Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 13811 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от „Ф.“ ЕООД против Н.А.П.-гр.София обективно съединени осъдителни
искове за сумата 1 731 446.68лв. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и
за сумата 528 611.15лв. с правно основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 25.10.2014г.-25.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са, че е кредитор на „Р.“ АД за вземане
от 9 656 160лв. по договор за цесия от 28.05.2004г., обезпечено с договор за
особен залог сключен на същата дата
върху бъдещи парични наличности по всички банкови сметки на
дружеството-длъжник. Поради неизпълнение на задължението пристъпил към
изпълнение, като по специалната сметка на депозитаря С.Г.в „Б.П.Б.“ АД постъпила
сумата от 1 731 446.68лв. Твърди тази сума да му принадлежи като
последица от пристъпване към изпълнение по ЗОЗ и в качеството на единствен
кредитор преминала в негово разпореждане. Вместо да я получи на 31.01.2013г. „Б.П.Б.“
АД превела сумата от специалната сметка на депозитаря С.Г.към НАП въз основа
запорно съобщение по чл.202, ал.1 ДОПК за погасяване на публични задължения на
„Р.“ АД по ревизионен акт №
**********/10.07.2008г. Междувременно министърът
на финансите предявил иск по чл.180 ДПК /отм./ за обявяване на недействителен
по отношение на държавата договора за особен залог с оглед събиране
задълженията по този ревизионен акт, както и на задълженията по ревизионен акт
от 20.10.2005г., за обезпечението на който иск бил наложен запор върху
посочената специална банкова сметка ***. Двата ревизионни акта били отменени с
влезли в сила съдебни решения, а съдебното производство по иска по чл.180 ДПК
/отм./ прекратено поради оттегляне на иска от държавата и отмяна на наложената
обезпечителна мярка. Ищецът поискал сумата от 1 731 446.68лв. да му
бъде възстановена като недължимо събрана, но искането за прихващане или
възстановяване по чл.129, ал.1 ДОПК било оставено без уважение и този отказ
потвърден с влязло в сила съдебно решение. Като последица от отмяна на
обезпечението ответникът превел сумата по банковата сметка на „Р.“ АД в ОББ. С оглед изложеното ищецът счита, че имущественото разместване изразяващо се в първоначалното преминаване на исковата сума 1 731 446.68лв.
в патримониума на ответника е
било при липса на валидно правно основание, защото не е принадлежала на
длъжника, както и
възстановяването й по сметка на длъжника вместо по специалната сметка на
депозитаря за неправилно и водещо до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Поради забавата претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в размер и период
посочени в исковата молба.
Ответникът навежда възражение за нищожност на договора за особен залог по чл.26 ЗЗД
като противоречащ на чл.4, ал.1 ЗОЗ, както и възражение за погасяване по
давност на претендираните парични вземания. Излага доводи за неоснователност на исковете по
съображения за липса на осъществен състав на неоснователно обогатяване. Не оспорва настъпилото имуществено разместване с
получаване от държавата на паричната сума, но поради последващото й превеждане
по банковата сметка на длъжника не е налице обогатяване. Счита, че
възстановяването на сумата по сметка на длъжника, а не по специалната сметка на
депозитаря е правилно.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори
сключването на договор за особен залог на 28.05.2004г. между „Ф.“ ЕООД, в
качеството на заложен кредитор, и „Р.“ АД, в качеството на залогодател, с
предмет залог върху бъдещи парични наличности по всички банкови сметки на
залогодателя. Договорът е сключен за обезпечение вземането на ищеца към това
дружество за сумата 9 656 180лв. по договор за цесия от същата дата
28.05.2004г.
След вписване на договора за особен залог в
ЦРОЗ е вписано пристъпване на ищеца към изпълнение. От представените преписи на
заявленията /стр.13 и стр.16/ не е видно на коя дата са били подадени, респ. на
коя дата е извършено вписването на тези обстоятелства в ЦРОЗ, но по делото
липсва спор това да е станало през 2004г. Видно от потвърждение за вписване
/стр.14/ към 12.05.2014г. по заявление на ищеца е извършено подновяване на
вписването.
Посоченият от ищеца депозитар С.А.Д.-Г.
разкрил специална банкова сметка *** „Б.П.Б.“ АД, по която постъпила сумата 1
731 446.68лв. Не е спорно тази сума да е била преведена от „Булбанк“ АД в
изпълнение на влязло в сила на 31.05.2007г. съдебно решение от 06.03.2006г. на САС по гр.д.№ 1053/2005г., с което разрешен
предшестващ настоящия правен спор между тази банка и ищеца „Ф.“ ЕООД.
От представените решение от
07.05.2005г. постановено по гр.д.№ 20/2005г. на СГС-1 състав, решение от
06.03.2006г. по гр.д.№ 1053/2005г. на САС и решение № 391/31.05.2007г. по т.д.№
72/2006г. на ВКС става ясно, че длъжникът „Р.“ АД бил титуляр на разплащателна
сметка в „Булбанк“ АД с наличност от 1 729 440лв. След вписване
пристъпването към изпълнение по особения залог през 2004г. до банката, като
трето задължено лице, било изпратено съгласие за незабавно инкасо за превеждане
на наличните и бъдещи постъпления от разплащателната сметка на длъжника по
сметката на определения депозитар. Преди това обаче върху тази сметка на
длъжника бил наложен запор през 2003г. с постановление на ТДД гр.Пловдив за обезпечение
на данъчни задължения, който бил отменен с постановление от 12.03.2005г., но междувременно
на 11.03.2005г. отново наложен запор с постановление на ТДД-гр.София за
предварително обезпечение в хода на данъчна ревизия, а с последващо
постановление от 01.07.2005г. такъв в обезпечение на вземания за данъчно
задължение по ЗДДС с ДРА № 28/19.05.2005г. Зачитайки запорите на данъчния орган „Булбанк“
АД отказала да преведе посочената сума по сметката на депозитаря, което дало
основание на ищеца-заложен кредитор да предяви иск срещу нея за вреди по чл.49 ЗЗД в размер равен на наличността по сметката на длъжника, в условията на
евентуалност иск за осъждането й да преведе същата по специалната сметка на депозитаря.
Като краен резултат с влязлото в сила въззивно решение на САС /потвърдено от
ВКС/ искът по чл.49 ЗЗД бил отхвърлен, но уважен евентуалния иск. Съдът приел,
че след отмяната на предшестващия по време особения залог запор по ДПК банката,
като трето задължено лице, е трябвало да отчете поредността на обезпеченията и
да изпълни искането за незабавно инкасо с превеждане сумата по сметката на
депозитаря, защото следващият запор по ДПК е бил нов и различен по основание от
предходния и по ред следващ вписаното от заложния кредитор изпълнение по ЗОЗ.
Затова „Булбанк“ АД е била осъдена да преведе сумата от 1 729 440лв. по специалната сметка на
депозитаря С.Д., ведно със законната лихва от 14.03.2005г. до плащането. В това
исково производство участие взел НАП, в качеството на трето лице-помагач на
страната на ответника „Булбанк“ АД, поради което и на основание чл.223, ал.1 ГПК /чл.175, ал.1 ГПК-отм./ постановеното по него решение има установително
действие в отношенията му с ищеца „Ф.“ ЕООД, като насрещна страна.
По специалната сметка на
депозитаря са преведени 1 731 446.68лв., която сума е по-висока от тази по
осъдителното решение, като съдът приема разликата да включва присъдената
законна лихва.
Не е спорно с Разпореждане изх.№
10-24-18-37/10.08.2010г. на публичен изпълнител при ТДД-София налагането на
запор по ДОПК върху банковата сметка на депозитаря в „Б.П.Б.“ АД за обезпечение публични задължения на „Р.“ АД
по ДРА № **********/10.07.2008г. на ТД на НАП-София, връчено на 13.08.2010г. С
друго Разпореждане изх.№ 2252-000003/26.08.2010г. на публичен изпълнител на
банката било разпоредено да прехвърли наличността по посочена банкова сметка ***.
Междувременно било образувано
гр.д.№ 489/2005г. по описа на СГС по иск на държавата, чрез министъра на
финансите, против „Р.“ АД и „Ф.“ ЕООД за прогласяване относителна
недействителност спрямо държавата на договора за особен залог от 28.05.2004г.
на основание чл.180, ал.1, т.2 ДПК /отм./. Оспорването е било свързано с установени
публични задължения на „Р.“ АД по ДРА № 246/2005г. и ДРА № 28/2005г.
/впоследствие отменени с влезли в сила съдебни решения/, а по-късно по ревизионен
акт № 20000802366/10.07.2008г. и с цел събирането им от длъжника. В рамките на
производството с определение от 25.11.2008г. по гр.д.№ 1015/2007г. по описа на
САС било допуснато обезпечение на този иск чрез налагане запор върху
специалната банкова сметка ***.
Искът е уважен с влязло в сила решение
от 20.07.2006г. по посоченото дело на СГС, потвърдено с решение №
133/16.01.2009г. по гр.д.№ 1015/2007г. на САС, последното оставено в сила с
решение № 78/26.07.2010г. по т.д.№ 710/2009г. на ВКС.
След
влизане в сила на решението и в изпълнение на разпореждането на публичния
изпълнител от 26.08.2010г. „Б.П.Б.“ АД превела наличната по сметката на
депозитаря сума от 1 731 446.68лв. по
банковата сметка на НАП на 31.01.2013г. /стр.17/, която с Разпореждане изх.№
2252/2010/000034/06.02.2013г. била разпределена по сметка на ТД на НАП-София в погашение
данъчното задължение за ДДС на „Р.“ АД по ревизионен акт №
20000802366/10.07.2008г.
Не е
спорно впоследствие по молба на ищеца с решение № 19/05.03.2015г. по т.д.№ 3442/2014г.
на ВКС, І т.о., на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК да е отменено влязлото в
сила решение № 78/26.07.2010г. по т.д.№ 710/09г. на ВКС и оставеното с него в
сила решение № 133/16.01.2009г. по гр.д. № 1015/07г. на САС. Отмяната е по
причина отмяна на ревизионния акт от 10.07.2008г. с решение по адм.д.№
4023/12г. по описа на АССГ, потвърдено с решение по адм.д.№ 1044/13г. по описа
на ВАС, послужил като основание за иска на държавата за прогласяване
относителната недействителност на договора за особен залог по чл.180 ДПК
/отм./. С оглед възобновяване производството по този иск делото е върнато на
САС за разглеждане от друг състав, във връзка с което образувано т.д.№
900/2015г. по описа на САС.
В
проведеното открито съдебно заседание на 11.05.2015г. по т.д.№ 900/2015г.
процесуалният представител на държавата заявил оттегляне по чл.232 ГПК на иска,
поради което съдът обезсилил решението от 20.07.2006г. по гр.д.№ 489/2005г. на
СГС и прекратил производството по делото. Като последица от това с определение
№ 2756/18.10.2015г. съдът отменил на основание чл.402, ал.1 ГПК допуснатото в
полза на държавата-ищец обезпечение.
След
отмяната на ревизионния акт от 10.07.2008г. данъчният орган констатирал, че получената
сума от 1 731 446.68лв. е недължимо платена и подлежи на възстановяване по реда
на чл.129 ДОПК на длъжника. Видно от представения акт за прихващане или
възстановяване № 1430636/09.06.2014г. и преводно нареждане от 20.06.2014г. по
сметка на длъжника „Р.“ АД в ОББ била преведена по-малка сума-1 249 218.78лв.,
тъй като било установено, че дружеството има изискуеми публични задължения в
общ размер на 482 227.90лв. и извършено прихващане с тях.
От своя
страна на 17.06.2016г. /вх.№ 10-53-03-2120/ ищецът отправил искане до НАП по
чл.129 ДОПК да му бъде възстановена процесната сума. По това искане длъжностно
лице при НАП постановило отказ, потвърден с решение № 1684/27.09.2016г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП. Подал жалба пред АССГ, която с решение от 19.01.2017г. по адм.д.№
10435/2016г. била оставена без уважение и това решение оставено в сила с
решение от 11.07.2017г. по адм.д.№ 3255/2017г. на ВАС. Отказът по искането,
съответно отхвърлянето на жалбите е с аргументи, че ищецът не е лице по смисъла
на чл.128 ДОПК с право да иска възстановяване на парични суми, защото не е имал
права върху банковата сметка, от която е било извършено плащането, със сумата
не било извършено погасяване на негово публично задължение по отменения
ревизионен акт, както и няма връзка и участие в данъчното правоотношение, по
повод на което е извършено конкретното недължимо плащане. Последното се е
развило по реда на ДОПК между държавата-взискател и данъчнозадълженото лице „Р.“
АД. Допълнително е отречено ищецът, макар и заложен кредитор по започнало
изпълнение по особения залог, да е носител на паричната сума, защото към деня
на изпълнението от страна на държавата е била по сметка на депозитаря, единствен
който може да се разпорежда с нея и доколкото към този момент не е било
извършено разпределение от него по ЗОЗ тя не е част от неговия патримониум.
Въз основа
горното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Възражението
на ответника за нищожност на договора за особен залог по чл.26, ал.1 ЗЗД поради
противоречието му с чл.4, ал.1 ЗОЗ е обосновано с това, че бъдещи парични
наличности по всички банкови сметки на залогодателя не е всред изчерпателното
изброяване в посочената норма на ЗОЗ. Възражението е неоснователно.
Съгласно
чл.4, ал.1, т.3 ЗОЗ особен залог може да се учреди върху вземания на залогодателя, за които ал.2
допуска да бъдат и бъдещи. В случая предметът на особения залог по договора
„бъдещи парични наличности по всички банкови сметки“ попада в обхвата на чл.4,
ал.1, т.3 ЗОЗ. Касае се за вземания на залогодателя към банка или банки за
парични суми и друго не следва от употребеното „наличности“.
При неизпълнение на обезпечено с
особен залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение с
правото да се удовлетвори предпочтително от цената на заложеното имущество.
Пристъпването към изпълнение подлежи на вписване в ЦРОЗ и съобщаване на
залогодателя-чл.32, ал.1 и ал.2 ЗОЗ и чл.33 ЗОЗ. Заложният кредитор разполага с
избор по кой ред да упражни заложното си право-сам да продаде заложеното
имущество извънсъдебно по ЗОЗ или чрез съдебен изпълнител по реда на ГПК-чл.10,
ал.2 ЗОЗ. Съгласно чл.32, ал.3 ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение
заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има
право да вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде. Когато
предмет на особения залог е вземане заложният кредитор може да го продаде, а
ако е парично да го събере-чл.44а, ал.1 ЗОЗ. Според ал.2 паричното вземане се
счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване
към изпълнение.
Постановеното в чл.32, ал.3 ЗОЗ
право на разпореждане със заложеното имущество, съответно събиране на
заложеното вземане по чл.44а ЗОЗ няма за правна последица преминаването му в
патримониума на заложния кредитор с вписване пристъпването към изпълнение. Негов
титуляр продължава да е залогодателят, като правата му се запазват до момента,
в който пристъпилият към изпълнение заложен кредитор го осребри. При
упражняване на заложното право кредиторът действа като процесуален субституент
на залогодателя от свое име, но за негова сметка-чл.37, ал.1 ЗОЗ. Той не може
да се удовлетвори направо от стойността на продаденото имущество, респ.
събраното вземане, а чрез избрания от него депозитар, отношенията с когото се
определят като мандатни. На основание чл.37, ал.2 ЗОЗ и чл.44а, ал.3 ЗОЗ сумата
от продажбата или събраното вземане се получават от депозитаря, чиито
задължения се свеждат до изготвяне на списък на кредиторите с права върху
заложеното имущество, извършване на разпределение и тяхното удовлетворяване. За
целта депозитарят открива на свое име специална банкова сметка ***.39, ал.5 ГПК,
по която се превеждат сумите от изпълнението върху заложеното имущество. Специалния
характер на сметката произтича от нейното предназначение, а постъпилите суми
служат единствено за удовлетворяване на пристъпилия към изпълнение заложен
кредитор и на присъединените по право кредитори по чл.40, ал.1 ЗОЗ, ако има
такива. С постъпването на суми по тази сметка от изпълнението върху предмета на
особения залог заложното право на заложния кредитор се трансформира в право да
ги получи от депозитаря, респ. задължението на последния да му ги предаде. С
предаването завършва фактическия състав на изпълнението по ЗОЗ и води до
погасяване частично или пълно на обезпеченото с особен залог вземане на
кредитора към залогодателя. В този смисъл правото на заложния кредитор да
получи преведената по сметката на депозитаря стойност на осребреното заложено
имущество е последица от упражненото заложно право и е противопоставимо на залогодателя,
заложния длъжник, кредиторите на залогодателя /извън тези присъединени по право
по чл.40, ал.1 ЗОЗ/ и на всички трети лица по същия начин, както вписаното
пристъпване към изпълнение.
В разглеждания случай процесната
сума е била предмет на особения залог и представлява вземане на залогодателя „Р.“
АД към банка „Булбанк“ АД по договор за разплащателна сметка. Ищецът „Ф.“ ЕООД,
като заложен кредитор, пристъпил към изпълнение по ЗОЗ още през 2004г. и
доколкото заложеното вземане е парично то се счита възложено за събиране на
основание чл.44а, ал.2 ЗОЗ. В упражняване на това право ищецът провел исково
производство против заложния длъжник „Булбанк“ АД с осъждането му с влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 1053/2005г. по описа на САС да преведе сумата по
откритата на депозитаря С.Д. сметка в „Б.П.Б.“ АД. Решението е изпълнено с
постъпване на сумата по сметката на депозитаря. По този начин ищецът реализирал
заложното си право и е имал очакването, че ще получи събраното в удовлетворение
на вземането си към залогодателя, което не се случило.
Съобразно изложеното по-горе
правилно е становището на ответника, че с постъпване на сумата по сметката на
депозитаря тя не е станала част от патримониума на ищеца. Но той има права
върху нея, защото със събирането по чл.44а ЗОЗ заложеното парично вземане е
излязло от разпоредителната власт на залогодателя и от момента на превеждането
й по посочената сметка вече е предназначена за удовлетворението му. Различен извод не следва от това дали
депозитарят е изпълнил задълженията си по чл.39 ЗОЗ, съответно липсата на
влязло в сила разпределение по чл.41 ЗОЗ, доколкото няма спор ищецът да е
единствен заложен кредитор.
По делото не е спорно, а и
установено, че след постъпване на процесната сума по банковата сметка на
депозитаря в „Б.П.Б.“ АД върху нея бил наложен запор по ГПК в обезпечение на
предявения от държавата, чрез министъра на финансите, иск по чл.180 ДПК /отм./
против ищеца и залогодателя за прогласяване относителната недействителност на
договора за особен залог, допуснато с определение от 25.11.2008г. по гр.д.№
1015/2007г. по описа на САС, а по-късно наложен запор по ДОПК с разпореждане от
10.08.2010г. на публичен изпълнител при ТДД-София на НАП. Обезпечителните
запори са във връзка с публични задължения на залогодателя „Р.“ АД по издадени
ДРА № 246/2005г., ДРА № 28/2005г. и ДРА
№ **********/10.07.2008г. и с цел тяхното събиране. Тъй като съгласно ДОПК
публичните вземания на държавата по ревизионни актове подлежат на предварително
изпълнение с последващо разпореждане от 26.08.2010г.
на публичен изпълнител на банката било разпоредено да прехвърли наличността по
банкова сметка ***. Към този момент иска на държавата по чл.180 ДПК /отм./ е
бил уважен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 489/2005г. по описа на СГС.
Банката изпълнила разпореждането и на 31.01.2013г. превела сумата от сметката
на депозитаря по сметка на НАП, която била разпределена за погасяване данъчното
задължение на „Р.“ АД по ДРА от
10.07.2008г.
Безспорно е, че впоследствие
посочените ревизионни актове са били отменени по съдебен ред, а производството
по иска на държавата по чл.180 ДПК /отм./ прекратено поради оттеглянето му след
възобновяване поради отмяна по реда на чл.303 ГПК на постановеното и влязло в
сила съдебно решение, съответно отменено допуснатото обезпечение. Отчитайки
това ответникът приел, че няма основание да задържи получената парична сума и я
върнал на залогодателя „Р.“ АД чрез превод по собствената му банкова сметка ***
„Обединена Българска Банка“ АД, но не в пълен размер, а след като извършил
прихващане с други негови публични задължения.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД
урежда три отделни фактически състава, при наличието на които получилият
имуществена облага е длъжен да я върне-получено нещо без основание, неосъществено основание и
отпаднало основание, като разграничението им е направено в ППВС № 1/28.05.1979г.
Когато не са налице елементите на някой от фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без
основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД. В последния случай обогатилият се
дължи връщане на обеднелия онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Разяснено е, че първият
фактически състав по чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване,
на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Следователно
този фактически състав е приложим при пряко предаване на имуществената облага
от обеднелия на обогатилия се. По общия състав на чл.59 ЗЗД между обогатяването
и обедняването съществува връзка, но тя не е причинна, а произтича от един общ
факт или група факти, проявлението на които е довело до неоправдано имуществено
разместване.
Въз основа фактите по делото
съдът приема, че в случая не е налице неоснователно обогатяване в хипотезата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, на което основание ищецът се позовава. Това е така,
защото, макар и между страните да е липсвало правоотношение, получаването от
ответника на процесната парична сума не е било с предаването й от ищеца и няма преминаване
на имущество от неговия патримониум в този на ответника. Към деня на
получаването е била в разпоредителната власт на депозитаря, а действието по
предаването осъществено от банката, в която е била открита специалната сметка.
Налице е обаче фактическия състав
на чл.59 ЗЗД. Независимо, че с реализирането на заложното право чрез събиране
по чл.44а ЗОЗ на заложеното парично вземане то не е станало част от
патримониума на ищеца, постъпилата по сметката на депозитаря сума служи за
неговото удовлетворение. Той е следвало да я получи в пълен размер като
единствен заложен кредитор на залогодателя, но това не е станало по причина
преминаването й в патримониума на ответника, поради което е налице обедняване
за ищеца.
След настъпването на
обстоятелствата, довели до отпадане на основанието за получаване на процесната
сума в тежест на ответника е възникнало задължението да я върне, като по този
начин се заличат последиците от неоснователното имуществено разместване. Това
предполага възстановяване на положението отпреди получаването, т.е. връщането следва
да бъде извършено по сметка на депозитаря. Престирането на залогодателя „Р.“ АД
чрез превод на сумата по банковата му сметка не е надлежно изпълнение на задължението
и не заличава последиците от обедняването на ищеца, тъй като в конкретната
хипотеза ответникът не е имал правото на преценка на кого принадлежи. Той е
следвало да зачете правата на ищеца, като пристъпил към изпълнение заложен
кредитор и овластен от ЗОЗ да събере заложеното вземане, за които е знаел
значително време преди постъпване на сумата по специалната сметка на депозитаря
/влязлото в сила решение по гр.д.№ 1053/2005г. на САС/. Затова обстоятелството,
че процесната сума е излязла от патримониума на ответника не е аргумент за
липса на обогатяване, изключващ ангажиране отговорността му по чл.59 ЗЗД. Негов
кредитор по възникналото извъндоговорно облигационно правоотношение се явява ищецът
и за да се освободи от отговорност е следвало да изпълни чрез връщане на сумата
по сметката на депозитаря /арг. от чл.75, ал.1 ЗЗД/.
Освен основателен в пълния
предявен размер искът за главницата е и допустим. Съгласно т.11 от ППВС №
1/1979г. правилото на чл.59, ал.2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато
ищецът не разполага с друг иск по отношение неоснователно обогатилия се.
Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание /непозволено
увреждане, договорно отношение/ спрямо друго лице не го лишава от правото да
иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на
обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да
означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение.
Вземането произтичащо от
неоснователно обогатяване се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която в хипотезата на чл.59 ЗЗД започва да тече от деня на преминаване
имущественото благо в партимониума на обогатилия се. В случая това е станало на
31.01.2013г. с постъпване на паричната сума по банковата сметка на ответника,
като към деня на подаване исковата молба /25.10.2017г./ давността не е изтекла,
поради което релевираното правопогасяващо възражение е неоснователно.
Акцесорния иск с правно основание
чл.86 ЗЗД е частично основателен. Съгласно разпоредбата при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Извъндоговорно
възникнало вземане за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД става изискуемо от
деня на имущественото разместване, но доколкото изпълнението му не е скрепено
със срок длъжникът изпада в забава от деня на поканата-чл.84, ал.2 ЗЗД.
Направеното от ищеца искане до
НАП на 17.06.2016г. /вх.№ 10-53-03-2120/ по чл.129 ДОПК за възстановяване на
процесната парична сума има значението на покана, поради което от тази дата
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на
законната лихва възлизаща на сумата 238 561.61лв. до деня на подаване на
исковата молба. С оглед на това искът следва да се уважи до този размер и
подлежи на отхвърляне за разликата до претендираните 528 611.15лв., както
и за периода 25.10.2014г.-17.06.2016г.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по
делото от 90 402.32лв. за държавна такса по исковете, както и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 34 130лв. или общо разноски от
124 532.32лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на възнаграждението е неоснователно, тъй като уговорения и платен размер е
съответен на минимално установения в Наредба № 1/.09.07.2004г. на ВАдв.С според
материалния интерес. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 108 550.19лв., съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът не е направил разноски
по производството. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът
определя на 150лв. на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК. В приложение на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски от 19.25лв. пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.А.П.,
гр.София, бул.*****, да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** ****, сумата от 1 731
446.68лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД
и сумата 238 561.61лв., представляваща
лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 17.06.2016г.-25.10.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 528 611.15лв. и
за периода 25.10.2014г.-17.06.2016г.
ОСЪЖДА Н.А.П.-гр.София
да заплати на „Ф.“ ЕООД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК
от 108 550.19лв.
ОСЪЖДА „Ф.“
ЕООД, ***, да заплати на Н.А.П.-гр.София, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 19.25лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: