствено за периода, в който ще бъдат проведени присъствените
занятия, но не и изготвения график. Именно от същия документ е видно, че такъв предстои
да бъде изготвен. При така установените фактически изводи нито едно писмено
доказателство не подкрепя показанията на свид. Николова и Д. относно задължението или
знанието на ищцата да се яви за присъствения час. По отношение на твърдението, че съдът е
останал длъжен на обективната истина, настоящият състав на съда намира, че показанията
са събрани от първоинстанционния съд и именно той е направил констатацията, че вероятно
е налице лъжесвидетелстване. Такова възприятие не е направено във въззивното
производство и ако въззивника искаше то да бъде направено от въззивния съд, е следвало да
направи такова доказателствено искане.
Предвид изложеното, наложеното на ищцата с атакуваната заповед дисциплинарно
наказание „забележка“ е незаконосъобразно, поради което заповедта следва да бъде
отменена. Това съвпадението на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, налагат и извода, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, отговорността за разноски
следва да бъде понесена от въззивника, а именно за сумата в размер на 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, която настоящият съдебен състав намира за
безспорно установено, доколкото от представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че сумата е заплатена в брой, т.е. в тази част документът има качеството
8
на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260395/29.06.2021 г. по гр. д. № 2425/2020 г. по описа
на Районен съд С..
ОСЪЖДА СУ "П. Я." гр. С., да заплати на Л.. СТ. Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., бул. "Х.Б." 45 - В - 22, представлявана от адв. С.К. от АК - С., със съдебен
адрес: гр. С., ул. " Джордж Уошбърн" № 5, ет. 1, сумата в размер на 300 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9