Решение по дело №41/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Русе, 05.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 26 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИНА РАЙЧЕВА
	ЙЪЛДЪЗ АГУШ

при секретаря            НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                 и с участието на прокурора         ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА             като разгледа докладваното от              съдия РАЙЧЕВА                                       КАН дело № 41 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г., гражданин на Република Молдова, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.П. ***, против Реше­ние № 873 от 03.12.2019 г., постановено по АНД № 1412/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000779 от 24.06.2019 г. на началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С потвърденото постановление на касационния жалбоподател за нарушение на чл.12, § 27, буква „а, т.“ii“ от Приложение „Контролен уред“ на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 год., на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на закона, като сочи подробни доводи в подкрепа на наведените основания за порочност на съдебния акт. Позовава се и на приетото в съдебни решения на АдмС-Русе, както и на разпореденото в текстове на заповед №РД-08-4/04.03.2014 г., издадена с цел уеднаквяване работата на служителите от териториалните структури на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

         Ответникът по касационната жалба – ОО АА - Русе не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като изрично изтъква, че съществено би било онова процесуално нарушение, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице, каквото в случая не е налице.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши задължителната проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Фактическата обстановка, нарушението по ЗАвПр и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени, в който смисъл настоящата инстанция напълно споделя съображенията на районния съд. При установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд правилно е установил фактическата обстановка, като касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства в противна насока. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано, като предвиденото за него наказание законодателят сочи в абсолютен размер. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни, по-конкретно относно допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето и връчването на АУАН, и издаването на НП без изготвени преводи на тези документи.  Съдът изтъква съображения, позовавайки се на общностна норма чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, като правилно е цитирал изключението от приложното поле на тази директива за случаите на санкциониране на леки нарушения от орган извън съдебната система, когато това санкциониране може да бъде обжалвано пред съд. същинското наказателно производство. Позовава се на безспорно упражненото право на защита на наказаното лице чрез ангажиране на адвокат за съдебното обжалване. Така мотивиран, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното пред  него НП.

Решението на РС – Русе е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд.

Спор по установените в административната фаза на производството факти не се формира при съдебното обжалване, както пред районен, така и пред административния съд. Липсата на документ за назначен преводач не е нарушила правото на защита на наказаното лице, тъй като той го е упражнил в пълен обем, при спазване на процесуалните срокове за това чрез подаване на жалба срещу самото постановление до районния съд и до касационна инстанция в изискуемите от българското законодателство срокове. По делото на РРС, на л.8, е представено писмено пълномощно от касационния жалбоподател за представляващия го адвокат, написано на български език в деня на издаване на НП, без писмен превод на същото, като защитникът не сочи доказателства по твърдението, изтъкнато в касационната жалба, че е ползван преводач при ангажиране на адвокатска защита. За да се приеме, че липсата на превод съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, следва да са наведени доводи за наличието на доказателства, оборващи установените от контролните органи факти. Позоваването на наличието на такива доказателства не е направено нито в жалбата до районния съд, нито при касационното оспорване. При необорените с допустими доказателства данни, че наказаното лице е разбрало обвинението, позоваването на относимата по случая уредба от общностното право,  констатациите на въззивната инстанция за упражнено в пълен обем право на защита, са обосновани и правилни. 

Към изложените от районния съд съображения, настоящият състав счита, че в нормативната разпоредба – чл.84 ЗАНН, препращаща към правилата по НПК,  законодателят не е предвидил в изчерпателно изброените случаи, задължително участие на преводач в административнонаказателното производство.

Позоваването на текстове от вътрешно-служебна заповед за уеднаквяване работата на служителите от агенцията, не обосновава различни изводи, тъй като тя има отношение към изпълнение на служебните им задължения и не представлява приложимото право.

Направената служебна проверка в рамките на разпореденото с чл.218 АПК, не сочи наличието на пороци в обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му. То като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд

                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 873 от 03.12.2019 г., постановено по АНД № 1412/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000779 от 24.06.2019 г. на началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Решението е окончателно.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                            

                                                                            2.