О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2135
гр.Плевен, 25.10.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, тричленен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
като
разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело №1193/2019 год. по
описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.88 от Изборния кодекс.
Производството по делото е
образувано по жалба от П.Г.С. ***, в качеството на жител *** и редови
избирател, против Решение №119-МИ от 11.10.2019г. на Общинска избирателна
комисия-Ловеч, след постановяване на Решение №1415-МИ/16.10.2019г. на ЦИК за
отхвърляне по смисъла на чл.53 ал.4 изр.второ от ИК.
След невъзможност Административен
съд Ловеч да сформира състав, с определение №14233/24.10.2019г. по адм.дело
№12500/2019г. ВАС е определил за компетентен да разгледа жалбата
Административен съд Плевен.
Като се запозна с доказателствата по
делото и съобрази разпоредбите на Изборния кодекс, съдът намира за установено
следното:
Производството по издаване на
обжалваното Решение №119-МИ/11.10.2019г. на ОИК-Ловеч, взето по Протокол
№13/11.10.2019г., е във връзка с подадена жалба вх.№87/10.10.2019г., 12:31часа,
от П.С., която има характер на сигнал, за извършени пет нарушения на Изборния
кодекс – чл.181 ал.1 и чл.182 ал.1; на Закона за закрила на детето – чл.11
ал.4; на Закона за предучилищното и училищното възпитание – чл.11 ал.2, ППЗНП-
чл.4 ал.1, направени еднолично от кандидата за кмет на ПП ГЕРБ К. Д.М, и
изразяващи се в нерегламентирано присъствие и изказване в нарушение на ИК на
откриване на завод за авточасти ВОС в с.Баховица, осъществено на 26.09.2019г.;
нерегламентирано присъствие и изказване в нарушение на ИК на Откриване на
фестивала „Младите в театъра“ в ДТ Ловеч на 02.10.2019г.; нерегламентирано присъствие
в нарушение на ИК и ЗЗДет. На Вечер на поезията в КДК Ловеч на 03.10.2019г.; нерегламентирано
присъствие в нарушение на ИК и ЗПУО в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ кв.Гозница с
група кандидат-съветници от листата на ГЕРБ на 03.10.2019г.; нерегламентирано
присъствие и предизборна изява в нарушение на ИК на представянето на книгата
„Без заглавие“ на Н.К. в КДК Ловеч на 07.10.2019г.
С Решение №119-МИ/11.10.2019г. на ОИК-Ловеч, с
12 гласа „За“ и 0 „Против“ е отхвърлила жалбата на С. като неоснователна и
недоказана. Това решение е обявено на 11.10.2019г. в 19.00часа на
информационното табло на ОИК-Ловеч.
Срещу решението е подадена жалба от С.
пред ЦИК, като последната с Решение №1415-МИ/16.10.2019г. е отхвърлила жалбата
по смисъла на чл.53 ал.4 изр.второ от ИК. Решението на ЦИК е публикувано на
16.10.2019г.
С жалба, подадена на 21.10.2019г. по
ел.поща в Административен съд Ловеч, П.С. обжалва Решение №119-МИ/11.10.2019г. на ОИК-Ловеч, с доводи за неговата незаконосъобразност.
Счита, че кандидата за кмет от ПП ГЕРБ К. М е извършила нарушение на ИК с
нерегламентирано присъствие на пет събития, което представлява предизборна
агитация по смисъла на §1 т.17 от ДР на ИК. Направено е искане за отмяна на
решението на ОИК-Ловеч е връщане преписката за разглеждане в законоустановения
срок преди изборния ден.
Настоящият състав на Административен
съд Плевен намира подадената жалба за подадена в срок, но недопустима за
разглеждане по същество, по следните съображения:
На първо място, при постановяване на
оспореното решение ОИК – Ловеч е
упражнила своите правомощия по чл.87 ал.1 т.22 от ИК и с постановения отказ да
уважи сигнала е преценила липса на нарушения на ИК. Упражняването на
правомощията по чл.87 ал.1 от ИК от страна на общинската избирателна комисия,
не е поставено в зависимост от наличието
на сигнал, включително и от други органи. По аргумент от това други лица,
включително такива заявили участие в произвеждането на изборите за общински
съветници или подали сигнал, нямат качеството на страна в образуваното
административно производство и не са активно легитимирани на това основание да
оспорват формирания акт на ОИК.
Съгласно изричната препращаща
разпоредба на чл.498 от ИК, правоотношенията по
реализиране на административно-наказателната отговорност са предмет на общата
регулация, регламентирана в ЗАНН.
В Изборния кодекс
само са уредени материалните състави на административните нарушения,
предвидените за тях наказания и органите, конкретизирани в чл.496
и чл.497,
компетентни да ги установят и да издадат наказателните постановления.
Постановявайки решение за отхвърляне, ОИК, респ.ЦИК по същество е отказала да
започне въз основа на подадения сигнал административно-наказателно производство
по част трета от кодекса. В това производство, подателят на сигнала няма
качеството на страна, тъй като целият административно-наказателен процес е
властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия,
налагана по административен ред. Реализирането на държавната репресия не е
поставено в зависимост от изразената воля на лица, извън субектите, изрично
овластени от позитивното право да определят и да налагат конкретизирана
юридическа санкция. Целта на административните наказания, ясно прогласена в чл. 12 от ЗАНН е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите лица. Именно поради това законодателят с последното изречение на чл.
496, ал. 1 ИК е овластил съответната комисия да съставя акт за установяване
на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само
уведомителен ефект, без да пораждат право на заявителя на участие в
административно-наказателното производство, включващо и право да обжалва отказ
да се започне такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от
нарушението, то законодателят е ограничил правата им с нормата на чл.45
ал.1 от ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинени
вреди. Ето защо качеството на С. *** и
редови избирател не я прави заинтересована страна в производството проведено по
неин сигнал. В този смисъл Определение № 11471/02.11.2015г. на ВАС по адм. дело
№ 12502/2015г., ІV о.; Решение № 3597/23.03.2017г. на ВАС по адм. дело №
3272/2017г., ІV о.
В разглеждания случай липсват активно
легитимирани лица, които да притежават законово защитен правен интерес от
обжалване на поставеното решение на ОИК – Ловеч. Съгласно чл.147 от АПК, право
да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения. Правният интерес е понятие, което се свързва с призната
от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и
законни интереси. В съдебната практика и теорията е трайно установено
разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. За да
е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен
акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването на щета от
изпълнение на административния акт. Правният интерес трябва и да е
непосредствен, т.е. административният акт трябва да засяга правната сфера на
оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава
задължения за жалбоподателя. Наличието на правен интерес от оспорването,
породен от засягане по негативен начин правната сфера на конкретния оспорващ
субект, е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на всеки
административен акт.
Предвид изложеното, не се установява
обжалваното решение на ОИК – Ловеч да засяга пряко и негативно правната сфера
на П.С., при което жалбата на последната е недопустима за разглеждане по
същество и на това основание.
Ето защо, жалбата на С. следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че постановеният в това производство съдебен акт не подлежи на
инстанционен контрол.
В чл.58 ал.3 от ИК, към който препраща чл.88
ал.2 от ИК, не е посочено, че определенията за прекратяване на производството
поради недопустимост на жалбата срещу решенията на ЦИК, респективно на ОИК в
хипотезата на чл.88 ал.1 от ИК са окончателни. Същевременно обаче в чл.58 и
чл.88 от ИК липсва препращане към АПК относно реда на обжалване. С оглед
предметния обхват на изборния кодекс, липсата на изрично препращане към реда на
АПК при разглеждане на жалби срещу актове на ЦИК и ОИК и законодателното
решение за окончателност на съдебното решение, установената съдебна практика
безпротиворечиво приема, че в хипотезата на чл.58 ал.3 от ИК необжалваеми са всички
съдебни актове.
Воден от горното, тричленен състав на
Административен съд Плевен
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Г.С. ***, в
качеството на жител *** и редови избирател, против Решение №119-МИ от
11.10.2019г. на Общинска избирателна комисия-Ловеч, след постановяване на
Решение №1415-МИ/16.10.2019г. на ЦИК за отхвърляне по смисъла на чл.53 ал.4
изр.второ от ИК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 1193/2019 г. по описа на
Административен съд - Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи по телефон, респ. факс на
страните, за което да се изготви протокол, както и да се обяви на интернет
страницата на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2. /п/