Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 14.08.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Ирена И.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 2853 по описа на съда за 2018г. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е
образувано след като с решение № 145/27.06.2018г. по в.гр.д. № 180/2018г. по
описа на Окръжен съд – Добрич е обезсилено решение № 51/15.01.2018г. по гр.д. №
2049/2017г. на Добричкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният
от И.С.В. с ЕГН ********** *** против ЧСИ С. С. с район на действие ДОС, иск за
осъждане на ЧСИ да заплати на В. сума от 998 лева, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване от неправомерно действие на съдебния изпълнител -
изплащане на сумата от 998 лева в полза на Национална агенция по приходите,
като делото е върнато на районния съд за разглеждане от друг състав на съда на
предявения от И.С.В. с ЕГН ********** *** е предявила против ЧСИ С. С. с рег. N
739 на КЧСИ, район на действие - ОС – Д., град Д., пл. ”***” ***, ет. ***, иск
на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 и сл.
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 998 лева, съставляваща
обезщетение за причинени на ищцата като взискател по изп. дело 20137390400185
имуществени вреди, следствие неправомерното бездействие на ответника,
изразяващо се в неразпределяне и неизплащане своевременно на постъпилата на
05.02.2014г. по изпълнителното дело сума в размер от 998 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 05.02.2014г., до окончателното
изплащане.
С определение № 789 от 18.09.2019г. по
вз.ч.гр.д. № 599/2019г. по описа на Окръжен съд - Добрич е отменено определение
от открито заседание на 05.07.2019г. по настоящото дело и на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК е допуснато изменение – увеличение в размера на предявения от И.С.В.
срещу С. Р. С. осъдителен иск за парично вземане от обезщетение за вреди от 998
лева на 2 983 лева.
В първоначалната искова молба, по която
е образувано гр.д.№ 2853/2018г., са изложени следните обстоятелства,у относими
към настоящия иск: По повод изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 10578/2011г.
на Районен съд - Варна в полза на кредитора И.С.В. от срещу солидарните
длъжници В.С.Д. и С. В. Д., е образувано изп.д.№ 20117130400226 по описа на ЧСИ
Л. Н. Т. с район на действие Окръжен съд - Варна. Предмет на изпълнителния
титул е парично притезание - сума от 4 822 лева - главница по запис на заповед
от 14.01.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.07.2011г. до окончателното плащане, както и съдебно - деловодни разноски от
96,40 лева – държавна такса и 30 лева – адвокатско възнаграждение. По молба на
взискателката В. вх.№ 01016/14.03.2013г. делото е изпратено на ЧСИ С. С. с
район на действие Окръжен съд - Добрич за продължаване на изпълнителните
действия чрез осъществяване на принудително изпълнение спрямо недвижим имот - собственост
на длъжника С. В. Д., находящ се в Ш. На 28.03.2013г. ЧСИ С.С. е образувал
изп.д.№ 20137390400185. След това взискателят е представил още два изпълнителни
листа – изпълнителен лист от 23.03.2015г., издаден по в.гр.д. 734/2014г. по
описа на ДОС за разноски в размер на 373 лева и изпълнителен лист от
21.03.2016г., издаден по в.гр.д. № 471/2015г. по описа на ДОС и по в.гр.д.№
54/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна за общата сума от 769,62 лева –
съдебни разноски. От датата на образуване на изпълнителното дело до подаване на
исковата молба е събрана сумата от 10 693,99 лева, в т.ч. доброволно
платените от длъжника В. Д. 1000 лева и сумата от 9 693,90 лева, получена
от проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника С. Д.
Тази сума е била предмет на две разпределения, които са били отменени по жалба
на взискателя. Първото е извършено с Протокол от 05.08.2014г. и е отменено с
решение по в.гр.д.№ 734/2014г. по описа на ДОС, като с решението съдът е дал
изрични указания за извършване на ново разпределение. Такова е извършено с
Протокол от 11.05.2015г. и то също е отменено с решение по в.гр.д.№ 471/2015г.
по описа на ДОС, частично изменено с решение на АС – Варна по в.гр.д.№
54/2016г., като и извършено от съда разпределение. Относно доброволно платената
сума от 1000 лева е посочено, че тя е внесена по банковата сметка на ЧСИ Л.Т.
на 10 равни вноски по 100 лева, извършени на следните дати: 20.03.2013г.,
19.04.2013г., 20.05.2013г., 20.06.2013г., 19.07.2013г., 20.08.2013г.,
20.09.2013г., 21.10.2013г., 22.11.2013г. и 20.12.2013г. Първата вноска е
направена преди датата на преобразуване на делото пред ЧСИ С. С., а останалите
девет – след тази дата. На 05.02.2014г., след като ответникът е извършил
поредица от процесуални действия за събиране на дълга, длъжникът С.Д. е подал
декларация, с която заявил, че е извършил доброволно плащане по делото на
сумата от 1000 лева, на 10 вноски в периода 20.02.2013г. – 20.12.2014г. В
последствие ЧСИ Л. Т. превела сума в размер от 998 лева по сметката на ЧСИ С. С.
– наредена е на дата 05.02.2014г. и е постъпила по сметката на ответника на 05
или 06 февруари 2014г. Разпределение на тази сума не е било извършено до
подаване на исковата молба /06.03.2017г./; съставените три протокола – от
05.02.2014г. за сума от 734,15 лева, от 03.04.2014г. за сума от 60 лева и от
04.04.2014г. за сума от 203,85 лева, не съставляват завършен акт. Предвид това
взискателят е поискал сумата да бъде разпределена с молба вх.№ 01743 от
29.03.2016г., което не е било извършено и тъй като тя е била налична по
сметката на ЧСИ, ищцата е претендирала да й бъде изплатена, с оглед недопускане
на неоснователно обогатяване. С молба от 28.03.2017г., по повод указание на
съда по гр.д.№ 2979/2017г. по описа на Районен съд – Варна, преди изпращането
му по възражение за местна неподсъдност на Районен съд – Добрич, ищцата е
уточнила претенцията си за сумата от 998 лева като обезщетение за вреди,
причинени от неправомерното бездействие на ЧСИ, изразяващо се в това, че не е
изпълнил на дата 05.02.2014г. служебното си задължение да изплати на взискателя
посочената сума
Ответникът е представил в срока по чл.
131 от ГПК писмен отговор, с който е оспорил този иск. Изложил е съображения,
че е уведомен за наличието на събраната сума от 998 лева едва с получаването на
декларацията от длъжника на дата 05.02.2014г., на която дата и сумата е
постъпила по сметката му. Но постъпването по сметката на ЧСИ сума не изисква
незабавното й превеждане на длъжника след като по делото е установено наличието
на публични задължения на длъжника, който е извършил плащането. Срокът за
изплащане на дължимите суми по чл. 455, ал. 2 от ГПК е седмодневен и започва да
тече от влизане в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането
на срока по чл. 191, ал. 5 от ДОПК. Ответникът възразява и, че разпределението
следва да бъде извършено в разумен срок с оглед добрите нрави, както и че
липсва сигурност, че взискателят би се удовлетворил от тази сума към сочения момент
на настъпване на увреждането, за да се приеме, че за него е настъпила вреда.
Ответникът е посочил още, че след завеждане на делото е извършено разпределение
на сумата от 1011,19 лева с протокол от 12.05.2017г.
В хода на производството по гр.д.№
2049/2017г. по описа на Районен съд – Добрич, образувано след изпращане на
гр.д.№ 2979/2017г. по описа на Районен съд – Варна по подсъдност, ответникът е
представил протокол за извършено разпределение от 12.05.2017г., в сила от
04.07.2017г., на сумата от 998 лева и натрупаната лихва върху нея в размер на
13,19 лева, или общо 1011,19 лева.
След връщане на делото, преди откритото
заседание, ответникът е представил писмено становище, с което поддържа
направените с отговора възражения, като допълнително е изтъкнал, че сумата е
била доброволно платена от длъжника В.Д., който е имал задължения към НАП,
съгласно представено по делото удостоверение, поради което държавата е била привилегирован
кредитор и сумата, както и лихвите върху нея, са били дължими на НАП. Ищцата е
подала множество идентични молби с вх.№ 1197/18.01.2019г.; № 3511/18.02.2019г.;
№ 3648/20.02.2019г.; № 7055/09.04.2019г.; № 12959/27.06.2019г., в които е
заявила изменение – увеличение на размера на предявения иск от 998 лева на 2
983 лева и е посочила „елементите“ от сбора на претендираните за обезщетяване
вреди като остатъчен непогасен към нея като взискател по изпълнително дело №
20137390400185 дълг от главница в размер от 1 176,33 лева, разноски в
производство по обжалване на изготвено по делото разпределение (по гр.д.№
471/2015г. по описа на ДОС и в.гр.д.№ 54/2016г. по описа на ВАпС) в размер от
769,62 лева, набрани законни лихви върху главницата в два периода – в размер от
417,33 лева и 340,50 лева и внесени от нея авансови такси и разноски за
принудителното изпълнение (в т.ч. по първото изпълнително дело пред ЧСИ Л. Т.)
от 195,45 лева и 83,66 лева. Изтъкнала е, че към 05.02.2014г. сумата е била
неправомерно задържана по сметката на ЧСИ и не е била преведена на нито един от
взискателите по делото, с което се доказва неправомерното бездействие на
ответника, което пряко е повлияло върху своевременното и коректно събиране на
дълга. Посочва също, че към датата на разпределението на сумата от 998 лева, която
не е доброволно платена, а е принудително събрана следствие всички предприети
от нея действия, по изпълнителното дело не е имало актуално удостоверение за
публичните задължения на длъжниците, от което да се установи какъв е характерът
на дълговете, както и, че всички направени от нея разноски по изпълнителното
дело са с цел обезпечаване събираемостта на дълга и представляват разходи по
принудителното изпълнение, довели до събирането на процесната сума, което
означава, че те се ползват с право на предпочтително удовлетворяване на
основание чл. 136, т. 1 от ЗЗД. В този смисъл сумата от 998 лева е следвало да
бъде разпределена още при постъпването й на 05.02.2014г. и то за
удовлетворяване вземането на ищцата, а тъй като това не е направено, за нея са
настъпили вреди, изразяващи се в размера на непогасения остатъчен дълг. Още към
06.06.2014г. по делото е имало достатъчен ресурс за покриване на дълга, но
бездействието на ЧСИ е препречило своевременното му събиране, утежнен е
размерът му, изчерпано е секвестируемото имущество на длъжниците и се е стигнало
до пълната несъбираемост на остатъка от дълга.
В съдебно заседание на 15.03.2019г. по
повод увеличението на иска, предприето от ищцата, ответникът е противопоставил
възражение за изтекла погасителна давност, с оглед твърдението, че увреждането
е от дата 05.02.2014г. По повод уточнителните молби на ищцата в писмено
становище от 23.04.2019г. ответникът е посочил, че извършеното от ЧСИ ново
разпределение след произнасянето на ДОС по в.гр.д.№ 734/2014г. не е увредило
взискателя, защото нейното вземане се е увеличило с размера на начислените за
времето на забавата лихви. Посочено е също, че съдебният изпълнител не носи
отговорност за това, че длъжниковото имущество е изчерпано. Освен това се
позовава и на бездействието на взискателя в проява на активност за събиране на
вземането си. Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК взискателят определя изпълнителния
способ за събиране на вземането. Дезинтересоваността на взискателя за повече от
две години се санкционира с прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Ищцата сама признава, че е била поканена от ЧСИ да посочи
способ за изпълнение. В случая взискателят не е дал на ЧСИ правомощия по чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ, като с молба от 17.05.2017г. е поискал ЧСИ да преустанови
всякакви действия.
Съдът прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, като приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По повод изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 10578/2011г. на Районен съд - Варна в полза на кредитора И.С.В. от
срещу солидарните длъжници В.С.Д. и С. В. Д., е образувано изп.д.№ 20117130400226
по описа на ЧСИ Л. Н. Т. с район на действие Окръжен съд - В. Предмет на
изпълнителния титул е парично притезание - сума от 4 822 лева - главница по
запис на заповед от 14.01.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.07.2011г. до окончателното плащане, както и съдебно - деловодни
разноски от 96,40 лева – държавна такса и 30 лева – адвокатско възнаграждение.
По молба на взискателката В. вх.№ 01016/14.03.2013г. делото е изпратено на ЧСИ
С. С. с район на действие Окръжен съд – Д. за продължаване на изпълнителните
действия чрез осъществяване на принудително изпълнение спрямо недвижим имот - собственост
на длъжника С. В. Д., находящ се в Ш. На 28.03.2013г. ЧСИ Сл.С. е образувал
изп.д.№ 20137390400185. На 17.04.2013г. са присъединени вземания на НАП, както
следва: от С.Д.за сумата от 3727,85 лева въз основа удостоверение с вх. № 02130
от 17.04.2013г. и от В.Д. за сумата от 3702,64 лева въз основа удостоверение с
вх. № 02137 от 17.04.2013г. Взискателят е предявил за събиране в същото
производства задълженията по още два изпълнителни листа – изпълнителен лист от
23.03.2015г., издаден по в.гр.д. 734/2014г. по описа на ДОС за разноски в
размер на 373 лева и изпълнителен лист от 21.03.2016г., издаден по в.гр.д. №
471/2015г. по описа на ДОС и по в.гр.д.№ 54/2016г. по описа на Апелативен съд –
Варна за общата сума от 769,62 лева – съдебни разноски.
На дата 05.02.2014г. ЧСИ Л. Т. е
превела сума в размер от 998 лева по сметката на ЧСИ С. С., с вносител В.Д.. На
същата дата ЧСИ е съставил протокол за извършено погасяване с тази сума на
такси по изпълнението в размер на 735,15 лева, от които взискателят е внесъл
авансово 734,15 лева, които следвало да му бъдат преведени. По-късно – на
03.04.2014г. и на 04.04.2014г. са съставени още два протокола за извършено
погасяване отново на авансово платени от взискателя такси по делото, съответно
в размер на 60 лева и на 203,85 лева, които следвало да му бъдат преведени. И
трите протокола не съставляват завършен акт, защото не са подписани от ЧСИ.
Сумите, посочени за плащане на взискателя по делото, не са преведени взискателя.
В този период е провеждана публична продан
на недвижим имот на С. Д., приключила с постановление от 09.06.2014г., влязло в
сила на 09.07.2014г., за възлагане на купувач за сумата от 9693,99 лева,
внесени по делото. На 10.07.2014г. е насрочена дата за предявяване на
разпределението на тази сума – 07.08.2014г. На 05.08.2014г. е изготвено
разпределение. На 13.08.2014г. взискателят е подал жалба против това
разпределение и против частичното такова с протокол за погасяване от
04.04.2014г. С решение № 371 от 03.11.2014г. по в.гр.д.№ 734/2014г. по описа на
ДОС жалбата е оставена без разглеждане /по съображение за липса на годен за
обжалване акт/ в частта й относно протокола за погасяване от 04.04.2014г. и е
уважена в останалата й част с връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново
разпределение, съобразно дадени указания. Протокол за извършено разпределение е
съставен на 11.05.2015г. и е предявен на 15.05.2015г. В това разпределение не са
включени разноските на взискателя по образуване на делото. Разпределението е обжалвано
от взискателя и отменено с решение № 358 от 19.11.2015г. по в.гр.д.№ 471/2015г.
по описа на ДОС. С последното решение и частично отменящото го решение № 25 от
25.02.2016г. по в.гр.д.№ 54/2016г. по описа на ВнАС, е извършено разпределение
на тази сума, както следва:
1. за взискателя И.В. се заделя сумата от 604,20
лева за удовлетворяване на вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД от разноски
по принудителното изпълнение;
2. за присъединения по право кредитор – държавата се
заделя сумата от 2 257,04 лева за удовлетворяване на вземания срещу С. Д.по
чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД от патентен данък за 2004г., 2005г., 2006г. и по
декларация патент № ********** (без дата ) съответно в размер 162 лева;
536 лева; 229,50 лева и 144 лева и лихви съответно в размер 206,45 лева;
616,06 лева; 234,71 лева и 128,32 лева;
3. за взискателя И.В. се заделя по съразмерност сумата
от 6 072,17 лева за погасяване в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД на
взе-манията за съдебни разноски по двата изпълнителни листа (в общ размер от
499,40 лева) и за разноската от 36 лева (по т. 12 от Тарифата); от законни
лихви (от 11.07.2011г. до 11.05.2015г.) от 1 189,11 лева и на част
от вземането от главницата в размер от 4 347,66 лева;
4. за присъединения по право кредитор – държавата се
заделя по съразмерност сумата от 760,58 лева за погасяване на вземанията от
глоби в поредността по член 76, ал. 1 от ЗЗД: глоба в размер от 500 лева
(по НП № 9-96/ 23.01. 2009г. на НАП; глоба в размер от 80 лева (по НП № 8/8229/
7.08.2008г. на НАП и по съразмерност – до размерите от 60,19 лева за всяко от
трите вземания за глоби (по НП № 8/8266; НП № 8/8267 и НП № 8/8268, всичките от
18.08.2008г. на НАП).
С молба вх.№ 01743 от 29.03.2016г.
взискателят е поискал сумата от 998 лева да бъде разпределена, което е
извършено в хода на производството по настоящото дело - на 12.05.2017г., в сила
от 04.07.2017г. Разпределена е сумата от 998 лева и натрупаната лихва върху нея
в размер на 13,19 лева, или общо 1011,19 лева. Според разпределението
вземанията на взискателя, които не са погасени до този момент, са: 1334,76 лева
по изпълнителен лист от 20.07.2011г. срещу двамата длъжници; 84 лева за двамата
длъжници, 342,81 лева за В.Д. и 342,81 лева за С.Д. по изпълнителен лист от
23.03.2015г. По делото има присъединен взискател – държавата, в лицето на
Национална агенция за приходите, по представено удостоверение изх.№
030371700408926 от 13.03.2017г. за задължения в размер на 4899,48 лева главница
и 1265,45 лева лихва на В.Д. и по представено удостоверение изх.№
030371700756476 от 04.05.2017г. за задължения в размер на 168,81 лева на С. Д..
Сумата от 1011,19 лева е разпределена на НАП за удовлетворяване вземането срещу
В.Д. и е преведена на присъединения взискател на дата 11.08.2017г.
От заключение с вх.№ 2416 от
31.01.2010г. на вещото лице Е.Й. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че след извършените разпределения на сумите по
изпълнителното дело – 9693,99 лева /от публична продан/ и 998 лева /внесени от В.Д./,
към 27.01.2020г. остатъчният дълг по делото към И.В. възлиза на 2788,26 лева, в
т.ч. 1176,33 остатък от главница по изпълнителен лист от 11.07.2011г.; 563,20
лева законна лихва от 12.05.2015г. до 27.01.2020г.; 769,62 лева присъдени
разноски по изпълнителен лист № 47 от 21.03.2016г.; 279,11 лева платени от
взискателя такси и разноски в изпълнителното производство /представени по пера/.
Въз основа приложеното по изпълнителното дело удостоверение с № 030371300865513
от 16.04.2013г. и предоставената на вещото лице информация от ТД на НАП
експертизата е установила общият размер на вземанията на НАП към този длъжник към
05.02.2014г., без глоби, който възлиза на 2785,61 лева. Размерът на дълга по
изпълнителното дело към тази дата е 16 140,46 лева, в т.ч. 6963,01 лева
вземания на И.В.; 264 лева неплатени такси и разноски в изпълнителното
производство; 8913,45 лева вземания на НАП, от които 3727,85 лева публични
задължения на С.Д.и 5185,60 лева публични задължения на В.Д.. Доброволно
платената от длъжника В.Д. сума от 998 лева, ведно с начислените върху нея
лихви, според заключението на вещото лице, е подлежала на разпределение за
удовлетворяване вземанията на присъединения по право взискател – държавата,
които към 05.02.2014г., без тези за глоби, възлизат на 2785,61 лева. По повод
оспорване от страна ищцата, с допълнително заключение вх. № 11289 от
06.07.2020г. вещото лице е предложило разпределение на сумата от 998 лева към
05.02.2014г., както следва: 739,65 лева за взискателя В. /сторени разноски по
принудителното изпълнение/; 119,76 лева пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за ЧСИ Л. Т. и 138,59 лева за удовлетворяване на вземането на
присъединения по право кредитор – държавата /НАП/ срещу В.Д..
С постановление от 21.05.2020г., което
не е влязло в сила към датата по приключване на съдебното дирене, ЧСИ е
констатирал прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по причина, че с възражение от 17.05.2017г. взискателят
изрично е поискал преустановяване на всякакви изпълнителни действия.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД. Възраженията
на ответника са за липса на фактическия състав, обуславящ отговорността му за
вреди, както и за изтекла погисителна давност за увеличения размер на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. По предявения иск съдът
преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на
ответника и причинната връзка между тях. При упражняване на правомощията си по
осъществяване на действия по принудително изпълнение ЧСИ прилага процесуалните
норми, като отклонението от тях се квалифицира като процесуална
незаконосъобразност. Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в
случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му
или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му
предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се
предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма
или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са
налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Освен
това се изисква и вина на съдебния изпълнител по отношение на противоправното
действие или бездействие. Съгласно установената съдебна практика пряката вреда
се изразява в директно въздействие върху правната сфера на увредения и
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Преки са само тези
вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Вината
на деликвента се предполага, по оборимата от ответника презумпция на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
Още преди постъпване по изпълнителното
дело на 05.02.2014г. на сумата от 998 лева държавата е била присъединена като
кредитор за вземане от В.Д. в размер на 3702,64 лева въз основа удостоверение с
вх. № 02137 от 17.04.2013г., като към същата дата задълженията на този длъжник,
без тези за глоби, възлизат на 2785,61 лева /така заключението на вещото лице/.
Сумата от 998 лева е следвало да бъде разпределена от съдебния изпълнител в
разумен срок след постъпването й – отделно от сумата, събрана от продажбата на
недвижимия имот, при съобразяване правилото на чл. 136 от ГПК. Това е извършено
със значително забавяне – едва на 12.05.2017г., като цялата сума от 998 лева и
натрупаните върху нея лихви са разпределени за погасяване задължението на
длъжника към присъединения по право кредитор – държавата, след като вече е било
извършено разпределение на сумата, събрана по принудителен ред – на
25.02.2016г., с влизане в сила на съдебното решение по в.гр.д.№ 471/2015г. по
описа на ДОС.
Налице е незаконосъобразно бездействие
на ЧСИ /доколкото съставените протоколи от 05.02.2014г., 03.04.2014г. и
04.04.2014г. за погасяване не са подписани и не съставляват годен акт, както и
сумите по тях не са преведени на взискателя/ в периода от 05.02.2014г. до
12.05.2017г. за извършване на разпределение на сумата от 998 лева. При постъпването
й още на 05.02.2014г. по сметката на ЧСИ, тя е подлежала на разпределяне преди
принудително събраната от публичната продан на имот сума от 9693,99 лева,
направено с протокол от 11.05.2015г., защото разпределение се извършва винаги,
когато събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания на
взискателите, включително и когато се касае за внесени от длъжника суми по
изпълнителното дело, без прилагане на някой от принудителните способи. Периодът
от 05.02.2014г. до 06.06.2014г. /когато сумата от публичната продан вече е била
внесена изцяло по делото/, както и до 09.07.2014г. /когато е влязло в сила
постановлението за възлагане на недвижимия имот/ е продължителен и през него е
следвало да се извърши разпределение на постъпилата по-рано по делото сума от
998 лева.
Редът за удовлетворяване на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред. Този ред следва да се приложи при съобразяване и на тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. В т. 6 от същото е посочено, че в първия ред на специалните привилегии
влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се
извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията
от отделни изпълнителни способи. В този ред може да бъдат включени и разноските
на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение на един адвокат /така т. 6 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Към момента на
постъпване по изпълнителното дело на сумата от 998 лева не е проведен нито един
способ за принудително изпълнение, от постъпленията по който биха се
удовлетворили привилегированите разноски на първоначалния взискател за
образуване на делото. Затова за необходими разноски на взискателя при
разпределяне на първо постъпилата по изпълнителното дело сума следва да се признаят: таксата по т. 1 от
Тарифата в размер от 20 лева; таксата по т. 3 в размер от 45 лева; таксата по
т. 5 (за изготвяне и връчване на две призовки за доброволно изпълнение) в
размер от 40 лева или общо разноски (с вкл.ДДС) от 126 лева. Всички останали
разноски са относими към приложени изпълнителни способи и не съставляват
необходими такива, подлежащи на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД при разпределяне на тази сума. Така на първо място от сумата от
998 лева е следвало да се задели сума от 126 лева, равна на вземанията по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД от разноски по изпълнението на взискателя. Останалата
сума от 872 лева е подлежала на разпределяне за частично удовлетворяване на
вземанията на държавата по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД от данъци и лихви срещу В.Д.,
които към онзи момент, според заключението на вещото лице, са били на по-висока
стойност. Или при своевременно извършване на разпределение на сумата от 998
лева разноските на взискателя в размер от 126 лева биха били удовлетворени
преди извършване на разпределението на по-късно постъпилата сума от публичната
продан, което би променило стойностите на заделените суми за взискателите. В
този случай за разноски на взискателя от принудителното изпълнение биха се
следвали не 604,20 лева, а 478,20 лева – по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗЗД /със
126 лева по-малко/; за присъединения по право кредитор на С. Д. – държавата, с
привилегия по чл. 126, ал. 1, т. 6 от ЗЗД би се следвала сумата от 2257,04
лева; а сумата от 126 лева би се разпределила пропорционално за двамата
хирографарни кредитори – първоначалния взискател и държавата за вземания от
глоби, така – 111,97 лева за И.В. /за частично погасяване на главницата/ и
14,03 лева за държавата. Като краен
резултат непогасеният дълг към ищцата би се намалил със сумата от 111,97 лева,
с каквато сума е намален дългът на този длъжник към присъединения взискател.
Така поради незаконосъобразното
бездействие на ЧСИ по своевременно разпределяне на сумата от 998 лева ищцата е
претърпяла вреда в размер на 111,97 лева, до който размер искът е доказан.
Претендираните в по-голям размер вреди не се установяват по делото да са
настъпили за ищцата. Като такива не могат да бъдат възпрети всички непогасените
задължения, защото удовлетворяването им зависи преди всичко от активността на
кредитора и от имущественото състояние на длъжниците – обстоятелства, които не
зависят от действията или бездействията на съдебния изпълнител. Искания за
изпълнителни действия не са предприемани от взискателя още от 17.05.2017г., но
и след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, кредиторът може да инициира ново изпълнително производство /преди
изтичане на погасителната давност, с оглед евентуалното възражение за това от
длъжниците/. Няма пряка причинно-следствена връзка между несвоевременно
разпределение на сумата от 998 лева и невъзможността да се събере целият остатък
от дълга, защото не е гарантирано, че кредиторът ще предприеме следващи активни
действия за събирането му – видно е дезинтересирането от по-нататъшни действия,
предвид подаденото възражение на 17.05.2017г. и липсата на активност по делото
след това, поради което и незаконосъобразно бездействие на ЧСИ за принудителни
действия не са налице. Освен това несъбираемостта на вземането може да бъде от
значение при определяне размера на вредата, когато тя се изразява в
невъзможност кредиторът да събере вземането си, въпреки наличието на имот,
служещ за обезпечение и надхвърлящ стойността на вземанията на всички
кредитори, поради неспазване на чл. 459 от ГПК, но настоящият случай не е такъв. За възникване на
отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със събираемостта на
вземането. Увеличаването на дълга вследствие начислени лихви поради
непогасяване на цялата главница съставлява вреда не за взискателя, а за
длъжниците, които са задължени за по-големи суми.
По изложените съображения предявеният
иск е основателен само за сумата от 111,97 лева и подлежи на отхвърляне за
разликата до претендираните 2983 лева. Сумата следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва от 17.03.2016г. до окончателното й изплащане, защото на
тази дата ЧСИ е превел разпределените суми в полза на взискателите по делото
/л. 449 и 450 от изпълнителното дело/, съответно към този момент сумата е
следвало да постъпи в патримониума на ищцата /настъпване на вредата/, съгласно
чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. При предявяване на иска за сумата от 998
лева на дата 06.03.2017г. погасителната давност /по възражението на ответника/
не е изтекла.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата
има право на разноските, направени
в настоящото производство и съответните такива, претърпени в хода на гр.д.№
2049/2017г. по описа на ДРС и в хода на в.гр.д.№ 180/2018г. по описа на ДОС /по
указанието в решение № 235 от 12.11.2018г./, съразмерно на уважената част от
иска. По гр.д.№ 2049/2017г. относимите към иска за сумата от 998 лева /преди
увеличението/, при цена на всички искове от 4301,10 лева, разноски са за 50
лева държавна такса и 225 лева депозит за вещо лице, от които на ищцата се
следват съответно 1,30 лева и 5,85 лева. По в.гр.д.№ 180/2018г. от внесената
държавна такса в размер на 105,06 лева на ищцата се следва сумата от 2,73 лева.
По настоящото дело разноските на ищцата са 79,40 лева държавна такса, 300 лева
депозит за вещо лице, 5 лева за съдебно удостоверение, от които тя има право
съответно на: 2,98 лева, 11,26 лева, 0,18 лева. Общо на ищцата се следват разноски
в размер на 48,69 лева. Тя има право и на възнаграждение за един адвокат, като
следва да се присъди това, заплатено в хода на настоящото производство – 650
лева. Ответникът е възразил за прекомерност на възнаграждението. Съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, при възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът
може да го намали съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Преценката за адекватността на изплатеното възнаграждение за адвокат
следва да бъде направена спрямо установените минимални размери от Наредба №
1/09.07.2004г., в редакцията й след решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020г. по
адм.д.№ 14384/2019г., 5-членен състав, обн., ДВ бр. 45/2020г., в сила от
15.05.2020г. – към момента на приключване на съдебното дирене (в този смисъл
определение № 782 от 12.12.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014г., II т.о.).
Определено според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., минималното
възнаграждение възлиза на 318,98 лева, но предвид фактическата и правна
сложност на делото и наложилите се повече процесуални действия, платеното
възнаграждение в двоен размер не може да бъде определено като прекомерно и не
следва да бъде намалено. Съответно на уважената част от иска, на ищцата се
следва сумата от 24,39 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноските, направени в настоящото производство и
съответните такива, претърпени в хода на гр.д.№ 2049/2017г. по описа на ДРС и в
хода на в.гр.д.№ 180/2018г. по описа на ДОС /по указанието в решение № 235 от
12.11.2018г./. Разноските по настоящото дела възлизат на 50 лева депозит за
вещо лице, а тези по предходното производство – на 112 лева адвокатско
възнаграждение и 39,02 лева депозит за вещо лице. От тях на ответника се
следват, съразмерно на отхвърлената част от иска – 48,12 лева депозит за вещо
лице при настоящото разглеждане на делото и 37,55 лева депозит за вещо лице при
предходното разглеждане на делото /общо 85,67 лева/, както и 107,79 лева
адвокатско възнаграждение /заплатеното общо от 660 лева не е прекомерно по
изложените по-горе съображения/.
С оглед гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЧСИ
С. С. с рег. N 739 на КЧСИ, район на действие - ОС – Д., град Д. пл. ”***” ***,
ет. *** да заплати на И.С.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 111,97 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата като взискател по изп. дело
20137390400185 имуществени вреди, следствие неправомерното бездействие на
ответника, изразяващо се в неразпределяне и неизплащане своевременно на
постъпилата на 05.02.2014г. по изпълнителното дело сума в размер от 998 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.03.2016г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 2983
лева.
ОСЪЖДА ЧСИ С. С. с рег. N 739 на КЧСИ,
район на действие - ОС – Д., град Д., пл. ”***” ***, ет. **** да заплати на И.С.В.
с ЕГН ********** ***,
разноски
по гр.д.№
2049/2017г. на ДРС, по в.гр.д.№ 180/2018г. на ДОС и по гр.д.№ 2853/2018г. на
ДРС в размер на 48,69 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 24,39 лева.
ОСЪЖДА И.С.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на ЧСИ С. С. с рег. N 739 на КЧСИ, район на действие - ОС – Д., град Д.,
пл. ”***” ***, ет. *** разноски по гр.д.№ 2049/2017г. на ДРС, по в.гр.д.№
180/2018г. на ДОС и по гр.д.№ 2853/2018г. на ДРС в размер на 85,67 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 107,79 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: