№ ***6
гр. ***, 16.01.***0***3 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
***0******36***0*** по описа за ***0****** година
Предявени са шест обективно съединени положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 4****** от ГПК, във вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 4****** от
ГПК, във вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. *** от ТЗ – по отношение на
претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна
квалификация чл. 4******, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва за
периода от 05.06.***019 г. до 1***.03.***0***0 г.; с правна квалификация чл. 4******,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение
на претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 14.05.***0***0 г. до
***0.10.***0***0 г.; с правна квалификация чл. 4******, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 1***4,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на
дължими такси и с правна квалификация чл. 4******, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 1***4,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на
дължими нотариални такси.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “*** АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ”***” № ***60, представлявано от
Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и М.В. - прокурист, чрез пълномощника – адв. Х. И. от
САК, със съдебен адрес: гр. ***, ул. ”***” № 8, ет. 4 срещу Ф. Х. Х., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. ***, ул. П.П.” № 44, ет. 3, ап. 3.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
*** от 05.01.***018 г. на ответника в качеството му на кредитополучател бил предоставен
кредит в размер на *** лв. за текущи нужди, като кредитополучателят се задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор. В съответствие с договора, ответникът усвоил предоставените парични средства в
размер *** лв., по разплащателна сметка: IBAN: *** *** *** *** *** 01, разкрита на негово
име, като средствата по кредита били усвоени изцяло на 05.01.***018 г. Месечната падежна
дата била 5-то число на месеца, а ако падежът на погасителната вноска съвпаднел с
1
неприсъствен ден, тя следвало да бъде направена в последния работен ден преди падежа,
като общият брой на погасителните анюитетни месечни вноски, включващи лихва и
главница бил 84, а крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви
бил до 05.01.***0***5 г. Ищцовото дружество твърди, че по силата на чл. 3, ал. 1 от
Договора за усвоения кредит, ответникът в качеството му на кредитополучател дължал
променлива лихва, представляващ сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 8.937% пункта. За референтен лихвен процент се ползвал 6-
месечен Софибор, който бил фиксинг на необезпечени депозити в български левове,
предлагани на българския междубанков пазар, като се изготвял за набор от срочност в 11.00
ч. /местно време/ всеки работен ден, като средната величина от котировките „продава“,
продадени от представителна група банки. Индексите се котирали за вальор „спот“ /два
работи дни/ за всички срочности, освен овърнайт, и при конвенция „реален брой изминтати
дни / ***“. Фиксинг на Софибор се публикувал всеки работен ден за Република България на
сайта на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА на www.bnb.bg. Съгласно чл. 3, ал. 3, банката
обявявала в банковите си салони и на своя интерент сайт /www.postbank.bg/ актуалните нови
стойности на ползвания 6М Софибор, както и всяка последваща стойност за посочените
дати. В случай, че обявената стойност на индекса 6М Софибор била отрицателна, то при
определяне на годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на
договора, през който това обстоятелство било налице, референтиия лихвен процент щял да
се приема и прилага със стойност 0%. Твърди, че дължимите лихви се начислявали от датата
на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се считала датата на
заверяване на банковата сметка. Ищцовото дружество излага, че годишния процент на
разходите по кредита бил в размер на 10.90 процента, както и че в чл. ***, ал. *** от
Договора за потребителски кредит страните уговорили и дължимостта на такси и
комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на
разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита, като подробно в чл. 5 от
договора било посочено и дължимите за кредитния продукт месечни такси. Ищцовото
дружество сочи, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, ответника дължал лихва за времето на забава
/мораторна лихва/ върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто
размер се определя от Министерски съвет /по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски
кредит/. Излага се, че ответникът не изпълнил договорните си задължения по чл. 4, чл. 7 и
чл. 8 от Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018г., а именно: не бил
заплатил на „*** АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и
падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не бил заплатил дължимите
лихви /неустойки/ за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната
лихва за забава, съгласно чл. 9; не бил заплатил дължимите по процесния договор такси.
Ищцовото дружество излага, че поради неизпълнение на договорните условия, а именно
неплащане на месечна вноска с падеж 05.06.***019 г. и на основание чл. 14 от договора във
връзка с чл. 60 ЗКИ банката обявява целия остатък по кредита за предсрочно изискуем без
да се прекратява действието на договора. До кредитополучателя била изпратена Покана чрез
ЧСИ Даниела Златева с peг. № 876 и район на действие ОС - ***, изпратена на посочения в
договора адрес, връчена на 01.07.***0***0 г.
Ищцовото дружество на основание чл. 417 от ГПК поискало издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на която да бъде осъден длъжникът
Ф. Х. Х. да им заплати следните суми: *** ***.*** лв., представляващи главницата по
договор за Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г.; *** ***.51 лв. -
възнаградителна лихва за периода 05.06.***019 г. до 01.07.***0***0 г.; ******3.77 лв. -
мораторна лихва за периода 05.06.***019 г. до 1***.03.***0***0 г.; 1 ***36.56 лв. -
мораторна лихва за периода 14.05.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г.; 145.00 лв. - такси за
периода от 06.06.***019 г. до ***1.10.***0***0 г. и 90.00 лв. нотариални такси за периода от
2
04.03.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от ***6.10.***0***0 г. до окончателното й изплащане. След образуване на
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца
възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват шест положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 4******, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, като молят
съда да признае за установено, че Ф. Х. Х., с ЕГН ********** дължи на “*** АД, с ЕИК ***
сумите от *** ***.*** лв. - главница, представляваща дължими суми по Договор за
потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г.; *** ***.51 лв. - възнаградителна лихва за
периода 05.06.***019 г. до 01.07.***0***0 г.; ******3.77 лв. - мораторна лихва за периода
05.06.***019 г. до 1***.03.***0***0 г.; 1 ***36.56 лв. - мораторна лихва за периода
14.05.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г.; 145.00 лв. - такси за периода от 06.06.***019 г. до
***1.10.***0***0 г. и 90.00 лв. нотариални такси за периода от 04.03.***0***0 г. до
***0.10.***0***0 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
***6.10.***0***0 г. до окончателното й изплащане.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството. За него се явява процесуален
представител – адв. Й.Й. от САК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство
доказателства счита, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. В представени
по делото писмени бележки излага становище по съществото на спора, като моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Счита, че
безспорно между страните са налице облигационни отношения, възникнали от Договор за
потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г., както и че е представен документ,
установяващ усвояване на разрешената сума в пълен размер още на датата на сключване на
договора. Твърди, че от представеното движение по кредитната сметка на ответника
установява частично разминаване с твърденията в исковата молба, тъй като вноски по
главницата били платени и при и след изискуемостта на кредита, а именно на 05.06.***019
г. – ****** лева; 19.07.***019 г. – ****** лв.; ***.***019 г. – ****** лв., а начислените
лихви се водели задбалансово от 07.05.***019 г. до ***8.05.***019 г., и вече след
06.08.***019 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. С. И. от ШАК, като с
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения
заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на
договора потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове. В
представени по делото писмени бележки излага подробно становище по съществото на
спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г., сключен
3
между “*** АД и ответника Ф. Х. Х. бил предоставен кредит в размер на *** лева за текущи
нужди. Сумата по договора за потребителски кредит била усвоена изцяло на 05.01.***018 г.
Посочената сума следвало да бъде върната на 84 равни месечни вноски в размер на ******
лева, включващи лихва и главница, при срок за погасяване - последната падежна дата,
посочена в погасителния план, неразделна част от договора - до 05.01.***0***5 г. съгласно
чл. 7 от договора. Между страните била договорена падежна дата 5-то число на месеца, а ако
падежът на погасителната вноска съвпаднел с неприсъствен ден, тя следвало да бъде
направена в последния работен ден преди падежа съгласно чл. 7 и чл. 8 от договора. В чл. 3
от сключения договор бил договорен променлив лихвен процент, който бил формиран от
стойността на референтния лихвен процент /6 месечен Софибор/ плюс договорна надбавка в
размер на 8.937 %. В разпоредбата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит
са предвидени в тежест на кредитополучателя такса за разглеждане на искане за кредит в
размер на *** лв. и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителския кредит в размер на *** лв. В чл. 9 от договора за потребителски кредит е
предвидено обезщетение за просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита за времето на забава върху просрочените суми, в размер
на законната лихва за забава. Според чл. 14 от процесния договор при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита
за изцяло и частично предсрочно изискуем, а съгласно договореното в чл. 19 от процесния
договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в договора.
След усвояването на кредита, кредитополучателят платил следните суми, както
следва: на 0***.0***.***018 г. – *** лв., на ***0.0***.***018 г. – *** лв., на 16.03.***018 г.
– *** лв., ***4.07.***018 г. – *** лв., ***8.08.***018 г. – *** лв., ***3.11.***018 г. – *** лв.,
07.1***.***018 г. – *** лв., 07.01.***019 г. – *** лв., ***8.05.***019 г. – *** лв.,
05.06.***019 г. – *** лв., 19.07.***019 г. – *** лв. и на ***.***019 г. – ***.00 лв. или всичко
в общ размер на 5 330.00 лв.
Поради неизпълнение на договорните условия, а именно преустановяване
плащанията на месечна вноска с падеж 05.06.***019 г. по кредита, “*** АД обявила кредита
за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора на основание чл. 14 от
договора във връзка с чл. 60 ЗКИ, като за това обстоятелство ответникът бил уведомен с
покана с Вх. № 05***85/***4.0***.***0***0 г. чрез ЧСИ Даниела Златева с peг. № 876, с
район на действие ОС - ***, съдържаща изявление, че от датата на получаване на писмото от
страна на ответника – кредитополучател кредита се счита за предсрочно изискуем. Поканата
за предсрочна изискуемост била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление на 01.07.***0***0 г. на посочения в договора адрес, а именно в
гр. ***, ул. „П.П.“ № 44, ет. 3, ап. 3, за което била съставена разписка. По този начин
кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като
длъжникът бил поканен в 7-дневен срок да погаси изцяло задълженията си по кредита, но
изпълнение не последвало.
Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от
банката заявление било образувано ЧГД № ******/***0***0 г. по описа на ШРС. По
същото в полза на “*** АД били издадени Заповед за изпълнение № ***60
179/***8.10.***0***0 г. и изпълнителен лист № ****** от ***8.10.***0***0 г. за *** лева,
представляващи главницата по Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г.;
*** ***.51 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.06.***019 г. до 01.07.***0***0 г.;
******3.77 лв. - мораторна лихва за периода 05.06.***019 г. до 1***.03.***0***0 г.; 1
***36.56 лв. - мораторна лихва за периода 14.05.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г.; 145.00
лв. - такси за периода от 06.06.***019 г. до ***1.10.***0***0 г. и 90.00 лв. нотариални такси
4
за периода от 04.03.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ***6.10.***0***0 г. до окончателното погасяване на задължението и
направените по заповедното производство разноски. Тъй като ответникът не е бил намерен
на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 4***, ал. 1,
т. *** от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на вносна бележка за
заплатена държавна такса, Нотариално заверено пълномощно peг. № 40*** и peг. № 403,
том 1, акт 49 от ***4.01.***019 г. на нотариус Маргарита Гечева, № 303 в регистъра на НК
/заверено копие/; Нотариално заверено пълномощно peг. № 3***06 и per. № 3***07, том ***,
№ 107 от 18.05.***017 г. на нотариус Петьо Петров, № 533 в регистъра на НК; заверено
копие от Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г.; заверено копие на
Погасителен план към Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г.; заверено
копие на Банково бордеро № 6568756/05.01.***018 г. за усвояване на кредита; заверено
копие на Покана чрез ЧСИ Даниела Златева с peг. № 876 и район на действие ОС – ***;
заверено копие на пълни данни за лицето Ф. Х. Х.; заверено копие на Справка за актуално
съС.ие на действащите трудови договори на Ф. Х. Х. към дата 18.07.***0***0 г.; заверено
копие на Параметрична справка за движението по кредитната сделка; заверено копие на
Извлечение от разплащателна сметка с ГО AN: ***; Товарителница на СПИДИ с бар код 1-
************7575-008000***70******13/***1.0***.***0****** г., както и материалите,
приложени по ч. гр. дeло № ******/***0***0 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че по
счетоводни данни на ищцовото дружество от страна на ответника Ф. Х. Х. били платени
следните суми, както следва: на 0***.0***.***018 г. – *** лв., на ***0.0***.***018 г. – ***
лв., на 16.03.***018 г. – *** лв., ***4.07.***018 г. – *** лв., ***8.08.***018 г. – *** лв.,
***3.11.***018 г. – *** лв., 07.1***.***018 г. – *** лв., 07.01.***019 г. – *** лв., ***8.05.
***019 г. – *** лв., 05.06.***019 г. – *** лв., 19.07.***019 г. – *** лв. и на ***.***019 г. –
***.00 лв. или всичко в общ размер на 5 330.00 лв. С посочените суми били погасени общо
16 бр. погасателни вноски, от които *** *** лева -главница, ***.*** лева - лихви,
застраховки – ***.***4 лева и такси – *** лева. Вещото лице заключава, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК –
***0.10.***0***0 г. и понастоящем, задълженията на ответника по Договор за
потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г. били следните: *** ***.*** лева -
главницатата по Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г., *** *** лева –
неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.06.***019 г. до
01.07.***0***0 г.; *** лв. - обезщетение за забава на просрочени плащания по чл. 9 от
процесния договор за периода от 05.06.***0***0 г. до ***6.10.***0***0 г., с изключване на
периода от 13.03.***0***0 г. до 14.07.***0***0 г. съгласно ЗМДВИП и *** лева – дължими
такси.
По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която
шрифтът в процесния договор, ведно с условия към него, предоставени на вещото лице е
както следва: текста, с който е отпечатан представения Договор за потребителски кредит №
*** от 05.01.***018 г. /с малки изключения/ е изпълнен с безсерифен шрифт „Calibri“, с
големина на символите 11.8 пункта, а изключенията са както следва:
текстът със съдържание “18000.00”, находящ се в абзаца по “Чл.1 (1)” на стр. 1 в
договора, е изпълнен със серифен шрифт “Times new roman”, с големина на символите
11.8 пункта;
текстът със съдържание “нетното изражение на официалната минимална работна
заплата, актуална към датата на превода”, находящ се в последния абзац на стр. 4 в
5
договора, е изпълнен с безсерифен шрифт “Calibri”, с големина на символите 10.8
пункта;
текстът със съдържание “’’*** АД:, “Моето банкиране”, “Моето семейство”, “Моето
предимство”, “Моят престиж” и “Супер сметк@””, находящ се в последния абзац на
стр. 4 в договора, е изпълнен с безсерифен шрифт “Calibri”, с големина на символите
10.6 пункта.
Текстът със съдържание “Погасителен план по кредит” на стр. 1 в представения
“Погасителен план”, явяващ се заглавие на документа, е изпълнен с безсерифен шрифт
“Arial”, с големина на символите 10.6 пункта. Текстът, с който са отпечатани шаблонните
/бланковите/ данни по вертикала, започващи с “Кредитополучател:” и завършващи със
“Салдо по редовната главница:”, текста “Дата на изготвяне” и текста “05.01.***018
***:***:46” в горната част на всяка страница на представения “Погасителен план”, са
изпълнени с безсерифен шрифт “Arial narrow”, с големина на символите 9.0 пункта. Всички
останали текстове в представения “Погасителен план” персонализиращите
/обстоятелствените/ данни в горната част на всяка страница, табличните данни и
реквизитите за подписите на страните, са изпълнени с безсерифен шрифт “Arial”, големина
на символите 9.1 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “*** АД, с ЕИК *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството
му на кредитор срещу ответника Ф. Х. Х. в качеството му на длъжник, на заповед № ******
от ***8.10.***0***0 г. по ч. гр. д. № ******/***0***0 г. по описа на ШРС, и след
връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 4***, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 4******,
ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената
тежест, на основание чл. ***4, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч. гр. д. № ******/***0***0 г. на ШРС, представените писмени документи
в настоящото исково производство и заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 05.01.***018 г. между “*** АД и
ответника Ф. Х. Х. Договор за потребителски кредит № ***.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и
в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
6
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 05.01.***018 г. процесната
сума, възлизаща на *** лева, е отпусната на заемателя, която изцяло е била усвоена. Не
съществува спор между страните, че “*** АД е изпълнило задължението си по договора за
кредит, а Ф. Х. е забавил плащането на част от падежните вноски, като последното плащане
е постъпило на ***.***019 г., като след ***.***019 г. не са постъпвали плащания по
кредита, а крайната падежна дата на кредита е била 05.01.***0***5 г., което се доказа и чрез
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Доказа се, чрез
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че с внесените от
заемателят парични суми в общ размер на 5 330.00 са били погасени 16 бр. погасителни
вноски, както и че ищецът упражнил уговореното в договора свое преобразуващо право да
обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е бил
уведомен. Установи се, че “*** АД отправило покана до Ф. Х. на адреса, посочен в
сключения договор, както и че поради отсъствието на последния, ЧСИ приложил нормата на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това уведомление следва да се счита за извършено, предвид
предоставената на ЧСИ удостоверителна власт. В този смисъл е константната съдебна
практика по въпроса и по-конкретно Решение № 86 от ***7.10.***0***0 г. на ВКС по т. д.
№ ***118/***019 г., І т. о., Решение № 148 от 0***.1***.***016 г. на ВКС по т. д. №
***07***/***0*** г., І т. о., Решение № 605***9 от 06.10.***0***1 г. на ВКС по т. д. №
************/***0***0 г., І т. о., които са постановени по реда на чл. ***90 от ГПК. Поради
това следва да се счита, че ответника бил уведомен за упражненото от банката потестативно
право на 01.07.***0***0 г.
В изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи, настоящият състав назначи по делото съдебно-графична експертиза.
Съобразно заключението по същата, съдът намира, че сключения на 05.01.***018 г. между
„Юробанк България“ АД и Ф. Х. Х. договор за потребителски кредит е нищожен. В случая е
нарушена нормата на чл. 10 от закона, според която договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 1***, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Доказа се,
чрез заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, че шрифтовете, с които са
изписани договорът и общите условия към него е изпълнен с безсерифен шрифт „Calibri“, с
големина на символите 11.8 пункта, а изключенията са както следва: текстът със съдържание
“18000.00”, находящ се в абзаца по “Чл.1 (1)” на стр. 1 в договора, е изпълнен със серифен
шрифт “Times new roman”, с големина на символите 11.8 пункта; текстът със съдържание
“нетното изражение на официалната минимална работна заплата, актуална към датата на
превода”, находящ се в последния абзац на стр. 4 в договора, е изпълнен с безсерифен
шрифт “Calibri”, с големина на символите 10.8 пункта; текстът със съдържание “’’*** АД:,
“Моето банкиране”, “Моето семейство”, “Моето предимство”, “Моят престиж” и “Супер
сметк@””, находящ се в последния абзац на стр. 4 в договора, е изпълнен с безсерифен
шрифт “Calibri”, с големина на символите 10.6 пункта. Вещото лице заключава също, че
текстът със съдържание “Погасителен план по кредит” на стр. 1 в представения
“Погасителен план”, явяващ се заглавие на документа, е изпълнен с безсерифен шрифт
“Arial”, с големина на символите 10.6 пункта, а текстът, с който са отпечатани шаблонните
7
/бланковите/ данни по вертикала, започващи с “Кредитополучател:” и завършващи със
“Салдо по редовната главница:”, текста “Дата на изготвяне” и текста “05.01.***018
***:***:46” в горната част на всяка страница на представения “Погасителен план”, са
изпълнени с безсерифен шрифт “Arial narrow”, с големина на символите 9.0 пункта. От
заключението на изготвената съдебно-графична експертиза е видно, че всички останали
текстове в представения “Погасителен план” персонализиращите /обстоятелствените/ данни
в горната част на всяка страница, табличните данни и реквизитите за подписите на страните,
са изпълнени с безсерифен шрифт “Arial”, големина на символите 9.1 пункта. Следователно
в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото както
договора за потребителски кредит, така и общите условия към него са били съставени с
текст с размер шрифт по-малък от 1*** pt. Доколкото отклонението е съществено, особено
по отношение Погасителния план към договора за кредит /с 3 пункта под изискуемата
големина на шрифта/ се налага извода, че за потребителя е било невъзможно да се запознае с
клаузите на договора без затруднение. Според изрично предвиденото от страните,
Погасителния план е неразделна част от договора и несъобразяването с нормата на чл. 10 от
ЗПК при изписването му, следва да се приеме за нарушение на същата.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК на основание чл. ****** от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
бъде обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. ***3 от ЗПК предвижда, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че Ф.
Х. платил на банката сума в размер на 5330.00лв. за погасяване на задълженията му. Чистата
стойност на кредита в случая възлиза на *** лв. Т. е., след приспадане на платената от
ответника сума, същият дължи връщане на главница в размер на 1*** *** лева. Ето защо,
следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „Юробанк
България“ АД от Ф. Х. Х. за парична сума в размер на 1*** *** лв., представляващо
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума Договор за потребителски
кредит № *** от 05.01.***018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
***6.10.***0***0 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до
пълния предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни
лихви, обезщетение за забава и такси. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 507.73 лв. и по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на *** лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Х. Х., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. ***, ул. П.П.” № 44, ет. 3, ап. 3 и „*** АД с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, адрес
на управление: гр. ***, район Витоша, ул. „***” № ***60, представлявано от Д.Б.Ш. и
М.И.В., че съществува вземане на „*** АД от Ф. Х. Х. в размер на 1*** *** лева
/дванадесет хиляди шестстотин и седемдесет лева/, представляващо задължение на заемател
8
за връщане на отпусната парична сума по Договор за потребителски кредит № *** от
05.01.***018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***6.10.***0***0 г., за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК № ***60179/***8.10***.***0***0 г. по ч. гр. дело № ******/***0***0 г. по
описа на Районен съд – ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за
установено съществуването на вземането за парична сума в размер над 1*** *** лв. до
*** ***.*** лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** АД гр. *** срещу Ф. Х. Х., с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. *** от ТЗ
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на „*** АД от Ф. Х. Х. в
размер на *** *** лв. /две хиляди петдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/,
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 05.06.***019 г. до
01.07.***0***0 г., по Договор за потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г., сключен
между страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № ***60179/***8.10***.***0***0 г. по ч. гр. дело №
******/***0***0 г. по описа на Районен съд – ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** АД гр. *** срещу Ф. Х. Х., с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на „*** АД от Ф. Х. Х. в
размер на ****** лв. /***/, представляващо задължение за плащане на мораторна лихва, за
периода 05.06.***019 г. – 1***.03.***0***0 г. по Договор за потребителски кредит № *** от
05.01.***018 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № ***60179/***8.10***.***0***0 г.
по ч. гр. дело № ******/***0***0 г. по описа на Районен съд – ***, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** АД гр. *** срещу Ф. Х. Х., с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на „*** АД от Ф. Х. Х. в
размер на 1 ****** лв. /***/, представляващо задължение за плащане на мораторна лихва за
периода от 14.05.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г. по Договор за потребителски кредит №
*** от 05.01.***018 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
***60179/***8.10***.***0***0 г. по ч. гр. дело № ******/***0***0 г. по описа на Районен
съд – ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** АД гр. *** срещу Ф. Х. Х., с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на „*** АД от Ф. Х. Х. в
размер на *** лв. /сто четиридесет и пет лева, представляващо задължение за плащане на
дължими такси за периода от 06.06.***019 г. до ***1.10.***019 г. по Договор за
потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г., сключен между страните, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
***60179/***8.10***.***0***0 г. по ч. гр. дело № ******/***0***0 г. по описа на Районен
съд – ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** АД гр. *** срещу Ф. Х. Х., с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 4******, ал. 1 вр. чл. 1***4, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на „*** АД от Ф. Х. Х. в
размер на 90.00 лв. /деветдесет лева/, представляващо задължение за плащане на
нотариални такси за периода от 04.03.***0***0 г. до ***0.10.***0***0 г. по Договор за
потребителски кредит № *** от 05.01.***018 г., сключен между страните, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
9
***60179/***8.10***.***0***0 г. по ч. гр. дело № ******/***0***0 г. по описа на Районен
съд – ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф. Х. Х., с ЕГН ********** да заплати на „*** АД гр. *** направените в
настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 507.73 лв. /петстотин и седем лева и седемдесет и три стотинки
стотинки/.
ОСЪЖДА Ф. Х. Х., с ЕГН ********** да заплати на „*** АД гр. ***, направените
деловодни разноски по ч. гр. дело № ******/***0***0 г. по описа на Районен съд – ***,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на *** лв. /***/.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10